от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
Ред 34:
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|55}}
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|55}}
{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[министър без портфейл]]|[[2 септември]] [[1944]]|[[9 септември]] [[1944]]|---|---}}
{{пост|[[министър без портфейл]]|2 септември 1944|9 септември 1944|---|---}}
{{пост край}}
{{пост край}}
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|39}}
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|39}}
Версия от 22:04, 4 февруари 2018
Никола Стойков Мушанов или Мошанов е адвокат и виден български политик , един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е министър-председател начело на три правителства през 1931 – 1934 година, негов племенник е Стойчо Мошанов , също известен български политик.
Биография
Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс , Франция , през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов .
В края и след Първата световна война , между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството , министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров . Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз , той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври с.г. оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи .
Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев , което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд “ на 1 г. затвор.[1] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[2] През 1947 г. е интерниран в Търново , а през 1949 г. – в село Заград .[3]
В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов . Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност , като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[4]
Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.
Бележки
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 . с. 309 – 310.
↑ Недев, Недю . Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4 . с. 691.
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 . с. 309 – 310.
↑ Огнянов, Любомир . Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9 . с. 175.
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва служебно назначение или временно изпълняващ длъжността
Курсивът показва временно назначение