Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2007

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2007 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/2007

Страница от ръкописа

Ръкописът на Войнич е тайнствена книга, написана през Средновековието (най-вероятно преди около 500 години) от неизвестен автор, на неизвестен език, с употребата на неизвестна азбука.

За цялото време на своето съществуване в известност, са правени многобройни опити за разшифроване на ръкописа на Войнич, но без успех. Той се е превърнал в Свещения Граал на криптографията, въпреки че не е изключено да е безсмислен набор от знаци.

Книгата е наречена така в чест на търговеца на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в библиотеката на редките книги Бейнеке (Beinecke Rare Book And Manuscript Library) в Йейлския университет. още »

Седмица 2/2007

Мисал на княз Новак

Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езици в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езици в Автономна област Войводина (Република Сърбия). На него говорят около 4,6 милиона души. Състои се от три диалекта, наречени според изговора на въпросително-относителното местоимение što, kaj и ča: щокавски, кайкавски и чакавски. Хърватският стандартен език е базиран на новощокавския иекавски диалект от западен тип с влияние на другите два диалекта, главно в лексиката.

Хърватският език принадлежи към южнославянската езикова група, която е част от по-широката общност на славянските езици, част от индоевропейското езиково семейство. още »

Седмица 3/2007

Косатка

Косатката (Orcinus orca) е най-големият представител на семейство Делфинови. Среща се във всички океани и е бозайникът с най-голям ареал, след човека. Косатката е хищник и се храни с риба, костенурки, птици, тюлени, акули и дори други млади или дребни китове. Това поставя косатката на върха на морската хранителна верига.

Косатката е единственият вид на род Orcinus. Тя е един от тридесет и петте вида на семейство Делфинови. Както родът на кашалота, Physeter, Orcinus е род с един много разпространен вид без преки генеалогични съседи, поради което палеонтолозите смятат, че косатката е основен кандидат за вид с анагенетична еволюционна история, т.е. еволюция от прародителски видове към видове потомци без разклонения в родословието. Ако е вярно, това би направило косатката един от най-старите видове делфини, като не е изключено тя да е стара, колкото самото семейство, за което се смята, че датира от преди поне пет милиона години. още »

Седмица 4/2007

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи (на италиански Leonardo da Vinci) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и че е всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Освен това той допринесъл за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Леонардо да Винчи е роден в град Винчи, Италия, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Изказвани са предложения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на техния син връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. още »

Седмица 5/2007

Сръбският език се говори от около осем и половина милиона души в Сърбия и Босна и Херцеговина и е официален език в държавното обединение на Сърбия и Черна Гора (бивша Съюзна република Югославия) (около 10,5 милиона жители). На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия, Република Македония, Словения, Унгария и Румъния. Трудно е да се определи броят на сърбите- изселници в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.

Сръбският език спада към западната група южнославянски езици. В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект, наречени източни херцеговски говори (за иекавския изговор) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор). още »

Седмица 6/2007

Филип II

Филип II Огюст (на френски Philippe II Auguste) или Филип II Август e крал на Франция от 1180 до 1223 г., един от най-значимите представители на династията на Капетингите. Той е син на Луи VII и Адел дьо Шампан.

Филип II Огюст е роден на 21 август 1165 г. в Гонес, близо до Париж. Още докато баща му е тежко болен, Филип Огюст е коронясан на 1 ноември 1179 г. в Реймс. Неговите вуйчовци от Шапманската династия се надяват чрез младия крал да установят контрол над властта във Франция. За да избегне тяхното опекунство, Филип на 28 април 1180 г. се жени за Изабела – дъщеря на Балдуин V, граф на Ено, и племенница на Филип, граф на Фландрия. Фландърският граф обещава да даде на краля като зестра земите на Артоа. Когато английският крал Хенри II Плантагенет пристига в Нормандия, вероятно повикан от членовете на Шампанската династия, Филип се свързва с него и възобновява започнатите от баща му Луи VII преговори за разбирателство между двете страни. По този начин Филип II поема фактически контрола над Франция и успява да изолира стремежите на вуйчовците си към властта. още »

Седмица 7/2007

Ноам Чомски

Д-р Аврам Ноам Чомски (Avram Noam Chomsky), роден на 7 декември, 1928 г., е американски професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт (MIT) и създател на йерархията на Чомски, една Класификация на формалните езици. Извън лингвистичната си дейност, Чомски се описва като либертарен социалист и е широко известен с политическите си книги и статии.

Чомски е роден във Филаделфия, Пенсилвания, син на еврейския учен Уилям Чомски (роден в Украйна) и Елси Чомски-Симоновски (еврейка от Беларус). Започвайки 1945 г. следва философия и лингвистика в Пенсилванския университет при Зелиг Харис, професор по лингвистика, чиито политически възгледи частично споделя. Получава докторска степен от Пенсилванския университет през 1955 г., резултат на научната му работа в Харвардския университет през предишните 4 години. В докторската си работа започва да развива някои от лингвистичните си идеи, разработвайки ги по-късно в книгата си Синтактични структури (1957 г.), може би най-известният му труд в областта. още »

Седмица 8/2007

ФА Премиър Лигата е най-горната дивизия в английския футбол, намираща се над Футболната лига и по-този начин се формира, като главната английска дивизия.

Във ФА Премиър Лигата се състезават най-добрите 20 футболни клуба в английската футболна система. Образува се през 1992 година, когато отборите от тогавашната Първа дивизия се отцепват от Футболната лига, след като подписват договор със сателитната телевизия BSkyB, осигуряващ им значително подобрени доходи от телевизионни права. Новото име представлява обикновено комерсиално реструктуриране и създаване на нова търговска марка, тъй като реално няма никаква промяна в начина на провеждане на състезанието.

В Премиършип се състезават едни от най-добрите играчи в света, включително и много чужденци. Логично, дивизията е и сред най-печелившите в света с общ приход на отборите над 1,3 млрд. паунда според Делойт - над 50% по-богата от втория в класацията - Италианската Серия А. В момента е на второ място в класацията на УЕФА, базирана на представянето на отборите в евротурнирите в последните пет години, зад Испанската Ла Лига, а беше на първо място през сезон 2004-05. още »

Седмица 9/2007

Антонов Ан-225 Мрия (на украински мрiя означава мечта) е транспортен самолет, клас 1, произведен в Украинската ССР в края на 80-те години на XX век от Авиационния научно-технически комплекс „Антонов“ и до февруари 2022 г. e най-големият самолет в света. Максималната товароспособност на „Мрия“ е 275 t, с което той е най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога. Шестте турбореактивни двигателя създават обща тяга от 1 377 kN, което го прави най-мощния самолет на Земята.

За сравнение: максималният товар на втория по товароспособност самолет Ан-124 „Руслан“ е 150 t, (152,4 t за Еърбъс А380, версия A380F, но той все още не се произвежда) а разстоянието на първия полет на братята Райт би се побрало в товарния отсек на Ан-225.

Условното му наименование в НАТО е „Cossack“ (Казак). още »

Седмица 10/2007

Майн Рид

Томас Майн Рид (Thomas Mayne Reid) (1818–1883), много по-популярен като Капитан Майн Рид, е един от най-известните британски писатели на 19 век. Неговите живот и кариера са до голяма степен „трансатлантически“. Той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Сега обаче той е почти забравен в англоезичния свят, но в много други страни, най-вече в Русия, продължава да е много четен и до днес.

Майн Рид е роден на 4 април 1818 г. в Балирони, графство Даун, Северна Ирландия. По произход обаче е шотландец — както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция — прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя. още »

Седмица 11/2007

Римският Колизей

Колизеят (на латински Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.

Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.

Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори. още »

Седмица 12/2007

Плажен волейбол

Волейболът (на английски: volleyball от volley — летяща и ball — топка) е вид колективна спортна игра с топка, по време на която два отбора се състезават на специална площадка, разделена с мрежа. Целта на играта е да насочат топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противника да допусне грешка. При това за организация на атака са допустими само три удара на топката.

Има два официални варианта:

• Класически - Правилата на играта са описани по-долу. Обикновено се играе в зали или кортови игрища.
• Плажен - Игрището е 18 на 8 метра. Отборите са по двама души. Геймовете са до 21 точки. Играе се върху пясък.

Освен това съществуват и други спортове основаващи се на волейбола като джитбол, босабал и др.

Волейболът е изключително активен спорт, свързан с големи натоварвания, понеже повечето нападателни и защитни действия се извършват по време на вертикален отскок, високо над мрежата. още »

Седмица 13/2007

Галилео Галилей

Галилео Галилей (на италиански: Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, различни астрономически наблюдения, формулирането на първия и втория закон за движение и ефективната подкрепа за хелиоцентричната система. Той е описван като „баща на съвременната астрономия“, „баща на съвременната физика“ и „баща на науката“.

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и Ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това, неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между авторитета и свободата на мисълта в Западния свят. още »

Седмица 14/2007

Оцетна киселина (сферичен модел)

Оцетната киселина (CH₃COOH), позната още като етанова киселина, е органично химическо съединение, най-известно с това, че на него оцетът дължи киселия си вкус и острата си миризма. Чистата, безводна оцетна киселина е безцветна хигроскопична течност и замръзва под 16,7°C до безцветно твърдо кристално вещество. Оцетната киселина е корозивна и изпаренията ѝ дразнят очите и носа, въпреки че е слаба киселина що се отнася до способността ѝ да се дисоциира във водни разтвори.

Оцетната киселина е една от най-простите карбоксилни киселини (най-простата след мравчената киселина). Тя е важен химически реактив и промишлен химикал, който се използва в производството на полиетилентерефталат, използван главно за производство на пластмасови бутилки за напитки; на целулозен ацетат, главно за фотофилми и на поливинилацетат за лепило за дърво, както и в много синтетични влакна и тъкани. В домакинството разтвор на оцетна киселина се използва често за отстраняване на варовикови отлагания. В хранителната промишленост оцетната киселина се използва под код за хранителна добавка Е260 като регулатор на киселинността.

Глобалните нужди от оцетна киселина са около 6,5 милиона тона годишно, от които около 1,5 Mt/a се получават от рециклиране, останалите се произвеждат от нефтохимически суровини или от биологически източници. още »

Седмица 15/2007

Корица на „Дон Кихот“

Прочутото ранно класическо произведение от испанската литература, сериозното и неукрасено епично стихотворение — Cantar de Mío Cid (Песента на моя герой, XII век), се занимава с живота и делата на националния герой Родриго Диас Де Вивар, наричан Cid Campeador (Лагеруващ герой — войник). През XII век много други епични стихотворения, както и най-старите популярни стихотворения, се появяват в различни провинции на Иберийския полуостров. Първият испански поет, чието име е известно, е свещеникът Гонсало Де Берсео. Под покровителството на крал Алфонсо X (1221–1284), самият той писател, кастилската проза е развита и много произведения на арабски и иврит са преведени на кастилски (книжовен испански език).

През XIV век сред най-важните писатели изпъкват имената на Педро Лопес де Аяла, чието стихотворение Rimado De Palacio (Рими от двореца) осмива обичаите на века; Фан Перес Де Гусман, създател на историческия Generaciones y semblanzas (Поколения и биографии); принца Дон Хуан Мануел, племенник на краля Алфонсо X, чийто Libro de los ejemplos del conde Lucanor et de Patronio (Книга с примерите на граф Луканор и на Патронио) е първата книга с къси истории на испански език; и сатиричния поет Хуан Руис. още »

Седмица 16/2007

Исак Нютон (на английски: Isaac Newton) е английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция.

В областта на механиката Нютон описва закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони. Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни.още »

Седмица 17/2007

Разпространение на берберите в Северна Африка

Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици (виж оценката на броя говорещи), концентрирани главно в Мароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо.

Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт.

Берберите са живяли в Северна Африка между Западен Египет и Атлантическия океан от толкова отдавна, отколкото въобще могат да се намерят някакви свидетелства за обитателите на тези земи. Те често са споменавани в древни египетски, гръцки и римски източници. Берберски групи са споменати за първи път писмено от древните египтяни по време на додинастичния период, а по-късно по време на Новото царство египтяните се бият с племената мешвеш и лебу (либийци) по западните си граници. Много египтолози мислят, че от около 945 г. пр.н.е. египтяните са били управлявани от мешвеш имигранти, които основали Двадесет и втората династия на Шошенк I, слагайки начало на дълъг период не берберско управление в Египет. Други изследователи приемат, че произходът на тези династии е друг, например нубийски. Те остават задълго основно население на западната пустиня — византийски хронисти често се оплакват от мазики (амазиги), нападащи отдалечени манастири в онези земи. още »

Седмица 18/2007

Асенова крепост

Асеновград е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 19 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите , втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1980-те години са отделни села.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост – стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Българското царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкия Йерусалим. Друго известно прозвище е Градът на булчинските рокли поради големия брой булчински магазини за такъв малък град.

Асеновград е със смесено население — българско, турско, гръцко и ромско. Междуетническите отношения са модел за подражание.още »

Седмица 19/2007

Томас Едисън

Томас Алва Едисън (Thomas Alva Edison) (11 февруари 1847 — 18 октомври 1931) е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения.

Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители – Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет големи филмови студиа, известен като Едисън Тръст.

Американското списание Лайф поставя Едисън на първо място в списъка на „100-те най-важни хора през последните 1000 години“ с твърдението, че неговата електрическа крушка е осветила света, въпреки че първата електрическа крушка е изобретена от Хайнрих Гьобел, който дори не е включен в този списък. още »

Седмица 20/2007

Националният парк Йосемити

Националният парк Йосèмити (Yosemite National Park) е разположен в окръзите Марипоса и Туолъми, Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. Паркът заема територия около 3 080 км² и се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада. В националния парк Йосемити се съхраняват девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с гигантска секвоя и едни от най-високите в света водопади. Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.

Националният парк Йосемити е създаден на 1 октомври 1890 г. и е трети сред най-старите национални паркове в САЩ. Създаден е с цел съхранение на ресурсите, които допринасят за неговата уникалност и привлекателност. Конгресът признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения, и създава Националния парк Йосемити. От геологична гледна точка Йосемити представлява зрелищна колекция от различни геологични образувания. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито. още »

Седмица 21/2007

Земята

Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от вътрешните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,5 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътник — Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност.

Формата на Земята се нарича геоид. Земята прилича на огромно скално кълбо, въртящо се в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна.

Вътрешността на Земята, както и на другите вътрешни планети, е химически разделена на външна твърда кора, съдържаща предимно силиций, мантия, която има свойството бавно да тече поради високото налягане, под което се намира, течно външно ядро, което е много по-трудно течливо от мантията, и твърдо вътрешно ядро. Mагнитното поле на Земята се поражда именно във външното ядро поради конвекцията на електрично заредени частици. още »

Седмица 22/2007

„Семейство Симпсън“ (на английски: The Simpsons) е най-дълго съществуващият американски анимационен сериал, носител на награда Еми, дебютирал на 17 декември 1989 г. по телевизия Фокс (FOX). Сериалът, създаден от Мат Грьонинг, се основава на кратките епизоди, първоначално излъчвани в Шоуто на Трейси Улман (The Tracey Ullman Show). Продуцира се от „Грейси Филмз“ за Туентиет Сенчъри Фокс. „Семейство Симпсън“ според много критици е изобщо най-доброто телевизионно шоу - през 1998 г. списание „Тайм“ го определя като най-добрия телевизионен сериал на 20 век, а „ТиВи Гайд“ го класира сред 10-те най-велики шоута на всички времена през 2002 г.

Крайно сатирично, шоуто осмива много аспекти на човечеството, но най-вече пародира живота на „средностатистическия американец“, американската култура, общество и дори самата телевизия, като оказва голямо въздействие върху поп-културата след Студената война. „Семейство Симпсън“ е една от анимациите-пионери, предизвикали тенденцията рисуваните филми да бъдат стандартизирани за по-възрастна зрителска аудитория. Много известни личности са озвучавали собствените си пародийни образи в отделни епизоди на сериала. още »

Седмица 23/2007

Косатка

Косатката (Orcinus orca) е най-големият представител на семейство Делфинови. Среща се във всички океани и е бозайникът с най-голям ареал, след човека. Косатката е хищник и се храни с риба, костенурки, птици, тюлени, акули и дори други млади или дребни китове. Това поставя косатката на върха на морската хранителна верига.

Косатката е единственият вид на род Orcinus. Тя е един от тридесет и петте вида на семейство Делфинови. Както родът на кашалота, Physeter, Orcinus е род с един много разпространен вид без преки генеалогични съседи, поради което палеонтолозите смятат, че косатката е основен кандидат за вид с анагенетична еволюционна история, т.е. еволюция от прародителски видове към видове потомци без разклонения в родословието. Ако е вярно, това би направило косатката един от най-старите видове делфини, като не е изключено тя да е стара, колкото самото семейство, за което се смята, че датира от преди поне пет милиона години. още »

Седмица 24/2007

"Преминаване на Сръбско-българската граница"; Антони Пиотровски

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.

След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. още »

Седмица 25/2007

Николае Чаушеску

Николае Чаушеску (26 януари 1918 - 25 декември 1989 г.) е ръководител на комунистическа Румъния от 1965 до падането на режима му през декември 1989 г.

Николае Чаушеску е роден в село Скорничещ, Окръг Олт, 26 януари 1918 г., в селско семейство. На 11 годишна възраст, след завършването на начално училище, Чаушеску заминава за Букурещ, където започва да чиракува при обущар.

През 1932 г. става член на Румънската комунистическа партия (РКП) – политическа формация, която по това време е в нелегалност. През 1933 г. е арестуван за първи път за комунистическа агитация по време на стачка. През 1934 г. следват нови 3 ареста – за събиране на подписи в подкрепа на освобождаването на железопътни работници, обвинени в комунистическа дейност и др. Заради тези арести е обявен от властите за “опасен комунистически агитатор”, както и за “активен разпространител на комунистически и антифашистки материали”. След освобождаването си от ареста Чаушеску минава за известно време в нелегалност, но през 1936 г. е арестуван отново и този път е осъден на две години затвор. още »

Седмица 26/2007

Населени с българи градове в Банат

Банатски българи са български преселници, живеещи в историческата област Банат. Докато тази област е в рамките на Австро-Унгария, тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат „банатски българи“. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.още »

Седмица 27/2007

Емблема на ЦСКА

ПФК ЦСКА е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989, 2006 и 2008 г. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948-а след обединение на ЦДВ и Септември (София), като още същата година става за първи път шампион на България.

Отборът на ЦСКА от 1973 г.

ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ. Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 (2:0 и 0:1), Нотингам през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново среща европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го елиминира, ЦСКА успява да го победи (1:0) и то на известния стадион „Анфийлд“.

В ЦСКА са се състезавали едни най-добрите български футболисти като бронзовите медалисти от световното първенство по футбол в САЩ '94 треньора Димитър Пенев и футболистите Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов, олимпийските сребърни медалисти от Мексико '68 Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов, олимпийските бронзови медалисти от Мелбърн '56 треньора Стоян Орманджиев и футболистите Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев, както и актуалните звезди на националният отбор Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Александър Тунчев, Валентин Илиев и Здравко Лазаров. още »

Седмица 28/2007

Аян Хирси Али (Ayaan Hirsi Ali, сомалийски Ayaan Xirsi Cali, родена Аян Хирси Маган на 13 ноември 1969 г. в Могадишу, Сомалия) е холандска феминистка и политически деец, дъщеря на сомалийския вожд Хирси Маган Иссе. Тя е известен и често полемичен автор, критик на исляма. Али се изявява и като кинодеец. Член е на Втората камара на холандския парламент - Генералните щати на Холандия, от Народната партия за свобода и демокрация (VVD) от 30 януари 2003 г. до 16 май 2006 г. Спор около нейното холандско гражданство непряко води до падането на Втория кабинет на Балкененде. Хирси Али понастоящем е постоянен член на Американския предприемачески институт — десноцентристки научно-изследователски център. През 2005 г. е включена от сп. „Тайм“ в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.

Първото ѝ име Аян означава „късмет“ или „късметлия“ на сомалийски. Баща ѝ Хирси Маган Иссе е изтъкнат член на Сомалийския демократичен фронт за спасение и водеща фигура в Сомалийската революция. Въпреки че баща ѝ, който е учил в чужбина, е против сомалийската традиция на генитална мутилация, бабата на Али в отсъствие на баща ѝ я подлага на тази процедура на петгодишна възраст.още »

Седмица 29/2007

Към 2012 в света има осем страни, които успешно са тествали собствени ядрени оръжия. Пет от тях са официално признати ядрени сили, членки на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). По хронологичен ред на ядрените опити страните са: САЩ, Русия (наследява арсеналите на бившия СССР), Великобритания, Франция и Китай. След създаването на ДНЯО още три страни тестват ядрени оръжия — Индия, Пакистан и Северна Корея. Предполага се, че Израел също разполага с ядрени оръжия. Израелското правителство не потвърждава, но и не отрича този факт.

Четири страни в света са се отказали се от ядреното оръжие: Южна Африка и три бивши съветски републики: Беларус, Казахстан и Украйна.

В известен период от историята си следните държави са имали ядрени програми за военни цели: Австралия, Алжир, Аржентина, Бразилия, Египет, Ирак, Либия, Румъния, Швейцария, Швеция, Южна Корея, както и Нацистка Германия и Социалистическа федеративна република Югославия.

Като държави със значителен ядрен потенциал се оценяват още 9 страни, една от които е България. още »

Седмица 30/2007

Айфеловата кула, Париж

Париж (на френски: Paris) е столицата и най-големият град на Франция. Градът се намира в меандър на река Сена, която го разделя на две части, Rive Droite (десен бряг) на север и по-малкия Rive Gauche (ляв бряг) на юг. Реката е известна с кейовете, в голямата част озеленени и запазени за разходка, букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж е също прочут с големите булеварди, засадени с кестени, като Шанз-Елизе, както и с много архитектурни забележителности.

Градът има около два милиона жители (преброяване през 1999 г.: 2 147 857). Много по-голямата парижка агломерация с диаметър близо 120 км има около 11 милиона жители (преброяване през 1999 г.: 11 174 743). още »

Седмица 31/2007

Андрей Ляпчев

Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Демократическата партия, ръководител на умереното крило на Демократическия сговор от 1923 до смъртта си през 1933, министър-председател на България от 1926 до 1931 година.

Андрей Ляпчев е роден през 1866 година в град Ресен, Вардарска Македония. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през 18 век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството.

Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »

Седмица 32/2007

Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г. - 22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константин (в източноправославния свят), е римски император, провъзгласен за Август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Медиолански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.

През 324 г. Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.

Вижте статията Константин I Велики

Седмица 33/2007

Българи-мюсюлмани, или както се е наложило помаци (на гръцки: Πομάκοι, Помаки, на турски: Pomaklar, Помаклар), е наименование, използвано за обозначаване на няколко общности на Балканския полуостров — в България, Гърция, Република Македония и Турция — които изповядват исляма, и чийто майчин език е българският. Помаците имат българско, гръцко, турско, македонско, албанско и помашко самосъзнание. Традиционно до края на 19 век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за турци. Съответно всички названия на помаците традиционно са екзоними, но днес дял от помаците в България и Гърция се самоидентифицират като „помаци“. Преобладаващата част от живеещите в съвременна България българоезични мюсюлмани, над 130 000, имат българско самосъзнание.

Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.

По-рядко названието „помаци“ се използва и за мюсюлмански общности, чийто майчин език е различен от български — например гръцки, сръбски или влашки, но тогава на български винаги се пояснява гръцки помаци (валахадите вижте например Лялево), или сръбски помаци (бошняците) или влашки помаци (вижте Нъте).

Съответно за тези сръбски и гръцки помаци се смята, че са наследници на сърби и гърци християни, приели исляма по време на османското владичество. още »

Седмица 34/2007

„Пийнътс“ („Peanuts“, в превод от английски: „Фъстъци“) е поредица карикатури, създадена, писана и рисувана от американския карикатурист Чарлс М. Шулц, която съществува в периода от 2 октомври 1950 до 13 февруари 2000. Карикатурите са едни от най-популярните и вдъхновяващи в историята. В най-върховия си момент „Пийнътс“ се печата в над 2600 вестника, четени от 355 милиона души в 75 страни, и са преведени на 40 езика. Спомага за установяването на четири-кутийните карикатури като стандартни в САЩ. Все още стари карикатури от поредицата се препечатват в много вестници.

„Пийнътс“ произхожда от „Li’l Folks“ (в превод „малки хора“), седмична поредица карикатури, която излиза в периода 1947-1949 във вестника Сейнт Пол Пайниър Прес, издаван в родния град на Шулц. Когато работата му е забелязана от синдиката „Юнайтед Фийчър Синдикейт“ (United Feature Syndicate), те решават да издават новата поредица, върху която той работи. Тази поредица е подобна на другата, но има основни герои, а не различни безименни образи. Може би името е щяло да бъде запазено, ако не е било толкова близо до това на Малкия Ебнър на Ал Кап и забравената „Little Folks“. За да няма объркване синдикатът се спира на името „Пийнътс“, заглавие, което самият Шулц не харесва. В интервю от 1987 той споделя „Напълно смешно е, няма смисъл, просто объркващо е и няма достойнство - а аз мисля, че моят хумор е достоен.“. още »

Седмица 35/2007

Поглед към Седемте рилски езера

Рила е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Рила, Мусала̀, със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила идва от тракийски. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.още »

Седмица 36/2007

Атила

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.

Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в някои страни, например Унгария и Турция, той е считан за велик владетел.

Европейските хуни вероятно са западен клон на хунну (匈奴), група номадски племена обитавали на север от тогавашен Китай и изтласкани през 3 век към Средна Азия. Благодарение на военното си превъзходство, дължащо се на извънредната им тактическа мобилност, наличието на най-голямата конна армия в региона и оръжия като хунския лък, от средата на 4 век хуните започват да подчиняват народите в степната зона от Волга до Панония и се превръщат в заплаха за вече разделената на две Римска империя. още »

Седмица 37/2007

Венера

Венера е втората по ред планета от Слънцето и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла).

Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата ѝ елонгация е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и непосредствено след залез. Обикновено тогава е най-яркото небесно тяло (след Луната и Слънцето, разбира се) и затова понякога бива считана за звезда и наричана „Зорница“ и „Вечерница“.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу (♀). още »

Седмица 38/2007

Улица в Дойран в началото на 20 век

Дойран е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война. Днес името Дойран носят три села:

• курортното село Стар Дойран (800 жители), център на Община Дойран в Република Македония, разположено на мястото на историческия град,
• възникналото след Първата световна война година село Нов Дойран (1200 жители) в Република Македония, разположено на 5 километра северно от стария град,
• село Дойран (183 жители), център на Дем Дойран в Ном Кукуш в Република Гърция, разположено на югоизточния бряг на Дойранското езеро на мястото на старата Дойранска гара.

Дойранската котловина е разположена в югоизточния край на Република Македония и Северна Гърция. Обградена е от планините Беласица от север, Круша от изток и ниските ридове Кара тепе, Дуб и Поския от запад. Най-ниските части на котловината са заети от Дойранското езеро. Между езерото и първите склонове на Беласица е разположена местността Гльолбаш или Главата на езерото (днес в Гърция), през която текат реките Коджа Су, Николичка и Поповска. Към котловината водят два прохода - от изток Дуат тепе (между Беласица от север и Круша от юг) и от запад Дервент. Котловината е отворена от юг и в нея преобладава средиземноморският климат с топло и сухо лято и меки зими. Поради този климат в котловината растат всякакви житни и зеленчукови растения и средиземноморските овошки, като смокини. Езерото е богато на риба - червеноперка, сом и други. още »

Седмица 39/2007

Портрет на Кутузов

Михаи́л Иларио́нович Голени́шчев-Куту́зов (на руски Михаи́л Илларио́нович Голени́щев-Куту́зов, също светле́йший князь Голени́щев-Куту́зов-Смоле́нский) е прославен руски пълководец, генерал-фелдмаршал (от 1812 г.), княз (от 1812), герой от руската Отечествена война срещу Наполеон I (1812 г.)

Кутузов е единствен син на генерал-поручика и сенатор Иларион Матвеевич Голенишчев-Кутузов (1717—1784) и жена му (по баща Беклемишева). Общоприета година на раждане на Михаил Кутузов, утвърдила се в литературата, е 1745 г., посочена и на гроба му. Различни формулярни списъци от 1769, 1785 и 1791 г. както и частни писма, сочат 1747 г. 1747 г. е посочена като рождена за Кутузов и в негови по-късни биографии.

От 8-годишна възраст Михаил се обучава в дома на родителите си, а през юли 1759 г. постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа (сега Военен инженерно-космически университет „А. Ф. Можайски“), където неговият баща преподава артилерийски науки.

През декември същата година Кутузов получава чин кондуктор I клас с назначаване на служба и заплата. още »

Седмица 40/2007

Цвят на шафранов минзухар

Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета (дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.

Характерни за шафрана са горчивият вкус и миризмата на йодоформ или сено. Те се дължат на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Той съдържа също каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е много търсена съставка за много храни по целия свят. Той намира приложение и в медицината.

Думата „шафран“ произлиза от старофренския термин от 12 век „safran“, който идва от латинското „safranum“. „Safranum“ е свързано също с италианското „zafferano“ и испанското „azafrán“. „Safranum“ идва от арабската дума „asfar“ (أَصْفَر), която означава „жълт“ чрез паронимното „za‘faran“ (زَعْفَرَان), името на подправката на арабски. още »

Седмица 41/2007

Карта на Линията „Зигфрид“

Линия „Зигфрид“ (на немски - Siegfriedstellung, позната и като Вествал, на немски - Westwall) е отбранителна линия, представляваща плетеница от укрепления, бункери и противотанкови съоръжения, издигнати от Германия през Първата световна война, част от отбранителната линия Хинденбург (1916-1917). Изградена е на границата с Франция и обикновено се свързва с Втората световна война, но е започната като отговор на френската отбранителна линия „Мажино“, през 1930 година. Новата линия е наричана в Германия (от 1938 г. до сега) „Вествал“ (Westwall), но Съюзниците я наричат на името ѝ от Първата световна война.

Линията „Зигфрид“ се простира на 630 км, включвайки около 18 000 бункера, ровове, противотанкови препятствия и командни постове, като всички са можели да си помагат взаимно. Простира се от Клеве, на границата с Холандия, по западната граница на Германия, чак до град Вайл на Рейн, на границата със Швейцария.

Пропагандирано от Адолф Хитлер като приоритет, изграждането на линията „Зигфрид“ е планирано през 1936 година, а построяването ѝ започва през 1938 и продължава до 1940 година. Непосредствено преди началото на изграждането на защитния вал, през 1936 година Германия нарушава Версайския договор и Договорите от Локарно като ремилитаризира Рейнската област. още »

Седмица 42/2007

Надпис върху камък на простонароден латински в Помпей

Простонароден латински език или вулгарен латински (на латински sermo vulgaris) е общо наименование на местните диалекти на латинския език, говорени най-вече в западните провинции на Римската империя, преди да се развият в ранните романски езици. Смята се, че около девети век на базата на простонародния латински окончателно се оформят отделните романски езици.

Този разговорен латински се отличава от книжовния език на класическия латински по своето произношение, лексика и граматика. Някои особености на простонародния латински се появяват чак през късния период на империята. Други съществуват много по-рано в разговорния латински или поне в неговите най-силно отличаващи се от стандартната форма диалекти. Данните сочат, че говоримият латински се е разпаднал на различни раздалечаващи се диалекти към края на империята, и тъй като никой не е транскрибирал фонетично ежедневната реч на латиноговорящите през посочения период, изследвателите на простонародния латински трябва да го изучават по косвени данни. още»

Седмица 43/2007

„Батман: Анимационният сериал“ (на английски: Batman: The Animated Series) е американски анимационен сериал, носител на награда Еми, с участието на един от най-известните супергерои на ДиСи Комикс - Батман. Считан е за най-модерното представяне на Тъмния рицар и за един от най-добрите анимационни сериали на всички времена. Динамичният визуален стил е по дизайна на Брус Тим, който е и един от продуцентите. Без обособено заглавие в началото на всеки епизод, първоначално шоуто е известно само като „Батман“ (поради което продълженията на епизодите в няколко части започват с фразата: "досега в Батман..."). Впоследствие обаче получава с обратна сила официалното заглавие „Батман: Анимационният сериал“.

Оригиналните епизоди, продуцирани от Брус Тим и Ерик Радомски, са излъчени за първи път от 5 септември 1992 г. до 16 септември 1995 г. В първия си сезон поредицата е наречена „Батман: Анимационният сериал“. Излъчвана е в следобедите на делничните дни. След това шоуто е преместено в края на седмицата и е преименувано на „Приключенията на Батман и Робин“ (The Adventures of Batman and Robin). Придава се по-голямо значение на партньорството между двамата герои и се дава възможност на по-младата публика да опознае Робин, представен в тогавашния нов филм „Батман завинаги“ (Batman Forever). Заглавието „Приключенията на Батман и Робин“ първоначално е използвано за анимационните серии от 1969-1970 г., създадени от Filmation и излъчвани по CBS... още»

Седмица 44/2007

Катедралата „Успение на Света Богородица“

Варна е най-големият град в Северна България, както и по българското крайбрежие на Черно море. Той е трети по население в България и е център на Община Варна и на едноименната област. Намира се в североизточната част на страната и е пристанищен град с население над 340 хиляди жители.

Като седалище на българското правителство през летните месеци, където се провеждат заседанията на кабинета, както и на Президентството в резиденция Евксиноград, и като голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по северното Черноморие, често е наричан „морската столица на България“.

Във Варна са ситуирани множество културни прояви, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято“, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният Джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В историческия музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.

Градът е разположен на северния и западния брегове на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от канала, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг на канала се намират западната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градският плаж. още»

Седмица 45/2007

Джим Торп 

Джим Торп е американски спортист. Считан е за един от универсалните спортисти на 20 век. Има златни олимпийски медали в дисциплините петобой и десетобой, играл е американски футбол, баскетбол и бейзбол (на професионално и колежанско ниво).

Олимпийските му медали са отнети, след като става ясно, че се е състезавал два сезона като професионален играч в американски бейзболен отбор. Това нарушава валидното по това време правило, позволяващо участие на олимпийски игри само на аматьори. След отпадането на забраната, отличията му са върнати посмъртно. През 1978 г. е обявен и национален празник в чест на Джим Торп, който все още се празнува на неговата рождена дата - 28 май.

Торп е наполовина индианец и се причислява към съвременната индианска общност Саук и Фокс, която представлява обединение на потомците на индианските племена сауки и фокси. Индианското му име е Уа-То-Хук (Wa-Tho-Huk), което се превежда като „Светъл път“. През цялата си кариера е подложен на расизъм и пренебрежение от страна на белите американци. Във вестникарските статии за постиженията му Торп е описван като „червенокожия“ и „индианския атлет“. Играл е в отбори, съставени само от играчи от индиански произход. още»

Седмица 46/2007

Енигма (на немски: Enigma) е тип преносими шифровъчни машини, използвана за шифриране и дешифриране на секретни съобщения през 20-те години на XX век.

Енигма е използвана от началото на 1920-те години за търговски цели, както и във военните и държавни служби и учреждения на много страни, но най-широко разпространение получава в Нацистка Германия по време на Втората световна война. Затова под „Енигма” най-често се разбира немският военен модел Енигма на Вермахта (Wehrmacht Enigma).

Думата „Enigma“ идва от гръцката дума αίνιγμα и означава „загадка”.

За изобретател на Енигма се счита немският електроинженер д-р Артур Шербиус (1878–1929 г.), който на 23 февруари 1918 г. получава първи патент за шифровата машина. За производството на машината на 9 юли 1923 г. в Берлин се създава акционерното дружество „Шифрови машини”. Първоначално Енигма е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така например през 1923 г. е свободно предлагана за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на ХХ век обаче военните институции проявяват засилен интерес към изобретението, така че машината скоро изчезва от цивилния пазар. още»

Седмица 47/2007

Портрет на Суворов

Александър Василиевич Суворов е велик руски пълководец, един от основоположниците на руското военно изкуство, княз Италийски (1799), граф Римникски (1789) и на Свещената Римска империя, генералисимус на руските сухопътни и морски сили, генерал-фелдмаршал на австрийските и сардински войски, гранд на Сардинското кралство и принц с кралска кръв, кавалер на всички руски и множество чуждестранни военни ордени. През целия си живот не е претърпял нито едно поражение.

Според една от версиите, Суворови произхождат от древна шведска благородническа фамилия. Един от предците им, Сувор, както твърдял самият Суворов в автобиографията си, пристига в Русия през 1622 г. при цар Михаил Фьодорович и приема руско поданство.

Сред битките, прославили пълководеца са превземането на Тутракан (1773 г.), сражението при Козлуджа (1774 г.), Кинбурнската битка (1787 г.), битката при Фокшани (1789 г.), сражението при Римник (1789 г.), превземането на Измаил (1790 г.) и превземането на Варшавския квартал Прага (1794 г.).

По оценките на съвременниците на Суворов, а и на съвременни военни специалисти, Италианският поход и Швейцарският поход от 1799 г. на пълководеца са образец на военното дело, пример за бърз и стремителен маньовър и неочаквани за противника тактически и стратегически ходове. За Швейцарската кампания Суворов е удостоен с най-високото воинско звание — генералисимус, ставайки четвъртият поред генералисимус на Русия. още »

Седмица 48/2007

Ра̀йнхард Трѝстан О̀йген Ха̀йдрих (на немски: Reinhard Tristan Eugen Heydrich) е германски държавен и политически деятел, началник на Главно управление за имперска сигурност (РСХА), заместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия, обергрупенфюрер от СС и генерал от полицията.

На 30 март 1920 г. Хайдрих постъпва във военноморското училище в Кил. Военноморският флот, с неговия строг кодекс на честта, се струва на Хайдрих част от елита на нацията.

През юни 1931 г. Райнхард Хайдрих постъпва в Националсоциалистическата германска работническа партия и се записва в бойните отряди на партията СС (Schutzstaffel – охранителни отряди) под № 10 120.

В този период Хайнрих Химлер започва организирането на дейността на СС – „Охранителните отряди на фюрера“. Хайдрих се запознава с Химлер през август 1931 г. и му представя предложенията си за създаване на служба за разузнаване към СС. Химлер одобрява идеята и му възлага да изгради организацията, получила името СД („Sicherheitsdienst“ (SD) – Служба за сигурност).

Назначаването на Адолф Хитлер през 1933 г. на поста райхсканцлер означава за СА и СС възможност за реален достъп до властта и начало на разправата с опозицията. Чиновниците от времето на Ваймарската република, са до голяма степен заменени от членове на СА и СС и крайни привърженици на нацисткия режим. Самият Хайдрих още през същата година е назначен за шеф на политическата полиция в Бавария.

Хайдрих е един от инициаторите на „окончателното решаване на еврейския въпрос“, координатор на дейностите по борба с вътрешните врагове на Третия райх. През 1940-те години Хитлер го смята за свой възможен приемник, но Хайдрих загива при атентат през 1942 г. Смъртта му предизвиква така наречения „Акт на отмъщение“ ("Racheakt") на националсоциалистите, известен като „Унищожаването на Лидице“. ... още »

Седмица 49/2007

Органът (на гръцки: όργανο „инструмент, апарат“) е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.

Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя.

Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика. ... още »

Седмица 50/2007

Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV) е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. Този отбор притежава уникално постижение - от създаването на Бундеслигата преди 44 години той е единственият, който не е изпадал в по-долна дивизия. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

Хамбургер ШФ посочва 29 септември 1887 г. като дата на основаване на отбора. Същинската дата на създаване обаче е 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. 29 септември 1887 г. е датата на създаване на най-стария от тези три отбора, но управителният съвет на Хамбургер ШФ взима решение тя да се счита за официална дата на основаване. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия - син и черен - се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота. още »

Седмица 51/2007

Самуил е български цар, управлявал България от 997 до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите. От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство. ...още »

Седмица 52/2007

Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г. - 22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константин (в източноправославния свят), е римски император, провъзгласен за Август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Медиолански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.

През 324 г. Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. още »