Васил Баларев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Баларев
български генерал
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Васил Цанков Баларев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Баларев е роден на 25 декември 1893 г. в Карлово. Брат му Христо Баларев също е генерал. През 1915 г. завършва Военното училище в София. Служи в 29-и пехотен ямболски полк. От 1927 г. е адютант на коменданта на София, след което от 1929 г. служи в 25-и пехотен драгомански полк, а от 1930 г. е на служба в 14-и пехотен македонски полк. През 1931 г. е началник на 2-ри пограничен участък, а от 1933 г. отново е на служба в 25-и пехотен драгомански пол. От 1935 г. е началник на секция в Канцеларията на Министерството на войната, а от 1941 г. е началник на Канцеларията. Излиза в запас на 10 септември 1944 г. На 21 септември е арестуван и разследван. Изселен е първоначално в Плевен, а после и в Своге. През 1950 г. отново е задържан и въдворен в лагерите Ножарево и Белене. През 1954 г. е осъден на 6 години затвор по дело № 19 от 1945 г. за укривателство и неиздаване на ген. Христофор Серафимов. Вкаран е в Пазарджишкия затвор, където остава до 1956 г.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Васил Баларев е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 59.