Тодор Габаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тодор Габарев)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Габаров
български офицер
Снимка на Тодор Габаров, 3 март 1935 г., Варна
Снимка на Тодор Габаров, 3 март 1935 г., Варна

Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Военен орден „За храброст“
За военна заслуга
За заслуга
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Тодор Габаров в Общомедия

Тодор Василев Габаров (също и Габарев) е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 53-ти пехотен осоговски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивзия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Габаров е роден на 1 юли 1864 г. в казанлъшкото село Габарево, Османска империя. Военната си служба започва от 25 юли 1877 г.[1]

Приет в редовете на българското опълчение на 15 октомври 1877 година, когато е едва на 13 години,[2] но поради възрастта си е включен в опълченските списъци със специален протокол едва през 1929 г.[3]

Завършва Военното училище в София през 1885 г. и на 18 ноември е произведен в чин подпоручик. От 1900 г. е командир на рота в дванадесети резервен полк. През 1909 г. е началник на 7-о полково военно окръжие, а от 1911 г. е помощник-командир на 32-ри пехотен загорски полк. По време на Балканските войни е командир на дружина в 53-ти пехотен осоговски полк. По време на Първата световна война е командир на 2-ра бригада от четвърта пехотна преславска дивизия.[1] По-късно командва бригада от Беломорската отбрана. През 1918 г. е уволнен от служба.

Тодор Габаров умира на 1 август 1958 година във Варна.[4] Според някои източници е последно починалият български опълченец.[2] но с оглед възрастта му при постъпването в редиците на българското опълчение и вписването му в опълченските списъци по-късно, според други източници за последен останал жив опълченец се смята починалият през 1954 г. Кръстьо Попов от Четвърта дружина.[3]

Последните живи опълченци на Варна. Снимки от 3 март 1935 г.
Офицерската парадна сабя на Тодор Габаров. Експонат на Музея на Възраждането, Варна

В Музея на Възраждането, Варна се съхраняват офицерската му парадна сабя и две снимки, направени по време на честванията за Трети март през 1935 година, на които Габаров е заедно с други от последните останали опълченци от Варна: Иван Драганов Чернев, Калчо Вълков, Андрей Темелков, Стефан Николов, Георги Минков и Атанас Иванов.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Габаров е женен и има 3 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. а б В Казанлък издирват наследници на опълченците, Христо Христов, в. Монитор, 13 февруари 2018. Последно посетен: 4 август 2021
  3. а б Дядо ми се е бил и в Сръбско-бългорската война, там губи ордените на опълченец, Ваньо Стоилов, в. 24 часа, 15 май 2017. Последно посетен: 4 август 2021
  4. Постоянна експозиция: Опълченци, Сайт на Музей на Възраждането, Варна. Последно посетен: 4 август 2021

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 159.