Георги Тодоров: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България; Добавяне на Категория:Български генерали от пехотата, ползвайки HotCat |
кратко допълнение по източника |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
=== Руско-турска война (1877 – 1878) === |
=== Руско-турска война (1877 – 1878) === |
||
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Българското опълчение]] като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен |
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Българското опълчение]] като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен в подофицерски чин. |
||
След Освобождението завършва в първия випуск на [[Военното училище]] в [[София]] (1879). На 10 май е произведен в първото офицерско звание [[подпоручик]]. На 30 август 1882 г. е повишен в [[поручик]]. През същата година постъпва в [[Николаевска генералщабна академия|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт Петербург]]. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] (1885). На 30 август 1885 г. е повишен в звание [[капитан]]. |
След Освобождението завършва в първия випуск на [[Военното училище]] в [[София]] (1879). На 10 май е произведен в първото офицерско звание [[подпоручик]]. На 30 август 1882 г. е повишен в [[поручик]]. През същата година постъпва в [[Николаевска генералщабна академия|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт Петербург]]. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] (1885). Поема командването на Ловчанската запасна дружина. На 30 август 1885 г. е повишен в звание [[капитан]]. |
||
=== Сръбско-българска война (1885) === |
=== Сръбско-българска война (1885) === |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
Взима участие в [[Сръбско-българската война]] (1885) като началник на Летящия отряд в района между [[Видин]] и [[Кула (град)|Кула]]. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към [[Видинската крепост]] сръбски части. Участва в [[бой при Кула|боевете при Кула]] (4 ноември), [[Боеве при Акчар|Акчар]] (14 ноември) и [[Гайтанци]] (15 ноември). Награден е с Орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
Взима участие в [[Сръбско-българската война]] (1885) като началник на Летящия отряд в района между [[Видин]] и [[Кула (град)|Кула]]. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към [[Видинската крепост]] сръбски части. Участва в [[бой при Кула|боевете при Кула]] (4 ноември), [[Боеве при Акчар|Акчар]] (14 ноември) и [[Гайтанци]] (15 ноември). Награден е с Орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
||
След войната служи в [[Четвърти пехотен плевенски полк|IV пехотен плевенски полк]], а от март 1886 г. |
След войната служи в [[Четвърти пехотен плевенски полк|IV пехотен плевенски полк]], а от март 1886 г. е командир на дружина от [[Първи пехотен софийски полк|I пехотен софийски полк]]. Съдейства на участниците в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание [[майор]], 1892 г. – в [[подполковник]], а през 1896 г. – в [[полковник]]. |
||
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в [[Севлиево]], а през |
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в [[Севлиево]], а през 1897 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. През 1905 г. е назначен за командир на 1<sup>-ва</sup> бригада [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6<sup>-а</sup> пехотна бдинска дивизия]]. През 1910 г. е повишен в звание [[генерал-майор]] и назначен за началник на [[Седма пехотна рилска дивизия|7<sup>-а</sup> пехотна рилска дивизия]]. |
||
=== Балкански войни (1912 – 1913) === |
=== Балкански войни (1912 – 1913) === |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в [[Свети Врач (град)|Свети Врач]]. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от [[бял бор|бял]] и [[черен бор]].<ref>Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29 – 31.</ref> |
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в [[Свети Врач (град)|Свети Врач]]. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от [[бял бор|бял]] и [[черен бор]].<ref>Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29 – 31.</ref> |
||
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. |
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант [[Никола Жеков]], е главнокомандващ на Действащата армия. След демобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III.<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> Като главнокомандващ на Действащата армия е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при [[пробив при Добро поле|Добро поле]] и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него [[Димитър Азманов]] пише: |
||
От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант [[Никола Жеков]], е главнокомандващ на Действащата армия. Като такъв е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при [[пробив при Добро поле|Добро поле]] и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него [[Димитър Азманов]] пише: |
|||
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}} |
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}} |
||
Ред 63: | Ред 61: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* Тодоров, Г., ''Действията на летучия отряд във войната'', София, 1910 |
* Тодоров, Г., ''Действията на летучия отряд във войната'', София, 1910 |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, стр. 107 – 108 |
* Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, стр. 107 – 108 |
||
* {{Източник ПСВКЕС}} |
|||
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, стр. 214 – 215 |
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, стр. 214 – 215 |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 20:40, 17 октомври 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.
Георги Тодоров | |
български военен деец | |
Звание | Генерал от пехотата |
---|---|
Години на служба | 1879 – 1919 |
Род войски | |
Битки/войни | Бой при Булаир Битка при Калиманци Първа световна война Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
Награди | Pour le Mérite Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „Свети Александър“ Орден „Стара планина“ „За заслуга“ |
Образование | Академия на Генералния щаб Национален военен университет Болградска гимназия |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 16 ноември 1934 г.
|
Георги Тодоров в Общомедия |
Георги Стоянов Тодоров е опълченец, български офицер, генерал от пехотата, брат на академик Александър Теодоров-Балан и на софийския кмет Мартин Тодоров.
Биография
Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на българи-преселници. Завършва Болградската гимназия.
Руско-турска война (1877 – 1878)
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен в подофицерски чин.
След Освобождението завършва в първия випуск на Военното училище в София (1879). На 10 май е произведен в първото офицерско звание подпоручик. На 30 август 1882 г. е повишен в поручик. През същата година постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Поема командването на Ловчанската запасна дружина. На 30 август 1885 г. е повишен в звание капитан.
Сръбско-българска война (1885)
Взима участие в Сръбско-българската война (1885) като началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към Видинската крепост сръбски части. Участва в боевете при Кула (4 ноември), Акчар (14 ноември) и Гайтанци (15 ноември). Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.
След войната служи в IV пехотен плевенски полк, а от март 1886 г. е командир на дружина от I пехотен софийски полк. Съдейства на участниците в детронирането на княз Александър I Батенберг, поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание майор, 1892 г. – в подполковник, а през 1896 г. – в полковник.
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в Севлиево, а през 1897 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. През 1905 г. е назначен за командир на 1-ва бригада 6-а пехотна бдинска дивизия. През 1910 г. е повишен в звание генерал-майор и назначен за началник на 7-а пехотна рилска дивизия.
Балкански войни (1912 – 1913)
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на Седма пехотна рилска дивизия при нейното настъпление към Солун (Македонския фронт и Галиополския полуостров). През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при Булаир. Участва и в отблъсването на турския десант при Шаркьой.
По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4 – 18 юли). След войната става инспектор на II военно-инспекционна област.
Първа световна война (1915 – 1918)
На 2 август 1915 година е повишен в звание генерал-лейтенант. През Първата световна война е командир на II българска армия (октомври 1915 – декември 1916), която настъпва в Македония и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на Съглашението със сръбската армия.
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в Свети Врач. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от бял и черен бор.[1]
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата. От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант Никола Жеков, е главнокомандващ на Действащата армия. След демобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III.[2] Като главнокомандващ на Действащата армия е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при Добро поле и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него Димитър Азманов пише:
„ | „Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля“[3] | “ |
През 1919 година е уволнен от армията. Съпругата му загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ през 1925 година. През 1926 – 1927 година е назначен за окръжен управител на Петрички окръг. Скоро обаче е оттеглен от заеманата длъжност под натиска на младото поколение дейци на ВМРО начело с Иван Михайлов.[4]
Генералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София.
На негово име е наречена гара Генерал Тодоров и село Генерал Тодоров (край Петрич).
Награди
- Орден „За храброст“ II, III и IV ст., 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. с мечове по средата, IV ст. и V ст. без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ III ст. на военна лента
- Народен орден „За военна заслуга“ I ст. с военно отличие и брилянти (1919)
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[5]
- Орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, Турция, (18 декември 1915)[6]
Библиография
- Тодоров, Г., Действията на летучия отряд във войната, София, 1910
Бележки
- ↑ Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29 – 31.
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237
- ↑ Георгиев, Георги. „Вътрешната македонска революционна организация и дейността на генерал Георги Тодоров като Петрички окръжен управител 1926 – 1927 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 67 – 78.
- ↑ Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 517
Източници
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, стр. 107 – 108
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 214 – 215
Външни препратки
- Български генерали от пехотата
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Военачалници през Балканските войни
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Македонски фронт през Първата световна война
- Първи випуск на военното училище в София
- Български офицери от Бесарабия
- Български опълченци
- Носители на орден „За храброст“ II степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Носители на орден „Стара планина“
- Родени в Болград
- Починали в София
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Възпитаници на Болградската гимназия