Сава Муткуров: Разлика между версии

Сава Муткуров
	Сава Муткуров
български военен деец и политик
Роден	16 декември* 1852 Търново, Османска империя
Починал	15 март* 1891 Неапол, Италия
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Награди	Орден „Свети Станислав“
	Сава Муткуров в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:07, 27 април 2012

Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер, генерал-майор от пехотата. Политик - регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов. Той е първият български офицер, получил орден "За храброст" I ст., и първият български офицер, повишен в генералско звание.

Биография

Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.

Армия на Русия

През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.^[1]

Милиция на Източна Румелия

След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия - първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това - в Главния щаб.

Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.

Армия на България

По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14-15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пехотна бригада.^[1]

Политическа и държавна дейност

След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.^[1]

След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември^* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.

На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.^[1]

Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март^* 1891 г.^[1] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.

Награди

Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
Орден „За заслуга“ - сребърен
Руски орден "Св. Станислав" IV ст.
Руски орден "Св. Ана" IV ст. ^[2]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Форум "Бойна Слава"

Източници

Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“

Шаблон:Link GA

[tt-1] а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[2] Форум "Бойна Слава"

[1]

[2]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 }}
-'''Сава Атанасов Муткуров''' е [[България|български]] [[офицер]], [[генерал-майор]] от [[пехота]]та. Политик, [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]] г.) и [[военен министър]] (1887-[[1891]] г.) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. Сава Муткуров е първият български офицер, получил орден "[[За храброст]]" I ст., и първият български офицер повишен в генералско звание.
+'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]], [[генерал-майор]] от [[пехота]]та. Политик - [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]]) и [[военен министър]] (1887-[[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. Той е първият български офицер, получил орден "[[За храброст]]" I ст., и първият български офицер, повишен в генералско звание.
 == Биография ==
-Сава Муткуров е роден на 4 / 16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]].
+Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]].
+===Армия на Русия===
-===Офицер в Руската армия===
-През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е командир на  [[рота]] в 54- и Мински Пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
+През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
-===Офицер в милицията на Източна Румелия и армията на Княжество България===
+===Милиция на Източна Румелия===
-След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] - първоначално в I- а Пловдивска [[дружина]], а след това в главния щаб. Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
+След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] - първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това - в Главния щаб.
+Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
-По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14-15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на  5- а Пехотна [[бригада]].<ref name="tt"/>
+===Армия на България===
+По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14-15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пехотна [[бригада]].<ref name="tt"/>
 ===Политическа и държавна дейност===
 След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/>
-След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет  на Княжество България заедно със [[Стефан Стамболов]] и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на нов български княз - [[Фердинанд I]]. На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/>
+След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет  на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]].
+На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/>
-Генерал-майор Сава Муткуров умира на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г. в Неапол.<ref name="tt"/> Погребан в църквата [[Свети Спас (София) | „Свети Спас“]] в София.
+Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt"/> Погребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София.
 == Награди ==
@@ Ред 40: / Ред 45: @@
 == Източници ==
-* '''Димитров''', '''И.''', ''Съединението 1885 - енциклопедичен справочник'', София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
+* Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“
 {{пост списък|Министър на отбраната на България|17}}
@@ Ред 47: / Ред 52: @@
 {{СОРТКАТ:Муткуров, Сава}}
+[[Категория:Регенти на България]]
+[[Категория:Български министри]]
+[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
 [[Категория:Български генерали]]
 [[Категория:Носители на орден За храброст]]
@@ Ред 52: / Ред 60: @@
 [[Категория:Носители на орден За заслуга]]
 [[Категория:Руски офицери]]
-[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
 [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
 [[Категория:Дейци на БТЦРК]]
 [[Категория:Личности (Велико Търново)]]
-[[Категория:Регенти на България]]
 {{Link GA|en}}