Гурко Мархолев

Гурко Мархолев
български генерал
Генерал Гурко Мархолев през 1932 г.
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	18 ноември 1880 г. Карлово, Източна Румелия
Дата и място на смърт	9 април 1939 г. Пазарджик, Царство България

Гурко Иванов Мархолев е български офицер, генерал-майор.

Биография

Доведен син на Иван Мархолев, заточван няколко пъти в Азия като съратник на Васил Левски и член на местен таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. Майка му е Гина Мархолева. Негови заварени братя и сестри по бащина линия са генерал Генко Иванов Мархолев, Христофор Иванов Мархолев, Злата Иванова Филипова, полковник Стефан Иванов Мархолев. Има дъщеря Катя Гуркова Панова.

Завършва Военното училище в София (1901), Сенсирското военно училище и Академията на Генералния щаб в Париж (1905 – 1908). Известен е случаят в Сен Сир през 1908 г. с Хирохито – бъдещия император на Япония, когато заради скандалното му поведение към преподавател Мархолев му удря шамари. От друга страна сведението е доста съмнително, тъй като Хирохито е роден през 1901 г. и би трябвало да е бил курсант в Сен Сир на 7-годишна възраст, а съгласно официалната му биография Хирохито пребивава в Европа и САЩ за период от 5 месеца едва през 1921.

Участва в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918). Проявява се в превземането (1913) на Одринската крепост, когато командваният от него конен отряд нахлува в щаба на противника, както и при пленяването на командващия отбраната Шукри паша, който му предава офицерската си сабя. Командир на дружина временно командва 9-и пехотен пловдивски полк (след смъртта на Борис Дрангов) през 1917 г. и е негов командир от 20 ноември до 9 декември 1920 г. Поема командването на 2-ри пехотен искърски полк през 1922 г. Преведен е в запаса на 9 юни 1923 г.

По време на военната си кариера служи последователно в 1-ви конен полк, като помощник-началник на секция в Щаба на армията, като адютант на 2-ра пехотна тракийска дивизия, в щаба на 11-а германска армия и като командир на 2-ри пехотен искърски полк (1922 – 1923). Уволнен е от служба на 9 юни 1923 година.

Включен в състава на комисията по определяне на българо-гръцката граница през 1921 – 1922 г. За отличната работа му е изказана специална благодарност от председателя на комисията. По-късно е началник на Жандармерията. През 1935 г. е Областен директор на Пловдив, а през 1936 г. – Областен директор на Бургас. Удостояван е с офицерски Орден за храброст III степен, орден „Свети Александър“, сръбски орден „Белий орел“, германски орден „Железен кръст“ I класа и други. Гурко Мархолев се жени за Елисавета Джуркова от Пазарджик. Председател е на Дружеството на запасните офицери в Пазарджик, Околийски председател на бойците от фронта в Пазарджишка околия и Председател на кавалерите на ордена за храброст. Взема участие и в културния живот на Пазарджик. Занимава се и със земеделие – развива земеделско стопанство, признато за семепроизводно. Умира на 9 април 1940 г. в Пазарджик.

Личният му архив се съхранява във фонд 553К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 32 архивни единици от периода 1897 – 1999 г.

Военни звания

• Подпоручик (1901)
• Поручик (1904)
• Капитан (15 октомври 1908)
• Майор (5 август 1913)
• Подполковник (16 март 1917)
• Полковник (2 ноември 1919)
• о. з. Генерал-майор (6 май 1936)

Отличия: орден „За храброст“ – 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас.

Галерия

• 
  Производството на Гурко Мархолев в първи офицерски чин, януари 1901 г. Фотограф: Димитър Карастоянов.
• 
  Производството на Гурко Мархолев в поручик от гвардията, август 1904 г. Фотограф: Димитър Карастоянов.
• 
  Пленяването на Шукри паша край Одрин, 13 март 1913 г. Гурко Мархолев е вторият от ляво на дясно.
• 
  Българска военно-полева болница при с. Ортакчи, Гърция на 16 март 1913 г. До жената с бялата дреха е застанал Гурко Мархолев.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 232.