Върбан Винаров: Разлика между версии

Върбан Винаров
	Върбан Винаров
български генерал
Звание	Генерал-майор
Служи на	България
Род войски	Сухопътни войски
Командвания	4-та пехотна дивизия
Битки/войни	Сръбско-българска война
Образование	Робърт колеж; Национален военен университет
Дата и място на раждане	1855 г. (стар стил) Русчук, Османска империя
Дата и място на смърт	5 март 1908 г. (53 г.) Виена, Австро-Унгария
	Върбан Винаров в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:53, 12 август 2020

Върбан Николов Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България.

Биография

Върбан Николов Винаров е роден в гр. Русчук, тогава Османската империя, днес Русе, България през 1856 г. На двадесет години завършва Роберт колеж в Цариград. След Освобождението учи във военното училище в София. Служи в Русчукска № 23 пеша дружина.

На 21 януари 1880 г. Иван Ведър отвежда трима русенски младежи – поручик Върбан Винаров, Тома Кърджиев, прокурор в Окръжния съд и чиновника Йордан Джумалиев в Букурещ, където ги въвежда в масонската ложа „Хелиополис“, подчинена на Великия изток на Франция. След подготовка на съответния ритуал, на 18 февруари същата година в дома на Ведър в Русе става официалното провъзгласяване на първата масонска ложа в страната под името „Балканска звезда“ №134. В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III-та степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността на I-ви надзирател, т.е. вторият човек след почетния майстор Иван Ведър. Винаров е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг от 1884 г.

Сръбско-българска война (1885)

Участва в Сръбско-българската война (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище. В периода 5 март 1891 – 1 май 1892 командва 9-и пехотен пловдивски полк. По-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Заема висши командни длъжности в българската армия и на 44-годишна възраст става генерал-майор от Генералния щаб и инспектор на кавалерията (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на Втората световна мирна конференция в Хага.^[1] През 1897 г. е началник на Преславската 4^-та пехотна дивизия.

Генерал Винаров умира 5 март 1908 г. във Виена и е погребан в София.

Семейство

Той е женен за Елиза – дъщеря на д-р Георги Вълкович, министър на външните работи, дипломатически агент в Цариград. Винаров е имал пет деца. Дъщеря му Бистра е била съпруга на Симеон Радев – участник в Балканската войнаи Македоно-одринското опълчение, историограф, дипломат, публицист и журналист, автор на книгата „Строителите на съвременна България“. Синът на Винаров, поручик Георги Винаров, загива през Междусъюзническата война. Една от дъщерите на другата сестра на кмета Петър Винаров – Аника, е Невяна Панайотова Станчева – известна на по-старите русенци като д-р Пашова, лекар педиатър.

Военни звания

Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (30 август 1882)
Капитан (30 август 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (2 август 1891)
Полковник (2 август 1895)
Генерал-майор (15 ноември 1900)

Награди

Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
Царски орден „Св. Александър“ II степен без мечове, III степен и IV степен с мечове
Орден „За заслуга“

Бележки

↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с 467

Източници

Семеен архив на Хаджииванови „Скица на родство по майчина линия“. Виж още: Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови. – В: Пристан, октомври 2003, №10, с. 8.
Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1973, с. 192
в. Български новини, №4, 14 януари 1895.
Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови, с. 8.
Радков, Ив. Масонството в Русе. Русе, 2003, 25 – 27. В Русенската масонска ложа членува и младият български княз Александър I Батенберг. През юни 1880 г., когато той присъства инкогнито на нейна сбирка, ложата е нападната от въоръжена банда. Иван Ведър обаче, с револверни изстрели успява да отбие нападението.
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 141.
Лебикян, Х. Русенски профили. Д-р Невяна Панайотова Станчева – Пашова. – В: в. Информационен пазар, Русе, №34, 2 септември 1999.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 30
Румен Манов, Приказка за България. София, 2014., ISBN 9789548972055

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Върбан Винаров

Стефан Паприков

→

началник на Щаба на армията (24 юни 1899 – 18 февруари 1900)

→

Стефан Ильев

Портал „Военна история на България“

[1] Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с 467

[1]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 == Биография ==
 [[Файл:Robert College Sofia.jpg|ляво|мини|250п|Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Върбан Винаров е втори прав]]
-Върбан Николов Винаров е роден в гр. [[Русе|Русчук]], тогава [[Османската империя]], днес [[Русе]], [[България]] през [[1856]] г. На двадесет години завършва [[Роберт колеж]] в [[Цариград]]. След [[Освобождение на България|Освобождението]] учи във военното училище в [[София]].
+Върбан Николов Винаров е роден в гр. [[Русе|Русчук]], тогава [[Османската империя]], днес [[Русе]], [[България]] през [[1856]] г. На двадесет години завършва [[Роберт колеж]] в [[Цариград]]. След [[Освобождение на България|Освобождението]] учи във военното училище в [[София]]. Служи в [[Двадесет и трета русчукска пеша дружина|Русчукска № 23 пеша дружина]].
 На 21 януари 1880 г. [[Иван Ведър]] отвежда трима русенски младежи – поручик Върбан Винаров, [[Тома Кърджиев]], прокурор в [[Окръжен съд|Окръжния съд]] и чиновника [[Йордан Джумалиев]] в [[Букурещ]], където ги въвежда в масонската ложа „Хелиополис“, подчинена на Великия изток на [[Франция]]. След подготовка на съответния ритуал, на 18 февруари същата година в дома на Ведър в Русе става официалното провъзгласяване на първата [[Масонство|масонска ложа]] в страната под името „Балканска звезда“ №134. В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III-та степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността на I-ви надзирател, т.е. вторият човек след почетния майстор Иван Ведър. Винаров е [[флигел-адютант]] на княз [[Александър I Батенберг]] от 1884 г.
 === Сръбско-българска война (1885) ===
-Участва в [[Сръбско-българската война]] (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на [[Национален военен университет|Военното училище]]. По-късно завършва [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт Петербург]]. Заема висши командни длъжности в [[Българска армия|българската армия]] и на 44-годишна възраст става [[генерал-майор]] от [[Генерален щаб|Генералния щаб]] и инспектор на кавалерията (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на ''Втората световна мирна конференция'' в [[Хага]].<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с 467</ref> През 1897 г. е началник на ''Преславската'' [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4<sup>-та</sup> пехотна дивизия]].
+Участва в [[Сръбско-българската война]] (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на [[Национален военен университет|Военното училище]]. В периода 5 март 1891 – 1 май 1892 командва [[Девети пехотен пловдивски полк|9-и пехотен пловдивски полк]]. По-късно завършва [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт Петербург]]. Заема висши командни длъжности в [[Българска армия|българската армия]] и на 44-годишна възраст става [[генерал-майор]] от [[Генерален щаб|Генералния щаб]] и [[Кавалерийска инспекция|инспектор на кавалерията]] (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на ''Втората световна мирна конференция'' в [[Хага]].<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с 467</ref> През 1897 г. е началник на ''Преславската'' [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4<sup>-та</sup> пехотна дивизия]].
 Генерал Винаров умира [[5 март]] [[1908]] г. във [[Виена]] и е погребан в София.
@@ Ред 62: / Ред 58: @@
 * Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови, с. 8.
 * Радков, Ив. Масонството в Русе. Русе, 2003, 25 – 27. В Русенската масонска ложа членува и младият български княз Александър I Батенберг. През юни 1880 г., когато той присъства инкогнито на нейна сбирка, ложата е нападната от въоръжена банда. Иван Ведър обаче, с револверни изстрели успява да отбие нападението.
+* {{Източник ОКБ|1|141}}
-* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 1 и 2}}
 * Лебикян, Х. Русенски профили. Д-р Невяна Панайотова Станчева – Пашова. – В: в. Информационен пазар, Русе, №34, 2 септември 1999.
 * Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 30