Константин Стоянов (офицер): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Bot: Automated import of articles - append on top
Fix: датата е всъщност година редактирано с AWB
Ред 28: Ред 28:


== Биография ==
== Биография ==
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва [[Военно училище|Военното на Негово Величество училище]] и на 22 септември 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. По-късно завършва и [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия]] в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин [[поручик]], на 1 януари 1919 в чин [[капитан]] и на 1 януари 1928 в чин [[майор]]. До 1930 година майор Стоянов командва [[Четвърти артилерийски полк|4<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. На 3 септември 1932 година е произведен в чин [[подполковник]]. В периода 1935 – 1939 г. командва [[Първи армейски артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> армейски артилерийски полк]], като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин [[полковник]].
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва [[Военно училище|Военното на Негово Величество училище]] и на 22 септември 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. По-късно завършва и [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия]] в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин [[поручик]], през 1919 в чин [[капитан]] и през 1928 в чин [[майор]]. До 1930 година майор Стоянов командва [[Четвърти артилерийски полк|4<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. На 3 септември 1932 година е произведен в чин [[подполковник]]. В периода 1935 – 1939 г. командва [[Първи армейски артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> армейски артилерийски полк]], като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин [[полковник]].


От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> дивизия]], като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. През 1942 година е назначен за командир на [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]], на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]]. Според някои източници отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.<ref>Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343</ref> Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до 6 септември.<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.</ref> На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> След провала на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година със съпругата си.<ref>Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208</ref> Според други данни, същият ден той е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.<ref>Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.</ref> Самоубива се в деня на преврата на 9-ти септември.<ref>Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.</ref>
От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> дивизия]], като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. През 1942 година е назначен за командир на [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]], на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]]. Според някои източници отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.<ref>Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343</ref> Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до 6 септември.<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.</ref> На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> След провала на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година със съпругата си.<ref>Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208</ref> Според други данни, същият ден той е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.<ref>Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.</ref> Самоубива се в деня на преврата на 9-ти септември.<ref>Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.</ref>
Ред 35: Ред 35:
* [[Подпоручик]] (22 септември 1913)
* [[Подпоручик]] (22 септември 1913)
* [[Поручик]] (5 октомври 1916)
* [[Поручик]] (5 октомври 1916)
* [[Капитан]] (1 януари 1919)
* [[Капитан]] (1919)
* [[Майор]] (1 януари 1928)
* [[Майор]] (1928)
* [[Подполковник]] (3 септември 1932)
* [[Подполковник]] (3 септември 1932)
* [[Полковник]] (3 октомври 1936)
* [[Полковник]] (3 октомври 1936)

Версия от 22:59, 1 октомври 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Стоянов.
Константин Стоянов
български военен деец
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1913 – 1944
Служи наНационално знаме на България България
Род войскипехота
Командвания10-а дивизия (ВСВ)
1-ва дивизия (ВСВ)
5-а армия (ВСВ)
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Константин Биберов Стоянов е български офицер (генерал-майор), командир на 10-а родопска дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и на 5-а армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография

Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 септември 1913 година е произведен в чин подпоручик. По-късно завършва и Военната академия в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин поручик, през 1919 в чин капитан и през 1928 в чин майор. До 1930 година майор Стоянов командва 4-и артилерийски полк. На 3 септември 1932 година е произведен в чин подполковник. В периода 1935 – 1939 г. командва 1-ви армейски артилерийски полк, като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин полковник.

От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва 10-а дивизия, като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин генерал-майор. През 1942 година е назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на 5-а армия в Скопие. Според някои източници отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.[1] Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до 6 септември.[2] На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи Александър Цанков премиер.[3] След провала на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година със съпругата си.[4] Според други данни, същият ден той е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.[5] Самоубива се в деня на преврата на 9-ти септември.[6]

Военни звания

Бележки

  1. ↑ Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343
  2. ↑ Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.
  3. ↑ България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.
  4. ↑ Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208
  5. ↑ Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.
  6. ↑ Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.

Източници

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941–1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Стоянов_(офицер)&oldid=8139220“.