Сава Муткуров
Сава Муткуров | |
български генерал и политик | |
Сава Муткуров през 1886/1887 година | |
Звание | |
---|---|
Войни | Сръбско-българска война |
Награди | Орден „Свети Станислав“ |
Дата и място на раждане | 16 декември 1852 г. (стар стил)
|
Дата и място на смърт | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Сава Муткуров в Общомедия |
Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов.
Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военномедицинското училище в Цариград. През 1872 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.[1]
След Освобождението на България, в периода 1879 – 1885 г., Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в 1-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб. Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. През 1885 г. е на служба в Царибродската каза. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-а пеша бригада.[1]
След преврата през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[1] След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.
На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 6 декември 1887 се жени се за Мара Стамболова – сестра на Стефан Стамболов.[2] На 4 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[1]
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[1][3] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На генерал Сава Муткуров е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
- Орден „За заслуга“ – сребърен
- Медал „За Войната със Сърбия“
- Кръст „За Възшествието на Княз Фердинанд I в 1887 г.“
- Руски орден „Св. Ана“ III ст. с мечове и лък[4]
- Руски орден „Св. Станислав“ III ст. с с мечове и лък
- Руски медал „В памет на руско-турската война от 1877 – 1878 г.“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Добружа – седмичен орган на комитетите „България за себе“ си във Варненски окръг; отговорник К. Попов, Печатница Л. Нитче. – Варна / Брой 9, 19 декември 1887, стр.3
- ↑ Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 05 септември 1891 г., стр. 3
- ↑ Форум „Бойна Слава“, архив на оригинала от 14 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180614071649/http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6033, посетен на 28 февруари 2010
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 298.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
|
- Регенти на България
- Министри на отбраната на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Дейци на БТЦРК
- Генерал-майори от Царство България
- Военни дейци от Източна Румелия
- Руски офицери
- Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За заслуга“
- Родени във Велико Търново
- Починали в Неапол
- Погребани в Централните софийски гробища
- Възпитаници на Галатасарайския лицей