Велики Преслав

Велики Преслав
	Велики Преслав
	; Възстановка на преславската крепост.
	Велики Преслав Велики Преслав Велики Преслав
Общи данни
Население	8060 души (15 март 2024 г.); 105 души/km²
Землище	76,76 km²
Надм. височина	92 m
Пощ. код	9850
Тел. код	0538
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	58222
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община; – кмет	Велики Преслав; Янко Йорданов ; (ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
	ул. „Борис Спиров“ №58; тел.: 0538/44315; e-mail:info@velikipreslav.bg
Уебсайт	bulgaria.domino.bg/velikipreslav/
	Велики Преслав в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Преслав.

Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към края на 2009 година наброява 8951 жители^[2]^[3]^[4], което го прави третото по големина населено място в областта.

Столица на страната от времето на Първото българско царство,^[5]^[6] в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).^[7]^[8] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав^[9].

География

Градът е разположен в област Шумен, на 20 км от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

История

Древност

Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 м и височина 5 м, като се намира на 0,5 км западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 км южно от града, на 150 м от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 м и височина 5,5 м.^[10]

Ранно Средновековие

В местността Дели Душка, извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.^[11]

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други.

Превземане на града през 971

Основни статии: Нашествие на Светослав I в България и Обсада на Дръстър (971)

В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост.

Сред археологическите находки е открита керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Османско владичество

Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.

След Освобождението

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):

Население на Велики Преслав
1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2010	2016
4 127	5 499	8 143	11 298	10 865	9 969	9 328	9 265	9 120	8 951	8 886	7 345
Национален статистически институт^[12], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“^[13]

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[14]

	Численост	Дял (в %)
Общо	7694	100
Българи	5190	67,45
Турци	1004	13,04
Цигани	593	7,7
Други	31	0,4
Не се самоопределят	58	0,75
Не отговорили	818	10,63

Религия

Мнозинството от населението са източноправославни християни. Има три източноправославни църковни храма – „Свети Архангел Михаил“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,^[15] „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

Манастир „Св. Пантелеймон“

Патлейнския манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен.

Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученици на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. През 907 година в Манастира умира Св. княз Борис Покръстител.^[16] В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на 1908. Намерена е уникална керамична икона на Свети Теодор Стратилат от археолога Йордан Господинов.^[17]

Политика

Основна статия: Списък на кметовете на Велики Преслав

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66,10 % от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов.

На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров, преизбран през 2015.

Международни отношения

Челе ди Булгерия, Италия

Образование

Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“
Професионална гимназия по селско стопанство
Средно училище „Черноризец Храбър“
Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“

Култура

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България.

В Преслав има етнографска къща от 18 – 19 век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.

Творческа дейност

Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова
Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова
Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев
Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев
Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов
Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева
Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева

Други

Във вътрешния и външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни сред които са ястребов орел (Aquila fasciata), белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.^[18].^[19]^[20]

Спорт

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във „В“ футболна група.

Галерия

Вход към крепостта
Стените на великопреславската твърдина
Преславското съкровище, Варненски исторически музей

Личностите

Основна статия: Личности (Велики Преслав)

Личности, свързани с Велики Преслав са:

цар Симеон I (893 – 927), български владетел
цар Петър I (927 – 969), български владетел
цар Борис II (969 – 971), български владетел
цар Роман (978 – 991), български владетел
цар Самуил (997 – 1014), български владетел
цар Гаврил-Радомир (1014 – 1015), български владетел
цар Иван-Владислав (1015 – 1018), български владетел
княз Пресиян II 1018, български владетел
цар Петър II Делян (1040 – 1041), български владетел
цар Петър III (1072), български владетел
Наум Преславски, български светец и книжовник
Константин Преславски, български духовник и писател
Черноризец Храбър, български духовник и писател
Йоан Екзарх, български духовник и писател

Източниците

↑ www.grao.bg
↑ Население – градове в България – „НСИ“
↑ Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
↑ Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
↑ promacedonia.org
↑ promacedonia.org
↑ Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
↑ Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173
↑ Указ 206 на Президента на Републиката от 10 септември 1993 г.
↑ Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.
↑ Население – градове в България – „НСИ“
↑ Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
↑ pravoslavieto.com/
↑ www.nasamnatam.com/
↑ Боев, З., Н. Илиев, 1989. Птиците в храната на населението от Вътрешния град на Велики Преслав (IX-X в.). – Археология, БАН, 4: 40 – 43.
↑ Илиев, Н., З. Боев. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 91 – 94.
↑ Боев, З., Н. Илиев. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 3: 43 – 48.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Преслав.

Учебни заведения

Медии

официален сайт на местния вестник „Седмица“

Други връзки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[statistika-2] Население – градове в България – „НСИ“

[population-3] Население – градове в България – „WorldCityPopulation“

[pop-stat-4] Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“

[5] romacedonia.org

[6] romacedonia.org

[7] Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

[8] Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173

[9] Указ 206 на Президента на Републиката от 10 септември 1993 г.

[10] Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ

[димитров-11] Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.

[12] Население – градове в България – „НСИ“

[13] Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“

[pop-stat.mashke.org,_2011_census-14] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)

[Василиев_250-15] Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.

[16] ravoslavieto.com/

[17] www.nasamnatam.com/

[18] Боев, З., Н. Илиев, 1989. Птиците в храната на населението от Вътрешния град на Велики Преслав (IX-X в.). – Археология, БАН, 4: 40 – 43.

[19] Илиев, Н., З. Боев. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 91 – 94.

[20] Боев, З., Н. Илиев. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 3: 43 – 48.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]