Павел Христов (офицер): Разлика между версии
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2) |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
| звание = [[Генерал от пехотата]] |
| звание = [[Генерал от пехотата]] |
||
| войсково поделение = |
| войсково поделение = |
||
| командвания = [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>- |
| командвания = [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен полк]]<br />[[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен полк]]<br /> [[Девета пехотна плевенска дивизия|9<sup>-а</sup> пехотна дивизия]]<br /> [[Пета пехотна дунавска дивизия|5<sup>-а</sup> пехотна дивизия]] <small>(БВ/МВ)</small> |
||
| битки = |
| битки = |
||
| награди = [[Павел Христов (офицер)#Награди|''Вижте по-долу'']] |
| награди = [[Павел Христов (офицер)#Награди|''Вижте по-долу'']] |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
В края на [[1878]] г. постъпва във [[Военното училище]] в София и завършва с първия випуск през [[1879]] г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5- |
В края на [[1878]] г. постъпва във [[Военното училище]] в София и завършва с първия випуск през [[1879]] г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, а след това, през [[1880]] г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август [[1882]] г. е повишен в чин [[поручик]]. През [[1883]] г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-и пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в [[Санкт-Петербург]], но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-а свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август [[1885]] е произведен в чин [[капитан]]. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 44</ref> |
||
=== Сръбско-българска война (1885) === |
=== Сръбско-българска война (1885) === |
||
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]]. |
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]]. |
||
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>- |
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а пехотна плевенска дивизия]]. |
||
=== Балканска война (1912 – 1913) === |
=== Балканска война (1912 – 1913) === |
||
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] - [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5- |
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] - [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-а пехотна дунавска дивизия]] (1910-1913). В [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу [[Лозенград]] от село [[Ериклер]] на юг. На 15 октомври{{дата стар стил}} 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] (15-19 октомври). Участва също в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]]. |
||
=== Междусъюзническата война (1913) === |
=== Междусъюзническата война (1913) === |
Версия от 16:04, 8 май 2020
- Тази статия е за генерала. За дееца на ВМОРО вижте Павел Христов (революционер).
Павел Христов | |
български генерал | |
Звание | Генерал от пехотата |
---|---|
Години на служба | 1879 – 1918 |
Служи на | България |
Командвания | 13-и пехотен полк 3-ти пехотен полк 9-а пехотна дивизия 5-а пехотна дивизия (БВ/МВ) |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Друга дейност | Кмет на София (1920) |
Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).
Биография
В края на 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-и пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-а свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.[1]
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк[2], сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.
След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13-и пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия.
Балканска война (1912 – 1913)
По време на Балканската война (1912 - 1913) е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия (1910-1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври* 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15-19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.
Междусъюзническата война (1913)
През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията — при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
Първа световна война (1915 – 1918)
В Първата световна война (1915 - 1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.
След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.
Генерал от пехотата Павел Христов умира в 3 часа сутринта на 7 юли 1921 г. в София.
Военни звания
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1895)
- Генерал-майор (1904)
- Генерал-лейтенант (17 август 1917)
- Генерал от пехотата (23 октомври 1918)
Награди
- Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ II-ра степен
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[3]
Бележки
Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
|
|
- Български генерали от пехотата
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Военачалници през Балканските войни
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „Стара планина“
- Родени в Етрополе
- Починали в София
- Носители на орден „За храброст“ IV степен