Царево

Царево
Царево 42.170174, 27.848341 Царево Царево
Общи данни
Население	5902 души (15 март 2024 г.) 168 души/km²
Землище	35,179 km²
Надм. височина	0 m
Пощ. код	8260
Тел. код	0590
МПС код	А
ЕКАТТЕ	48619
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023)
Адрес на общината
ул. „Хан Аспарух“ 36 п.к. 8260 тел.: 0550/5 50 10 website: www.tzarevo.net е-поща: citytzarevo.net
Уебсайт	tzarevo.net
Царево в Общомедия

Ца̀рево е град в Югоизточна България, област Бургас. Намира се в близост до град Ахтопол и отстои на 70 км югоизточно от Бургас. В миналото е известен като Василико̀ и Мичу̀рин. Градът е административен център на Община Царево. Населението на града е 6894 души, което го прави седмото по големина населено място в Област Бургас.

География

Местоположение

Поглед към южния полуостров

Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия с 502 m надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежието на Странджа е прекрасна.

Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района.

Релеф

Морската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които я покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видове – лаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи – ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.

Флора и фауна

Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците.

Климат

Климатични данни за Царево
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни температури (°C)	3,4	4,1	6,2	10,5	15,5	20,2	22,7	23,0	19,8	15,3	10,9	6,2	13,1
Средни месечни валежи (mm)	67	53	57	45	46	42	27	29	44	77	88	80	655
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История

Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г.

Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук. Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия произходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.

В началото на 1880-те години градът силно пострадва от стихиен пожар. Затова сега се дели на стара и нова част, строена през 1890-те години.

След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание селището попада отново в турски ръце. При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Окончателно е освободен след Балканската война (1912). През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия. През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация „Дъбрава“.

Население

Царево има 5966 жители към 31.12.2015 г.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Етническият състав включва 4045 българи и 330 цигани.

Политика

Кмет на общината е Георги Лапчев (ГЕРБ) – от 2011 г.

Побратимени градове

• Волгаст, Германия

Икономика

Риболовът е отрасълът с най-стара история в Царево. Застъпени са дърводобивът и дървообработването.

Организирано промишлено корабостроене съществува в Царево от 1941 г., като началото е поставено от Странджанския районен горски кооперативен съюз. Тук е построен големият български кораб от дървен материал „Горянин“ – 350 т. След 9 септември 1944 корабостроителницата е национализирана и се създава държавно предприятие Прокомбинат (1952), в което има и цех за лодки. През 1962 г. с постановление на ЦК на БКП и Министерски съвет то става Корабостроително предприятие „Странджа“. През 1964 г. е създаден специален цех за обработка на стъклопласт. Произвеждат се катери, рибарски и спасителни лодки, както и спасителни ризи. След прехода на България към пазарна икономика е проведена приватизация и отрасълът замира.

Туризмът е с традиции още от края на 1960-те, когато градът е обявен за климатичен морски курорт с национално значение. Тук са построени множество почивни лагери и станции на различни организации и предприятия от страната. В днешно време те отстъпват място на новопостроени хотели и вили, които предлагат около 5000 места в хотели и частни квартири.

Култура

Църквата „Св. цар Борис Михаил“

Населението на града изповядва източноправославното християнство.

Забележителности

Църквата „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г.

На същото място е съществувала по-стара църква с име „Света Троица“. За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са от ръката на зографа Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар такъв. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали икона на свети Никола (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и на Иван Кръстител, почтително надписана от зографа Йоан. Влияние на западния Ренесанс се долавя в сюжета „Архангел Михаил върху главата на Сатаната“. Към описаните образци на странджанската иконна живопис в царевската църква „Света Троица“, трябва да се добавят и творбите на едни от последните зографи Г. Поликсоиду, нарисувал още една „Света Троица“, както и „Успение Богородично“, „Богородица“, „Иисус Христос“ и „Архангел Гавраил“ и „Богородица“ на олтарните двери, датирани от 1895 г. Там може да се види и иконата „Свети Спиридон“ от ръката на Иерудиу Зографоозлу, носеща белезите на залязващото иконописно изкуство.

Медии

В Царево свободно се приемат: Power FM (88.0), Христо Ботев (90.8), Хоризонт (102.2), БГ Радио (102.9) и Bulgaria ON AIR (105.5) и Радио Фреш (100.6), както и Energy (101.1) и Авторадио (98.0).

В Царево Power FM е единственото радио, което има регионална програма със сутрешен блок всеки делничен ден от сутрин до обяд.

Редовни събития

Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото – Дните на Нептун. По традиция през август се провежда Фестивалът на мановия мед. Рибеният фест е ново събитие в календара на Общината, което се организира в уикенда около празника „Съединение на България“ през септември.

Други

Спорт

Едни от най-практикуваните спортове в града са волейболът и футболът. В историята на училището има записани победи в няколко републикански първенства.

Кухня

Веян паламуд, солен барбун, чироз (в миналото от черноморска скумрия), чорба от калканска глава, маринован паламуд.

Личности

Родени в Царево

• Момчил Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков
• Георги Костадинов, български футболист и национален състезател.

Външни препратки

• Община Царево
• Информация за Царево и региона