Асен Каров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Каров
Информация
Звание Генерал-майор
Служба до 1945
Служил на Национално знаме на България България

Роден
Починал
15 март 1945 г. (51 г.)

Асен Стоев Каров е български офицер (генерал-майор), дипломат и юрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 януари 1894 година във велинградското село Каменица, днес квартал на Велинград в семейството на дългогодишния каменски учител и възпитаник на възрожденеца поп Топорчо Стою Каров. Асен завършва училището в село Каменица. Oстава сирак, когато е едва на четири годинки, когато вследствие на политически разпри е убит баща му.

С помощта на поп Топорчо и средства от Каменската църква Асен заминава да учи в гимназията в Пазарджик. След завършването ѝ през учебната 1991 – 1912 година, работи като учител в родното си село. Следващите години преминават във Военното училище на Негово величество в София. Но започват Балканските войни и Първата световна война, в които Асен Каров е на бойната линия по фронтовете около Дойран, Гевгели и Цариброд.

След приключването на войните и Военното училище на 25 август 1915 година е произведен в чин подпоручик и започва неговата честна и доблестна войнска служба на род и родина. Пред 1922 година при кандидатстване в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 25 явили се на конкурсния изпит с най-висок успех е приет капитан Асен Каров[1]. Тук той завършва право, като успоредно с това следва дипломация и консулство в Свободния университет за политически и стопански науки в София, днес УНСС[2].

Асен Каров е говорил отлично френски и италиански език. По-късно е канен за работи в българското посолство в Рим, но той предпочита да остане в редовете на българската войска. Като юрист работи във военните съдилища в Русе и София и във Военен касационен съд. През тези години е неуморим сътрудник на списание „Правна мисъл“, където разработва множество юридически проблеми и теми.

През 1943 година полковник Асен Каров е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на военно-съдебната част.

На 15 март 1945 г. е осъден на смърт от т. нар. Народен съд, след установяването на Комунистическия режим в страната. Присъдата е изпълнена същия ден.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Голяма енциклопедия България, Том 10, БАН, ИК „Труд“, 2012 г.,