Върбан Винаров: Разлика между версии
Файлът „ЦарФердинанд_генВинаров.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Arthur Crbz поради: Media missing permission as of 19 January 2020. Please send a permission statement to undelete this file.. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| място на раждане = [[Файл:Ottoman Flag.svg|23px|ръб|Национално знаме на Османската империя]] [[Русчук]], [[Османска империя]] |
| място на раждане = [[Файл:Ottoman Flag.svg|23px|ръб|Национално знаме на Османската империя]] [[Русчук]], [[Османска империя]] |
||
| място на смърт = [[Файл:Flag_of_Austria-Hungary_(1869-1918).svg|23px|ръб|Национално знаме на Австро-Унгария]] [[Виена]], [[Австро-Унгария]] |
| място на смърт = [[Файл:Flag_of_Austria-Hungary_(1869-1918).svg|23px|ръб|Национално знаме на Австро-Унгария]] [[Виена]], [[Австро-Унгария]] |
||
| портрет = |
| портрет = ГенВърбанВинаров.jpg |
||
| звание = [[Генерал-майор]] |
| звание = [[Генерал-майор]] |
||
| години на служба = |
| години на служба = |
Версия от 22:13, 24 март 2020
Върбан Винаров | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Служи на | България |
Род войски | Сухопътни войски |
Командвания | 4-та пехотна дивизия |
Битки/войни | Сръбско-българска война |
Образование | Робърт колеж Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Върбан Винаров в Общомедия |
Върбан Николов Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България.
Биография
Върбан Николов Винаров е роден в гр. Русчук, тогава Османската империя, днес Русе, България през 1856 г. На двадесет години завършва Роберт колеж в Цариград. След Освобождението учи във военното училище в София.
На 21 януари 1880 г. Иван Ведър отвежда трима русенски младежи – поручик Върбан Винаров, Тома Кърджиев, прокурор в Окръжния съд и чиновника Йордан Джумалиев в Букурещ, където ги въвежда в масонската ложа „Хелиополис“, подчинена на Великия изток на Франция. След подготовка на съответния ритуал, на 18 февруари същата година в дома на Ведър в Русе става официалното провъзгласяване на първата масонска ложа в страната под името „Балканска звезда“ №134. В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III-та степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността на I-ви надзирател, т.е. вторият човек след почетния майстор Иван Ведър. Винаров е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг от 1884 г.
Сръбско-българска война (1885)
Участва в Сръбско-българската война (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище. По-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Заема висши командни длъжности в българската армия и на 44-годишна възраст става генерал-майор от Генералния щаб и инспектор на кавалерията (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на Втората световна мирна конференция в Хага.[1] През 1897 г. е началник на Преславската 4-та пехотна дивизия.
Генерал Винаров умира 5 март 1908 г. във Виена и е погребан в София.
Семейство
Той е женен за Елиза – дъщеря на д-р Георги Вълкович, министър на външните работи, дипломатически агент в Цариград. Винаров е имал пет деца. Дъщеря му Бистра е била съпруга на Симеон Радев – участник в Балканската войнаи Македоно-одринското опълчение, историограф, дипломат, публицист и журналист, автор на книгата „Строителите на съвременна България“. Синът на Винаров, поручик Георги Винаров, загива през Междусъюзническата война. Една от дъщерите на другата сестра на кмета Петър Винаров – Аника, е Невяна Панайотова Станчева – известна на по-старите русенци като д-р Пашова, лекар педиатър.
Военни звания
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1895)
- Генерал-майор (15 ноември 1900)
Награди
- Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
- Царски орден „Св. Александър“ II степен без мечове, III степен и IV степен с мечове
- Орден „За заслуга“
Бележки
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с 467
Източници
- Семеен архив на Хаджииванови „Скица на родство по майчина линия“. Виж още: Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови. – В: Пристан, октомври 2003, №10, с. 8.
- Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1973, с. 192
- в. Български новини, №4, 14 януари 1895.
- Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови, с. 8.
- Радков, Ив. Масонството в Русе. Русе, 2003, 25 – 27. В Русенската масонска ложа членува и младият български княз Александър I Батенберг. През юни 1880 г., когато той присъства инкогнито на нейна сбирка, ложата е нападната от въоръжена банда. Иван Ведър обаче, с револверни изстрели успява да отбие нападението.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Лебикян, Х. Русенски профили. Д-р Невяна Панайотова Станчева – Пашова. – В: в. Информационен пазар, Русе, №34, 2 септември 1999.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 30
- Румен Манов, Приказка за България. София, 2014., ISBN 9789548972055
Външни препратки
- Златев, Л., Х. Лебикян. Михаил Силаги. Фамилия Силаги с трайно русенско присъствие. Русе, 2005.
- ген. Върбан Винаров в родословното дърво на фамилия Хаджииванови
- В Общомедия има медийни файлове относно Върбан Винаров
|
Стефан Паприков | → | началник на Щаба на армията (24 юни 1899 – 18 февруари 1900) | → | Стефан Ильев |
- Родени в Русе
- Генерал-майори от Царство България
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За заслуга“
- Възпитаници на Робърт колеж
- Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Починали във Виена
- Български масони
- Началници на отбраната
- Носители на орден „За храброст“ IV степен