Янко Драганов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Драганов.
Янко Драганов Драганов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, участник във войните за национално обединение.
Биография
Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча, Северна Добруджа. Участва в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в Българското опълчение.
През 1880 година завършва Одеското военно училище.
По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на общия резерв по време на отбраната на Видин. По-късно е началник на Бреговския отряд и на общия резерв на Северния отряд.
През Балканската и Междусъюзническата война е във военната свита на цар Фердинанд I. След двете войни е назначен за началник на I-а Пехотна Софийска дивизия и като такъв през Първата световна война участва в сраженията срещу Сръбската армия при Пирот, Бела Паланка, Лесковац и други. През 1916 г. води боеве срещу Румънската армия на Добруджанския фронт. Отличава в сраженията при Тутракан и Силистра. Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година е сменен след намеса на германския фелдмаршал Август фон Макензен[1].
През 1917 г. е назначен за главен интендант при Министерството на войната. След края на войната преминава в запаса.
Генерал-лейтенант Янко Драганов умира на 23 ноември 1932 г. в София от Паркинсон.
Награди
- Орден „За храброст“ II, III и IV ст.
- Орден „Св. Александър“ IV и V ст. без мечове
- Орден „За военна заслуга“ III ст. на военна лента
- Османски Медал „За бойни заслуги“
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с.24
- Български генерали
- Носители на орден „За храброст“
- Носители на орден Свети Александър
- Носители на орден За военна заслуга
- Български опълченци
- Хора от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Втори випуск на военното училище в София
- Тулчанци
- Добруджански българи