Направо към съдържанието

Димитър Русчев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Русчев
български генерал
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1936 г. (69 г.)

Димитър Русчев Русчев е български военен деец, офицер, генерал-майор от артилерията, командир на 2-ри артилерийски полк по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), 8-а артилерийска бригада, началник на артилерията на 8-а пехотна тунджанска дивизия, артилерията в 1-ва отделна армия, българската артилерия в 11-a германска армия и комендант на Кюстенджа по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Русчев е роден на 26 октомври 1866 г. в Сливен в семейството на управител на чифлик. Баща му е набеден в организиране на убийство на дезертьори от турската армия, случило се край чифлика, изпратен е в затвор, а по-късно обесен. След навлизането на руските войски в Сливен на 8 януари 1878 г. генерал-лейтенант Михаил Скобелев взема сирачето, за да го отгледа и възпита, изпращайки го в Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев, Руска империя, а през 1884 г. постъпва във 2-ри московски кадетски корпус.[1] След завръщането си в България, на 6 юни 1884 г. постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище[2], в началото в старши общи клас, 1-ви специален клас, като е на служба със званието юнкер, а по-късно и във 2-ри специален клас.[3]

Сръбско-българска война (1885)

[редактиране | редактиране на кода]

След Съединението всички юнкери от випуска са произведени в портупей-юнкери и изпратени по съответните части на фронта. Така 18-годишният портупей-юнкер Русев е изпратен на служба като субалтерн-офицер във 2-ра рота от 1-ви пехотен софийски полк. По-късно е взводен командир и командир на полурота. Взема участие във боя при Гургулят (7 ноември) под Брезник на 8 ноември, под Трън на 10 ноември и под връх „Руй“ на 11 ноември. След края на войната, съгласно височайши приказ №84 от 4 януари 1886 г. „за проявена храброст и командирски качества“ всички портупей-юнкери от 7-и випуск са произведени в чин подпоручик и продължават да служат в частите си. По време на военното положение след войната подпоручик Димитър Русчев служи като началник на охраната на Софийски военен съд (1886), а след това е на служба в 13-и пехотен рилски полк. За участието си във войната е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.[4] През 1887 г. Русчев е прикомандирван във Военното на Негово Княжеско Височество училище за да завърши военното си образование, завършва през 1888 г. и е зачислен в 4-ти артилерийски полк, а на 7 юни е произведен в чин поручик.[5] До 1898 г. служи в Софийския крепостен батальон.

През 1892 г. е произведен в чин капитан, а през 1901 г. в чин майор. От 1898 г. служи като командир на батарея в 6-и артилерийски полк. През 1903 г. е назначен за командир на Софийския крепостен батальон. На 1 януари 1905 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник на отделение в 6-и артилерийски полк, по-късно е помощник-командир на 6-и артилерийски полк (от 1911). На 21 февруари 1912 г. е произведен в чин полковник.[2]

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 2-ри артилерийски скорострелен полк. Награден с Орден „За храброст“ III степен. През януари 1915 г. е назначен за командир на 8-и артилерийски полк.[2] През Първата световна война (1915 – 1916) първоначално е командир на 8--а артилерийска бригада (1915 – 1916), след което е началник на артилерията на Втора българска армия. Представител на Българското командване в щаба на Единадесета германска армия.[6] През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.[2] От 1 март 1918 г. е началник на артилерията на 11-а армия[7]. След края на войната за кратко е комендант на Кюстенджа. Излиза в запас през 1919 г.

Генерал-майор Димитър Русчев умира в Сливен през 1936 година.[2] или на 21 ноември 1949 г. и като царски офицер е погребан без почести.[7]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Заемани длъжности

[редактиране | редактиране на кода]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
  • Възпоменателен медал „За участие в Сръбско-българската война 1885“ (1886)
  • Кръст за възшествието на княз Фердинанд I 1887, златен (1887)
  • Орден „За заслуга“
  • Възпоменателен медал „За бракосъчетанието на княз Фердинанд I с княгиня Мария Луиза“ (1893)
  • Знак „За 10 години отлична служба“
  • Народен орден „За военна заслуга“ V степен
  • Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1913)
  • Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен с отличие
  • Знак „За 20 години отлична служба“
  • Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
  • Царски орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата
  • Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
  • Орден „Железен кръст“ II клас, Германска империя
  • Орден „Железен кръст“ I клас, Германска империя
  • Кръст за военна заслуга II клас, с бойна декорация II клас, Австро-Унгария
  • Орден „Железен полумесец“, Османска империя

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 191.
  2. ↑ а б в г д Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. ↑ Русчев, стр. 83
  4. ↑ Русчев, стр. 83 – 84
  5. ↑ Русчев, стр. 84
  6. ↑ Съединението 1885 г., С., 1985, с. 181 – 182
  7. ↑ а б Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 80

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Русчев&oldid=11804778“.