Направо към съдържанието

Кирил Станчев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Станчев.

Кирил Станчев
български генерал
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1916 – 1946
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командвания2-ра армия (II СВ)
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеСофийски университет
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
11 април 1968 г. (72 г.)
София, България

Кирил Николов Станчев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 2-ра армия по време на Втората световна война (1944 – 1946).

Кирил Станчев е роден на 14 декември 1895 година в Кюстендил. През 1916 година завършва Военното училище в София и на 12 март е произведен в чин подпоручик, а на 14 октомври 1917 година в чин поручик, на 30 януари 1923 г. в чин капитан, а през 1933 г. в чин майор. Служи в 13 пехотен полк, Военното училище, щаба на 2-ра пехотна дивизия, 23 пехотен полк, 1-ва инспекционна област и пограничната стража (началник на 22-ри пограничен участък, Лом, 1926 г. и началник на 12-и пограничен участък, Свиленград, 1932 г.)[1]

Кирил Станчев е един от основателите и ръководител на републиканското „Движение на капитаните“ във Военния съюз. През 1935 година е сред активните участници в опита за преврат,[2] уволнен е и е осъден на смърт. През следващата година присъдата му е заменена с доживотен затвор. На 5 октомври 1936 година е произведен в чин подполковник. През 1940 година е амнистиран и на 5 октомври произведен в чин полковник.

В периода 1941 – 1944 следва право в Софийския университет. През този период той е в най-близкото обкръжение на Дамян Велчев и е натоварен с връзките между Военния съюз и Българската работническа партия (комунисти), контактувайки с Антон Югов и Христо Михайлов, а след това и с Добри Терпешев.[3] Взема активно участие в извършването на Деветосептемврийския преврат. Член е на делегацията, която на 9 септември 1944 се среща с командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин и постига споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.[4] Два дни по-късно получава първото генералско звание – генерал-майор и е назначен за командващ на 2-ра армия. Провежда Нишката и Косовската операция.

През 1946 година е уволнен с мотив „по разпореждане във връзка със съкращенията във войската“ (заповед № 115/31.12.1946) и осъден на доживотен затвор (присъда № 637/1947) по скалъпени обвинения в участие в нелегалната организация „Военен съюз“. Процесът днес се оценява като лишен от фактически основания и преследващ чисто политическа цел – налагане на контрола на комунистическата партия над армията. Той предизвиква значителен отзвук във Великобритания, особено сред депутатите лейбъристи, където той е известен като един от основните противници на съюза между България и Германия през Втората световна война. Лежи в Плевенския и Пазарджишкия затвор. През 1948 г. мотива за уволнението му е променен на „за груби фашистки прояви“ (заповед №28/1948; указ №670/24.04.1948). През 1952 г. 3-то управление на Държавна сигурност му разкрива разработка под името „Катил“.[5] Помилван е с решение на Политбюро на ЦК на БКП и освободен на 4 септември 1959 година.[6]

Генерал-майор Кирил Станчев умира на 11 април 1968 година.

През 1990 година генерал Станчев е реабилитиран, а през 1992 година посмъртно е произведен в чин генерал-лейтенант.

Цитирани източници