Направо към съдържанието

Стефан Славчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Славчев
български генерал
Битки/войниПърва световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
30 юни 1965 г. (95 г.)

Стефан Стефанов Славчев е български офицер (генерал-майор).

Паметна плоча на дома на Стефан Славчев
Домът на Стефан Славчев на ул. „Оборище“, София

Стефан Славчев е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. През 1889 завършва Военното училище в София, като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. През 1896 г. завършва артилерийската инженерна апликационна школа в Торино, Италия. През 1899 г. е произведен в чин капитан.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) полковник Славчев е командир на тежката артилерийска бригада в 1–ва армия, която взема участие в Нишката операция (14 октомври – 9 ноември 1915). На 15 ноември същата година е назначен за началник на артилерията в Щаба на Действащата армия, като на 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След края на войната на 12 октомври 1918 г. генерал Славчев е назначен за помощник на инспектора на артилерията. За участието си в Първата световна война е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, Княжеский орден „Свети Александър“ III степен и няколко чуждестранни ордена.[1] На 9 август 1919 г. е уволнен от армията и зачислен в запаса.

Генерал-майор Стефан Славчев умира на 30 юни 1965 г. в София.

  1. Генчева, Ц., Драганова, Т., Димитров, Й., стр. 333