Сава Муткуров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Бот: премахнат вандализъм на Специални:Приноси/84.40.72.28 |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]] – [[генерал-майор]] от [[пехота]]та, политик – [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]]) и [[военен министър]] (1887-[[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. |
'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]] – [[генерал-майор]] от [[пехота]]та, политик – [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]]) и [[военен министър]] (1887-[[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. |
||
Той е първият български офицер, получил орден „[[За храброст]]“ I ст., и първият |
Той е първият български офицер, получил орден „[[За храброст]]“ I ст., и първият български офицер с генералско звание. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]]. |
|||
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в [[Велико Търново|Търново]], баща му е известният бъкърджия Атанас Муткуров. По-големият брат на Сава - Петър участва в [[Хаджиставрева буна|Хаджиставревата буна]] (1862 г.) и точно на Еньовден той е заловен заедно с други патриоти е хвърлен в Цариградския затвор. Сава заедно с майка си заминава за [[Цариград|Константинопол]], с надежда да са в помощ на затворника. Завършилият в Търново взаимното и класно училище Сава в Истанбул записва и учи в реномираното султанско учебно заведение ''Мектеба султание'', чиито възпитаници получават средно военномедицинско образование. Смъртта на големия брат през 1867 г. слага край на престоя на Босфора и той заминава за Одеса. .<ref name=":0" /> |
|||
===Армия на Русия=== |
===Армия на Русия=== |
||
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса |
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
||
===Милиция на Източна Румелия=== |
===Милиция на Източна Румелия=== |
||
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб. |
|||
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб. В август 1881 г. е произведен в чин [[капитан]], а през пролетта на следващата година - в чин [[майор]]. Назначен е за началник на администрацията и жандармерията в Главния щаб на източнорумелийската милиция.<ref name=":0" /> Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на северна и южна България]] в [[1885]] г. и присъства при ареста на главния управител на Източна Румелия. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и го убеждават да получат съгласието му. На 8 септември е произведен в чин [[подполковник]].и назначен за командир на Айтоската дружина натоварена с тежката задача да спре евентуално нападение от страна на Турция.<ref name=":0" /> |
|||
Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му. |
|||
===Армия на България=== |
===Армия на България=== |
||
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] |
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|5<sup>-а</sup> пеша бригада]].<ref name="tt"/> |
||
=== Политическа и държавна дейност === |
=== Политическа и държавна дейност === |
||
[[Файл:The funeral of Major General Sava Mutkurov.jpg|мини|дясно|Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София]] |
[[Файл:The funeral of Major General Sava Mutkurov.jpg|мини|дясно|Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София]] |
||
След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], |
След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/> |
||
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]]. |
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]]. |
||
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/> |
|||
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/> Най-значимите му приноси за развитието на българската войска са превъоръжаването й с модерно магазинно стрелково оръжие система “[[Манлихер]]”, останало на въоръжение в армията ни до края на 40-те години на 20 век, и създаването на важни за устройството и реда на войската закони и наредби. В началото на февруари 1891 г. поради влошено здравословно състояние Сава Муткуров подава оставка и заминава на лечение в Италия. Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt" /> Препогребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София, частично разрушена от бомбардировките през 1944 г. и напълно съборена през 1971г. Тогава гробът на Сава Муткуров е отворен и след проучване от проф. Йордан Йорданов тленните останки са пренесени и положени настоящия му гроб в парцел 45 на централните софийски гробища.<ref name=":0" /><ref>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id=45#693 София помни]</ref> |
|||
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt"/> Погребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София. |
|||
== Награди == |
== Награди == |
Версия от 17:09, 21 ноември 2017
Сава Муткуров | |
български военен деец и политик | |
Роден |
16 декември 1852 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | Орден „Свети Станислав“ |
Сава Муткуров в Общомедия |
Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов.
Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.
Биография
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.
Армия на Русия
През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.[1]
Милиция на Източна Румелия
След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб.
Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
Армия на България
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-а пеша бригада.[1]
Политическа и държавна дейност
След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[1]
След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.
На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[1]
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[1] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.
Награди
- Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
- Орден „За заслуга“ – сребърен
- Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
- Руски орден „Св. Ана“ IV ст. [2]
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Форум „Бойна Слава“
Източници
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
|
- Регенти на България
- Министри на отбраната на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Генерал-майори от Царство България
- Военни дейци от Източна Румелия
- Руски офицери
- Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Дейци на БТЦРК
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За заслуга“
- Родени във Велико Търново
- Неаполитанци