Стефан Попов (генерал): Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени |
Военни звания |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г. |
Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г. |
||
== Военни звания == |
|||
* [[Подпоручик]] (2 август 1892) |
|||
* [[Поручик]] (2 август 1895) |
|||
* [[Капитан]] (1901) |
|||
* [[Майор]] (31 декември 1906) |
|||
* [[Подполковник]] (1911) |
|||
* [[Полковник]] (14 февруари 1914) |
|||
* [[Генерал-майор]] (1918) |
|||
== Награди == |
== Награди == |
Версия от 22:37, 30 май 2020
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.
Стефан Попов | |
български офицер генералщабното ведомство | |
Войни | Първа световна война |
---|---|
Образование | Академия на Генералния щаб Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
Стефан Геориев Попов е български офицер (генерал-майор), началник на 3-та, а по-късно на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
През 1892 г. завършва военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 2 август 1895 г. е чин поручик.
Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Добричкото дружество.[1]
През 1901 г. завършва Генралщабната академия в Санкт-Петербург и е произведен в чин капитан. Като младши офицер е зачислен в 5-и пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 е старши адютант в 5-а пехотна дивизия. През 1911 г. е произведен в чин подполковник, а на 14 февруари 1914 г. в чин полковник.
През Първата световна война (1915 – 1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу Румъния. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.
Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г.
Военни звания
- Подпоручик (2 август 1892)
- Поручик (2 август 1895)
- Капитан (1901)
- Майор (31 декември 1906)
- Подполковник (1911)
- Полковник (14 февруари 1914)
- Генерал-майор (1918)
Награди
- Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас и IV степен 2 клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
- Орден „Железен кръст“ I и II степен, Германска империя
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 139
Бележки
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Първата световна война
- Дейци на ВМОК
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден Железен кръст
- Четиринадесети випуск на военното училище в София
- Родени във Варна
- Починали в София
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Български военни дейци от Балканските войни