Павел Христов (офицер): Разлика между версии
к. |
Редакция без резюме |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
=== Сръбско-българска война (1885) === |
=== Сръбско-българска война (1885) === |
||
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]]. |
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]]. |
||
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-ти</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 02 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г, командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-та пехотна плевенска дивизия]]. |
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-ти</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 02 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г, командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-та пехотна плевенска дивизия]]. |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
=== Междусъюзническата война (1913) === |
=== Междусъюзническата война (1913) === |
||
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията |
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията — при [[Клисура]], [[Власина]] и [[Сурдулица]]. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин [[генерал-лейтенант]] и преминава в запаса. |
||
=== Първа световна война (1915 - 1918) === |
=== Първа световна война (1915 - 1918) === |
||
В [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] - [[1918]]) е мобилизиран. През септември [[1915]] е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е [[Генерал-губернатор]] на [[Морава]]. В началото на [[1916]] г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]]. |
В [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] - [[1918]]) е мобилизиран. През септември [[1915]] е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е [[Генерал-губернатор]] на [[Морава]]. В началото на [[1916]] г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]]. |
||
След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]]. |
След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]]. |
||
Генерал от пехотата Павел Христов умира през юли 1921 г. в София. |
Генерал от пехотата Павел Христов умира през юли 1921 г. в София. |
||
Ред 54: | Ред 54: | ||
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II-ра степен с мечове по средата |
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II-ра степен с мечове по средата |
||
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II-ра степен |
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II-ра степен |
||
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 71: | Ред 72: | ||
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
||
[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]] |
[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]] |
||
[[Категория:Носители на орден Стара планина]] |
|||
[[Категория:Етрополе]] |
[[Категория:Етрополе]] |
Версия от 16:39, 13 януари 2013
- Тази статия е за генерала. За дееца на ВМОРО вижте Павел Христов (революционер).
Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).
Биография
В края на 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-та пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-ти пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-та свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.[1]
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк[2], сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.
След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13-ти пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 02 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г, командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-та пехотна плевенска дивизия.
Балканска война (1912 - 1913)
По време на Балканската война (1912 - 1913) е началник на 5-та пехотна дунавска дивизия (1910-1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври* 1912 г. именно с атаката на 5-та дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15-19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.
Междусъюзническата война (1913)
През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията — при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
Първа световна война (1915 - 1918)
В Първата световна война (1915 - 1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.
След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.
Генерал от пехотата Павел Христов умира през юли 1921 г. в София.
Награди
- Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ II-ра степен
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[3]
Бележки
Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
|
|