Дупница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
C philev (беседа | приноси)
923 редакции
Редакция без резюме
C philev (беседа | приноси)
923 редакции
Ред 123: Ред 123:
=== Основни училища ===
=== Основни училища ===
[[Image:Pitniksask.JPG|thumb|250px|дясно|Дупнишката гимназия „Христо Ботев“]]
[[Image:Pitniksask.JPG|thumb|250px|дясно|Дупнишката гимназия „Христо Ботев“]]
* ОУ „св. Климент Охридски“
* ОУ „Св. Климент Охридски“
* ОУ [[„Евлоги Георгиев“]]
* ОУ „Евлоги Георгиев“
* ОУ „Неофит Рилски“
* ОУ „Неофит Рилски“
* ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
* ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
* ОУ „Христаки Павлович“
* ОУ „Христаки Павлович“


Версия от 20:09, 2 ноември 2010

Вижте пояснителната страница за други значения на Дупница.

Шаблон:Селище в България/тест

Ду̀пница (изписване преди 1878 година: Дубница) е град в западна България. Намира се в полите на Рила планина. Той е административен център на Община Дупница, попадаща в Област Кюстендил. Дупница и Кюстендил са градовете с над 20 000 жители в областта, като Дупница е много близка по брой население с областния център Кюстендил и преди няколко десетилетия е бил по-голям град от него.

География

Файл:Dupnitsa and Rila Mountain.jpg
Дупница и Рила

Град Дупница се намира в северозападното подножие на планината Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила. Градът се намира по линият на транспортен коридор 4, европейски път E79 и ЖП линията, които свързват Атина със София и Европа, както и по пътя, свързващ София със Скопие и Тирана. Близо са границите с Македония - на 30 км по права линия и 60 с автомобил, със Сърбия — 50 км по права линия, 60 с автомобил, с Гърция — 90 км по права линия, 110 с автомобил, до Косово — 110 км по права линия и 150 с автомобил.

Дупница е на около 50 км е от София, на 30 км от Благоевград, на 160 км от Пловдив, на 210 км от Скопие и на приблизително същото разстояние до Солун и Бяло море. Наблизо са зимните курортни Паничище (15 км) и Боровец (50 км). В наскоро отпадналите територии от Община Дупница се намират Рилски манастир, Паничище, Седемте рилски езера, „Гейзера“ (в Сапарева баня) — най-топъл в Европа, както и много могили. През града преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица — Саморанска река и Джубрена. Градът е разположен в долината на р. Джерман.

Релеф

Градът е разположен в преходната част между Горно Дупнишко поле и Долно Дупнишко поле. Средната надморска височина е около 530-540 м./н./в. (на цялата община 946,3 м. средна н./в.). Релефът е котловинен до нископланиниски. Котловинният грабен е заобиколен от оградни склонове на средновисоки планини, с по-голяма отвореност е на юг по долинното разширение на Джерман по Долно Дупнишко поле.

В тектонско отношение районът на град Дупница представлява грабен , запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги.Скалната основа на територията на Дупница се характеризира с високо кристалинни гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Срутища и свлачища се срещат предимно по долинните склонове на река Джерман. Територията се намира в сеизмична зона VII, VIII и IX степен за периода на сътресимост съответно за 100,250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на България от 1997г.).

Климат

Климатът на град Дупница е умерено-континентален с известно средиземноморско влияние, поради отвореността от юг по долините на реките Джерман и Струма. По данни на метеорологичната станция в града за периода 1931 — 1970 г. средната годишна температура е 10,6 С. Най-студен месец е януари със средна стойност около -1,0С (-0,9С), а най-топъл е юли с 21,0С.

Зимата е сравнително студена. Валежите през зимата са най-малки като количество и интензитет — 134 l/m2, но най-много като честота на случване. Сняг най-често превалява от края на ноември, до средата или края на март, като възможната средна продължителност в дни е около 100 дни. Средният действителен брой дни със снежна покривка е 35-40 дни годишно. Снежната покривка рядко надхвърля половин метър. За зимата е характерен студения североизточен вятър, проявяващ се при определен тип синоптични обстановки. При затопляния се проявява фьон при подходящи условия. Мъглите са най-чести и най-продължителни през месец декември. Образуват се характерните за котловините температурни инверсии. Сравнено с Кюстендилското поле, тук инверсиите и мъглите са по-слаби и с по-слаба продължителност. Последното се дължи на по-голямата отвореност от юг и постоянния отточен вятър. Абсолютния минимум в Дупница е измерен в състояние на мощна температурна инверсия и е -30,0 С, един от най-ниските в кюстендилска област.

Пролетта е прохладна с чести валежи, придружени от гръмотевици. Средното сумарно количество валежи през пролетта е 167 l/m2. Реките бележат пълноводие и заради снежното подхранване. Сумарната слънчева радиация нараства, мъглите намаляват, инверсиите са слаби. Почти всяка година през месец март пада последният сняг.

Лятото е сравнително топло, горещините са малко. Обикновено в началото си е по-дъждовно, със силни гръмтевични бури. Понякога лятото е много дъждовно и валежите достигат големи количества. Градушка в самия град пада сравнително рядко. Лятото е най-валежният сезон като сумарното количество валеж е 171 l/m2. Най-високата температура измервана в Дупница до 1970 г. е 39,3 С. Предполага се че през много горещата 2007 г., температурата е била в интервала 40 — 41С за първи път в своята история на метеорологични измервания (от началото на 20 век).

Есента е по-топла от пролетта. Характеризира първите мразове през септември (най-ранна дата) — октомври. Валежите са обложни и продължителни, понякога са с летен характер и са поройни. Често се случва септември да прилича на почти летен месец или октомври — ноември на почти зимен. Почти всяка година през ноември пада първият сняг. Сумарното количество на валежите е 155 l/m2.

Население

Мемориални плочи на евреите-войни на входа на Градската градина

Населението на града е почти изцяло българско, изповядващо православно християнство, но Дупница е известна със своята група от евреи, предпазени от фашизма през Втората световна война, Жак Асеов- евреин, търговец и тютюнджия от града, става милионер, след Втората световна война евреите са намаляли и сега има малка група от евреи, предимно хора над 60, в града има еврейски гробища, но синагога никога не е имало.

Православният храм „Св. Георги Победоносец“ днес

В началото на 19 век Дупница има около 6 000 души население[1], а през 1832 година Ами Буе казва за населението на Дупница:

„ Цялото население там, както и в околността на Дубница, е българско. Жените ми направиха впечатление с големите игли, които носеха в косите си, както в Милано, и коланите им от жълта мед се закопчаваха с две големи кръгли и издути плочки[2]. “

. През 1838 година е около 7-8 000 жители[3]. След освобождението, в края на 19 и началото на 20 в., градът е в 10-те най-големи градове в Княжество България и Царство България, въпреки, че е бил около 10 и 20 хил. души

През 1980-те Дупница има население около 50 000 - 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на гранците на България, много дупничани емигрират предимно в Италия (Милано) и САЩ (Чикаго), където образуват свои колонии. Така в началото на 1994 година след тези изселвания Дупница е 29-я по големина град в България с 41 658 жители[4]. Към 2010 година преброяванията сочат, че в Дупница има над 40 000 жители с постоянен адрес.

Говор

Дупнишкият говор е Шопски, западен диалект, повлиян от сръбския език. Ето и малко от особенстите на диалекта: „ще“ - „че“; „защо“, „защото“ -„оти“; „аз“ - „я“; „той“, „тя“, „то“, „те“ - „он“, „она“, „оно“, „они“; „във“ - „у“; „ами“ - „епа“; „добре (съгласен съм)“ - „ако“; членуване с „о“- „комуниста“ - „комунисто“; ракода на „р“ и „ъ“- „къртим“ - „крътиме“; ракода на „р“ и „е“ и „е“ - „ъ“, и „ч“ - „ц“- „червен“ - „цръвен“; „ъ“ - „а“ на много места- „къща“ - „каща“; без „х“ в началото на думата- „хладно“ - „ладно“; без „х“ в средата на думата- „изнесохме“ - „изнесоме“; без „то“- „дето“ - „каде“; „я“ - „е“ на много места- „трябва“ - „требе“; „ъ“ - „о“ на някои места- „такъв“ - „таков“; добавяне „й“ в някои глаголи- „ядене“ - „яденье“; „а“ - „е“ на някои места- „чакай“ - „чекай“; „ъл“ - „у“ на много места- „българи“ - „бугари“; „ъл“ - „лъ“ на някои места- „дълга“ - „длъга“; „ъл“ - „ъ“ на малко места- „жълто“ - „жъто“; без „й“ при „я“ на някои места- „тия“ - „теа“; спрягане на глагол в сегашно време- „ходя“: „1ед. Я одим, 2ед. Ти одиш, 3ед. Он оди, 1мн. Ние одиме, 2мн. Вие одите, 3мн. Они одат“, Някои диалектни думи: „ям“ - „ручам“, „пикам“ - „мочам“, „поне“ - „барем“, „искам“ - „сакам“; сменянето на ударението: „У петок, по пато, Минчò строшѝ на комунисто рàка с ябуки и ойдè до докторо, ама он имаше вашки и го откарàа у болницата да го превражат, оти дож вàлеше и беше темно.“

Квартали

История

 Основна статия: История на Дупница
Панорамна снимка на Дупница от началото на 20 век

Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В околностите на града в античността се намира тракийският град Германея[5] В близост до Дупница минава важният търговски и военен древноримски път Виа Милитарис.

През средновековието Дупница е част от Първото и второто български царства и за кратко от Душановото Сръбско царство. След разгрома на Велбъждското деспотство Дупница е присъединена към Османска империя. Очертава се като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между 14-18 век. В близост е и духовната обител Рилски манастир, която става основен културен център за югозападните български земи.

След освобождението на България през 1878 година и последвалия Берлински конгрес от 1879 година Дупница попада в границите на Княжество България. В града се съсредоточават множество бежанци от Македония, а Гоце Делчев създава граничен пункт на ВМОРО. През 1904 година в града е създадена и е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България[6].При избухването на Балканската война през 1912 година седемдесет и трима души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7], като дупнишкият отряд е именуван Седма пехотна рилска дивизия.

След края на Първата световна война изборите за кмет на Дупница се печелят от БРСДП (т.с.) и Коста Петров. Те създават Дупнишката комуна, която просъществува 842 дни. На 21 февруари 1923 година кметът е убит от Харалампи Златанов, член на ВМРО. Настъпва криза в градската управа и до Деветнадесетомайския преврат от 1934 година града се управлява предимно от назначаван Временен управителен съвет. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района.

По време на Втората световна война Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.

Името Дубница градът запазва до 1948 година, когато е преименуван на Станке Димитров, едноименния комунистически деец, през 1949 — на Марек, а през 1950 отново става Станке Димитров. След демократичните промени се казва Дупница[6]. .

Исторически, културни и природни забележителности

Рилският манастир обявен за културно наследство от ЮНЕСКО.
Джамията на Дупница, известна още като "Галерията", функционира само като музей

През 1499 година рицаря Арнолд фон Харф посещава Дупница и го описва като „хубав град“[8]. След освобождението на Дупница множеството джамии са сринати. Оставена е само една джамия, на която също са сринати минаретата, построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“. Още има Общински исторически музей и къща-музей на Станке Димитров. Един от символите на града са тютюневите складове, описани в романа на Димитър Димов „Тютюн“.

В Дупница се намират Паметник-костница на участниците в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война от Седма Рилска Дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал Георги Тодоров. След демократичните промени паметникът на Станке Димитров на централния площад на града е демонтиран.

В града има часовникова кула създадена през 18 в., три православни храма — „Свети Георги Победоносец“, „Свети Никола“ и църквата „Покров Богородичен“, а над града се намират параклисите „Свети Спас“, "Света Марена" и "Света Петка". Важна част от религиозното наследство на дупнишкия регион е Рилският манастир, чийто главен вход носи името „Дупнишката порта“.

В града започват много туристически маршрути (Рила планина — Седемте езера, Рилският манастир и други). Недалеч са курортите Паничище и Мальовица. Близко се намират и ски курортите Банско и Боровец.

В Дупница се намира най-новият и модерен парк в България отворил врати през 2010 год. Името му е парк "Рила".

Спорт

Дупница има история в спорта. Най-популярни са футболният отбор ПФК Марек (Дупница), който е известен с победите си над ФК Байерн Мюнхен, отбора на Сър Алекс Фъргюсън, унгарския шампион, както и други в Европа и нашето първенство, и ВК „Марек Юнион Ивкони“, който има една от най-развитата детска школа на Балканите. Професионалните отбори на Дупница са:

  • ПФК Марек (Дупница)
  • ВК „Марек Юнион Ивкони“
  • Бейзбол: „Девилс Дупница“
  • Шахмат: ШК „Капабланка“
  • Таекуондо: СК „Гладиатор“
  • Кик бокс и MMA: СК „Марек“
  • Конен спорт: СКБКС „Марек P&G“
  • Брейк: „Денс Машийн“
  • Бадминтон клуб „Победа“
  • Спортно катерене: „Клуб за екстремни спортове — Отовица“
  • Клуб по класическа борба ,,Дан Колов"
  • Софтбол и бейзбол „ЕЙНДЖЪЛС“

Обществени институции

Търговски центрове

  • ГУМ Дупница
  • Евро базар
  • Мол 1 (предстои да бъде открит 2010)
  • Мол 2 (предстои да бъде открит 2011)

Театри

Градът е известен със своите културни традиции. През 1950-те и 1960-те са съществували любителски формации. Имало е оперетен театър, който представя „Хубавата Елена“ на Офенбах. Ръководител на трупата е Венета Вичева, която е диригент на ученически хор в град Шумен. Тук е изиграл първите си роли оперетният певец Арон Аронов. Театърът днес носи името на една от най-големите звезди на българското кино Невена Коканова, която е родом от града. От тук е и Лео Конфорти. Всяка година се провеждат празници на културата.

Основни училища

Дупнишката гимназия „Христо Ботев“
  • ОУ „Св. Климент Охридски“
  • ОУ „Евлоги Георгиев“
  • ОУ „Неофит Рилски“
  • ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
  • ОУ „Христаки Павлович“

Гимназии

Медии

  • Рила ТВ
  • Вестник Вяра
  • Вестник Глас
  • Вестник Струма
  • Радио Астра +

Политика

 Основна статия: Кметове на Дупница

Градът е известен като „синя крепост“ от началото на демократичните промени до последните местни избори през 2003 г. и последните парламентарни избори, когато БСП печели. В най-новата история на България Дупница се прочува като Града на барикадите — израз на народното недоволство от управлението на Жан Виденов.

На изборите за Европейски парламент (2007) БСП губи позициите си в „синята крепост“ и не успява да вземе убедителна победа пред новата дясна формация ГЕРБ. До местните избори от октомври 2007 г. кмет на Дупница е Първан Дангов (БСП), а след него подкрепения от десницата Атанас Янев.


Личности

Родени в Дупница
Починали в Дупница
Други личности, свързани с Дупница

Побратимени градове

Дупница е побратимен град с:[10]

Извори

  1. ↑ Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.30-31
  2. ↑ Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.351
  3. ↑ Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.396
  4. ↑ „Портативна визуална енциклопедия“, Колектив автори, ИК „Кибеа“, 1997 г., стр.643
  5. ↑ Кратка история на сайта на община Сапаравена баня
  6. ↑ а б Кратка история на Дупница от сайта на община Дупница
  7. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.845.
  8. ↑ История на Дупница, от сайта http://bg.zonebulgaria.com посетен на 17.04.10 г.
  9. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  10. ↑ Списък на побратимени градове

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Дупница
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дупница&oldid=3575284“.