Произход на имената на градовете в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Това е списък на градовете в България, структуриран по произхода на техните имена.

Хора, светци, митични същества[редактиране | редактиране на кода]

Растения, животни[редактиране | редактиране на кода]

Географски обекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Ардино – река Арда
  • Банкя – от „баня“ край минерален извор
  • Банско – от „баня“ край минерален извор или от „бан“ – средновековна българска титла (сравни полското „пан“).
  • Баня – от „баня“ край минерален извор
  • Батак – от многото блата и мочури, които заобикаляли селището при основаването му
  • Брегово – вероятно поради разположението си на бряг (река Тимок)
  • Бургас – от турската диалектна форма burgaz („крепост, кале“), заета от гръцкото πύργος („крепост“)[3]
  • Българово – наименуван на етнонима на българската нация през 1934 г.
  • Бяла слатина – от слатина 'солен, минерален извор', буквално белия или бели извор
  • Бяла черква
  • Враца – от намиращия се наблизо старопланински проход Вратцата (Вратата)
  • Грамада – от 2-та хълма, на които е разположен[4]
  • Две могили
  • Джебел – от турското cebel (от арабски), планина
  • Долни чифлик
  • Долна баня – от „баня“ край минерален извор
  • Долна Митрополия
  • Дунавци – от близостта на града до Дунав
  • Дупница – от дупка, особеност на релефа
  • Искър – от река Искър, която минава през града
  • Клисура – от местоположението на селището
  • Лъки – от живописната лъка, в която е разположено селището
  • Мизия (град) – от географската област, в която е разположен градът
  • Неделино – навярно по името на близко разположения връх Света Неделя
  • Нова Загора – от областта Загора, в която е разположен
  • Нови Искър – от преминаващата през града река Искър
  • Пещера – градът носи името от намиращата се наблизо 72 пещери.
  • Поморие – името си носи от разпооложението си на море
  • Приморско – името си носи от разпооложението си на море
  • Рила – по името на най-високата българска планина
  • Средец – среда (географско положение)
  • Средногорие
  • Стара Загора – главен град на областта Загора, в която е бил разположен. Загора идва от Зад+гора, като гора е със старото си значение на планина, запасено днес в руски език.
  • Хисаря – от намиращите се до града римски крепостни останки, през тур. дума hisar, крепост

Свойства и предмети[редактиране | редактиране на кода]

Цветове[редактиране | редактиране на кода]

Събития и празници[редактиране | редактиране на кода]

Неизвестен произход и несортирани[редактиране | редактиране на кода]

  • Алфатар
  • Берковица
  • Бойчиновци
  • Видин – от латинското Bononia, което е с келтски произход[9]
  • Вършец
  • Главиница
  • Годеч
  • Девин – от тракийската дума „дева“ – град, селище
  • Девня - изкривена на тур. езикова почва форма от първоначално Девина - вж. горното.
  • Драгоман - означава водач на дружина жетварки, преводач в легация
  • Дългопол - неологизъм от Дъгло поле, старо име Еникьой (Ново село)
  • Елена
  • Завет - защитено, закътано от ветрове, опасни пътища и др., селище
  • Ихтиман - преди сегашното си име градът е носил името „Стипон“ (от лат. stipo „гъсто набутвам, населвам“, също и stipator мн.ч. „каравана, охрана“). Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Първоначално е съществувал под тракийското име Йелице.
  • Каварна
  • Казанлък – турцизиран вариант на предишното българско название на града Крън и топонимния суфикс „-лък“
  • Калофер – от името на Калофер войвода
  • Карлово
  • Карнобат
  • Каспичан
  • Кермен
  • Килифарево
  • Кнежа - от княз, със старо значение кмет т.е село на кмета
  • Козлодуй
  • Койнаре - етноним на племе койнари, юруци
  • Костенец
  • Костинброд
  • Котел
  • Кочериново
  • Криводол
  • Кричим
  • Куклен
  • Кула
  • Кърджали – турцизиран вариант на първоначалното българско название на града Ахрида
  • Летница - вид пшеница
  • Ловеч – лов (стопанска дейност)
  • Лом - от ломя, чупя
  • Луковит
  • Любимец
  • Мездра - от мездра, понякога мезра 'землище на изоставено село'
  • Мелник – от „мел“ – славянска дума мел за „трошлива скала“
  • Меричлери – от турския вариант на названието на река Марица – Мерич и жителски суфикс - лер на турска езикова почва, множествено число на бълг. почва. Тоест името значи Маричани
  • Монтана – от латински: „планина“
  • Мъглиж
  • Неделино
  • Несебър – от ранногръцкото Месембрия, където брия в езика на траките значи „град“.
  • Никопол – от Nicopolis ad Istrum, град в провинция Тракия. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките.
  • Нови пазар
  • Обзор
  • Опака
  • Павел баня
  • Павликени – от жителите му, изповядвали павликянство
  • Пазарджик – от турската дума пазар, пазарче
  • Панагюрище – от παναγύρι, гръцката дума за панаир, на среднобългарски – „панагюр“.
  • Перущица – от българската крепост Перистица
  • Петрич
  • Пирдоп
  • Плачковци
  • Плевен
  • Плиска – от прабългарското Плискав
  • Полски Тръмбеш - от тръмбеш, вариант на требеш/ж 'изтребена гора за ниви, пасище'
  • Попово
  • Пордим
  • Правец – от старобългарската дума „правьць“, означаваща „посока, направление“.
  • Провадия - от проват овца на гръцки. Българското име е Овеч.
  • Раднево – от името на местния родоначалник Радню
  • Разград - от Хръзград, Хръз/Хърс
  • Разлог - означава източено, разлято поле. Старо име Мехомия.
  • Роман
  • Садово – по старобългарски „градина, сад“
  • Сапарева баня
  • Свиленград
  • Свищов
  • Своге
  • Севлиево
  • Сеново – от сено !!! типична народоетимология (когато хората не знаят нещо си го натъманяват според знанията и възможностите (умствени) си. Произлиза от Осеново, с изпадане. Осен - дърво ясен в диалектите
  • Силистра – турско название.
  • Симитли
  • Славяново
  • Смолян
  • Смядово
  • Созопол – от гръцки език: Σωζόπολις, „град на спасението“
  • Сопот – произлиза от старобългарската дума „сопотъ“, която означава „изкуствен воден улей, сопка“ – чучур.
  • София – от гръцкото название на ранновизантийската църква „Св. София“ в град Сердика. София значи по гръцки „мъдрост“.
  • Стражица - имало е охранителен пост, стражница, стража
  • Стралджа
  • Стрелча
  • Сунгурларе - от сунгур 'сокол' и -лар - частица за мн. число. Или направо - Соколовци.
  • Сухиндол
  • Трекляно – най-стар известен запис е Триклина според Триод от I половина на XV в. (опис IV 19 на славянските ръкописи в Софийската библиотека). Днешното звучене Трекляно се оформя след издаването на Руската триверстова карта, изработена след 1878 г., където така е записано името на селището.
  • Тутракан -
  • Угърчин
  • Харманли - от харман те. гумно, ток заа вършитба
  • Хасково – През 1792 г. йеросхимонах Спиридон за пръв път споменава в писмен документ българското име на града – Марса. В своята „История во кратце о болгарском народе словенском“ той разказва за турските набези в Тракия през втората половина на 14 век. Сред завладените селища са и Дълго поле и Марса, „сиреч Узунджово и Хаскьой“ – уточнява монахът. Турското име „Хаскьой“, с което градът е известен в периода на османското владичество, означава в превод „Владетелско село“. За пръв път това название се среща в османски документи от времето на султан Мехмед II Завоевателя, т.е. от втората половина на XV в. Предполага се, че турците са преименували някогашния град Марса веднага след завладяването му в края на XIV век. През следващите няколко века името Хаскьой се среща в различни варианти – „Хаскюй“, „Хаскени“, ”Хаскиви“, за да се стигне до днешното ”Хасково“. В съвременното си звучене името на града за пръв път се употребява във възрожденската книжнината от средата на XIX век.
  • Царево – превод на старото гръцко име на града Василико, от „василевс“ (цар).
  • Чепеларе – извежда се от старотурското çepell – „мръсен, мъглив, буреносен“. Преди основаването на днешния град на същото място е имало юрушко селище или колиби, които са наричани Чепелли, по името на с. Чепелли кьой, Гюмюрджинско, откъдето са били първите заселници.
  • Чипровци
  • Чирпан
  • Шабла
  • Шивачево
  • Якоруда

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I (А – З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]