Георги Иванов (опълченец, генерал)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Иванов.

---

Георги Иванов
български генерал и опълченец
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1873 – 1913
Служи на	Русия България
Род войски	Пехота
Битки/войни	Руско-турска война (1877 – 1878) Сръбско-българска война
Награди	Вижте по-долу
Дата и място на раждане	10 март 1858 г. (стар стил) Ямбол, Османска империя
Дата и място на смърт	1 май 1932 г. София, Царство България

Георги Иванов Иванов е опълченец, руски офицер, български генерал-майор.

Биография

Роден е на 10 март 1858 г. в Ямбол. Завършва класно училище в родния си град. През 1873 г. постъпва в Одеското военно училище. Прекъсва обучението си и се записва доброволец в Сръбско-турската война (1876). Участва в боевете при Гредетин, Брестовичка баня, Княжевац и др. През 1877 г. завършва Одеското военно училище. На 15 септември 1977 г. е произведен в офицерско звание подпоручик. Зачислен е в 59-и люблински пехотен полк на Руската армия.

Руско-турска война (1877 – 1878)

През Руско-турската война (1877 – 1878) е назначен в Българското опълчение. Командир е на III рота от VII опълченска дружина.

След войната

Завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург, Русия.

Служи в учебната рота на Пионерната дружина, 2-ра сапьорна рота, като офицер за особени поръчки и като началник на Инженерния отдел на Министерството на войната. Участва в избора и укрепването на Сливнишката позиция през Сръбско-българската война (1885). Началник на Инженерните войски (1889 – 1891). По време на Балканската война е заместник-инспектор на Инженерните войски.

Преподавател по „Фортификация“ във Военното училище. Генерал-майор от 1909 г. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.

Генерал-майор Георги Иванов умира в София на 1 май 1932 г.

Памет

На Георги Иванов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Военни звания

• Подпоручик (15 септември 1877)
• Поручик (7 януари 1882)
• Капитан (25 декември 1884)
• Майор (1 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1891)
• Генерал-майор (1909)

Награди

• Орден „Св. Александър“ IV ст. с мечове по средата
• Орден „За военна заслуга“ II ст. на военна лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 9.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.