Янко Драганов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Драганов.

Шаблон:Инфокутия военно лице

Янко Драганов Драганов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, участник във войните за национално обединение.

Биография

Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча, Северна Добруджа. Участва в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в Българското опълчение.

През 1880 година завършва Одеското военно училище.

По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на общия резерв по време на отбраната на Видин. По-късно е началник на Бреговския отряд и на общия резерв на Северния отряд.

През Балканската и Междусъюзническата война е във военната свита на цар Фердинанд I. След двете войни е назначен за началник на I-а Пехотна Софийска дивизия и като такъв през Първата световна война участва в сраженията срещу Сръбската армия при Пирот, Бела Паланка, Лесковац и други. През 1916 г. води боеве срещу Румънската армия на Добруджанския фронт. Отличава в сраженията при Тутракан и Силистра. Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година е сменен след намеса на германския фелдмаршал Август фон Макензен[1].

През 1917 г. е назначен за главен интендант при Министерството на войната. След края на войната преминава в запаса.

Генерал-лейтенант Янко Драганов умира на 23 ноември 1932 г. в София от Паркинсон.

Награди

Бележки

  1. Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с.24