Васил Баларев
Васил Баларев | |
български генерал | |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 25 декември 1893 г.
|
Дата и място на смърт |
Васил Цанков Баларев е български офицер, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Баларев е роден на 25 декември 1893 г. в Карлово. Брат му Христо Баларев също е генерал. Завършва втора мъжка гимназия в София през 1912 г., а след това известно време работи в Окръжното инженерство на София. През 1915 г. завършва Военното училище в София. Служи в 29-и пехотен ямболски полк до края на Първата световна война. След това е назначен в 6-ти пехотен търновски полк. От 1927 г. е адютант на коменданта на София, след което от 1929 г. служи в 25-и пехотен драгомански полк, а от 1930 г. е на служба в 14-и пехотен македонски полк. През 1931 г. е началник на 2-ри пограничен участък, а от 1933 г. отново е на служба в 25-и пехотен драгомански пол. От 1935 г. е началник на секция в Канцеларията на Министерството на войната, а от 1941 г. е началник на Канцеларията. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“[1]. На 21 септември е арестуван и разследван. Освободен е на 21 март 1945 г. Изселен е първоначално в Плевен, а после и в Своге. През 1950 г. отново е задържан и въдворен в лагерите Ножарево и Белене. През 1954 г. е осъден на 6 години затвор по дело № 19 от 1945 г. за укривателство и неиздаване на ген. Христофор Серафимов и за това, че съпругата му е извадила неистински документи за прикриване на Серафимов. Вкаран е в Пазарджишкия затвор, където остава до 1956 г.[2] През октомври 1950 г. е вербуван от Държавна сигурност, но малко след това отказва да им сътрудничи.[3] За това е осъден на 6 години затвор и освободен през юли 1956 г. Наблюдаван е от Държавна сигурност и свален от отчет през 1961 г.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Генерал-майор Васил Баларев е женен за Роза Йорданова и има 2 деца – Ваня и Лалка. Дъщеря му Лалка е омъжена за Гаврил Х. Орошаков (1924 – 2006), син на кмета на София Харалампи Орошаков (1933 – 1934)
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (3 октомври 1938)
- Генерал-майор (6 май 1943)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
- ↑ Биография на Васил Баларев // Архивиран от оригинала на 2016-06-17. Посетен на 2016-05-24.
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.975
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 59.
- Генерал-майори от Царство България
- Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Лагеристи в Белене
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Родени в Карлово
- Лагеристи в Ножарево