Велико Търново

Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

---

Велико Търново
Велико Търново 43.078652, 25.628291 Велико Търново
Общи данни
Население	66 920 души (15 март 2024 г.) 2203 души/km²
Землище	30 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	5000-5010
Тел. код	062
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	10447
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
Площад „Майка България“ 2 п.к. 54 тел.: 062/619-304 факс: 062/62-79-97 web: veliko-turnovo.bg e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com
Уебсайт	www.veliko-tarnovo.bg/bg/
Велико Търново в Общомедия

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област и Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и благодарение на богатото си културно-историческо наследство е важен туристически център. До 1965 г. градът носи името Търново, когато пред него е добавено Велико заради предишната му слава. Градът е на 16-то място по население с 68 783 жители и един от четирите града в България с положителен естествен прираст. Разположен е между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана. Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Национален военен университет „Васил Левски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности, общо 1613 обекта от историческото наследство на България. През 1879 г. в града се провежда Учредителното събрание, поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чиято статуя се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019.

География

Местоположение

Общ изглед към стария град

Градът е разположен по поречието на р. Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна – 223 km, София – 220 km) и Централна Европа с Мала Азия (Русе – 107 km, Капитан Андреево – 209 km). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9. В съседния град Горна Оряховица (7 km) се намира летище и най-голямата железопътна гара в Северна България.

Заедно с околните населени места градът образува агломерация с население 128 867 души.

Релеф, климат и води

Паметникът на Асеневци

mini

Релефът на община Велико Търново е разнообразен – равнинно-хълмист и планински.

Велико Търново е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат.

Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи.

Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8°C и абсолютен максимум 41,1°C) и студена зима (средна януарска температура –0,6°C и абсолютен минимум –28,1°C). Средногодишната температура е 11,5°C.

Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 m/s.

Средногодишните валежи са 680 mm, с летен максимум и зимен минимум.

Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Стара река, Джулюнска, Голяма река, Веселина, Видима, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 7869 km².

Основен питеен източник е хидровъзел „Йовковци“, снабдяващ с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микроязовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. Термоминерални води има при село Вонеща вода.

Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг – сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините – хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.

История

Произход на името

Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града.

История на града

Праистория и античност

Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица. На хълма Трапезица и в подножието му са открити останки от тракийски и др. древни племена.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Столичен период (XII-XIV в.)

• До Въстанието на Асен и Петър

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Столица на България

Средновековният Търновград

През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.

В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.

Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият – с Френкхисар. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

• Търновска школа

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси за средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Под османска власт и през Възраждането

През 1598 г. избухва голямото Първо търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. градът става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението

Статуя на Стефан Стамболов

След Освобождението и подписания Берлински договор тук се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков , на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и редица обикновени народни събрания. При избухването на Балканската война в 1912 г. 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

До освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва значително преустройство на града. 1901 е важна година в историята на старата столица, поради построяването на първата железопътна линия през града. През 1904 г. известен американски пътешественик от американското списание „National georgaphic“ посещава живописния град и публикува пътепис за него. Две години по-късно търновец закупува първия автомобил с марка „Форд“. През 20-те години започва електрифицирането на Търново. В града съществуват няколко градски пазара. Оформят се кварталите Варуша-север и Варуша-юг. Построени са няколко микроелектроцентрали за производство на електроенергия. Край Търново са съществували три градски порти, които са били главните входове към старата столица. Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след освобождението. Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове. В квартал „Света гора“ се е намирала една от първите болници в града. До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи, в центъра на квартала. В подножието на река Янтра през лятото е имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно е замръзвала, са се провеждали зимни забавления. През 1939 година в Търново е създадена първата градска автобусна линия. Обслужвана е от 16-местната кола „Ханза Лойд“, като началната спирка е гара Трапезица, минава през кварталите Асенов и Варуша, новоизграждащата се част на града, Марно поле и крайната спирка е в местността Качица.

Велико Търново по време на социализма

Поради близостта на града до други по-малки градове, важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите, Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 60-те години градът изключително бързо се разраства поради урбанизацията. Жилищният проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места. В края на 60 и началото на 70-те години са завършени жилищни кооперации в кварталите „Акация“ и „Картала“. В средата на 70-те се прави проект и се построяват жилищните квартали „Бузлуджа“ и „Зона Б“ от панелни блокове. Официално през 1974 г. започва строежът на квартала. Квартал „Кольо Фичето“ (наричан още „Триъгълника“) е проектиран също в края на 70-те години, след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, дворец на културата и спорта, училище, парк и няколко детски градини. Близкото село „Чолаковци“ става квартал на града и през 70-те също се изграждат панелни блокове. В местността Дълга лъка през 1960 г. започват да се изграждат предприятия за храни и напитки, радио- и телевизионни приемници, хлебозавод, тролейбусно депо (80-те), Винпром, предприятие за ламиниран паркет и други. Така се задоволяват нуждите на гражданите и работни места за младите хора. Повишаването на населението води до много добро развитие на региона. Освен южната промишлена зона (местността Дълга лъка) на запад от града се създават редица предприятия за електротелфери, запаметяващи устройства, печатница, предприятие за електротехнически материали, дърводелски цехови и други (Западна промишлена зона). Между новосъздадените квартали в града се построява и нова инфраструктура. За по-добра градска мобилност се създават нови маршрути на градския транспорт, свързващи новите квартали в града. Освен нови жилищни квартали са изградени и нови средни училища и професионални гимназии за квалифицирана ръботна ръка. Създадени са училищата СОУ „Вела Благоева“, ОУ „Бачо Киро“, СОУ „Георги Сава Ръковски“, Техникуми по електроника. Освен Централния пазар в града през 80-те се изграждат и кооперативни пазари в кварталите „Бузлуджа“, „Колю Фичето“, „Чолаковци“ и „Картала“. През 60-те години градските линии са обслужвани от автобуси „Шкода 706 РТО“. През края на 70-те се появяват около 25 броя единични и съчленени автобуси „Икарус 180“ и „Икарус 280“ за обслужване на новите жилищни квартали и индустриални зони. Често срещани (около 20 броя) са единични и съчленени градски автобуси „Чавдар“. През времето на социализма се взима решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски автомобили „Зиу-9“. Местата за почивка също са били приоритет през това време. Изграждат се вилни зони и паркове в новите квартали. Допълнително се облагородяват паркове като „Дружба“ и „Марно поле“. Също така се подобряват и местата за отдих на хълма „Света гора“. В парка „Света гора“ през 1982 г. започва строеж на увеселителен комплекс с виенско колело. През 1985 г. тържествено е открит аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“.

Велико Търново след 1989 г.

Велико Търново - нова част от града

Политическите промени в страната оказват влияние и във Велико Търново. Десните политически сили са в основата на общинската власт през 90-те години. В града отново се чувстват ценностите на християнското семейство и българската култура и дух. През 1991 г. в транспортната система е включен и нов вид транспорт - тролейбусният. Една от най-мрачните страници в историята на града е събарянето на сградата на училище „Петър Дабков“ (в центъра на града), за да бъде построена банка. През следващите години се откриват няколко нови предприятия в областта на хранителното производство. В края на деветдесетте и началото на XIX век е завършен южният пътен възел, който е един от най-големите в страната. В града се построяват нови хотелски комплекси и търговски обекти. В града е открит филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Градът става домакин на фестивали, свързани с българската народна музика. След 2000 година започва реставрацията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“. След 2007 г. започва реставрацията на редица исторически обекти в старата част на града и историческия хълм Трапезица. През 2013-та година се изготвя план за създаване на нов градски център в района на "Старото военно училище" - към момента обектът е частично започнат.

Население

Велико Търново
година	1878	1887	1900	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
население	5700	11 314	12 000	12 469	13 963	16 223	24 648	37 337	56 664	69 173	67 644	66 897	68 783
Източници:

Квартали в града

Имената на кварталите съответстват на сегашните имена:

• „Бузлуджа“ – 19 500 жители
• „Кольо Фичето“ („Триъгълника“) – 17 000 жители
• „Широк център“ – 10 000 жители
• „Център“ – 10 000 жители
• „Зона Б“ – 8000 жители
• „Картала“ – 4800 жители
• „Акация“ – 3200 жители
• „Чолаковци“ – 4200 жители
• „Света гора“ – 3140 жители
• „Варуша (квартал)“
• „Варуша Юг“
• Квартал Асенов“

Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст. Населението на града се е увеличило с 2,8% между 2001 и 2011 г. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 души.

Жителите в по-голямата си част изповядват източното православно християнство, а в града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

Местна власт

Сградата на общината

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Кмет на града до изборите на 25.10.2015г. бе инж. Даниел Панов.

• Кметове на Велико Търново

Общински съвет

Съдът във Велико Търново

Общинският съвет бе с представители от 9 ПП и КП: ГЕРБ, ДПС, БСП, ВМРО – Българско национално движение, Новото време, ОДС – Общност на демократичните сили, Движение Царевград за Велико Търново, Нашият град и Синята коалиция (СДС, ДСБ, БДФ). Председател на общинския съвет бе Николай Илиев Ашиков.

Побратимени градове

Велико Търново е побратимен със следните градове :

• Полтава, от 1963 г.
• Ниш, от 1973 г.
• Краков, от 1975 г.
• Толедо, от 1983 г.
• Серес, от 1988 г.
• Асти, от 1989 г.
• Община Колоня Товар, от 1992 г.
• Твер, от 1997 г.
• Охрид, от 1998 г.
• Община Голдън, Колорадо, от 2000 г.
• Менара-Гелиз, Маракеш, от 2001 г.
• Шопрон, от 2002 г.
• Байон, от 2005 г.
• Шиан, от 2006 г.
• Битоля, от 2006 г.
• Яш, от 2006 г.
• Таршин, от 2007 г.
• Цетине, от 2007 г.
• Задар, от 2008 г.
• Община Карак, от 2008 г.

Транспорт и инфраструктура

Градът е свързан в европейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на автомагистрала „Хемус“ София – Велико Търново – Варна се очаква да започне най-късно през 2014 г. В града има 2 автогари – автогара Юг, намираща се на бул. „Христо Ботев“, и автогара Запад на бул. „Никола Габровски“.

ЖП гарата се намира на линията Русе – Стара Загора. Има редовни влакове за София, Пловдив, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Русе, Стара Загора, Плевен и Свищов.

Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 12 градски и 17 полуградски линии.

До кв. „Бузлуджа“ пътуват автобуси с номера 13, 20 и 30. До кв. „Чолаковци“ – 1, 2, 9, 70 и 110. До кв. „Кольо Фичето“ – 2, 5 и 110. До кв. „Картала“ – 4, 9 и 40. До кв. „Акация“ – 4,9 (минаващи и в двете посоки по ул. „П. К. Яворов“) и 40 (в посока кв. „Картала“ минава по ул. „П. К. Яворов“, а в посока пл. „Иван Асен I“ – по ул. „Освобождение“). До кв. „Света гора“ – 4, 5, 13, 30 и 70. До кв. „Асенов 1“ – 5, а до кв. „Асенов 2“ – 50 и 110. До кв. „Зона А“ и кв. „Зона Б“ пътуват автобуси с номера 30 и 50. До автогара Запад стигат/преминават 1, 2, 3, 6, 8, 10, 12, 14, 33, 66, 70 и 110, а покрай автогара Юг преминават автобуси с номера 4, 5, 13, 30 и 70. До старата част на Велико Търново пътуват автобуси 5, 10, 20, 40, 50 и 110. До Западна промишлена зона пътува 6, а до Южна промишлена зона – 1, 2 и 9. До жп гара Велико Търново се стига с 4, 5, 30, 70 и 110, до жп гара Трапезица – с 50 и 110, а до товарна гара Велико Търново – с 1 и 2.

До 2009 г. в града имаше и тролейбусен транспорт, който бе обречен на забвение поради строежа на пътен възел "Качица", тъй като вместо да се изгради като кръстовище на две нива, поради неуместно управленско решение, същият бе реализиран като неудобно за тролеи кръгово кръстовище с доста малък диаметър. Поради финансовата криза и бюджетен дефицит правителството на Сергей Станишев намалява бюджета на проекта и пари за нова контактна мрежа няма. Очакваше се финансиране през 2014 г. чрез ОП „Регионално развитие“, но уви...

Медии

Във Велико Търново се издават два местни ежедневника – в-к „Борба“ и в-к „Янтра днес“. Също така излъчват и местни телевизии – „Евроком Царевец“ и „Видеосат“. За случващото се в област Велико Търново информира и сайтът Север.бг

Здравеопазване

Първото болнично-лечебно заведение в Търново е създадено през 1854 г.

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ (Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“) е най-голямото лечебно заведение във Велико Търново. През 1973 г. е построен комплексът – база едно на болницата, известен още като „нова болница“.

• Диагностично-консултативен център Велико Търново „Д-р Стефан Черкезов“

Други здравни заведения

• Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Трейман“
• Комплексен онкологичен център
• Център за психично здраве
• Център за кожно-венерически заболявания
• Медицински център за рехабилитация и спортна медицина

Образование и наука

Във Велико Търново има два университета – Национален военен университет и Великотърновски университет, Американски колеж, функционира и Професионален сержантски колеж, пряко подчинен на началника на НВУ, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Гимназиите във Велико Търново са следните: Старопрестолна гимназия по икономика, Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“, Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“, Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“, Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов”, Професионална гимназия по електроника „Александър Степанович Попов”, Професионална гимназия по моден дизайн, Професионална гимназия по сградостроителство „Кольо Фичето“, Частна профилирана гимназия Американски колеж „Аркус“, Професионален колеж по икономика и счетоводство. В града има четири средни общообразователни училища: СОУ „Емилиян Станев“, СОУ „Вела Благоева“, СОУ „Вл. Комаров“ и СОУ „Г. С. Раковски“. Във Велико Търново се намира и помощно училище „Св. Теодосий Търновски”. Основните училища в града са пет: ОУ „Димитър Благоев“, ОУ „Петко Р. Славейков“, ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, ОУ „Бачо Киро“ и ОУ „Христо Ботев“.

На разположение на гражданите са регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ и народните читалища „Надежда“, „П. Р. Славейков“, „Никола Михайловски - 1921“, „Искра 1896“, „Съзнание – 1936“, „Седми юли 2008“.

Във Велико Търново е разположена Териториална дирекция „Държавен архив“ – една от регионалните дирекции на Държавна агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 г. и днес разполага с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива разполага с 2576 учрежденски фондове с 168 859 архивни единици; с 136 лични фондове с 12 874 архивни единици; с 559 спомени и 265 частични архиви.

Култура и забавления

Музеи

Регионалният исторически музей (РИМ) е създаден през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV–XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.

• къща-музей на П. Р. Славейков
• къща-музей Емилиян Станев
• Археологически музей
• музей „Възраждане и Учредително събрание“
• музей „Нова и най-нова история“
• музей „Затвор“
• музей „Сарафкина къща“
• музей „Восъчни фигури“

Театър, опера и други културни домове

• Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“

Художествени галерии

Художествената галерия

• Галерия „Спектър“
• Галерия „Борис Денев“
• Изложбени зали „Рафаел Михайлов“

Редовни събития

• Годишните чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март ;
• Международният фолклорен фестивал;
• Празникът по случай обявяването на независимостта на България;
• Старопланинският събор „Балкан фолк“;
• Фестивалът „Сцена на вековете“ през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец.
• Международен фестивал на туристическия филм „На източния бряг на Европа“, който е част от престижното международно туристическо изложение „Културен туризъм“, което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали „Рафаел Михайлов“.
• Национален събор на овцевъдите

Звук и светлина

Аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти, е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър.

Звездни гласове над Царевец

„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново, народно читалище „Седми юли“ и фондация „Короната на Търновград“. Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етнопоп и етноджаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.

Спорт и спортни съоръжения

Футболът е най-популярният спорт в града, като местният ПФК „Етър“, с прозвището „болярите“, е шампион и носител на купата на България за сезон 1990/1991.

Спортът е представен и от отбори по волейбол – Царевец 19, стрелба с лък, компаунд и арбалет – клуб „Етър-78“, катерене, планинарство и екстремни спортове – „Царевец“, хандбал – „Етър-64“, баскетбол – „Етър-49“, хокей на лед – „Етро-92“ и шахмат – „Царевец“.

Забележителности

Част от Стоте национални туристически обекта са Регионалният исторически музей и Архитектурно-музейният резерват „Царевец“.

Други по-известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, улица „Гурко“, Стамболовият хан и ханът на Хаджи Николи, както и археологическият резерват Никополис ад Иструм, хълмът Трапезица и останките от тракийско селище.

Църкви и манастири

[[Файл:Veliko-tarnovo-cathedral-imagesfrombulgaria.JPG|right|thumb|Катедралата „Рождество на Пресвета Богородица“

„Св. Четиридесет мъченици“

Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите „Свети четиридесет мъченици“, „Свети Димитър Солунски“, „Свети Петър и Павел“ и „Свети Георги“.

Светите мощи на Свети Иван Рилски са донесени в Търново през Второто българско царство при царуването на Асен и Петър през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на свети Михаил воин Български в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“. След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни. През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г. Мощите на света Неделя били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.

На Трапезица са се пазили мощите на св. Гаврил Лесновски, най-знаменития последовател на св. Иван Рилски. Мощите на св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици” и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощите на св. Варвара, на Свети Димитър и на св. Иларион Мъгленски са били в църквата „Св. 40 мъченици”. Мощите на свети Йоан Поливодски са били в храм „Св. св. Петър и Павел”. Мощи на св. Филотея Темнишка е имало и в църквата „Успение Богородично” в Асенова махала. В Търново е имало неръкотворна икона на св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър. За около един век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св. св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

В наши дни във Велико Търново и околността се съхраняват мощите на редица светци – на свети Мина (в частен параклис срещу РДВР), на Иван Рилски в патриаршеска катедрала „Рождество Пресветая Богородица“ и на свети апостол Андрей Първозвани, както и някои чудотворни икони – на Пресвета Богородица Троеручица в Девически манастир „Успение Богородично“, Чудотворната икона на Света Богородица и Чудотворната икона на свети Николай Чудотворец в манастир „Свети Никола“ – и трите в село Арбанаси.

Паметници

• Майка България
• Паметник на Васил Левски
• Паметник на Патриарх Евтимий
• Паметник на Стефан Стамболов
• Паметник на Асеневци
• Паметник на Николо Пиколо

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

„Майка България“

Паметник на Асеневци

Паркове

• „Света гора“
• „Марно поле“
• „Дружба“
• „Никола Габровски“
• „Стадиона“
• „Ксилифор“
• „Бузлуджа“
• „Кольо Фичето“
• „Акация“
• "Руски гробища"
• "Картала"
• "Асеневци"

Мостове

Стамболовият мост

Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на XIX век. Бидейки част от много модерно за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост – Стамболовия, той е уникален в техническо отношение. Завършен е през 1892 г.

Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия „Рудолф Филип Вагнер“ – същата построила Орлов и Лъвов мост в София и Желязната църква в Цариград. За строежа му е била използвана изцяло изградена дървена конструкция – скеле, изработено от търновския майстор-строител Стоян Герганов (1865-1906). Звената са подавани поотделно. На специални огнища, поставени на дървената конструкция, нитовете са загрявани на място, а звената – занитвани. В строежа са участвали белгийски, италиански, български специалисти и български работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа с парапета е извършено от работещия във Велико Търново в края на ХIХ век италиански архитект Джовани Мосути. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене у нас, а като свободна висяща безподпорна конструкция – едно от важните постижения на Балканите.

За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV Велико народно събрание, заседавало в града от 3 до 17 май 1893 г.

Владишкият мост

Владишкият мост

Владишкият мост, строен през втората половина на XVII в., е една от забележителностите на града, която се намира на главна туристическа артерия и от него се разкриват живописни гледки към околността му. Реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия. До 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. От него се хвърля богоявленският кръст в Янтра.

В началото на 2012 г. е включен за ремонт в проект „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново“. Проектът се финансира по ОП „Регионално развитие“. Средствата, определени за моста, са 731 000 лв. Ще бъдат подновени изцяло дървените елементи на моста, металните ще бъдат обработени срещу корозия.

Каменен мост "Цар Борис III"

Каменен мост "Цар Борис III" се намира в квартал Асенов във Велико Търново. Той е дело на инж. Никола Троянски. Строителството на моста започва на 22 юни 1930 г. и завършва през 1935 г.

Турският мост

Турският мост в град ‪Велико Търново‬ се намира южно под крепостта Царевец и пресича река Янтра към отсрещния хълм Света гора. Той е дълъг 60м. и висок 8м. Построен е от Али Феруз-бей (често мостът се споменава като Али Ферузбеев мост) - онзи същият турчин, които е съградил и джамията на Хисара /Царевец/ през 1435 год. Устоите на моста са от дървени пилоти под дъното на реката.

През 1897 г. мостът е съборен до основи от от голямо наводнение. По-късно общината възстановява моста. 

Промишленост

Машинна

Велико Търново е производител на машинни и електротехнически изделия. През 1967 г. е създаден „ЕЛМОТ“ АД за производство на електродвигатели, въжени електротелфери, въжени ограничители, редуктори и мотор-редуктори, кранове, кранови компоненти. В града се намират и предприятията Военен завод Терем и Момина крепост АД.

Електронна и електротехническа

През 1966 г. в града е създадено едно от най-големите предприятия в страната за радиоапаратура. Освен радиоприемници и различни видове радиокомуникационна техника през следващото десетилетие започва производството на телевизионни приемници. През 1969 г. във Велико Търново е създаден Завод за запаметяващи устройства, който през 1998 г. се преобразува в Карат Електроникс“ АД. През 2014 г. предприятието е придобито от шведски концерн и името му се променя на „АК Пластроник“ АД. Тремол ООД е производител съсредоточен в областта на електрониката. Произвеждат се различни видове фискални принтери и касови апарати.

Текстилна

В града има фабрики за платове и текстилни изделия. Произвеждат се дрехи от различен асортимент. Като спомен за голямо предприятие е останала бившата фабрика „Мавриков“.

Производство на пластмаси

Екстрапак и Мегапорт са основните производители в града на найлонови изделия (главно торбички за пазаруване).

Хранително-вкусова

Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността Дълга лъка. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма „Престиж 96“, „Кармела 2000“ и „Захарни изделия-Варна“. В населеното място има и изграден месокомбинат и предприятие в областта на млекопреработването. Винпром Велико Търново е специализиран в производството на оцет, високо алкохолни напитки и ликьори. В града се намират и две пивоварни - „Болярка ВТ“ (най-голямата у нас пивоварна с български капитал) и „Бритос“.

Личности

• Личности, свързани с Велико Търново
• 
  Българските царе Асен и Петър
• 
  Цар Иван-Александър
• 
  Патриарх Евтимий
• Петко Славейков
  Петко Славейков
• 
  проф. Васил Златарски
• 
  Стефан Стамболов

Литература за Велико Търново

• Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на света Петка Търновска“
• д-р Берон, Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
• Пътеводител на гр. В. Търново и околността му. Велико Търново, 1907
• Попова, Снежина, Панайотова, Кинка, „Янтра тече и разказва“
• Кираджиев, Светлин, „Велико Търново“
• Енциклопедия „Бележити търновци“
• Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
• Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
• Герасимов, Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
• Драганова, Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
• Драганова, Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), ч. 1
• Драганова, Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
• Ибришимова, Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
• Ибришимова, Пенка, „Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]“
• Минчев, Д. Н., „Велико Търново и руската консулска поща през XIX век“
• Минчева, Тянка, „Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи“
• Минчева, Тянка, „Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година“
• Мутафов, Васил, „Няколко паметника на култа към света Петка Търновска“
• Николова, Илиана, „Велико Търново в българската музика“ сборник песни
• Николова, Илиана, „Кратка музикална история на Велико Търново“
• Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до края на ХХ век“ Библиография
• Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до наши дни“ Дисертация
• Павлов, Пламен, „Търновски светци и чудотворци“
• Павлов, Пламен, „Търновските царици“. В. Търново, 2006.
• Панайотова, Кинка, „Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 – 1924)“
• Панайотова, Кинка, „Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете“
• Панайотова, Кинка, „Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.“
• Попов, Атанас, „Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград“
• Станева, Светлозара „Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)“
• Теофилов, Теофил, „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история“
• Тонев, Велко, „Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.“
• Радев, Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“ В. Търново, 2000
• Митова-Ганева, Катя, „Великотърновки – от традицията към модерността“, В. Търново, 2009
• Митова-Ганева, Катя, „Велико Търново – непознато, любопитно и обичано“, В. Търново, 2008
• Митова-Ганева, Катя, „Споменъ за Търново“, В. Търново, 2009
• Недева, Тодорка, „Търновските генерали 1878-1944“, В. Търново, 2008
• Недева, Тодорка, „Търновски делници 1878-1944“, В. Търново, 2009
• Недева, Тодорка, „Търновски празници 1878-1944“, В. Търново, 2009
• Тодоров, Иван, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, С., 2009

Бележки

• Статия, свързана с училище „Петър Дабков“

Външни препратки

• Официален сайт на Велико Търново
• Сайт на Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“
• Сайт за „Звук и светлина“
• Официален сайт на Община Велико Търново
• Фотогалерии и информация за Велико Търново на сайта „Българската древност“
• Най-голямата снимка на Велико Търново – гигапикселова панорама