Ничо Георгиев: Разлика между версии
→Военни звания: Fix: датата е всъщност година редактирано с AWB |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
* [[Поручик]] (30 май 1918) |
* [[Поручик]] (30 май 1918) |
||
* [[Капитан]] (30 януари 1923) |
* [[Капитан]] (30 януари 1923) |
||
* [[Майор]] ( |
* [[Майор]] (1933) |
||
* [[Подполковник]] (6 май 1936) |
* [[Подполковник]] (6 май 1936) |
||
* [[Полковник]] (6 май 1940) |
* [[Полковник]] (6 май 1940) |
||
Версия от 22:55, 1 октомври 2017
| Ничо Георгиев | |
| български генерал | |
| Роден |
15 септември 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
Ничо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор.
Биография
Роден е на 15 септември 1895 г. във врачанското село Роман, днес град Роман. Завършва Военното училище през 1916 година, а Военната академия през 1931 г. От 1930 г. е помощник-началник на секция при щаба на армията, а на следващата година става началник на секция. Бил е военен аташе в Анкара и Атина през 1932 година. През 1935 г. е назначен за адютант на щаба на втора военно инспекционна област[1]. От 1941 г. е началник-щаб на пета българска армия. През 1942 г. е назначен за командир на десета пехотна беломорска дивизия. През 1944 година е назначен за началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската[2]. Уволнен е на 13 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г. [3] Синът му Николай Георгиев е работил в Олимпийския музей в Лозана[4].
Военни звания
- Подпоручик (30 май 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки
- ↑ THE ROAD TO THE WAR OF THE BALKAN PENINSULA (1939-1941 гг.)
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 40
- ↑ Спомени от войната на Владимир Матев (61в.) и по Ташев, Т. Българската войска – 1941-1945. С., 2008, с. 40
- ↑ Българи в МОК
