Павел Христов (офицер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
Ред 12: Ред 12:
| звание = [[Генерал от пехотата]]
| звание = [[Генерал от пехотата]]
| войсково поделение =
| войсково поделение =
| командвания = [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-ти</sup> пехотен полк]]<br />[[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен полк]]<br /> [[Девета пехотна плевенска дивизия|9<sup>-та</sup> пехотна дивизия]]<br /> [[Пета пехотна дунавска дивизия|5<sup>-та</sup> пехотна дивизия]] <small>(БВ/МВ)</small>
| командвания = [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен полк]]<br />[[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен полк]]<br /> [[Девета пехотна плевенска дивизия|9<sup>-а</sup> пехотна дивизия]]<br /> [[Пета пехотна дунавска дивизия|5<sup>-а</sup> пехотна дивизия]] <small>(БВ/МВ)</small>
| битки =
| битки =
| награди = [[Павел Христов (офицер)#Награди|''Вижте по-долу'']]
| награди = [[Павел Христов (офицер)#Награди|''Вижте по-долу'']]
Ред 22: Ред 22:


== Биография ==
== Биография ==
В края на [[1878]] г. постъпва във [[Военното училище]] в София и завършва с първия випуск през [[1879]] г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-та пехотна орханийска дружина, а след това, през [[1880]] г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август [[1882]] г. е повишен в чин [[поручик]]. През [[1883]] г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-ти пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в [[Санкт-Петербург]], но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-та свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август [[1885]] е произведен в чин [[капитан]]. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 44</ref>
В края на [[1878]] г. постъпва във [[Военното училище]] в София и завършва с първия випуск през [[1879]] г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, а след това, през [[1880]] г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август [[1882]] г. е повишен в чин [[поручик]]. През [[1883]] г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-и пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в [[Санкт-Петербург]], но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-а свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август [[1885]] е произведен в чин [[капитан]]. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 44</ref>


=== Сръбско-българска война (1885) ===
=== Сръбско-българска война (1885) ===
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]].
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]].


След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-ти</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 2 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-та пехотна плевенска дивизия]].
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а пехотна плевенска дивизия]].


=== Балканска война (1912 – 1913) ===
=== Балканска война (1912 – 1913) ===
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] - [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-та пехотна дунавска дивизия]] (1910-1913). В [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу [[Лозенград]] от село [[Ериклер]] на юг. На 15 октомври{{дата стар стил}} 1912 г. именно с атаката на 5-та дивизия започва [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] (15-19 октомври). Участва също в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]].
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] - [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-а пехотна дунавска дивизия]] (1910-1913). В [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу [[Лозенград]] от село [[Ериклер]] на юг. На 15 октомври{{дата стар стил}} 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] (15-19 октомври). Участва също в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]].


=== Междусъюзническата война (1913) ===
=== Междусъюзническата война (1913) ===

Версия от 16:04, 8 май 2020

Тази статия е за генерала. За дееца на ВМОРО вижте Павел Христов (революционер).

Павел Христов
български генерал
ЗваниеГенерал от пехотата
Години на служба1879 – 1918
Служи наНационално знаме на България България
Командвания13 пехотен полк
3-ти пехотен полк
9 пехотна дивизия
5 пехотна дивизия (БВ/МВ)
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
7 юли 1921 г. (62 г.)
Друга дейностКмет на София (1920)

Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).

Биография

В края на 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-и пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-а свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.[1]

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк[2], сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.

След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13 пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 - 1913) е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия (1910-1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври* 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15-19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.

Междусъюзническата война (1913)

През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията — при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 - 1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.

След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.

Генерал от пехотата Павел Христов умира в 3 часа сутринта на 7 юли 1921 г. в София.

Военни звания

Награди

Бележки

  1. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 44
  2. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 482
  3. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници

  • Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“