Килифарево: Разлика между версии
Ред 72: | Ред 72: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Старо Търново – духът и ликът на времето“, отпечатана през 2009 г. |
* Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Старо Търново – духът и ликът на времето“, отпечатана през 2009 г. |
||
* Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга "Памет за Търново", отпечатана през 2018 година |
|||
== Други == |
== Други == |
||
Ред 80: | Ред 81: | ||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<gallery perrow=5> |
<gallery perrow="5"> |
||
Image:Bulgaria-Kilifarski-Monasterio-01.jpg |
Image:Bulgaria-Kilifarski-Monasterio-01.jpg |
||
Image:Bulgaria-Kilifarski-Monasterio-02.jpg |
Image:Bulgaria-Kilifarski-Monasterio-02.jpg |
Версия от 14:32, 22 май 2018
Килифарево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2313 души[1] (15 март 2024 г.) 79,8 души/km² |
Землище | 28,989 km² |
Надм. височина | 303 m |
Пощ. код | 5050 |
Тел. код | 06114 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 36837 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Килифарево Димитър Събев (независим) |
Килифарево в Общомедия |
Килифарево е град в Северна България, област Велико Търново, община Велико Търново и е в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.
География
Килифарево е разположен в централна Северна България или по-точно в разположено в Търновската предбалканска котловина.
История
Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.
Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.
По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.
През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[2]
Религии
Източно православие. Храмове – „Свети Архангел Михаил“ и „Успение на Пресвета Богородици“
Ислям – около 20% от населението са мосюлмани.
Обществени институции
- Читалище „Напредък“, основано през 1884
Забележителности
Театри
- Самодеен театрален колектив към читалище „Напредък“
- Младежка театрална трупа към Младежки дом – гр. Килифарево
Музеи
- Градски музей
Редовни събития
Празник на града – последната неделя от месец август
Личности
Родени в Килифарево
- Валентин Вълев, скулптор, представител на монументалното съветско изкуство в средата на 20 в.
- Васил Шарков (1883 – 1925), просветен деец и краевед
- Велчо Атанасов-Джамджията (1778 – 1835), революционер
- Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП
- Никола Банджаков (1883 – 1924) антикомунист
- Марин Касаветов (1915 – 1998), доктор на юридическите науки.
- Пейо Гаджев (1908), поет, писател и драматург
- Трифон Саралиев (1888 – 1923), деец на БКП, Народен представител от БКП
- Янко Маринов (1907 – 2001), художник
- Никола Проданов (1900 – 1985), земеделец, председател на Лозарската кооперация
- Стефан Боалиев (1892 – 1985), фотограф-художник
- Стефан Додунеков (1945 – 2012), български математик, академик, председател на БАН
Починали в Килифарево
- Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП
Свързани с Килифарево
- Стефан Стайков, просветен и културен деятел. Създател на театрална трупа, която впоследствие поставя на селската сцена опери. Директор на училището.
- Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир
Литература
- Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Старо Търново – духът и ликът на времето“, отпечатана през 2009 г.
- Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга "Памет за Търново", отпечатана през 2018 година
Други
Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Килифарево.[3]
В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България – „Св. Трифон“.
Галерия
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.
Външни препратки
- Официален сайт на гр. Килифарево.
- Модерен спортен комплекс с олимпийски плувен басейн, два червени тенис корта и футболен стадион
- kilifarevo.info – Килифарево – минало, настояще и бъдеще на град Килифарево
- kilifarevo.eu – Килифарево – минало, настояще и бъдеще на град Килифарево
|