Ахтопол: Разлика между версии

Ахтопол
	Ахтопол
	; Пристанището на Ахтопол
	Ахтопол Ахтопол Ахтопол
Общи данни
Население	1243 души (15 март 2024 г.); 43,3 души/km²
Землище	28,704 km²
Надм. височина	0 m
Пощ. код	8280
Тел. код	0590
МПС код	А
ЕКАТТЕ	00878
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Царево; Марин Димов ; (ГЕРБ; 2023)
Кметство; – кмет	Ахтопол; Станислав Димитров; (ГЕРБ)
	Ахтопол в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:55, 16 октомври 2019

Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).

Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град по Българското Черноморие. Той се намира в Община Царево, област Бургас, близо до границата с Турция и има население от 1419 души.

География

Местоположение

Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от Царево и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.

Климат

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Полусредиземноморски с мека зима и прохладно лято.

Релеф

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.^[2]

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. Малко по-късно градът също е завладян от османците. През 17 век той се споменава като седалище на епископ.^[2]

В началото на 20 век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3] След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители.^[2]

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

Транспорт

Автобусен транспорт

Има транспорт до Велико Търново, Бургас, Резово, Синеморец, Варвара, Царево, Китен, Приморско, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София от различни фирми.

Железопътен транспорт

В Ахтопол няма железопътен транспорт.

Въздушен транспорт

В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкият е до летище Бургас.

Плажове

В града има три плажа. Това са Централният, „Делфин“ и Бабешкият.

Население

Брой на населението

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Град Ахтопол – 1307 (Постоянен адрес общо), 1419 (Настоящ адрес общо), 1165 (Постоянен и наст.адрес в също в НМ)

Религии

Новостроящата се църква „Свети Цар Тервел“ в центъра на града

Основна статия: Агатополска епархия

Православие.

Политика

Кметството се намира близо до пристанището.

Кмет

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Общински съвет

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика

Основните поминъци на град Ахтопол са туризмът и риболовът.

Забележителности

До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Йоан“ („Свети Яни“) от XII век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). В близост до полуострова се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.^[2]

През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те, поради неефективност.

Спорт

Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992 година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006 година отново се включва в Южната „Б“ областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.

Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.

Личности

Коста Пергелов (1921 – 2007), български икономист

Източници

↑ www.grao.bg
↑ ^а ^б ^в ^г Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Ахтопол
Интересни снимки и коментари за Ахтопол
Новини за Ахтопол

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[spps-2] а ^б ^в ^г Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.

[3] „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 50: / Ред 50: @@
 == Плажове ==
-В града има три плажа. Това са Централния, „Делфин“ и „Бабешкия“.
+В града има три плажа. Това са Централният, „Делфин“ и Бабешкият.
 == Население ==