Благоевград: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: eo:Blagoevgrad |
|||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
През Благоевград минава железопътна линия, свързваща [[Централна Европа]] с [[Гърция]] и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4. В процес на изграждане е [[Струма (магистрала)|автомагистрала „Струма“]], а в процес на концесиониране автомагистрала, свързваща Благоевград със [[Скопие]].<ref>[http://62.162.36.2/new_site/images/storija_doc/1660/strategija%202008-2010-final%20za%20ministerstvo.pdf Стратегически план на Министерството на транспорта на Р.Македония 2008 - 2010 г.]</ref><ref>[http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=F94F73E08EB4E54482A29FF8C0F7F8D9 Утрински весник - Коридор 8]</ref> |
През Благоевград минава железопътна линия, свързваща [[Централна Европа]] с [[Гърция]] и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4. В процес на изграждане е [[Струма (магистрала)|автомагистрала „Струма“]], а в процес на концесиониране автомагистрала, свързваща Благоевград със [[Скопие]].<ref>[http://62.162.36.2/new_site/images/storija_doc/1660/strategija%202008-2010-final%20za%20ministerstvo.pdf Стратегически план на Министерството на транспорта на Р.Македония 2008 - 2010 г.]</ref><ref>[http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=F94F73E08EB4E54482A29FF8C0F7F8D9 Утрински весник - Коридор 8]</ref> |
||
=== |
=== Климът === |
||
Климатът е преходно-континентален със силно средиземноморско влияние, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река [[Струма]]. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село [[Бело поле (Област Благоевград)]]. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на р. [[Бистрица (Благоевградска)|Бистрица]] охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секунда. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през Януари е 0,6°С. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4°С а максималната измерена температура в Благоевград е 39,9°С. Средната годишна температура е приблизително 12,6°С. |
Климатът е преходно-континентален със силно средиземноморско влияние, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река [[Струма]]. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село [[Бело поле (Област Благоевград)]]. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на р. [[Бистрица (Благоевградска)|Бистрица]] охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секунда. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през Януари е 0,6°С. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4°С а максималната измерена температура в Благоевград е 39,9°С. Средната годишна температура е приблизително 12,6°С. |
||
Версия от 20:38, 14 май 2010
Шаблон:Селище в България/тест Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е град в Югозападна България, център на област Благоевград и на община Благоевград. Известен е с тютюневия комбинат „Благоевград - БТ“ АД, бирата Пиринско пиво и двата университета — Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.
География
Благоевград е разположен в долината на река Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 метра надморска височина в т.нар. Благоевградска котловина между планините Пирин, Рила и Влахина.
Градът притежава уникално стратегическо местоположение, което е предпоставка за икономическо развитие и превръщането в туристически център, разположен е до транспортен коридор 4, 
европейски път E79 - отдалечен е само на 31 км път от Република Македония, 83 км от Гърция, 88 км от Сърбия и на 176 км от новосъздадената държава Косово. Разстоянието до столицата на България София е 96 км, до втория по големина български град Пловдив - 193 км, до македонската столица Скопие - 183 км и до пристанищния град Солун, втори по големина в Гърция - 199 км. Наблизо са и най-големите ни зимни центрове - Банско (57 км) и Боровец (83 км), а най-близките курорти по бреговете на Бяло море са на 185 км.
През Благоевград минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4. В процес на изграждане е автомагистрала „Струма“, а в процес на концесиониране автомагистрала, свързваща Благоевград със Скопие.[1][2]
Климът
Климатът е преходно-континентален със силно средиземноморско влияние, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле (Област Благоевград). Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на р. Бистрица охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секунда. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през Януари е 0,6°С. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4°С а максималната измерена температура в Благоевград е 39,9°С. Средната годишна температура е приблизително 12,6°С.
Квартали
История
Античност
Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпратили прошение до римския император Гордиан III. От текста му научаваме, че на две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци. С идването на славяните животът тук замрял, а за следващите векове липсват данни.
В Османската империя
След османското завоевание на полуострова от 15 век, на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - „Джума Базари“, „Джума“, „Баня“, „Орта Джума“, „Джумая“, „Горна Джумая“. „Джумая“ е арабска дума, звучаща по-различно от турското произношение - „джамаа“, което означава „множество от хора“. Арабският корен в етимологията на името означава „петък“. Петъкът е бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен.
По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише:
| „ | ...оставив село Семитлия, вступил в долину, на которой красуется городок Джумая на реке Струме. Ночь провел я у гостеприимных жителей его. Джумая имеет одну церковь во имя Введения Пресвятыя Богородицы и небольшое болгарское училище. [3] | “ |
Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 г. е основано и читалището на града.
През 1900 г. според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.[4]
При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В България
На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата и Първата световна война в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска Македония и Вардарска Македония. Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.
През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.
На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметника на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 година[6].
Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.
Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес Американския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните.
Религия
В църковно-административно отношение Благоевград принадлежи към Неврокопска епархия и е нейно седалище.
Български православни храмове, помещаващи се в града:
- „Въведение Богородично“ в квартал Вароша;
- „Свети Димитър“ в квартал Струмско;
- „Свети Архангел Михаил“ в квартал Еленово.
Икономика
Заради големия брой студенти (отчасти дължащ се на Американския университет в града), кръстопътното си географско положение, природата и редица социални фактори, градът има сравнително добре развиваща се икономика. Открити са много магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета в строителните компании и шивашки цехове.
Строежи
Градът е много привлекателен за инвеститори, както чужди така и родни; неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж. Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите „Еленово“ и „Струмско“ и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години бе направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новото здание, което превърна сергийния пазар в съвременен търговски център.
В момента в града има 6 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж ,Кауфланд и БИЛЛА (BILLA). През 2007 г. в жк Запад отвори врати и новата спортна зала „Скаптопара“, а също и първият мол Mall of Blagoevgrad. Очаква се откриване на още три мола до 2011 г. - Focus Mall [7], City Mall [8] и мол на мястото на старото кино [9].
Преди 1990 г. функционират заводи за продукция на електронни уреди като „ЗМКЕТ“, „Завод за високоговорители“ и „ЗИИУ“. Заводът на "Благоевград" БТ е бил едно от най-нежеланите места за работа поради нездравословните условия на труд. С началото на приватизационните преговори заплащането там се подобрява и служителите получават заплати над средните за града в продължение на няколко години.
Образование
Училища в Благоевград
- Второ ОУ „Димитър Благоев“ [10]
- Трето ОУ „Димитър Талев“
- Четвърто ОУ „Димчо Дебелянов“ [11]
- Пето СОУ „Георги Измирлиев“ [12]
- Шесто СОУ „Иван Вазов“ [13]
- Седмо СОУ „Кузман Шапкарев“ [14]
- Осмо СОУ „Арсени Костенцев“ [15]
- Девето основно училище „Пейо Яворов“ [16]
- Десето ОУ „Антон Попстоилов“ [17]
- Единадесето ОУ „Христо Ботев“ [18]
- СОУ с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ [19]
- Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов“ [20]
- Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов“ [21]
- Националната хуманитарна гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“ [22]
- Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев“ [23]
- Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“
- Професионална гимназия по текстил и облекло [24]
- Професионална гимназия по електротехника и електроника „Никола Вапцаров“ [25]
- Професионална техническа гимназия „Ичко Бойчев“ [26]
- Частна професионална гимназия по предприемачество и нови технологии „Полет“ [27]
Висши учебни заведения
- Югозападен университет „Неофит Рилски“ [28]
- Американски университет в България [29]
- Колеж по туризъм [30]
- Медицински колеж [31] към Медицински университет - София
- Технически колеж [32] към ЮЗУ „Неофит Рилски“
Други
Спорт
Спортът е добре развит като цяло, но традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол са във финансова криза и без представителни отбори в първенствата през последната година; поддържат се само детско-юношеските състави. За сметка на тях, във възход са клубовете по бейзбол (Бизоните) и таекуон-до (Фолкън), които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена. Шах клуб [Виктори]
В града има две многофункционални спортни зали, като втората беше открита през 2007 г., тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. През 2008 г. започна изграждането на новия спортен комплекс към ЮЗУ „Неофит Рилски“ за нуждите на студентите.
Футбол
Благоевград е футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството.
След обединение между клубовете „Тича” и „Левски” през 1934 г. в гр. Горна Джумая се ражда Спортен клуб Ботев.
През 1937 г. СК Ботев (Горна Джумая) става областен първенец след победа над Македонска Слава с 2-1.
На 17 юни 1945 г. е преименуван на физкултурно дружество Македония, а три години по-късно се присъединява към новоучреденото ФД Юлий Дерменджиев.
През 1970 г. Ботев Благоевград приема името ДФС Пирин .
Най-успешен сезон за отбора в "А" група е през 1985 - 5 място. "Орлетата" са три пъти финалисти за Националната купа - 1981,1992 и 1994 г.. С други думи, голямото отличие още липсва. През сезон 2004/05 Пирин успява да си извоюва позиция в „А“ група, но с началото на новия сезон бива изхвърлен във "В" група заради задължения към НОИ.
В годините между 2006-2008 година в Благоевград се заформят няколко клуба с наименование Пирин, като новосформираният ПФК Пирин Благоевград, който използва лиценза на разформирования ПФК Пирин 1922 и е мажоритарно ръководен от Николай Галчев, се състезава в Б а после и в А група. Отборът изхвърлен във В група също продължава съществуванието си в продължение на две години, подкрепен от група благоевградски бизнесмени – Г15, като успява да влезе в Б група.
В края на 2008 всички отбори, носещи името Пирин се обединяват, като обединеният отбор участва в „А“ група, а с квотата за Западната „Б“ група до края на сезона участва тимът на Пирин Банско, който домакинства на стадиона в Банско. Обединеният тим на Пирин е наследник на автентичния Пирин, който има над 20 сезона в елита на България. Клубът няма мажоритарен собственик, а е собственост на 17 бизнесмена.
Няколко месеца след обединението клубът постига и първият си успех - класиране на финала за Купата на България. По пътя към финала Пирин елиминира грандовете ЦСКА и Левски.
Обществени институции
Медии
В Благоевград е разположен един от четирите регионални центрове на БНТ - РТВЦ Благоевград, излъчващ собствена продукция от 1975 г. и неговия Канал Пирин, разпространяван ефирно на територията на цяла Югозападна България. Тук е централата и на регионален канал ОКО, който се разпространява по кабел в населениете места на Благоевградска област. Останалите телевизии са КТБ и кабелна ТВ Пирин.
От радиата с регионално значение се откроява Радио Благоевград, поделение на БНР, което вече 35 години звучи в ефира от София до Кулата, Източна Македония и Северна Гърция. Със собствена местна програма са и частните радиомрежи Фокус Пирин и Дарик Благоевград. Благоевградското студентско радио Аура, регионалните Ултра и Вега Плюс, както и множество радиа с национално покритие допълват ефира на Благоевград.
Два са ежедневниците които се издават в Благоевград - „Струма“ и „Вяра“, разпространяват се в цяла Югозападна България. Освен това, излизат „Пирин Труд“ и „Местен 24 часа“, които също се разпространяват в града и региона.
Културни и природни забележителности
Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал „Вароша“ с неговата уникална архитектура. На 200 м западно от него започва природния парк "Бачиново", по поречието на рка Бистрица. По дължината на 2.5 километровата алея са разположени заведения, детски площадки, "Аквапарк- Благоевград" и закритият басейн. В края на алеята се намира изкуствено направено езеро с дълбочина между 2-4 метра което се пълни с вода от река Бистрица и в което плуват водни колела направени под формата на лебеди. Срещу малка сума, всеки може да кара лодките около обширното езеро. В близост до града е ски-пистата Бодрост.
Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.
Паркове
- Парк "Бачиново"
- Парк "Ловен дом"
- Парк "Скаптопара"
- Градска градина
- Зоопарк Благоевград
Театри
- Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ (архитект Витомир Габровски)
- Общински куклен театър
- Учебен театър "УСЕТ"
Опера
Музеи
- Благоевградски областен исторически музей (създаден 1957)
Кина
- Кино "Синемакс"
гр. Благоевград 2700 пл. ”Г. Измирлиев - Македончето” № 9 Киното разполага с една зала с 234 места, очаква се откриване на още две зали. Първото кино в страната оборудвало се с дигитална машина Sony Cinealta 4K (най-добрата технология за дигитални прожекции на пазара).[35] [36]
Личности
- Известни благоевградчани.
Побратимени градове
Благоевград е побратимен град или има сътрудничество с:[37]
Батуми, Грузия
Жилина, Словакия
Нагасаки, Япония
Оубърн, Алабама, САЩ[38]
Секешфехервар, Унгария
Скопие, Република Македония
Солун, Гърция- Сяр, Гърция
- Царево село, Република Македония
Външни препратки
- Община Благоевград
- Транспорт в Благоевград
- Благоевградски пътеводител
- Снимки от Благоевград
- Официален сайт на ПФК Пирин Благоевград
- Информация и снимки от Историческия музей в Благоевград
Бележки
- ↑ Стратегически план на Министерството на транспорта на Р.Македония 2008 - 2010 г.
- ↑ Утрински весник - Коридор 8
- ↑ Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.191.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
- ↑ „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16.03.2010 г.
- ↑ Blagoevgrad Properties - Focus Mall
- ↑ Forton - City Mall
- ↑ в. Струма - нов мол на мястото на старото кино
- ↑ http://www.2oublg.com/
- ↑ http://www.v-blagoevgrad.info/show.php?action=show_adv&adv_id=145
- ↑ http://petosou.free.bg/
- ↑ http://free.hit.bg/6soublg/
- ↑ http://www.7sou-blagoevgrad.com/
- ↑ http://vibs-bg.com/show_firm.php?id=465
- ↑ http://devetoblg.hit.bg/
- ↑ http://vibs-bg.com/show_firm.php?id=509
- ↑ http://www.v-blagoevgrad.info/show.php?action=show_adv&adv_id=144
- ↑ http://www.fllschool.org/
- ↑ http://www.pmg-blg.com/index.php
- ↑ http://egblg.com/
- ↑ http://www.nhg-blg.com/
- ↑ http://pgi-blg.my.contact.bg/
- ↑ http://www.pgto-blg.hit.bg/
- ↑ http://www.pgee-bl.com/interest.htm
- ↑ http://ptgb.vibs-bg.com/
- ↑ http://www.polet.cbbbg.com
- ↑ http://www.swu.bg
- ↑ http://www.aubg.bg/
- ↑ http://www.cotur.org/
- ↑ http://mu-sofia.bg/index.php?p=111&mbs=0,0,6,0&f=6
- ↑ http://www.tc.swu.bg
- ↑ Общинска администрация Благоевград
- ↑ Областна администрация Благоевград
- ↑ http://www.cinemaxbg.com
- ↑ http://www.facebook.com/pages/Kino-CINEMAX/100925492246?ref=ts
- ↑ Списък на побратимени градове
- ↑ Техническо побратимяване
| |||||||||||||||||||
