Васил Бойдев: Разлика между версии
м fixlink |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Роден е на 1 януари 1893 година в град [[Казанлък]]. Син е на [[Теню Бойдев]]. През 1901 година завършва Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в [[София]]. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През [[Балкански войни|Балканските войни]] е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на [[четвърти конен полк]]. От 1923 е в [[седми конен полк]]. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на [[трета пехотна балканска дивизия]]. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на [[Десета пехотна беломорска дивизия]]. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на [[девети пехотен пловдивски полк]]<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=183806#post183806 Биография на сайта Бойна слава]</ref>. Началник на [[Военно училище|Военното училище]] от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936. |
Роден е на 1 януари 1893 година в град [[Казанлък]]. Син е на [[Теню Бойдев]]. През 1901 година завършва Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в [[София]]. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През [[Балкански войни|Балканските войни]] е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на [[четвърти конен полк]]. От 1923 е в [[седми конен полк]]. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на [[трета пехотна балканска дивизия]]. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на [[Десета пехотна беломорска дивизия]]. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на [[девети пехотен пловдивски полк]]<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=183806#post183806 Биография на сайта Бойна слава]</ref>. Началник на [[Военно училище|Военното училище]] от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936. |
||
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. След окупацията и подялбата на [[Полша]], цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за |
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. След окупацията и подялбата на [[Полша]], цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за „взаимопомощ“. Успех на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери български летци, които се обучавали в Полша и са пленени. След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия. През зимата на 1941 г. Бойдев и изпратен в [[Брашов]] и успява да договори с фелдмаршал [[Вилхелм Лист|Лист]] на България статут за невоюващ съюзник на Третия райх. Така страната не взима участие в балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май на същата година. На 11 август 1941 е назначен за командир на [[Пета българска армия]], разположена във [[Вардарска Македония]]. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около [[Богдан Филов]] и на военния министър [[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]] подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса.<ref>Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. – Сп. „Летописи“, 1994, № 5 – 6, № 7 – 8, 1995, № 3 – 4, № 5 – 6, Иван Пейковски, Бойдев, Васил. [http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html От поручик до генерал]. С., 2012, 272 – 275.</ref> През 1945 година Бойдев е изправен пред т.нар. Народен съд, осъден и изпратен на лагер. След като изтича присъдата му, той е интерниран в Троян, където живее заедно със съпругата си до смъртта си на 23 април 1984 г. |
||
Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян.<ref>Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. – В. |
Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян.<ref>Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. – В. „Троянски глас“, 1997, № 4; Ив. Пейковски, [http://ivanpeykovski.blogspot.hu/2012/09/1997-4.html Бойдев – генералът, който не пожела да стане полицай]. – В. „Особено Мнение“, 1996, № 5 (6 – 12.02.).</ref>. |
||
== Военни звания == |
== Военни звания == |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
* „История на Девети пехотен полк“ |
* „История на Девети пехотен полк“ |
||
* „От юнкер до генерал“ (ръкопис) |
* „От юнкер до генерал“ (ръкопис) |
||
* [http://www.academia.edu/2509400/_._._._General_Vasil_Boidevs_memories_ Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малцина знаят]. Подготвил за печат Иван Пейковски. – В: Сп. |
* [http://www.academia.edu/2509400/_._._._General_Vasil_Boidevs_memories_ Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малцина знаят]. Подготвил за печат Иван Пейковски. – В: Сп. „Летописи“,1994, № 5 – 6, № 7 – 8, 1995, № 3 – 4, с. 9 – 33, № 5 – 6, с. 48 – 86. |
||
* |
* „От поручик до генерал. Спомени“. Военно издателство, С., 2012 |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 08:19, 9 май 2019
Васил Бойдев | |
български военен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Васил Тенев Бойдев е български офицер (генерал-лейтенант), военен комендант на Вардарска Македония по време на българското управление през Втората световна война.
Биография
Роден е на 1 януари 1893 година в град Казанлък. Син е на Теню Бойдев. През 1901 година завършва Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в София. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През Балканските войни е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на четвърти конен полк. От 1923 е в седми конен полк. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на трета пехотна балканска дивизия. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на Десета пехотна беломорска дивизия. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на девети пехотен пловдивски полк[1]. Началник на Военното училище от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на Ньойския договор. След окупацията и подялбата на Полша, цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за „взаимопомощ“. Успех на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери български летци, които се обучавали в Полша и са пленени. След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия. През зимата на 1941 г. Бойдев и изпратен в Брашов и успява да договори с фелдмаршал Лист на България статут за невоюващ съюзник на Третия райх. Така страната не взима участие в балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май на същата година. На 11 август 1941 е назначен за командир на Пета българска армия, разположена във Вардарска Македония. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса.[2] През 1945 година Бойдев е изправен пред т.нар. Народен съд, осъден и изпратен на лагер. След като изтича присъдата му, той е интерниран в Троян, където живее заедно със съпругата си до смъртта си на 23 април 1984 г.
Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян.[3].
Военни звания
- Подпоручик (2 август 1912)
- Поручик (2 август 1914)
- Ротмистър (14 октомври 1917)
- Майор (27 ноември 1923)
- Подполковник (5 декември 1927)
- Полковник (18 юли 1934)
- Генерал-майор (1940)
- Генерал-лейтенант (1943)
Награди
- Орден „Аквила Романа“ I степен, Кралство Италия (1943)
Трудове
- „История на Първата световна война“
- „Конница и авиация“
- „Тактика на конницата“
- „Снабдителните служби и превозите във военно време“ (в съавторство)
- „История на Девети пехотен полк“
- „От юнкер до генерал“ (ръкопис)
- Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малцина знаят. Подготвил за печат Иван Пейковски. – В: Сп. „Летописи“,1994, № 5 – 6, № 7 – 8, 1995, № 3 – 4, с. 9 – 33, № 5 – 6, с. 48 – 86.
- „От поручик до генерал. Спомени“. Военно издателство, С., 2012
Бележки
- ↑ Биография на сайта Бойна слава
- ↑ Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. – Сп. „Летописи“, 1994, № 5 – 6, № 7 – 8, 1995, № 3 – 4, № 5 – 6, Иван Пейковски, Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272 – 275.
- ↑ Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. – В. „Троянски глас“, 1997, № 4; Ив. Пейковски, Бойдев – генералът, който не пожела да стане полицай. – В. „Особено Мнение“, 1996, № 5 (6 – 12.02.).
|
|
- Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Втората световна война
- Български военни дейци от Първата световна война
- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Родени в Казанлък
- Починали в Троян