Стефан Славчев
Стефан Славчев | |
български генерал | |
Битки/войни | Първа световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 7 декември 1869 г.
|
Дата и място на смърт |
Стефан Стефанов Славчев е български офицер (генерал-майор).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Славчев е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. През 1889 завършва Военното училище в София, като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. През 1896 г. завършва артилерийската инженерна апликационна школа в Торино, Италия. През 1899 г. е произведен в чин капитан.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) полковник Славчев е командир на тежката артилерийска бригада в 1–ва армия, която взема участие в Нишката операция (14 октомври – 9 ноември 1915). На 15 ноември същата година е назначен за началник на артилерията в Щаба на Действащата армия, като на 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След края на войната на 12 октомври 1918 г. генерал Славчев е назначен за помощник на инспектора на артилерията. За участието си в Първата световна война е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, Княжеский орден „Свети Александър“ III степен и няколко чуждестранни ордена.[1] На 9 август 1919 г. е уволнен от армията и зачислен в запаса.
Генерал-майор Стефан Славчев умира на 30 юни 1965 г. в София.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (2 август 1892)
- Капитан (1899)
- Майор
- Подполковник
- Полковник (1 април 1914)
- Генерал-майор (15 август 1917)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За заслуга“ на обикновена лента (1901)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона (1909)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1913)
- Княжески орден „Свети Александър“ IV степен с мечове по средата
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (Първа световна война)
- Княжески орден „Свети Александър“ III степен (Първа световна война)
- Народен орден „За гражданска заслуга“ III степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Генчева, Ц., Драганова, Т., Димитров, Й., стр. 333
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 126
- Николов, С., – „За генерал-майор Стефа Славчев“, Списание „Артилерийски преглед“, бр 3, 2013, стр. 21 – 29 Архив на оригинала от 2014-12-05 в Wayback Machine.
- Генчева, Ц., Драганова, Т., Димитров, Й. – „Бележити Търновци: биографичен и библиографски справочник за дейци, родени, живели и работили във Велико Търново през XII-XX в.“, Велико Търново, 1885, Издателство на БЗНС
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За гражданска заслуга“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Единадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени във Велико Търново
- Починали в София