Бургас

Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.

---

Бургас
Поглед от кв. "Славейков", Морското казино, фонтанът площад "Царица Йоана", Часовникът, комплекс "Пантеона", Компасът на главната улица, храмът "Св. св. Кирил и Методий", Галерията, Фестивал на пясъчните фигури, Бургаският мост
Бургас 42.502965, 27.470179 Бургас
Общи данни
Население	210 136 души (15 март 2024 г.) 828 души/km²
Землище	253,644 km²
Надм. височина	30 m
Пощ. код	8000/8034
Тел. код	056
МПС код	А
ЕКАТТЕ	07079
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Бургас Димитър Николов (ГЕРБ; 11 ноември 2007)
Адрес на общината
ул. „Александровска“ 26 тел.: 056 84-09-15 Е-поща: mayor@burgas.bg Уебсайт: Община Бургас
Уебсайт	www.burgas.bg/en
Бургас в Общомедия

Снимка на централната част на Бургас от космоса

Бургас е най-големия град в югоизточна България. Според преброяването през 2011 година той има население от 200 271 души и е 4-тият по големина град в страната. Бургас е най-важният икономически, транспортен, административен и културен център в Югоизточна България. Бургас е административен център на едноименната община и област и седалище на регионални и национални институции.

До Бургас се намира най-голямата в югоизточна Европа химическа и нефтена рафинерия и най-големия работодател в България. Там се намират международното и второто по натовареност българско летище, най-голямото българско пристанище и единственото нефтено пристанище в страната. В Бургас е разположен черномоския роболовен флот, част от българския военноморски флот и бреговата охрана.

Разположението сред няколко природни резервати и защитени местностти, антични и средновековни селища, Черно море и ежегодните фестивали привличат множество туристи. Бургаската Катедралата, носеща иметно на славянските апостоли Кирил и Методий и защитената местност Пода са сред 100-те национални туристически обекта. Манастира „Света Анастасия“ на едноименния остров в акваторията на Бургаския залив е единствения запазен средновековен островен манастир в Черно Море.

География

Географско положение

Бургаският залив

Град Бургас се намира в най-западната точка на Черно море, в едноименния Бургаски залив. Градът е разположен в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Разположен на брега на Черно море, Бургас дава името на едноименния залив, който е най-големият и най-вдаденият в континента на Източното Черноморие. Градът е заобиколен от езерата Бургаско, Атанасовското и Мандренското на запад, северозапад и югозапад, а на изток от Черно море. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 м се издига връх Върли бряг. Той е и най-високата точка на град Бургас.

В Бургас се намират две пясъчни коси: Кумлука, разположена между Бургаското езеро и Черно море е дълга около 3 км и широка около 1 км; и Атанасковска коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море. В акваторията на бургаския залив се намира черноморският остров Света Анастасия, който също е част от града. Той е отдалечен на 6,5 км от брега и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка е висок 12 метра, а площта му е 0,022 км².

Административно-териториално деление

Освен централната част, градът има и следните квартали:

• Акациите
• Братя Миладинови
• Възраждане
• Горно Езерово
• Долно Езерово
• Зорница
• Изгрев
• Лазур
• Лозово
• Меден рудник
• Петко Славейков
• Победа
• Сарафово
• Крайморие
• Ветрен
• Банево

Ексклави на Бургас се явяват рибарското селище "Ченгене скеле" в парк Росенец и остров Света Анастасия.

Бургас е разделен на шест Териториални Дирекции (ТД):

• ТД "Възраждане", включваща к-с "Меден Рудник", кв. Победа, кв. Акациите, кв. Горно Езерово
• ТД "Изгрев" - к-с "Изгрев", к-с "Зорница", кв. Сарафово
• ТД "Приморие" - ЦГЧ, к-с "Възраждане", кв. Крайморие, Рибарското селище в м. Ченгене скеле , Парк "Росенец", м. Алатепе (вилно селище Отманлии)
• ТД "Освобождение" - к-с "Славейков", кв. Лозово, кв. Банево, кв. Ветрен
• ТД "Зора" - к-с "Лазур", к-с "Бр. Миладинови"
• ТД "Долно езерово" - кв. Долно езерово

От 2009 година се изготвя нов градоустройствен план, който да отвори града към морето и езерата и ще включва няколко нови жилищни комплекса.

Климат

Климатът в Бургас и региона се характеризира най- точно като средиземноморски субтропичен , с черноморско и континентално влияние и сравнитлно по-равномерни валежи през четирите сезона от същите ширини по средиземноморието. Лятото и есента са типично средизомноморски- дълги и сухи с максимални дневни температури над 20 C срещащи се до ноември. През зимите континеталното влияние е видно, но зимите остават доста по-меки в сравнение с вътрещноста на страната. От февруари до април климатът е типично черноморски с по- ниски температури от средните за страната, резултат от ниските температури на морската вода. Средната годишна температура е 13-14 C, позволяваща на екзотична вечно зелена флора да расте в района.

Климатични данни за град Бургас

Климатични данни за град Бургас
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	17	21	24	30	32	35	37	36	37	32	25	20	37
Средни максимални температури (°C)	6	8	11	15	21	26	28	28	24	19	12	8	17,16
Средни температури (°C)	1,8	4	7	11	16,5	21	23,5	23	19,5	15	9	3,2	13,12
Средни минимални температури (°C)	0	1	3	7	12	16	19	18	15	13	6	2	9,08
Абсолютни минимални температури (°C)	−15	−13	−15	−2	0	7	10	10	1	−3	−8	−12	−15
Средни месечни валежи (mm)	25,1	24,1	33	34,9	30,4	34,7	26,4	20,9	29,7	41,1	44,2	32,8	377,3
Източник: http://weather.msn.com, http://www.weatherbase.com и http://www.weatherbase.com

Екология

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

През 2008 година в Бургас се провежда референдум за или против изграждането на Нефтопровода Бургас - Александруполис. 96,75 процента от взелите участие в референдума, или 49 552 души се обявят против неговото изграждане. При избирателна активност от 27,09 процента (51.225 участвали при 188 774 души имащи право на глас) първия референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден.

През 2011 година Бургас е обявен от кампанията "Зелена България" на Министерство на околната среда и водите за "Най-зеленият български град" в категорията за градове с над 200 000 жители.

До юни 2012 трябва да заработи допълнителна система за моноторинг на въздуха и водата в пристанищния район.

Природа

Води

Днешните Мандренско и Бургаско (остаряло Язеклийско) езеро са били блата. Те са разположени на югозапад от тогавашния Бургас и представляват стар морски залив. С течение на времето реките Русокастренска и Мандренска са затлачили западната част на залива и постепенно са се образували заблатените площи, известни под името Мандренско и Язеклийско блата, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър, са ставали непроходими. Блатата пречят на развитието на Бургас в тази посока и тя настъпва по къно. Пресушаването на блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, е започнало през 1921г. Прекопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал е продължило до 1928 г. със средства по бежанския заем. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те

Флора и фауна

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Защитени зони

В землището на Бургас са обявени следните природни резервати и защитени местностти:

• Бургаско езеро Вая;
• Атанасовско езеро;
• Мандренско езеро;
• Защитена местност Пода
• Защитена местност Узунгерен
• Защитена местност Ченгене скеле
• Защитена местност Корията
• Защитена местност Водениците

История

Име

Името Бургас произлиза от латинската дума Burgus/Бургос - кула. Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така наречен бург, който бил положен в района на днешното Бургаско пристанище. Византийският поет Мануел Фил споменава Бургас като Пиргос в своите творби. В индоевропейските езици "пиргос" и "бургос" са идентични. Гръцкото "пиргос" и латинското "бургос" имат за основа общ индоевропейски корен. Според проф. Кирил Влахов "пюргос" е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Според него "пюргос" означава на тракийски "укрепление от дебели дървени греди". Сходен произход има името на испанския град Бургос.

История на града

Античност

Монета на император Александър Север в чест на поселението Деултум

Районът на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море за изток, директорът на регионалния музей Цоня Дражева определя като „кръстопът на най-древните цивилизации“.

Сред първите жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица градове, като Аполония, Месемврия, Анхиало и други.

В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността „Солна нива“, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит.

Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказ.

По-късно на 15 км югозападно от Бургас е основан римският град Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium), който също е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на провинция Хемимонтус. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. Тук е бил построен лечебен център до многобройните минерални извори в този район.

Средновековие

През Средновековието на 11 км южно от днешния център е построена крепост. Тя е била разположена на полуостров Порос/Форос, край днешния квартал Крайморие. Отделни автори смятат, че Порос и Пиргос са една и съща крепост. Крепостта при Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница и е охранявала подстъпите към крепостите Девултум и Скафида и римския път Виа Понтика. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепостта и древно селище в близост до него, датиращо от късната античност (V век след Христа).

Под османска власт

Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османския регистър (дефтер) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Писгос (искеле-и Пиргос) което били част от вакъфа на Искендер паша. През 1639 и 1646/47 отново е споменатo пристанището. Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса в средата на XVIII век. Чак до края на ХIХ век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос. През ХIХ век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.

С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следвашите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват. През 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

ул. Александровска - 1906 г.

ул. Александровска днес

Главно българско пристанище след Освобождението

По-време на Руско–турската война от 1877/78 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през прищанището се изтегля и многобройно турско и черкезско население, сред което и това на Бургас. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 г. Така в началото на 1878 в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, въпреки че по силата на Одринското примирие за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море северно от Несебър. Дългото изолиране на бургаските земи от активни освободителни действия създали смут сред местното население. Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово.

За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус сформира ”летящ-отряд” под командването на полк. Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници. На 6 февруари 1878 година руските войски под командването на Лермонтов освобождават Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи и гъркомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов. В Бургаските покрайнини руските войски създали военна болница под ръководството на Александра Лермонтова.

След подписването на Берлинския договор 1878 Бургас става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По силата на Договора в града се завръща част от турското население, но се преселват и първите български бежанци от Източна Тракия и Странджа планина, територии които остават под османска власт.

Икономически възход и бежански лагер на България

Еркесията, Бургас и региона южно от него през 1903 година

През 1891 година е приет първия строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което пременя неговия ориенталски облик. Още през 1881 година е изградена градската библиотека, през 1891 морската градина и през 1897 катедралата Св. св. Кирил и Методий. 1895 година Георги Ивано отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 на Печатница Братя Велчеви. На 27 май 1890 година княз Александър I Батенберг тържествено отрива в Бургас ж.п. линията Бургас — Пловдив. Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас създават 151 индустриални предприятия, между които Фабрика за захарни изделия и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите Български Мелници на Иван Хаджипетров, сапунената фабрика Камбана, Фабрика за рибни консерви и др.

На 29 януари 1895 година бежанци от Македония в Княжество България създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на бургаското македонско дружество „Пирин планина“, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество „Странджа“. . През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас. . На 2 септември 1902 г. двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество. В Бургас те основават и Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество „Менча Кърничева“, Македонския младежки сговор „Пелистер“ и други организации.

В следващите десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г. градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия. При избухването на Балканската война в 1912 година в Бургас от 65 доброволци е сформирана Първа рота на 12та Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение под ръководството на Луи Айер.

През 1905 година е основана и Търговска гимназия.

Между двете световни войни

Бургас през 1926 г.

По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия. Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат след Първата световна война в периода 1923–1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона.

През 1924 година в Бургас е открита с Девеко (днес ХемусМарк АД) единставената фабрика за моливи в югоизточна Европа, която от 1937 е „Придворен доставчик“. 1925 година се открива врати Държавното механо-техническо училище. През зимата на 1928/29 година Бургаският залив замръзва, което позволява в края на януари и началото на февруари 1929 преминаването от Бургас до остров Света Анастасия с файтони. През 1934 година жителите на града напрояват 34.260.

Комунизъм

На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от Съветски войски, а представители на царската власт екзекутирани. По това време в града работят заедно с Бургаските минерални бани, шест частни бани и една общинска морска баня. След края на Втората световна война еврейската организация Хагана организира корабни конвой за преживелите Холокоста, които отплават от Бургас в посока Палестина. С тези конвой се изселва и еврейското население на Бургас.

В следващите години комунистичекото управление на БКП национализира над 160 фабрики и частни предприятия, баните и синагогата. През 50-те и 60-те са построени заводи, най-голям от които е Нефто-химически комбинат.

През 1976 година към Бургас е присъединено селото Меден рудник, като в следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия ж.к. Меден рудник. През периода 1987 — 2009 г. нови 7 населени села загубват статута си на села и стават част от града.. Те са различно отделечени от центъра на Бургас, причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток.

Развитие в посткомунизма

Част от кварталите на Бургас (2011)

През 2008 година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път.

На 28 февруари 2008 година бургаския общински съвет признава геноцида над арменския народ в Османската империя в периода 1915 – 1922 година.

През 2011 г. печели приза "Най-добър град за живеене в България", както и "Най-зеленият български град".

Бъдещо развитие

Бъдещето развитие на града е свързано с отваряне на Бургас към морето и езерата. В този контекст се дискутира проекта Супер Бургас. През следващите години трябва да реализират също проекти за обществен велосипеден транспорт, за извеждането на тежкият трафик от централната част на града, за възстановяването на остров Света Анастасия и мостик в града, както и за рехабилитирането на историческия център. Предвидено е изграждането на два нови парка в комплекс Меден рудник, нови спортни игрища в квартал „Долно Езерово“ и в Борисовата градина и нов спортен комплекс на открито в „Меден рудник“, който ще е най-големият в града. През 2012 г. в Бургас трябва да бъдат открити още два мола, спортен тенис комплекс и нова индустриална зона.

Прираст на населението

Със своите над 200 000 жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след София, Пловдив и Варна. Но според данните на НСИ към 1 януари 2009 г. Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 г. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче не са променили бургаската си регистрация.

Население на Бургас по години (по различни източници)

Година	1878	1885–1892	1900	1905	1920	1946	1985	1992	1999	2008	2009
Брой	3000	5000	11 703	10 703	21 170	44 440	182 338	195 686	194 835	188 861
постоянен							225 592	213 475	218 465
настоящ							211 383	203 843	208 911

Населението на Бургас към 4 декември 1985 г. по данни на НСИ е 182 338 жители. На 12.11.1987 г. са присъединени 4 села — с. Горно Езерово, с. Лозово, с. Крайморие и с. Сарафово. През 1991 г. е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души. С решение на Министерски съвет през 2009 година се одобрява решението на общинския съвет в Бургас за присъединяване на общинските села Банево и Ветрен като квартали на града.

Някои от новоприсъединените квартали на Бургас като Сарафово, Крайморие, Меден Рудник са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13).

Политика

Кметове от 1990 г

Димитър Николов, кмет на Бургас от 2007 г.

След демократичните промени през ноември 1989 година за кмет на град Бургас е назначен през декември Никола Александров. Той остава в длъжност до септември 1990 година когато е сменен от Атанас Демирев. Демирев ръководи временната управа на Бургас до смъртта си в май 1991 година. На първите демократични избори през октомври същата година за кмет на Бургас е избран Продан Проданов от листата на Съюза на демократичните сили. Неговия мандат, който свършва през ноември 1995 се запомня с политическата конфронтация с бившите комунист и централната власт, както и бюджетен дифицит на община Бургас. На местните избори през 1995 година Проданов е победен от представителя на бившите комунисти, Йоан Костадинов.

Костадинов е преизбран на местните избори през 1999 и 2003 година и един от най-дълго управлявалите кметове на България. На изборите за местен парламент през 2007 години Костатинов се явява като независим кандидат, подкрепен от Съюза на тракийските дружества в България, но не успява да спечели. Изборите са спечелени от младия Димитър Николов във втори тур, където успява да победи кандидата на националистите Валери Симеонов. На местните избори на 23 октомври 2011 година Димитър Николов спечели втори мандат още на първи тур с 70,86 на сто от гласоподавателите. Втори с 11,25 на сто остава отново Валери Симеонов.

Общински съвет

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Бургас е съставено от градоначалник и общински съвет от 51 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 53,4 %, е следното:

Общински съвет (2011–)

Партия	Изборен резултат	Получени гласове	Места
ГЕРБ	46,90 %	44.255	28
Национален фронт за спасение на България	11,64 %	10.979	7
Българска социалистическа партия	10,12 %	9.552	6
Съюз на демократичните сили	4,16 %	3.922	2
Средна европейска класа	2,91 %	2.748	2
Движение за права и свободи	2,54 %	2.401	2
ЛИДЕР	2,52 %	2.376	2
Движение за социален хуманизъм	2,04 %	1,925	1
Атака	2,00 %	1.888	1

Герб на Бургас

Герб

Гербът на Бургас на син щит съчетава някои исторически факти за Бургас. Така изобразеният лъв символизира смелостта на хората, които са се заселили в това трудно за живеене място, а рибната му опашка - изобилието на риба. Лъвът държи в ръцете си кула, като символ на кулата, от която произлиза името на Бургас. Над синия щит са изобразени две каравели, които символизират Бургас като старо и едно от най-важните пристанища на черноморско крайбрежие.

Чуждестранни консулства, представителства и членство в международни организации

В Бургас се намира генерално консулство на Турция и почетните консулства на Беларус, Индия, Румъния, Русия и Украйна. През 2004 година в града е открит Черноморския граничен координационен и информационен център, който осъществява сътрудничество между органите за гранична охрана на държавите от Черноморският басейн по отношение на граничния контрол.

Бургас е член в 12 международни организации, между които Eurocities, ICLEI и BALCINET. Градът има свое представителство и в Брюксел.

Побратимени градове

Бургас е побратимен град със следните градове:

Александруполис, Гърция Батуми, Грузия Гомел, Беларус кметство Саръйер, част от община Истанбул, Турция Краснодар, Русия

Мишколц, Унгария Югозападен Московски Район, Русия Ротердам, Нидерландия Ялова, Турция Янтай, Китай

Икономика и инфраструктура

Карта на нефтопровода Бургас-Александруполис.

„Лукойл-Нефтохим“ - Бургас

Икономическа характеристика

Бургас днес е един важните икономически и индустриални центрове на България. Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добре развита наземна инфраструктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия. Градът се отличава с високо ниво на индустриализация. В структурата на икономиката е доминирана от търговията, промишленост (хранително-вкусова, нефтопреработвателната, дървопреработвателната и машиностроене), услуги, туризъм и транспорт. Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Пловдив. През октомври 2009 в Бургас е отчетена 4,36% безработица.

Бургас е център на българската риболовна и рибопреработвателната промишленост. 80 процента от българския риболов се извършва от бургаски фирми. В ареала на бургаското пристанище са построени за тази цел едни от най-големите хладилни скадове в България. Консервна фабрика “Славянка“ АД, "Черноморски Риболов - Бургас" АД и Atlantic Group са от по-големите представители на рибопреработвателния бранш. Други по-големи фирми от хранително-вкусовата промишленост са производителя на захарни изделия Победа АД, производителите на хляб и хлебни изделия Бургас хляб и Хляб и хлебни изделия, Бургаско пиво и Феста Холдинг.

По-голямата част от производставото е съсредоточено в следните индустриалните зони:

• Промишлена зона - Север (728 хектара)
• Промишлена зона - к-с "Меден Рудник" (260 хектара)
• Промишлена зона - кв. Победа (200 хектара)
• Промишлена зона - Юг (371 хектара)
• Промишлена зона - кв. Долно Езерово (100 хектара)
• Промишлена зона - кв. Сарафово (50 хектара)

Строителството не е сред основните сектори на Бургас. Въпреки това седалището на някой от по-големите български фирми в този браш: Понс Холдинг, Трансстрой и Евробилдинг Инженеринг се намират в града.

В близост до Бургас се намира едни от най-големите винарски региони на страната, солници, мини за медна и желязна руда, за кафяви въглища и златни мини. В Бургаските езера се добива сол от праисторически времена. Днес той е единственият регион в България, където се добива морска сол.

Търговията в града също е силно развита, с изградени характерни за станата търговски центрове и филиали на всични национални търговски вериги.

Транспорт

Разположението на град Бургас не е само от голямо стратегическо значение, благодарение на него в града са развити всички видове транспорт (шосеен, железопътен, въздушен и воден).

Воден транспорт

Централната градска част с Терминал Бургас-Изток на преден план. На заден план Нефтеното пристанище (д.) и Военноморска база Бургас (л.)

Пристанище Бургас, с 33 корабни места с максимално допустимо газене от 15,5 метра е най-голямото пристанище на България. Пристанищен район „Бургас“ обработва 60% от товарите по море.

Пристанищният комплекс в Бургас е разделен на три: Пристанище Бургас, Рибно пристанище и Нефтено пристанище (или пристанище Росенец, което е разположено на юг от града в залива Ченгеле скеле). Други по малко пристанища се намират в кварталите Сарафово и Крайморие, както и в така нареченото Рибарско селище. Пристанище Бургас е най-голямото българско морско пристанище. То е разделено на няколко терминала, като там са разположени също контейнерния терминал, Бургаските Корабостоителници и Кораборемонтния завод. Пристанищата на последните два, както и пристанището на фирма Транстрой са със специален режим на работа.

Южно от Бургас се намира и Военноморска База Бургас, в която е разположен част от българския военноморски флот.

Въздушен

Летище Бургас е отворено за гражданската авияция през 1947 година когато на 29 юни е открита първата редовна въздушна линия София-Бургас. Тази дата се счита и за рожденната дата на българската гражданска авиация. Полетът е осъществен с Ju-52 LZUNL r летателен екипаж на Дирекция "Въздушни съобщения" - пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2п LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев,Методи Накови Георги Сергиев. Между 1962 и 1963 година се изгражда стоманенобетонна писта с дължина 2600 метра, която между 1977 и 1979 е одължена на 3200 м. Преди отдаването на концесия през 2010 година Летище Бургас заема площ от 2600 da. Сградите за вътрешните линии и терминал изпращащи са изградени през 1974 година, а терминал пристигащи през 1992.

Автомобилен

Бургас разполога с добра шосейна инфраструктура, като през града преминават важни транситни пътища. Той е е начална точка на паневропейски транспортен коридор 8, които свързва Черно и Адриатическо море и на републиканския път I-6, които свърва Бургас, през София с македонската граница. Градът е изходен пункт на строящите се автомагистрали Тракия и Черно море и разпределителен пункт на туристическия поток на Южното Черноморие. През града минават европейските пътища E87 и E773, както и републиканския път I-9.

Обществен транспорт

Обществения транспорт в Бургас е добре развит. В града съществуват две тролейбусни линии (T1 и T2), 28 автобусни и 6 марширутни линии. Общата дължина на градския транспорт е 490 km. Регионални и национални, и редица международни дестинации за превос на пътници се осъществява от двете автобусни гари в града. „Автогара Юг“, коята се намира в непосредствена близост до централната Ж.П. Гара е начална спирка на междуградските връзки със всички населени места по черноморското крайбрежие в областта, на автобусна линия 15 към Летище Бургас и на междуградските връзки с Варна. Автогарата „Запад“ обслужва пътниците от и за населените места от вътрешността на Бургаска област и страната, както и преминаващите през града автобуси, извършващи междуобластни превози. Автобусните връзките със София, както и международните дестинации като Истанбул се извършват от двете автогари.

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Бургасбус. Други транспортни фирми които обслужват вътрешно градски линии са „Компфорт ООД“, „Бургасволан 95“, както и фирмите „М-Бус“ и „Ентурстранс“ който извършват междуградски превози.

Железопътен

Железницата достига до града през 1890, две години след основаването на БДЖ, но първоначално влаковете идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоятнието и времето до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 е построена теснопътна жп линия от Бургас до Поморием която през 1939 е заменена с нормална. През 1980те години пътническото движение до Поморие е преустановено, и днес линията се използва за превос на товари от близките рудници и солници. Също през 1980те години е открита жп линия от Бургас до Средец.

Днес Бургас разполога с шест пътнически гари: Централна, Владимир Павлов, Долно Езерово, Сарафово, Солници, и Товарна гара; една разпределителна и една техническата гара с 5 коловоза. Всекидневни ж.п. линии от Бургаската централна гара до по-вечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 започна модернизациатя на ж.п. линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година. Бургас е наред със София един от основните елементи в България на бъдещата основна транспортна мрежа на ЕС.

Туризъм

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Бургас е посетен през 2009 година от около 1,71 мил., а през 2010 година от около 1,54 мил. туристи (понижение от -1.8 процента спрямо 2009) като изпреварва и за двете години Варна.

Медии

Наред с националните печатни медии които имат приложения за Бургаския регион в Бургас се печатат редица регионали Вестници и списания. Между тях са всекидневниците Черноморски Фар, Компас и Бургас, Днес и Утре; седмичниците Десант, Фактор, Компас и Ало Бургас; и списанията Море и Вирджиния.

Сред локалните радио и телевизионни станции се откроява телевизия СКАТ, една от най-големите в България. Други локални медии са кабелните телевизии Kanal 0, TV Mix и RN-TV и радиостанциите Радио Мая, Power FM и Радио Бургас.

Здравеопазване

Бургас е главен здравен център в източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ южното Черноморие, както и Югоизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Сред най-големите здравни заведения на Бургас са Първа поликлиника - терапевтичен блок за многопрофилно лечение; многопрофилна болница „Дева Мария“; „Лайф Хоспитал“ - с диагностичен блок и Спешна помощ, военна болница, няколко поликлиники, онкодиспансер, психодиспансер, очна клиника, стоматологична клиника и други здравни звена. В момента в града, в комплекс Меден Рудник се строят детска болница и нова многопрофилната болница.

Образование

Бившата сграда на Бургаски свободен университет, днес Административен съд

Университети

Бургас като университетски център разполага с две висши училища: Университет "Асен Златаров" и създадения през 1991 година Бургаски свободен университет. Университета "Асен Златаров" е основан през 1963 година като Висш химико-технологически институт. Днес той включва в структурата си също 3 автономнни колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж.

Гимназии

• Гимназии:
  • Търговска гимназия — Бургас;
  • ГПАЕ "Гео Милев";
  • Немска езикова гимназия „Гьоте“;
  • Гимназия за романски езици „Г. С. Раковски“;
  • Национално училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“;
  • Спортно училище „Юрий Гагарин“;
  • Природо-математическа гимназия „Акад. Н. Обрешков“;
  • Гимназия за чужди езици „Васил Левски“;
  • Вечерна гимназия „Захари Стоянов“;
  • Първо частно прогимназиално училище.
• Професионални Гимназии по:
  • Архитектура, строителство и геодезия „Кольо Фичето“;
  • Механоелектротехника и електроника;
  • Морско корабоплаване и риболов „Св. Никола“;
  • Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“;
  • Химични Технологии „Акад. Н. Д. Зелински“;
  • Електроника и електротехника „Константин Фотинов“;
  • Дървообработване „Георги Кондолов“;
  • Сградостроителство и инсталации „Пеньо Пенев“;
  • Транспорт.

Библиотеки, читалища и архиви

Наред с университетските бибилиотеки в Бургас се намира създадената през 1888 година градска библиотека. Тя носи от 1978 година името на поета-революционер Пейо Яворов и е една от най-старите в страната. От 2000 година тя със статут на регионална. В кварталите и комплексите съществуват малки читални и над десет читалища, които също разполагат с малки библиотеки.

В Бургас е разположена с Териториалната Дирекция „Държавен архив“ една от регионалните дирекции на държавната агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 година и разполога днес с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива към 2005 г. е: общ брой на архивните фондове - 4157 с 286505 архивни единици, 661 - частични постъпления, 524 – спомени, над 6800 – отделни снимки и 103529 негативи от ДП “Фотография” - Бургас.

Културни и природни забележителности

Бургаският мост

Морската градина на Бургас, поглед от моста

Репетиция в летния театър в бургаската морска градина

Сградата на Оперно–филхармонично дружество „Бургас“

От края на XIX век Бургас се отличава с един от най-бързо развиващите се в България икономически и духовен просперитет. 264 сгради, от различни европейските архитектурни стилове и български традиции са обявени за паметници на културата. По голяма част от паметниците на културата са разположени в близост до пешеходната зона на града. Най старите сгради в Бургас са баните построени от Сюлейман I (1520-1566) и манастира "Св. Анастасия", които се намира на едниименния остров на 6 км навътре в морето. Като паметник на културата от национално значение, той е единсвения островен и най-добре запазеният морски манастир по българското Черноморие.

Бургас днес е модерен град. Наред със съвременна архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с казиното и „мостът“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век. За разлика от другите големи български градове, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати.

Музеи

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Археологически
• Природонаучен
• Исторически
• Етнографски
• Къща Музей на Петя Дубарова

Театър, опера, галерии и културни домове

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Градска галерия, (бивша синагога) по проект на Фридрих Грюнангер
• Драматичен театър „Адриана Будевска“;
• Театър за драма, опера и балет (Бургаска опера) ;
• Държавен куклен театър;
• Бургаска филхармония;
• Концертна зала „Ив. Вулпе“;
• Културен Дом на Нефтохимика;
• Младежки културен център
• Гарнизонен военен клуб;

Забележителности

Крепости и земен вал

На територията на днешния град Бургас или в непосредствена близост до него са разположени следните крепости и защитни съоръжения, като някои от тях са обявени за археологически резервати:

• Крепост Пиргос
• Крепост Бургос / Порос
• Крепост Аква калиде -Термополис
• Крепост Скафида
• Крепост Деултум
• Прабългарски вал Еркесия

Храмове и манастири

• Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“;
• Православен храм „Св. Иван Рилски“;
• Православен храм „Света Богородица“ е най-старата православна църква в Бургас
• Православен храм „Св. Атанасий“;
• Православен храм „Св. Троица“;
• Православен храм Cвети Пимен Зографски
• Православен храм Рождество Богородично
• Манастир „Св. Богородица“ - намира се между кварталите Горно езерово и Меден рудник
• Манастир „Св. Атанас“ - намира се в ж.к. Изгрев
• Манастир „Св. Анастасия“ - последния оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие
• Останки на манастира „Свети Георги“ (V-XIII век)
• Римокатолическа църква “Дева Мария Богородица”
• Източна католическа църква
• Арменска апостолическа църква „Св. Хач“;

Морска градина и други паркове

• Морска градина;
• Морското казино - Сградата на обновеното Морско казино е „Сграда на годината“ за 2011 година
• Летен театър;
• Лятна естрада „Охлюва“;
• Kъщата на Георги Духтев
• Парк Езерото
• Парк Росенец
• Парк на здравето
• Борисова градина

Градски плаж

Градския плаж на Бургас е разделен на три ивици. Централния плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен. Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южна с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово и Крайморие.

• Бургаският Мост (Официална височина 22 м при гъбката, на 1-я етаж - 6,19 м, на 2-я етаж - 15,3 м)

Административни сгради

Сградата на община Бургас
(изградена 1927)

• Сградата на митницата от 1921 (национален паметник на културата, преди Пристанищна администрация Бургас) по проект на Георги Фингов
• Регионална библиотека „П. К. Яворов“ [2].
• Сградата на Общината
• Сградата на Стария съд
• Сградата на административния съд (бивш партиен дом)
• Центарлна Ж.П. Гара

Други

• Тракийски обредни комплески при Манастирско тепе до Банево и на връх Шилото
• Бургаски минерални бани
• Учебно-административна сграда на Бургаски свободен университет спечелва през 2004 година специалната награда за съвременна адаптация и реализация на сграда на университет в България.
• Сградата на Търговско-административения център “Триа” спечелва през 2005 година наградата "Сграда на публиката"
• Жилищен блок 55 в к-с Славейков, най-дългата жилищна сграда в България
• „Краставицата“ - жилищна сграда в к-с Лазур
• Минков хан

В близост до Бургас се намират с Несебър, единствения български град, част от Световно културно наследство (ЮНЕСКО); античния и средновековен град Аполония (днес Созопол) и древното тракийско светилище Бегликташ (близо до Приморско).

Галерия

• 
  Огромни влни заливат моста
• 
  Градския плаж
• 
  Православният храм „Св. св. Кирил и Методий“
• 
  Художествената галерия
• 
  Пантеонът в Морската градина
• 
  Бургаската митница

Редовни събития

• Март

  Международен кинофестивал „София филм фест — На брега“

  23, 24 и 25 март Включи града

• Април

  Национален конкурс за млади изпълнители на българска популярна песен „Сезони“ — Годишни музикални награди

• Май

  Национален литературен конкурс „Петя Дубарова“

  Флора Пролет

  Международен театрален фестивал „Ерата на Водолея“

• Юни

  Международен турнир по спортни танци — IDSF INTERNATIONAL OPEN -Burgas Cup

  Конкурс „Градините на Сарафово — Бургас — лято, море“

  Летни културни празници „Бургас — лято, море“

  Фестивал на оперната и класическата музика в памет на диригента Емил Чакъров

• Юли

  Национален конкурс за млади изпълнители на българска популярна песен „Сезони“ — Пролет-Лято

• Август

  Национална седмица на морето

  Национален конкурс за забавна песен „Бургас и морето“

  Международен фолклорен фестивал

  Музикален фестивал Spirit of Burgas

• Септември

  Международен театрален фестивал „На брега“

  Флора Есен

• Октомври

  Национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Сезони“ — есен-зима

• Декември

  6 декември — Празник на св. Николай чудотворец и ден на Бургас

Спорт и спортни съоръжения

Обиколката на България в Бургас (2010)

Бургас разполага с множество спортни съоръжения, някои от които са най-модерните в България. По-важните спортни зали, които са намират в града са зала „Бойчо Брънзов“ (Зала Изгрев), зала Богориди, БЗ „Нефтохимик“; и зала „Младост“, като последната е многофункционална зала. През 2009 година в жилищен комплекс Меден Рудник отваря врати друга многофункционална зала с площ от 2.585 m². Тя носи името на първия български олимпийски медалист, Никола Станчев. През 2010 година е открит спортен комплекс „Изгрев”, а на следващата година спортен комплекс „Славейков”, където се намира и най-голямата изкуствена стена за катерене на открито. През януари 2012 общинската управа обявява намерения за стоителството на нова многофункционална спортна зала в Меден Рудник, тя трябва да е с 7.000 места и с възможност за провеждане на международни спортни състезания.

Наред със спортните зали в Бургас са разположени двата големи стадиона Лазур и Черноморец, колудрум и една писта за картинг. Колоездачен Клуб Бургас, който е създаден през 1905 година и е един от най-силните не само в България, а и на целия Балкански п-в. Той има успехи както на състезание на шосе, така и на писта. Едно от последното отличие, постигнато от колоездачите на клуба, е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през юли 2008 година. Етапи на Обиколката на България редовно преминават през Бургас.

Футбол, баскетбол, волейбол

Файл:Stadium Lazur.jpg

Стадион "Лазур".

Бургас има два футболни отбора с традиции, това са ФК Черноморец и ФК Нефтохимик. ФК Черноморец играе в А ПФГ, разполога със собствен стадион, но играе мачовете си на стадион "Лазур". ФК Нефтохимик, вицешампион на България за 1996/97 година и трикратен носител на купата на България играе на стадион "Червено знаме".

Наред с големите футболни клубове в града се намират и малки клубове със собствени по-малки стадиони в кварталите Крайморие, Банево, Долно Езерово и Сарафово. Сред тях са ФК "Мастер", ФК "Олимпик", ФК "Ветрен", ФК "Спартак" и ФК "Свети Никола". Дурги бивши футболни клубове играли във "В" Група са ФК "Морска Фауна", ФК "Порт Бургас" и ФК "Космос".

Баскетболен клуб "Лукойл-Нефтохимик" е сред водещите женски клубове в България. През 1971 в Бургас се провежда младежкото първенство по баскетбол, а през следващата година градът е домакин на европейското първенство по баскетбол за жени. В мъжката волейболна лига Бургас е представен от Волейболен клуб "Лукойл-Нефтохимик", шампион за 2007 година и носител на купата на България 2007/2008.

Водни спортове

Уидсърфинг в Бургаския залив

Ежегодно в Бургаския залив се провежда международната регата, която е организирана от Яхт клуб "Порт Бургас" и община Бургас. На 30 юли 2011 година, след 15 годишно прекъсване е въстановен международния плувен маратон Бургас.

От 10 до 19 септември 2011 година в акваторията на Бургас се провеждат състезания от междунадната RS:X-Уидсърф регата, част от европейския шампионат в олимпийската класа и квалификации за световното първенство в Пърт, Австралия. В северната част на градския плаж се намира Уидсърф клуб Бургас.

През 1924 година в Бургас се провежда първото гребно състезание в България. Десет години по-късно за първи път в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. Днес там се намират два от малкото гребни клубове в България, „Гребен клуб Бургас“ и СК ”Лукойл Нефтохимик”. Тренеровките на гребците от „Гребен клуб Бургас“ често могат да бъдат наблюдавани във водите на Бургаското езеро.

През 2007 година е основан спортен клуб по водна топка "Черноморец". В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи.

Други спортове

Парапланеризъм в морската градина на Бургас.

Бургас е един от малко градове които предлагат добра термика за парапланеризъм. Морската градина е едно от местата, като старта се намира в непосредствена близост над централния плаж. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Друг старт в Бургас намира в местността „Шилото“. Мястото за излитане там е на 220 м н.в. е и със северозападно изложение. Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс за езда е разположен в парк „Езеро“.

В града се намират две мотокрос-писти, едната е разположена в комплекс Меден рудник и втората в местността Порой, в близост до квартал Сарафово.

Ежегодно в зала Младост се провеждат международните състезания по спортни танци на IDSF за купа Бургас.

• Боксов клуб „Победа — Черноморец“ – Бургас
• Вдигане на тежести - през 1974 в Бургас се провежда Балканиядата по вдигане на тежести
• Лека катлетика АК “Бургас '98”
• Борба
  • СКБ "Продан Гарджев"
  • Общински СКБ "Странджа-2001"
  • СКБ "Черноморец" - свободен стил
  • СКБ "Черноморец" - класически стил

Кухня

Бургаската кухня е повлияна както от морските ястия, като и от ястия които са типични на близките Странджа и Стара планина.

• Бургаско пиво
• Бургаска мускатова
• Кебап по Бургаски
• Пиле по бургаски
• Миди по бургаски,
• други рибни деликатеси (цаца, памалуд, зарган)
• Странджанки
• Бабек
• Дядо

Личности, свързани с Бургас

Агоп Мелконян (1949-2006) — писател Антон Дончев (р.1930) — писател Апостол Карамитев (1923-1973) — актьор Валентин Фъртунов — писател Георги Баев (1924-2007) — художник Георги Дюлгеров (р.1943) — режисьор Георги Дюлгеров (р.1980) — поп певец Георги Калоянчев (р.1925) — актьор Георги Кондолов (1858-1903) — деец на ВМОРО Георги Костадинов (р.1950) — олимпийски шампион по бокс Георги Михалев (р.1968) — плувец Георги Чиликов (р.1978) — футболист

Гиньо Ганев (р.1928) — депутат, омбудсман на България Дамян Заберски (1929-2006) — художник Даниел Вълчев (р.1962) — политик Димитър Атанасов (р.1985) — певец и композитор (Мюзик айдъл 3) Димитър Димитров-Херо — футболен треньор Димитър Николов (р.1967) — политик и настоящ кмет на град Бургас Димитър Рачков (р.1972) — актьор Емил Чакъров (1948 — 1991) — диригент Зорница Костова (р. 1982) - баскетболистка Христо Фотев — поет Левон Манукян — диригент Мария Мутафчиева - вокал на група Мери Бойс Бенд

Мария Статулова — театрална и кино актриса Мирослав Мутафчиев - китарист на група Мери Бойс Бенд Недялко Йорданов — поет Никола Станчев (р.1930) — олимпийски шампион Никола Странджански (1932-2009)- писател Пенка Седларска — изкуствовед Пейо Пантелеев — поет и драматург Петя Дубарова (1962-1979) — поетеса Радостин Кишишев — футболист Райна Кабаиванска (р.1934) — оперна певица Румен Овчаров (р.1952) — политик

Стефан Тинтеров (1885-1912) — поет-символист Стефан Диомов — композитор Стойко Сакалиев (р.1979) — футболист Тодор Александров — водач на ВМРО Тони Димитрова — поп певица Тончо Токмакчиев — актьор Тончо Русев — композитор и музикант Кичка Бодурова {р. 1955}- естрадна певица Рафи Бохосян (р. 1994)

Други личностти свързани с Бургас се категоризират в съответната категория.

Литература

• Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1

Външни препратки

• Официален сайт на Община Бургас
• Общински съвет
• Градски транспорт на Бургас
• Сайтове за Бургас в архивно копие на проект „Отворена директория“