Разлика между версии на „Бяла (област Русе)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-праздник +празник, -([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени)
м
 
Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. От [[29 юли]] до [[13 август]] [[1877]] г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла е главната щабквартира на [[Русия|руския]] император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Преди това сградата е била харем на Мехмед бей. Александър II е посрещнат тържествено от местното население на [[Беленският мост|Беленския мост]]. Пребиваващите в Бяла руски войници се построяват в шпалир заедно с коменданта на селото полковник Дорошенко. Учителят Стефан Маринов произнася приветствие на руски език. Кметът Гено Пометков поднася на гостите хляб и сол. Шествието се отправя към центъра на селото. Улицата, по която е минало, днес се нарича „Цар Освободител“.
[[Файл:0100 Болгарский празникпраздник в Бяле, сентябрь 1877.jpg|350п|мини|Народен празник на мегдана в Бяла, 1877 г.]]
Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На [[мегдан]]а до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"/>
 

Навигация