Павел Христов (офицер): Разлика между версии
м Категория:Носители на орден За храброст -> Категория:Носители на орден „За храброст“ |
м Премахнати редакции на Sherpa (б.), към версия на Tonimicho |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|генерала|дееца на ВМОРО|Павел Христов (революционер)}} |
|||
{{Инфокутия военно лице |
|||
| име = Павел Христов |
|||
| роден-дата = [[10 април]] |
|||
| роден-година = [[1859]] |
|||
| починал-дата = [[юли]] |
|||
| починал-година = [[1921]] |
|||
| портрет = [[Картинка:General Pavel Hristov.jpg|250px]] |
|||
| описание = |
|||
| прякор = |
|||
| роден-град = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|20px|border|Национално знаме на Османската империя]] [[Етрополе]] |
|||
| роден-страна = [[Османска империя]] |
|||
| починал-град = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[София]] |
|||
| починал-страна = [[България]] |
|||
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]] |
|||
| въоръжени сили = |
|||
| години на служба = 1879 - 1918 |
|||
| звание = [[Генерал от пехотата]] |
|||
| войсково поделение = |
|||
| командвания = [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-ти</sup> пехотен полк]]<br />[[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен полк]]<br /> [[Девета пехотна плевенска дивизия|9<sup>-та</sup> пехотна дивизия]]<br /> [[Пета пехотна дунавска дивизия|5<sup>-та</sup> пехотна дивизия]] <small>(БВ/МВ)</small> |
|||
| битки = |
|||
| награди = [[Павел Христов#Награди|''Вижте по-долу'']] |
|||
| родства = |
|||
| по-късна работа = [[Кмет на София]] <small>(1920)</small> |
|||
}} |
|||
'''Павел Петров Христов''' е [[Българска армия|български офицер]] ([[генерал от пехотата]]). |
|||
== Биография == |
|||
В края на [[1878]] г. постъпва във [[Военното училище]] в София и завършва с първия випуск през [[1879]] г. На 10 май [[1879]] г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-та пехотна орханийска дружина, а след това, през [[1880]] г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август [[1882]] г. е повишен в чин [[поручик]]. През [[1883]] г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-ти пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в [[Санкт-Петербург]], но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-та свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август [[1885]] е произведен в чин [[капитан]]. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 44</ref> |
|||
=== Сръбско-българска война (1885) === |
|||
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]]. |
|||
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-ти</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 02 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г, командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-та пехотна плевенска дивизия]]. |
|||
=== Балканска война (1912 - 1913) === |
|||
[[Image:General_Pavel_Hristov_1913.jpg|thumb|right|235px|Генерал-майор Павел Христов с щаба на 5<sup>-та</sup> пехотна Дунавска дивизия в Странджа - Великден 1913 г.]] |
|||
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] - [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-та пехотна дунавска дивизия]] (1910-1913). В [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу [[Лозенград]] от село [[Ериклер]] на юг. На 15 октомври{{дата стар стил}} 1912 г. именно с атаката на 5-та дивизия започва [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] (15-19 октомври). Участва също в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]]. |
|||
=== Междусъюзническата война (1913) === |
|||
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията — при [[Клисура]], [[Власина]] и [[Сурдулица]]. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин [[генерал-лейтенант]] и преминава в запаса. |
|||
=== Първа световна война (1915 - 1918) === |
|||
В [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] - [[1918]]) е мобилизиран. През септември [[1915]] е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е [[Генерал-губернатор]] на [[Морава]]. В началото на [[1916]] г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]]. |
|||
След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]]. |
|||
Генерал от пехотата Павел Христов умира през юли 1921 г. в София. |
|||
== Награди == |
|||
* Орден „[[За храброст]]“ III-та и IV-та степен 2-ри клас |
|||
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II-ра степен с мечове по средата |
|||
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II-ра степен |
|||
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref> |
|||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
== Източници == |
|||
* '''Недев''', '''Светлозар''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ |
|||
{{пост списък|Началник на Военното училище|10}} |
|||
{{пост списък|Началник на Военното училище|15}} |
|||
{{Генерали от Третото българско царство}} |
|||
{{СОРТКАТ:Христов, Павел}} |
|||
[[Категория:Български генерали]] |
|||
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
|||
[[Категория:Военачалници през Балканските войни]] |
|||
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] |
|||
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] |
|||
[[Категория:Първи випуск на военното училище в София]] |
|||
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
|||
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
|||
[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]] |
|||
[[Категория:Носители на орден Стара планина]] |
|||
[[Категория:Личности (Етрополе)]] |
Версия от 19:56, 13 август 2014
- Тази статия е за генерала. За дееца на ВМОРО вижте Павел Христов (революционер).
Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).
Биография
В края на 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-та пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-ти пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-та свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.[1]
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк[2], сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.
След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13-ти пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 02 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г, командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-та пехотна плевенска дивизия.
Балканска война (1912 - 1913)
По време на Балканската война (1912 - 1913) е началник на 5-та пехотна дунавска дивизия (1910-1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври* 1912 г. именно с атаката на 5-та дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15-19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.
Междусъюзническата война (1913)
През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията — при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
Първа световна война (1915 - 1918)
В Първата световна война (1915 - 1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.
След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.
Генерал от пехотата Павел Христов умира през юли 1921 г. в София.
Награди
- Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ II-ра степен
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[3]
Бележки
Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
|
|
- Български генерали
- Хора от Сръбско-българската война
- Военачалници през Балканските войни
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Първи випуск на военното училище в София
- Носители на орден За храброст
- Носители на орден Свети Александър
- Носители на орден За военна заслуга
- Носители на орден Стара планина
- Личности (Етрополе)