Велико Търново

Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

---

Велико Търново
Велико Търново 43.078652, 25.628291 Велико Търново
Общи данни
Население	66 920 души (15 март 2024 г.) 2203 души/km²
Землище	30 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	5000-5010
Тел. код	062
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	10447
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
Площад „Майка България“, №2 п.к. 54 тел.: 062/619-304 факс: 062/62-79-97 web: veliko-turnovo.bg e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com
Уебсайт	www.veliko-tarnovo.bg/bg/
Велико Търново в Общомедия

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област и Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и благодарение на богатото си културно-историческо наследство е важен туристически център. До 1965 година градът носи името Търново, когато пред него е добавено Велико заради предишната му слава. Градът е на 16-то място по население с 68 984 жители и един от четирите града в България с положителен естествен прираст. Разположен е между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана. Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Национален военен университет "Васил Левски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", вторият по големина университет в България, катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности, общо 1613 обекта от историческото наследство на България. През 1879 година в града се провежда Учредителното събрание поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чиято статуя се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019 - www.vt2019.eu.

География

Местоположение

Общ изглед към стария град

Градът е разположен по поречието на р. Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 223 км, София — 220 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9. В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата железопътна гара в Северна България.

Заедно с околните населени места градът образува агломерация с население 128 867 души.

Релеф, климат и води

Паметникът на Асеневци

mini

Релефът на община Велико Търново е разнообразен - равнинно-хълмист и планински. Велико Търново е разположен на 208 м средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат. Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи.

Климатът е умереноконтинентален - с горещо лято (средна юлска температура 21.8°C и абсолютен максимум 41.1°C) и студена зима (средна януарска температура -0.6°C и абсолютен минимум -28.1°C). Средногодишната температура е 11.5°C. Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 m/s. Средногодишните валежи са 680 mm, с летен максимум и зимен минимум.

Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Стара река, Джулюнска, Голяма река, Веселина, Видима, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 7869 кв.км.

Основен питеен източник е ХВ "Йовковци", снабдяващ с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микро-язовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. Термоминерални води има при село Вонеща вода.

Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг - сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините - хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.

История

Произход на името

Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест "трънлив, трънен", и градъ - "оградено място, крепост, твърдина", откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града.

История на града

Праистория и античност

Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица.На хълмът Трапезица и в подножието му са открити останки от древни племена.Други следи на тракийски племена са открити също на хълма Трапезица.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Столичен период (XII-XIV в.)

• До Въстанието на Асен и Петър

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Столица на България

Средновековният Търновград

През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на Второто българско царство (1187 — 1393), той е разположен на 4 хълма — Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.

В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.

Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

• Търновска школа

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси за средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Под османска власт и през Възраждането

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението

Статуя на Стефан Стамболов

След Освобождението и подписания Берлински договор тук се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков , на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и редица обикновени народни събрания. При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

До освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец,Трапезица,Момина крепост и Света гора.След достигането на населението около 5000 души постепенно се обазуват нови жилищни зони и вилни зони.Това са жилищния квартал от южната страна на хълма Орловец(на запад от града) и вилните зони образувани около града.След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени.Поради историческата си важност в града е имало силно османско присъствие.На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи.Започва значителна преустроика на града.Градът и районът около него са едни от крепостите на свободна България.Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след освобождението.Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове.Във кварталът Света гора се е намирала една от първите болници в града.До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи,в центъра на квартала.На няколко места в града имало сгради на различни учреждения.

Велико Търново по време на социализма

Поради близостта на града до други по-малки градове,важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 60-те години става изключително бързо разрастването на града поради урбанизацията. Жилищния проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места поради строежът на жилищата. В края на 60-те години и началото на 70-те са завършени жилищни кооперации в кварталите "Акация" и "Картала". В средата на 70-те се прави проект и се построяват жилищните квартали "Бузлуджа" и "Зона Б" от панелни блокове. Официално през 1974 започва строежът на квартала. Кварталът "Кольо Фичето" или още наричан "Триъгълника" е проектиран също в края на 60-те години,след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972, като жилищния комплекс включва монолитни блокове, дворец на клутурата и спорта, училище, парк и няколко детски градини. Близкото село "Чолаковци" става квартал на града и през 70-те също се изграждат панелни блокове. В местността Дълга лъка през 1960 започват да се изграждат предприятия за храни и напитки, радио и телевизионни приемници, хлебозавод, тролейбусно депо (80-те), винпром, предприятие за ламиниран паркет и други. Така се задоволяват нуждите на гражданите и работни места за младите хора. Повишаването на населението води до много добро развитие на региона. Освен южната промишлина зона (местността Дълга лъка) на запад от града се създават редица предприятия за ел.техфери, запаметяващи устройства, печатница, прадприятие за електротехнически материали, дърводелски цехови и други (Западна Промишлена зона). В края на 70-те години започва изграждането на жилищния квартал "Колю Фичето". Застроен до края на 80-те години от тухлени блокове.Това значително подобрява инфраструктурата в новата част на града. Освен нови жилищни квартали са изградени и нови средни училища и професионални гимназии за квалифицирана ръботна ръка.Изградени са СОУ "Вела Благоева", ОУ "Бачо Киро", СОУ "Георги Сава Ръковски",Техникуми по електроника. Освен Централният пазар в града през 80-те се изграждат и кооперативни пазари в кварталите "Бузлуджа", "Колю Фичето", "Чолаковци" и "Картала". През 60-те години градските линии са обслужвани от автобуси "Шкода 706 РТО". През края на 70-те се появавят около 30 броя единични и съчленени автобуси "Икарус 280" за обслужване на новите жилищни квартали и индустриални зони.Често срещани (около 20 броя) са единични и съчленени градски автобуси чавдар. През времето на социализма се взима решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски автомобили "Зиу-9". Местата за почивка също са били приоритет през това време. Изграждат се вилни зони и паркове в новите квартали. Допълнително се облагородяват паркове като "Дружба" и "Марно поле". Също така се подобряват и местата за отдих на хълма "Света гора".

Велико Търново днес

Днес градът е повлиян от общия строителен бум в България, което допринася за разширяването на града и все по-реалното му сливане с околните села, както и за все по-силния израз на агломерационния характер на Триградието. Предвидено е разширяване на промишлени зони и построяване на вилна зона. Велико Търново придобива образа на културно-исторически център и предоставя условия за развитие на туризъм — особено културен и религиозен. Освен това двата университет привличат много млади хора, което се отразява положително в социално-икономически план. Днес квартали на Велико Търново са: "Бузлуджа", "Чолаковци", "Кольо Фичето", "Картала", "Акация", "Света гора", "Асенов", "Зона А", "Зона Б", "Варуша - север", "Варуша - юг". Към новите жилищни комплекси могат да се причислят: "Слънчен дом", "Освобождение", "Боляри", "Скален венец", "Велико Търново Хилс".

Население

Велико Търново
година	1878	1887	1900	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
население	5 700	11 314	12 000	12 469	13 963	16 223	24 648	37 337	56 664	69 173	67 644	66 897	68 783
Източници:

Квартали в града

Имената на кварталите съответстват със сегашните имена:

• "Бузлуджа - 19,500 жители
• "Кольо Фичето"("Триъгълника") - 17,000 жители
• "Широк център" - 10,000 жители
• "Център" - 10,000 жители
• "Зона Б" - 8000 жители
• "Картала" - 4800 жители
• "Акация" - 3200 жители
• "Чолаковци" - 4200 жители
• "Света гора" - 3140 жители
• "Варуша Север" - 900 жители
• "Варуша Юг" - 500 жители
• "Асенов" - 800 жители
• "Зона А" - 200 жители (вилна зона)
• "Слънчев дом" - 120 жители
• "Велико Търново Хилс" - (в строеж)
• вилна зона"Дервен" - 80 жители

Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст. Населението на града се е увеличило с 2,8% между 2001 и 2011 г. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 души.

Жителите в по-голямата си част изповядват източното православно християнство, а в града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

Местна власт

Сградата на общината

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Кмет на града понастоящем е Даниел Панов.

Общински съвет

Понастоящем общинският съвет е с представители от 9 ПП и КП: "ГЕРБ", "ДПС", "БСП", „ВМРО - Българско национално движение", „Новото време”, „ОДС - Общност на демократичните сили", „Движение Царевград за Велико Търново", "Нашият град" и „Синята коалиция (СДС, ДСБ, БДФ)". Председател на общинския съвет е Николай Илиев Ашиков.

Побратимени градове

Велико Търново е побратимен със следните градове :

• Полтава, от 1963 г.
• Ниш, от 1973 г.
• Краков, от 1975 г.
• Толедо, от 1983 г.
• Серес, от 1988 г.
• Асти, от 1989 г.
• Община Колоня Товар, от 1992 г.
• Твер, от 1997 г.
• Охрид, от 1998 г.
• Община Голдън, Колорадо, от 2000 г.
• Менара-Гелиз, Маракеш, от 2001 г.
• Шопрон, от 2002 г.
• Байон, от 2005 г.
• Шиан, от 2006 г.
• Битоля, от 2006 г.
• Яш, от 2006 г.
• Таршин, от 2007 г.
• Цетине, от 2007 г.
• Задар, от 2008 г.
• Община Карак, от 2008 г.

Транспорт и инфраструктура

Градът е свързан в Европейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на автомагистрала „Хемус“ София – Велико Търново – Варна се очаква да започне най-късно през 2014 г. В града има 2 автогари, Автогара Юг намираща се на бул."Христо Ботев" и Автогара Запад на бул."Никола Габровски".

ЖП гарата се намира на линията Русе - Стара Загора. Има редовни влакове за София, Пловдив, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Русе, Стара Загора, Плевен и Свищов.

Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 12 градски и 17 полуградски линии. До кв."Бузлуджа" пътуват автобуси с номера 13,20 и 30. До кв."Чолаковци" - 1,2,9,70 и 110. До кв."Кольо Фичето" - 2,5 и 110. До кв."Картала" - 4,9 и 40. До кв."Акация" - 4,9 /минаващи и в двете посоки по ул."П.К.Яворов"/ и 40 /в посока кв."Картала" минава по ул."П.К.Яворов", а в посока пл."Иван Асен I" по ул."Освобождение"/. До кв."Света гора" - 4,5,13,30 и 70. До кв."Асенов 1" - 5, а до кв."Асенов 2" - 50 и 110. До кв."Зона А" и кв."Зона Б" пътуват автобуси с номера 30 и 50. До Автогара Запад стигат/преминават - 1,2,3,6,8,10,12,14,33,66,70 и 110, а покрай Автогара Юг преминават автобуси с номера - 4,5,13,30 и 70. До старата част на Велико Търново пътуват автобуси 5,10,20,40,50 и 110. До Западна промишлена зона пътува №6, а до Южна промишлена зона 1,2 и 9. До жп. гара Велико Търново се стига с 4,5,30,70 и 110, до жп. гара Трапезица с 50 и 110, а до товарна гара Велико Търново с 1 и 2. До 2009 година в града има и тролейбусен транспорт, който е спрян поради строежа на пътен възел Качица. Поради финансова криза и бюджетен дефицит правителството на Сергей Станишев намалява бюджета на проекта и пари за нова контактна мрежа няма. Очаква се финансиране през 2014 г. чрез ОП "Регионално развитие".

Медии

Във Велико Търново се издават два местни ежедневника – в-к „Борба“ и в-к „Янтра ДНЕС“. Също така излъчват и местни телевизии – „Евроком Царевец“ и „Видеосат“. За случващото се в област Велико Търново информира и сайтът Север.бг

Образование и наука

Във Велико Търново има два университета - Национален военен университет и Великотърновски университет, Американски колеж, функционира и Професионален сержантски колеж, пряко подчинен на началника на НВУ, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Гимназиите във Велико Търново са следните: Старопрестолна гимназия по икономика, Хуманитарна гимназия "Св.св.Кирил и Методий", Езикова гимназия "Проф. д-р Асен Златаров", Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“, Професионална гимназия по туризъм “Д-р Васил Берон”, Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов”, Професионална гимназия по електроника "Алесандър Степанович Попов", Професионална гимназия по моден дизайн, Професионална гимназия по сградостроителство "Кольо Фичето", Частна профилирана гимназия Американски колеж "Аркус", Професионален колеж по икономика и счетоводство. На гражданите са на разположение Регионалната библиотека "П. Р. Славейков" и народните читалища "Надежда" и "П. Р. Славейков".

Във Велико Търново е разположена Териториална дирекция "Държавен архив" – една от регионалните дирекции на Държавната агенция "Архиви". Тя е създадена през 1952 година и днес разполага с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива разполага с 2576 учрежденски фондове с 168 859 архивни единици; с 136 лични фондове с 12 874 архивни единици; с 559 спомени и 265 частични архиви.

Култура и забавления

Музеи

Регионалният исторически музей (РИМ) е създаден през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV–XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.

• къща-музей на П. Р. Славейков
• къща-музей Емилиян Станев
• Археологически музей
• Музей "Възраждане и Учредително събрание"
• Музей "Нова и най-нова история"
• Музей "Затвор"
• Музей "Сарафкина къща"
• Музей "Восъчни фигури"

Театър, опера и други културни домове

• Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов".

Художествени галерии

Художествената галерия

• Галерия „Спектър“
• Галерия „Борис Денев“
• Изложбени зали „Рафаел Михайлов“

Редовни събития

• Годишните чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март ;
• Международният фолклорен фестивал;
• Празникът по случай обявяването на независимостта на България;
• Старопланинският събор „Балкан фолк“;
• Фестивалът "Сцена на вековете" през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец.
• Международен фестивал на туристическия филм "На източния бряг на Европа", който е част от престижното международно туристическо изложение "Културен туризъм", което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали "Рафаел Михайлов".
• Национален събор на овцевъдите

Звук и светлина

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър.

Звездни гласове над Царевец

„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно поп и джаз конкурс, организиран от Областната управа, Община Велико Търново, Народно читалище "Седми юли" и фондация "Короната на Търновград". Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етно поп и етно джаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.

Спорт и спортни съоръжения

Футболът е най-популярният спорт в града, като местният ПФК "Етър", с прозвището болярите, е шампион и носител на купата на България за сезона 1990/1991.

Спортът е представен и от отбори по волейбол — Царевец 19, стрелба с лък, компаунд и арбалет — клуб "Етър-78", катерене, планинарство и екстремни спортове - "Царевец", хандбал - "Етър-64", баскетбол - "Етър-49", хокей на лед - "Етро-92" и шахмат - "Царевец".

Забележителности

Част от Стоте национални туристически обекта са Регионалният исторически музей и Архитектурно-музейният резерват "Царевец".

Други по-известни забележителности са улицата на занаятите "Самоводска чаршия", улица "Гурко", Стамболовият хан и ханът на Хаджи Николи, както и археологическият резерват "Никополис ад Иструм", хълмът "Трапезица" и останките от тракийско селище.

Църкви и манастири

Катедралата „Рождество Пресветая Богородица“

"Св. Четиридесет мъченици"

Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите "Свети четиридесет мъченици", "Свети Димитър Солунски", "Свети Петър и Павел" и "Свети Георги".

Светите мощи на Свети Иван Рилски са донесени в Търново през Второто българско царство при царуването на Асен и Петър през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на свети Михаил воин Български в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни. През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на Света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г. Мощите на Света Неделя били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.

На Трапезица са се пазили мощите на св. Гаврил Лесновски, най-знаменития последовател на св. Иван Рилски. Мощите на св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици” и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощите на св. Варвара, на Свети Димитър и на св. Иларион Мъгленски са били в църквата „Св. 40 мъченици”. Мощите на свети Йоан Поливодски са били в храм „Св. св. Петър и Павел”. Мощи на св. Филотея Темнишка е имало и в църквата „Успение Богородично” в Асенова махала. В Търново е имало неръкотворна икона на св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър. За около един век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св. св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

В наши дни във Велико Търново и околността се съхраняват мощите на редица светци — на свети Мина (в частен параклис срещу РДВР), на Иван Рилски в Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица" и на свети апостол Андрей Първозвани, както и някои чудотворни икони — на Пресвета Богородица Троеручица в Девически манастир "Успение Богородично", Чудотворната икона на Света Богородица и Чудотворната икона на свети Николай Чудотворец в манастир "Свети Никола" - и трите в село Арбанаси.

Паметници

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

"Майка България"

Паметник на Асеневци

Паркове

• Парк"Света гора"
• Парк"Марно поле"
• Парк"Дружба"
• Парк"Никола Габровски"
• Парк"Стадиона"
• Парк"Ксилифор"
• Парк"Бузлуджа"
• Парк"Кольо Фичето"
• Парк"Акация"

Мостове

Стамболовият мост

Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на XIX век. Бидейки част от много модерно за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост — Стамболовия, той е уникален в техническо отношение. Завършен е през 1892 г.

Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия "Рудолф Филип Вагнер" - същата построила Орловия и Лъвовия мостове в София и Желязната църква в Цариград. За строежа му е била използвана изцяло изградена дървена конструкция – скеле, изработено от търновския майстор-строител Стоян Герганов (1865-1906). Звената са подавани поотделно. На специални огнища, поставени на дървената конструкция, нитовете са загрявани на място, а звената – занитвани. В строежа са участвали белгийски, италиански, български специалисти и български работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа с парапета е извършено от работещия във Велико Търново в края на ХIХ век италиански архитект Джовани Мосути. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене у нас, а като свободна висяща безподпорна конструкция – едно от важните постижения на Балканите.

За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV Велико Народно събрание, заседавало в града от 3 до 17 май 1893 г.

Владишкият мост

Владишкият мост, строен през втората половина на XVII в., е една от забележителностите на града, която се намира на главна туристическа артерия и от него се разкриват живописни гледки към околността му. Реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия. До 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. От него се хвърля богоявленския кръст в Янтра.

В началото на 2012 г. е включен за ремонт в проект "Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново". Проектът се финансира по ОП "Регионално развитие". Средствата, определени за моста, са 731 000 лв. Ще бъдат подновени изцяло дървените елементи на моста, металните ще бъдат обработени срещу корозия.

Промишленост

Машинна

През 1966 година е създаден радиозавод за производство на радио и телевизионни приемници Битова електроника АД. Велико Търново е производител на машинни и електротехнически изделия. През 1967 година е създаден „ЕЛМОТ“ АД за производство на електродвигатели, въжени електротелфери, въжени ограничители, редуктори и мотор-редуктори, кранове, кранови компоненти. През 1969 г. във Велико Търново е създаден ЗЗУ (Завод за запаметяващи устройства), а през 1998 г. начело на приватизираното предприятие е фирма “Карат Електроникс” АД. Един друг голям производител “Тремол” ООД е един от най-големите производители на касови апарати в страната. Производството на касови апарати и други електрически изделия също е приоритет в града.

Текстилна

В града има фабрики за платове и текстилни изделия. Произвеждат се дрехи от различен асортимент. Като спомен за голямо предприятие е останала бившата фабрика "Мавриков".

Производство на пластмаси

Във Велико Търново е развито производството на найлонови изделия и торби.

Хранително-вкусова

Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността Дълга лъка. Винпромът макар и с намален капацитет продължава да функционира. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма "Престиж 96" ,"Кармела 2000" и "Захарни изделия".

Личности

• Личности, свързани с Велико Търново
• 
  Българските царе Асен и Петър
• 
  Цар Иван-Александър
• 
  Патриарх Евтимий
• 
  Петко Славейков
• 
  Проф. Васил Златарски
• 
  Стефан Стамболов

Литература за Велико Търново

• Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на света Петка Търновска“
• Д-р Берон, Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
• Пътеводител на гр. В.-Търново и околността му. Велико Търново, 1907
• Попова, Снежина, Панайотова, Кинка, „Янтра тече и разказва“
• Кираджиев, Светлин, „Велико Търново“
• Енциклопедия „Бележити търновци“
• Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
• Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
• Герасимов, Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
• Драганова, Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
• Драганова, Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), ч. 1
• Драганова, Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
• Ибришимова, Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
• Ибришимова, Пенка, „Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]“
• Минчев, Д. Н., „Велико Търново и руската консулска поща през XIX век“
• Минчева, Тянка, „Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи“
• Минчева, Тянка, „Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година“
• Мутафов, Васил, „Няколко паметника на култа към света Петка Търновска“
• Николова, Илиана, „Велико Търново в българската музика“ сборник песни
• Николова, Илиана, „Кратка музикална история на Велико Търново“
• Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до края на ХХ век“ Библиография
• Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до наши дни“ Дисертация
• Павлов, Пламен, „Търновски светци и чудотворци“
• Павлов, Пламен, „Търновските царици“. В. Търново, 2006.
• Панайотова, Кинка, „Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 — 1924)“
• Панайотова, Кинка, „Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете“
• Панайотова, Кинка, „Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.“
• Попов, Атанас, „Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград“
• Станева, Светлозара „Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)“
• Теофилов, Теофил, „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история“
• Тонев, Велко, „Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.“
• Радев, Иван, „История на Велико Търново XVIII — XIX век“, „Слово“ В. Търново, 2000
• Митова-Ганева, Катя, „Великотърновки — от традицията към модерността“, В. Търново, 2009
• Митова-Ганева, Катя, „Велико Търново — непознато, любопитно и обичано“, В. Търново, 2008
• Митова-Ганева, Катя, „Споменъ за Търново“, В. Търново, 2009
• Недева, Тодорка, „Търновските генерали 1878-1944“, В.Търново, 2008
• Недева, Тодорка, „Търновски делници 1878-1944“, В.Търново, 2009
• Недева, Тодорка, „Търновски празници 1878-1944“, В.Търново, 2009
• Тодоров, Иван, "Старо Търново - духът и ликът на времето", С., 2009

Външни препратки

• Официален сайт на Велико Търново
• Сайт на Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“
• Сайт за „Звук и светлина“
• Официален сайт на Община Велико Търново
• Фотогалерии и информация за Велико Търново на сайта „Българската древност“
• Най-голямата снимка на Велико Търново- гигапикселова панорама