Монтана: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 108: Ред 108:


== Култура==
== Култура==
[[Картинка:Vasil-Levski-monument-Montana-2007.jpg|мини|дясно|250px|Паметника на Васил Левски]]
[[Картинка:Vasil-Levski-monument-Montana-2007.jpg|мини|дясно|250px|Паметникът на Васил Левски]]


=== Театри ===
=== Театри ===

Версия от 08:31, 26 февруари 2009

Вижте пояснителната страница за други значения на Монтана.
Монтана
Знаме
      
Герб
България
43.4055° с. ш. 23.2242° и. д.
Монтана
Област Монтана
43.4055° с. ш. 23.2242° и. д.
Монтана
Общи данни
Население38 778 души[1] (15 март 2024 г.)
0,00056009923636889 души/km²
Землище69 235 000 m²
Надм. височина135 m
Пощ. код3400
Тел. код096
МПС кодМ
ЕКАТТЕ48489
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   – кмет		Монтана
Златко Живков
(СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999)
Адрес на общината
ул. Извора 1; тел.: 096/300400
Уебсайтwww.montana.bg
Монтана в Общомедия

Монта̀на е град в Северозападна България и се намира в Област Монтана. Градът е на около 45 км на юг от река Дунав, на около 35 км на северозапад от Враца и около 30 км на изток от границата със Сърбия.

География

Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина, заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 м) и от юг от Монтанското бърдо (307 м), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.

Най-старата част на града е квартала в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси "Младост 1", "Младост 2" и "Плиска" (в северозападната част на града), "Кошарник" (предимно с циганско население), "Огоста" (известен като "Циганската махала" или само "Маалата"), "Мала Кутловица", "Пъстрина" и "Изгрев". Последните три квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.

Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средната температура през януари е –2°C, през юли 25°C. В последните 15–20 години температури от 35–40°C през лятото са обичайно явление.

Имена на града

Центърът на Монтана

Първото име на града, дадено му от римляните е Монтанезиум. При нахлуването на славянските племена района на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта.

През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Това става при официалното откриване на железопътната гара, на което присъства и самият княз Фердинанд. Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица.

Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига със своите спътници по Дунав, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за София. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.

През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКП и взел участие в Септемврийското въстание в града. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).

Герб

Гербът на Монтана представлява щит на синьо поле, на което е изобразена покровителката на Антична Монтана, богинята Диана. Гербът е увенчан с крепостна корона, а около щита има поставена девизна лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1993 г.

Знамето на града представлява бяла и синя ивица, разположени хоризонтално, а в горния ляв кантон е поставен българския трикольор.

Между 1944 и 1993 г. на герба на Михайловград са изобразени 3 стилизирани пламъка като символ на Чипровското въстание, бунтовете от 1923 г. и 9 септември 1944 г.

История

Римска епоха

Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Построена от римляните, разрушавана и възстановявана многократно до края на втората българска държава

Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 пр.н.е., заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от вражески нашествия, идващи от север. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Монтанезиум (Шаблон:Lang-la), което се превежда буквално като "планинско селище" (поради непосредствената близост на Балкана). Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със заначтчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.

Средновековна българска държава

Старата турска баня в Монтана

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на първата българска и втората българска държава селището се възстановява и става център на епархия.

Османска империя

След превеземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Постороени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите 18 и 19 век.

По време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души), около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).

Съвременна България

Центърът на Монтана с фонтаните

След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселват в града са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. — преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население града преживява икономически разцвет след 1878 г. се построяват електрическа инсталация, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са посторени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

Административен център

От 1878 г. до днес Монтана е част от различни административни единици, според многобройните закони за административно деление на България.

След Освобождението Кутловица влиза във Вълчедръмската околия, която е част от Ломско окръжие. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Вълчедръмската околия се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.

При административната реформа от 1901 г. Ломско окръжие е закрито и Фердинадска околия влиза в новосъздадената Врачанска област.

С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, като Михайловградска околия влиза във Врачански окръг.

Между 1959 и 1987 г. Михайловград е център на Михайловградски окръг.

През 1987 г. страната е разделена на области и Михайловград става център на Михайловградска област, обединяваща бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи.

При последнта административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.

Политика

Избори

Кметове

  • 2007 - Златко Живков (независим) печели на първи тур с 54,02% срещу кандидата на ГЕРБ - Златко Тодоров
  • 2003 — Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
  • 1999 — Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
  • 1995 — Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

Икономика

Изглед от площад „Алеко Константинов“

В община Монтана са регистрирани над 2 000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50 % дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността са с дялове над 10 %. Едни от най-големите фирми със стабилна инвестиционна програма, високо производство и продажби са Монбат, Монолит, АВА спорт, Балкан, Берг фитинги монтана, Крос, Керамик инвест, Май, Мир, Монт-пигмент, Тримона.

Значителна част от населението на града на средна възраст се занимава със земеделие и скотовъдство в околните села през свободното си време и уикендите. Безработицата в града е една от най-високите в страната.

Голяма част от квалифицираното работоспособно население в по-млада възраст, регистрирано официално в Монтана, живее и работи в София. Друга част работи временно или сезонно в Гърция, Италия и Испания.

Транспорт

Хотел „Житомир“

Градът се намира на първокласен път Е79 Видин - Враца - София - Кулата и главен път 81 (Лом - София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременнно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд.

Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана - Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.

Построяването на Дунав мост 2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС би осигурило бърза връзка на региона със Средна Европа.

Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село Салаш (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г.

През Монтана минава европейски транспортен коридор 4. Шаблон:En икона [1]

Търговия

Има широка магазинна мрежа от малки и средни магазини. По-големи магазина за хранителни стоки са от търговските вериги Кауфланд и Била и магазин за техника от веригите Техномаркет Европа, Технополис и Зора. В града има няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.

Култура

Паметникът на Васил Левски

Театри

Музеи

  • Регионален исторически музей

Спорт

Регистрирани спортни клубове:

  • СК "Виталика" Кикбокс Таебо и Аеробика
  • Футболен клуб "Монтана - 1921"
  • СК "Атлет" - лека атлетика
  • СК "Слава" - борба
  • СК "Слава 83" - спортен клуб по бойни спортове
  • Карате Клуб "Монтана"
  • Спортен клуб по волейбол "Монтана"
  • Баскетболен клуб "Монтана 2003" - баскетболен клуб (жени)
  • Баскетболен клуб "Слава 99" - баскетболен клуб (юноши)

Редовни събития

Личности, родени в Монтана

Побратимени градове

Монтана е побратимен град или партньор със:[2]

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Монтана.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Монтана&oldid=2252203“.