Враца

Враца
Панорамен изглед към града.
Враца 43.212108, 23.544412 Враца
Общи данни
Население	55 451 души (15 март 2024 г.)
Землище	212 km²
Надм. височина	344 m
Пощ. код	3000
Тел. код	092
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	12259
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    – кмет	Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015)
Адрес на общината
ул. „Ст. Савов“ 6, тел. 092 62 45 81 obshtinavrbsbg.net
Уебсайт	www.vratza.com
Враца в Общомедия

Вра̀ца е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на 112 км северно от София, на около 40 км югоизточно от Монтана и на 14 км северозападно от Мездра. Населението на града към 2009 година е 61 011 жители.

География

Изглед към Враца

Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.

Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.

Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанската планина този брой е значително по-голям.

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население към 2009 година от 75 842 жители.

Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.

Враца е най-голямото селище в Северозападна България.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:

Враца
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	11 323	15 250	16 177	19 620	26 582	39 091	61 134	75 451	75 518	69 423	63 260	61 562	61 011
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН

История

Търсене на началото

Къде е началото на този град?! То трепти едва забележимо оттатък маранята на нагорещените столетия, преминали тук преди нас. Археолозите надничат в далечните векове и откриват стъпки на хора още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените в този край медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че тукашните рудари и леяри още в най-далечни времена са вземали подземните богатства на мина „Плакалница” и са ги превръщали в сечива, с които тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. Тук са се изковали оръжия, с които трибалите са защитавали своите земи от нашествията на вражите илирийски и скитски племена. А може би в тракийските гробници, които бяха разкрити във Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище, което е играело важна роля в икономическия и в политическия живот не само на трибалите и техните съседни племена, но и в целия Балкански полуостров.

Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината — към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопи Кесарийски крепост „Валве”, което на латински означава „двукрила врата”, е същата крепост при Вратцата.

И новите заселници – славяните и прабългарите, също отправили поглед нагоре към скалите на пролома и още по-нататък – към планината, която криела в недрата си: мед, олово, цинк, сребро и злато. Това славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. И навярно затова българският цар Асен I е отправил гореща благодарност към Вратица, когато е построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир, за да започне от тук нататък истинският разцвет на града. Навярно заради твърдостта на Вратица срещу вражите пристъпи и друг владетел от династията на Асеновци – Михаил II Асен е направил голямо дарение на манастира, като е поставил тук каменен надпис-грамота, където за първи път се споменава името на град Вратица. Тази крепост е отблъсквала не едно нашествие на чуждоземни войски. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеновци и после още един век гранитна опора на Шишмановци.

Началото на този град може да се търси единствено тук – при пролома „Вратцата”.

Античност

Част от Рогозенското съкровище

Още преди около 6 000 г.пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив. В периода около 4-5 век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца да се заселват Трибалите. Те били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски.

През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници.

Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Българските земи и най-голямото тракийско такова, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето Трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа. През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари.

Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Близо 400 г. Враца е част от Римската Империя

Средновековие

През периода на средновековието града носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски. В околностите на града е била случайно намерена продупчена сребърна полска монета сечена за Литва - 3 гроша на полския крал Стефан Батори/1576-1586/,отсечена в 1586 г./Монетата е частно притежание — http://auction.bg/item.php?id=386925/. Тази находка е своеобразно свидетелство за търговските връзки на града с Панска Полша и съюзната ѝ присъединена след Люблинската уния от 1569 г. към нея Литва през XVI в. В османски данъчен регистър от 1553 г.,съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св.св.Кирил и Методий" - София,градът се споменава под името Увраджа/Руси Стойков - "Нови сведения за миналото на българските селища през XV-XVI в." - списание Исторически преглед,книга 6 от 1959 г./.

Възраждане

Улица Търговска с паметника на Софроний Врачански

Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи.

Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 -един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.

Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.

Нова история

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства — двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.

Политика

• Резултати от последните четири проведени местни избори за кмет на Община Враца
  • 2009 — Костадин Шахов (ГЕРБ)
  • 2007 — Тотю Младенов (ГЕРБ) печели на втори тур с 54% срещу независимия кандидат Войслав Бубев
  • 2003 — Войслав Бубев (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).
  • 1999 — Румен Стоманярски (Обединение за Враца) печели на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).
  • 1995 — Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).

• Кметове на Враца през годините от 1945 г. до днешни дни:
  • Тодор Бучински (1945-1946 )
  • Петър Ников ( 1946-1947)
  • Георги Константинов (1947-1959)
  • Людмил Янчев (1959-1968)
  • Ганчо Рачев (1968-1971)
  • Кръстю Трендафилов (1971-1972)
  • Сотир Чобанов (1972-1976)
  • Борис Ничев (1976-1981)
  • Ангел Вушков (1981-1983)
  • Асен Недялков (1983, 1988-1990)
  • Петър Куцанков (1983-1988)
  • Войслав Бубев (1990-1991)
  • Чавдар Савов (1991-1995)
  • Румен Стоманярски (1995-2003)
  • Войслав Бубев (2003-2007)
  • Тотю Младенов (2007-2009)
  • Костадин Шахов (настоящ)

Икономика

Промишленост

Площад "Македония"

Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовачни материали от врачанското находище — варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

Градът и общината разполагат със свободни поземлени имоти, предназначени за изграждане на предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори.

Търговия

Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми. Свои филиали в града имат: Кауфланд, Билла, Технополис, Техномаркет, Зора, Т Маркет (2 филиала), Мебели Арон и DM. В края на 2005 г беше открит и най-големият търговски център в града — СУМИ, разполагащ със близо 110 магазина, заведения и офиси. Изгардени са още няколко големи търговски обекта на веригите: Пени Маркет, Плюс и др. Предстои построяването на магазин от немската верига LIDEL.

Други отрасли

Отрасълът Строителство генерира все по-високи приходи. За първите шест месеца на 2007 година във Враца са издадени 144 разрешения за строеж. Цените на недвижимите имоти са средно-високи. Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище(на около 20 км. от гр. Враца). Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.

Мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Равнището на безработица в Община Враца към месец Август 2007 е 6,5% (по-ниско от средното за страната).

Транспорт

Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора — коридор 4 Шаблон:En икона и коридор 7. Географското и положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово. В тази връзка държавата, посредством различни програми предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 година беше открита обновената 8 километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца. Одобрен е и финансов меморандум за подготовка на проекта за цялостно довършване на обходния път През 2006 започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда модернизация в четирилентов път с технически параметри на автомагистрала. От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура. В железопътната инфраструктура, също се предвиждат големи инвестици. ЖП линията минаваща през Враца се очаква да бъде модернизирана и с възможност влаковите композиции да се движат със скорост до 160 км/ч.

Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна ЖП Гара Враца.

Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.

Култура

Драматично-куклен театър — Враца

Драматично-куклен театър Враца разполага със собствена театрална сграда, с голям салон със 748 места, камерна зала със 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала със 70 места. Трупата е съставена от 68 души, от които 25 художествено творчески състав и 43 административно-технически.

Младежки дом - Враца

Младежкият дом в град Враца е първият младежки дом в България. Открит е през есента на 1968 година.

=== Други ===

• Библиотека "Христо Ботев"
• Читалище "Развитие"

Образование

Висши училища

СОУ Козма Тричков - едно от най-старите училища във Враца

• Медицински университет - филиал Враца
• Педагогически колеж [1] към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“

Средни училища

• ПМГ „Акад. Иван Ценов“
• ПГ по търговия и ресторантьорство
• ПТГ „Никола Й. Вапцаров“
• ЕГ „Йоан Екзарх
• ПГХТ «Мария Кюри»
• ПГ по текстил и дизайн
• СОУ «Васил Кънчов»
• СОУ «Христо Ботев» — Враца
• ПГ по строителство и архитектура
• СОУ «Козма Тричков»
• СОУ «Отец Паисий»
• СУ «Св. Климент Охридски»
• СПТУ по машиностроене
• СОУ "Никола Войводов"

Културни забележителности

Паметник на националния герой Христо Ботев

Във Враца се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Регионален исторически музей, пещера «Леденика» и връх Околчица във Врачанска планина

Регионален исторически музей

Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад «Христо Ботев». Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище намирано някога. Във музеят се съхранява и най-древния човешки скелет откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8 000 години. Залите в Регионалния Исторически Музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:

• зала „Праистория“ — глинени съдове, битова керамика, оръжие.

• зала «Античност и Средновековие» — Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти

• зала „Възраждане и национално-освободителна борба“ — ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.

• зала, посветена на дейността на Христо Ботев — посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго.

експозиция «Работническо движение» — състояща се от три зали и два къта

зала «Съвременно строителство» — фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.

Към Историческия музей функционират и два други комплекса — Етнографско-Възрожденския комплекс «Софроний Врачански» и Комплекса, посветен на Никола Войводов

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище "Възнесение", намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“, и представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20 век.

Комплекс Вестителят

Комплекс Вестителят над Враца

Комплексът се намира в подножието на Врачанската планина. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристически дом, известен още като Хижата, както и паметника на Вестителя на свободата.

Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачанските туристи. През годините до наши дни той е служел за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения. През 2005 г. Хижата е почти изпепелена от пожар, възникнал в едно от помещенията използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново, след мащабна реконструкция. За възстановяването и спомогнаха средства, осигурени както от Община Враца, така и от дарения на будни граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи за историята на врачанското туристическо движение. В непосредтвена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителят на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. — Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г., като скулптор е Владимир Цветков, а архитект — Стойко Дончев.

На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка, както на врачани, така и на всички гости на Враца. От там се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.

Кула на Мешчиите

Файл:Vratsa-tower-gruev.jpg

Кулата на Мешчиите

Кулата на Мешчиите е един от символите на Враца. Намира се в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца.

Смята се, че кулата датира от 16 век. Имала е жилищно-отбранителен характер. В края на 19 век е била преустроена за часовникова кула. В края на 19 век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година кулата е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.

Куртпашова кула

Със своя оригинален силует, въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17-ти век, но елементите ѝ и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие — 16-ти век

Природни забележителности

Проходи

• Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в най-доброто заведение в района — «Чайка». Там има приказно езеро с водни колела. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, Ски-писта Пършевица и планинското село Згориград. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми — големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.

Пещери

Пещерата Леденика

• Пещера Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачанската планина и достига до самия вход на пещерата. Леденика се намира на 830 м надморска височина. Тя е дълга 320 м и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. Влажността на въздуха е 92 %. Леденика има едни от най-красивите зали и формирования — "Езерото на желанията", "Проходът на грешниците". Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите — "Концертната зала". Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора "Завеските" и се достига до "Бялата зала". Най-високата точка в Леденика се нарича "Седмото небе". Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.

• Пещера Понора Водна пещера намираща се в близост до с. Чирен, на 30 км от гр. Враца една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.

.

Водопади

• Водопад Скакля е един от най-високите български водопади. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанска планина, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца. До водопада може да се стигне тръгвайки от 1-ва градска болница.

• Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека». По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад «Боров камък», може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Подходящ за екстремно катерене по лед когато замръзне.

Редовни събития

• 1 юни — Ден на Враца
• Ботеви дни — провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма — конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
• Национален фестивал на малките театрални форми — организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър — Враца. Провежда се всяка година в средата на м. май. За повече информация — тел. 092/62 10 81.
• Международен младежки театрален фестивал «Време» — създаден през 1987 година от Театрална група «ТЕМП» и Младежки дом — Враца

• Младежки музикален форум и форум на младия слушател — организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация — тел. 092/66 54 34; 2 32
• Рокерски събор - Враца — провежда се ежегодно, през месец Август в близост до пещерата Леденика, във Врачанския Балкан

Личности

Родени във Враца

• Александър Илиев (1879 — 1901), български революционер
• Андрей Николов (1878-1959), скулптор
• Борис Йоцов (1894-1945), филолог и политик
• Борис Солтарийски (р.1982), певец
• Васил Кънчов (1862-1902), учен и политик
• Вероника Лазарова (р. 1979), журналист
• Георги Матеев /DJ Balthazar/ (1977), музикант и диджей
• Георги Тишков (1946-2008), скулптор
• Димитър Савов (1887-1951), предприемач
• Екстра Нина (р. 1963), фолк-певица
• Мистер Сенко (1905-1987), илюзионист
• Мито Орозов (1859-1923), индустриалец
• Мадлен Алгафари (р.1967),психотерапевт
• Мартин Петров (р. 1979), футболист
• Красимир Радков (р. 1971), актьор
• Кръстьо Българията (1874-1913), български революционер
• Людмил Младенов /Цвекето/ (1932-2008), живописец и поет
• Людмил Кирков (1933-1995), режисьор
• Нарцис Торбов (р. 1963), учен и археолог
• Нина Николина (р. 1975), поп-певица
• Тодор Рачински (1929-1980), учен
• Цветан Йончев (р. 1956), футболист
• Цвятко Бобошевски (1884-1952), виден държавник
• Цено Тодоров (1877-1953), художник
• Илия Беширов (1936-2007), скулптор
• Първолета Кръстева (р. 1967 г.), художник — дизайнер
• Манчо Ковачев (1916-1989), доктор и физик

Други личности, свързани с Враца

• Агапий Врачански (?-1849), врачански епископ от 1833 до 1849
• Бойко Краев (р. 1962), футболист
• Емил Маринов (р. 1961), футболист
• Кръстьо Пастухов (1874-1949), политик, адвокат в града през 1898–1923
• Иван Славейков (1853-1901), просветен деец, учител в града през 1872–1875 и 1887–1888
• Софроний Врачански (1739-1813), духовник, живее в града през 1794–1797
• Христо Ясенов (1889-1925), поет, завършва гимназия през 1907
• Васил Аврамов (1863-1946), юрист, председател на Окръжния съд към 1903
• Владимир Данкин (1927-2001), писател и журналист
• Радослав Тричков (1899-1996), журналист и есперантист
• Илия Беширов (1936-2007), български художник
• Христо Диновски (р. 1932), виден учител по химия от училище "Христо Ботев"

Спорт

Спортни клубове

• ФК Ботев Враца — футбол
• АК «Елит» — лека атлетика
• АК «Враца» — лека атлетика
• СК «Ботев 93» — борба
• “Ботев 92" — тенис
• „Стрешеро“ — спелеология, пещерно дело, алпинизъм
• Спелеоклуб "Веслец" Враца - спелеология ,скално катерене ,туризъм ][2]
• СК „Арис“ 2000 — карате и кикбокс
• СК „Сатори“ — карате
• „Басай“ — карате, нинджуцу, айкидо
• „Враца рейсинг“ — картинг
• ШК „Враца“ — шахмат
• „Ипон“ — джудо
• „Кум рьонг“ — таекуон-до
• СКПС „Ботев 2000“ — водна топка
• КПС „Ботев“ — плуване и водна топка
• „Харизма“ — спортни танци
• „Скакля“ — воден слалом
• "Балетно студио"-АРТ
• СТМК "Враца"-автомоделизъм и авиомоделизъм
• СК "Ботев"-спортна стрелба

Спортни съоръжения

Стадион "Христо Ботев" - Враца

• Стадион „Христо Ботев“ — построен е през 1948 г. Намира се в източната част на Враца и е част от Спортен комплекс „Христо Ботев“. Капацитетът на стадиона е 32 000 зрители (25 000 седящи). В близост до стадиона функционират 3 тренировъчни игрища. Стадионът е постоянен дом на ФК Ботев (Враца)
• Закрит плувен басейн — 25-метров закрит плувен басейн с пет коридора. През летните месеци е в профилактика и не работи. Намира се в близост до стадион „Христо Ботев“.
• Открит плувен басейн — 50-метров открит плувен басейн с осем коридора, както и отделна водна пързалка и малък плитък басейн за деца. Работи през летните месеци. Намира се в близост до стадион „Христо Ботев“.
• Картинг писта — пистата във Враца е една от най-дългите писти в България. Общата дължина на трасето е над 1 000 м. Пистата разполага с трибуни за около 1 500 зрители.
• Писта за автомоделизъм — пистата за автомоделизъм е една от най-новите и модерни писти. Намира се в близост до ЕГ „Йоан Екзарх“
• Спортна зала „Вестител“
• Спортна зала ПМГ
• Стрелбище ПО

Побратимени градове

• Бор, Сърбия
• Вилньов льо Роа, Франция
• Кобрин, Беларус
• Крайова, Румъния
• Суми, Украйна

Медии

• Телевизия Враца
• Конкурент
• Зов Нюз
• Шанс Нюз
• Зов за истина
• Радио Силвър
• Радио Хот фм
• Радио и телевизия във Враца

Външни препратки

• Сайт на Община Враца
• Новини от Община Враца
• Туристически портал на Враца
• Катерачни обекти край Враца
• Каталог на врачанските сайтове
• 360° виртуални снимки от Враца
• Музей на файтона във Враца