Иван Попов (генерал, пехота)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Попов.
| Иван Попов | |
| български военен деец и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
Иван Тодоров Попов е български офицер (генерал-майор), началник последователно на 1-ва пехотна софийска дивизия и на 13-та пехотна дивизия през Междусъюзническата война.
Биография
Иван Попов е роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. През 1876 г. участва в националноосвободителното движение като четник в четата на Филип Тотьо. През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София и през ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 15-та пехотна свищовска дружина. От 1881 г. е дружинен адютант. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. От 1884 - командир на рота от 3-ти пехотен бдински полк. Същата година е командирован в 131-ви пехотен тирасполски полк в Киев. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, на 21 септември за командир на 1-ви пехотен софийски полк, а на 6 октомври за командир на 4-та дружина от 2-ри пехотен струмски полк.[1]
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир дружина във 2-ри пехотен бургаски полк. Сражава се в боевете при овладяването на Пирот.
Генерал-майор Иван Попов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Бележки
- ↑ Христов, Х. и др.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 478
Източници
Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 91