Произход на имената на градовете в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е списък на градовете в България, структуриран по произхода на техните имена.

Хора, светци, митични същества[редактиране | редактиране на кода]

Растения[редактиране | редактиране на кода]

Животни[редактиране | редактиране на кода]

Географски обекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Ардино – река Арда
  • Банкя – от „баня“ край минерален извор
  • Банско – от „баня“ край минерален извор или от „бан“ – средновековна българска титла (сравни полското „пан“).
  • Баня – от „баня“ край минерален извор
  • Батак – от многото блата и мочури, които заобикаляли селището при основаването му
  • Брегово – вероятно поради разположението си на бряг (река Тимок)
  • Бургас – от турската диалектна форма burgaz („крепост, кале“), заета от гръцкото πύργος („крепост“)[4]
  • Българово – наименуван на етнонима на българската нация през 1934 г.
  • Бяла слатина – от слатина 'солен, минерален извор', буквално белия или бели извор
  • Бяла черква
  • Велико Търново – от „търн“ – тясно място, стеснение на река
  • Враца – от намиращия се наблизо старопланински проход Вратцата (Вратата)
  • Грамада – от двата хълма, на които е разположен[5]
  • Две могили
  • Девин – от тракийската дума „дева“ – град, селище
  • Девня – изкривено през турски език форма от първоначално Девина – вж. горното.
  • Джебел – от турски: cebel (от арабски), планина
  • Долни чифлик
  • Долна баня – от „баня“ край минерален извор
  • Долна Митрополия
  • Дунавци – от близостта на града до Дунав
  • Дупница – от дупка, особеност на релефа
  • Дългопол – неологизъм от Дъгло поле, старо име Еникьой (Ново село)
  • Искър – от река Искър, която минава през града
  • Клисура – от местоположението на селището
  • Лъки – от живописната лъка, в която е разположено селището
  • Мизия (град) – от географската област, в която е разположен градът
  • Неделино – навярно по името на близко разположения връх Света Неделя
  • Нова Загора – от областта Загора, в която е разположен
  • Нови Искър – от преминаващата през града река Искър
  • Поморие – името си носи от разположението си на море
  • Приморско – името си носи от разпооложението си на море
  • Рила – по името на най-високата българска планина
  • Сливен – от *kaln – „проход, ждрело“ или от сливането на 3 реки, които се намират в града
  • Сливница – от *kaln – „проход, ждрело“
  • Средец – среда (географско положение)
  • Средногорие
  • Стара Загора – главен град на областта Загора, в която е бил разположен. Загора идва от Зад+гора, като гора е със старото си значение на планина, запасено и днес в руски език.
  • Хисаря – от намиращите се до града римски крепостни останки, през турската дума hisar, „крепост“

Свойства и предмети[редактиране | редактиране на кода]

Цветове[редактиране | редактиране на кода]

Събития и празници[редактиране | редактиране на кода]

Неизвестен произход и несортирани[редактиране | редактиране на кода]

  • Алфатар
  • Батановци
  • Берковица
  • Бойчиновци
  • Видин – от латинското Bononia, което е с келтски произход[10]
  • Вършец
  • Главиница
  • Годеч
  • Драгоман – означава водач на дружина жетварки, преводач в легация
  • Елена
  • Ихтиман – преди сегашното си име градът е носил името „Стипон“ (от лат. stipo „гъсто набутвам, населвам“, също и stipator мн.ч. „каравана, охрана“). Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Първоначално е съществувал под тракийското име Йелице.
  • Каварна
  • Казанлък – турцизиран вариант на предишното българско название на града Крън и топонимния суфикс „-лък“
  • Карнобат
  • Каспичан
  • Кермен
  • Килифарево
  • Кнежа – от княз, със старо значение кмет т.е село на кмета
  • Козлодуй
  • Койнаре – етноним на племе койнари, юруци
  • Костенец
  • Костинброд
  • Котел
  • Кочериново
  • Криводол
  • Кричим
  • Куклен
  • Кула
  • Кърджали – турцизиран вариант на първоначалното българско название на града Ахрида
  • Летница – вид пшеница
  • Ловеч – лов (стопанска дейност)
  • Лом – от ломя, чупя
  • Луковит
  • Любимец
  • Мездра – от мездра, понякога мезра 'землище на изоставено село'
  • Мелник – от „мел“ – славянска дума мел за „трошлива скала“
  • Меричлери – от турския вариант на названието на река Марица – Мерич и жителски суфикс – лер на турска езикова почва, множествено число на бълг. почва. Тоест името значи Маричани
  • Монтана – от латински: „планина“
  • Мъглиж
  • Неделино
  • Несебър – от ранногръцкото Месембрия, където брия в езика на траките значи „град“.
  • Никопол – от Nicopolis ad Istrum, град в провинция Тракия. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките.
  • Нови пазар
  • Обзор
  • Опака
  • Павел баня
  • Павликени – от жителите му, изповядвали павликянство
  • Пазарджик – от турската дума пазар, пазарче
  • Панагюрище – от παναγύρι, гръцката дума за панаир, на среднобългарски – „панагюр“.
  • Перущица – от българската крепост Перистица
  • Петрич
  • Пещера
  • Пирдоп
  • Плачковци
  • Плевен
  • Плиска – от прабългарското Плискав
  • Полски Тръмбеш – от тръмбеш, вариант на требеш/ж 'изтребена гора за ниви, пасище'
  • Попово
  • Пордим
  • Правец – от старобългарската дума „правьць“, означаваща „посока, направление“.
  • Провадия – от проват овца на гръцки. Българското име е Овеч.
  • Раднево – от името на местния родоначалник Радню
  • Радомир
  • Разград – от Хръзград, Хръз/Хърс
  • Разлог – означава източено, разлято поле. Старо име Мехомия.
  • Роман
  • Садово – по старобългарски „градина, сад“
  • Сапарева баня
  • Свиленград
  • Свищов
  • Своге Името на града най-вероятно произлиза от славянските думи „свод“, „свождам“, поради географското му положение – като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка, а оттам свод, своде и сегашното Своге.
  • Севлиево
  • Сеново – Произлиза от Осеново, с изпадане. Осен – дърво ясен в диалектите
  • Силистра – турско название.
  • Симитли
  • Славяново
  • Смолян
  • Смядово
  • Созопол – от гръцки език: Σωζόπολις, „град на спасението“
  • Сопот – произлиза от старобългарската дума „сопотъ“, която означава „изкуствен воден улей, сопка“ – чучур.
  • София – от гръцкото название на ранновизантийската църква „Св. София“ в град Сердика. София значи по гръцки „мъдрост“.
  • Стражица – имало е охранителен пост, стражница, стража
  • Стралджа
  • Стрелча
  • Сунгурларе – от сунгур 'сокол' и -лар – частица за мн. число. Или направо – Соколовци.
  • Сухиндол
  • Трекляно – най-стар известен запис е Триклина според Триод от I половина на XV в. (опис IV 19 на славянските ръкописи в Софийската библиотека). Днешното звучене Трекляно се оформя след издаването на Руската триверстова карта, изработена след 1878 г., където така е записано името на селището.
  • Тутракан -
  • Угърчин
  • Харманли – от харман те. гумно, ток за вършитба
  • Хасково – През 1792 г. йеросхимонах Спиридон за пръв път споменава в писмен документ българското име на града – Марса. В своята „История во кратце о болгарском народе словенском“ той разказва за турските набези в Тракия през втората половина на 14 век. Сред завладените селища са и Дълго поле и Марса, „сиреч Узунджово и Хаскьой“ – уточнява монахът. Турското име „Хаскьой“, с което градът е известен в периода на османското владичество, означава в превод „Владетелско село“. За пръв път това название се среща в османски документи от времето на султан Мехмед II Завоевателя, т.е. от втората половина на XV в. Предполага се, че турците са преименували някогашния град Марса веднага след завладяването му в края на XIV век. През следващите няколко века името Хаскьой се среща в различни варианти – „Хаскюй“, „Хаскени“, „Хаскиви“, за да се стигне до днешното „Хасково“. В съвременното си звучене името на града за пръв път се употребява във възрожденската книжнината от средата на XIX век.
  • Царево – превод на старото гръцко име на града Василико, от „василевс“ (цар).
  • Чепеларе – извежда се от старотурското çepell – „мръсен, мъглив, буреносен“. Преди основаването на днешния град на същото място е имало юрушко селище или колиби, които са наричани Чепелли, по името на с. Чепелли кьой, Гюмюрджинско, откъдето са били първите заселници.
  • Чипровци
  • Чирпан
  • Шабла
  • Шивачево
  • Шумен
  • Якоруда
  • Ямбол

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. За община Антоново и ОбС на БСП // targovishte.bsp.bg. БСП Област Търговище, 2022. Посетен на 15 януари 2022.
  2. Георгиев 1971, с. 60.
  3. Георгиев 1971, с. 93.
  4. Георгиев 1971, с. 91.
  5. Георгиев 1971, с. 272.
  6. Георгиев 1971, с. 82.
  7. Георгиев 1971, с. 329.
  8. Георгиев 1971, с. 635.
  9. Георгиев 1971, с. 121.
  10. Георгиев 1971, с. 143 – 144.
Цитирани източници
  • Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I (А – З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]