Боян Урумов
| Боян Урумов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1911 – 1947 |
| Служи на |  България |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
София, България |
Боян Георгиев Урумов е български офицер (генерал-майор).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 30 март 1892 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София (1911) и Военната академия (1930).
Военна служба
[редактиране | редактиране на кода]Служи в Осемнадесети артилерийски полк, Двадесет и трети пехотен шипченски полк, адютант на Артилерийската инспекция.
През 1928 г. е назначен за командир на отделение в Четвърти артилерийски полк, 1930 – 32 учи във Военната академия. След завършването и е командир на отделение в Четвърти армейски артилерийски полк. Последователно е инспектор на класовете във Военното училище (1933), в Щаба на армията (1933), началник на отделение в Щаба на армията (1934), началник на ШЗО (1934), началник на Учебния отдел в Щаба на армията (1935). През 1934 г. става член на Военния съюз. На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[1]
На 17 септември 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия, която през октомври 1944 г. заедно със съветските войски настъпва по направление Царево село и Кочани.
На 30 октомври 1944 г. е заменен от генерал Асен Сираков и е назначен за командир на Седма българска армия. От 1945 г. е началник на отдел „Доставки и поддръжка“. През периода 1951 – 53 г. е сътрудник на военноисторическия отдел на Генералния щаб. Достига до чин генерал-лейтенант[2].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (22 септември 1911)
- Поручик (1 ноември 1913)
- Капитан (30 май 1917)
- Майор (15 март 1923)
- Подполковник (1 април 1927)
- Полковник (6 май 1933)
- Генерал-майор (3 октомври 1938)
- Генерал-лейтенант (неизв.)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.
- ↑ Караиванов, Ненчо Христов. 100 години химически войски в България. Еър Груп 2000, 2018. ISBN 978-954-752-181-0. с. 258. (на български)
| |||||||||||||||
- Генерал-майори от Царство България
- Тридесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Родени в Кюстендил
- Починали в София
- Звенари
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За храброст“ III степен