Дамян Велчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
Близък до Звено, Дамян Велчев участва в подготовката на [[Преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]] през [[1934]]. В началото на [[1935]] е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в [[Югославия]]. В края на годината се връща в страната, арестуван е и е осъден на [[смъртно наказание|смърт]] за подготовка на дръжавен преврат. По-късно присъдата му е заменена с [[доживотен затвор]], а през [[1940]] е [[амнистия|амнистиран]]. |
Близък до Звено, Дамян Велчев участва в подготовката на [[Преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]] през [[1934]]. В началото на [[1935]] е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в [[Югославия]]. В края на годината се връща в страната, арестуван е и е осъден на [[смъртно наказание|смърт]] за подготовка на дръжавен преврат. По-късно присъдата му е заменена с [[доживотен затвор]], а през [[1940]] е [[амнистия|амнистиран]]. |
||
През [[1943]] Дамян Велчев се включва в дейността на [[ОФ|Отечествения фронт]] като представител на „Звено“. Участва в подготовката на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]], след който |
През [[1943]] Дамян Велчев се включва в дейността на [[ОФ|Отечествения фронт]] като представител на „Звено“. Участва в подготовката на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]], след който става военен министър и е повишен в генералско звание. |
||
През септември [[1946]] е отстранен от правителството и е назначен за посланик в [[Швейцария]]. След като е освободен от този пост през [[1947]], отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство. |
През септември [[1946]] е отстранен от правителството и е назначен за посланик в [[Швейцария]]. След като е освободен от този пост през [[1947]], отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство. |
||
Версия от 17:10, 16 януари 2009
| Дамян Велчев | |
| български военен деец и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Вьове, Швейцария |
| Религия | православие |
| Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
| Награди | „Свети Александър“ Военен орден „За храброст“ |
| Дамян Велчев в Общомедия | |
Дамян Велчев Дамянов е български офицер и политик, един от ръководителите на Военния съюз и близък до групата „Звено“. Той взема участие в трите държавни преврата в България през първата половина на 20 век.
Биография
Завършва Военното училище през 1903. По време на Балканските войни е командир на рота, а през Първата световна война - на пехотна дружина. През 1919 е сред основателите на Военния съюз, а от 1922 е член на ръководството му.
Дамян Велчев участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923, след който е върнат в армията. Той е помощник-началник, а от 1927 - началник на Военното училище. Поради конфликт с военния министър Иван Вълков през 1928 отново е уволнен от армията и участва във възстановяването на Военния съюз. През 1932 завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Близък до Звено, Дамян Велчев участва в подготовката на Деветнадесетомайския преврат през 1934. В началото на 1935 е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в Югославия. В края на годината се връща в страната, арестуван е и е осъден на смърт за подготовка на дръжавен преврат. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 е амнистиран.
През 1943 Дамян Велчев се включва в дейността на Отечествения фронт като представител на „Звено“. Участва в подготовката на Деветосептемврийския преврат през 1944, след който става военен министър и е повишен в генералско звание.
През септември 1946 е отстранен от правителството и е назначен за посланик в Швейцария. След като е освободен от този пост през 1947, отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство.
Генерал-полковник Дамян Велчев умира на 25 януари 1954 г. във Франция.
Награди
- Орден „За храброст“ 3-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ 5-та степен с мечове по средата
- Съветски орден „Суворов“ 1-ва степен
Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Христо Христов | → | началник на Военното училище (14 юни 1923 – 5 септември 1928) | → | Сотир Маринков |
| Иван Маринов | → | министър на войната (9 септември 1944 – 25 септември 1946) | → | Кимон Георгиев |