София

София
София 42.697886, 23.321726 София
Общи данни
Население	1 282 171 души (15 март 2024 г.) 2606 души/km²
Землище	492 km²
Надм. височина	595 m
Пощ. код	1000
Тел. код	02
МПС код	С, СА, СВ
ЕКАТТЕ	68134
Демоним	Софиянец, Sofiano, Sofiote, Софиянци
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Адрес на общината
1000 гр. София ул. Московска 33 тел.: 9377 сайт: www.sofia.bg
Уебсайт	www.sofia.bg
София в Общомедия

Со̀фия е столицата и най-големият град на България, 14-ти по големина в Европейския съюз . Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм „Света София“ - „Премъдрост Божия“ (на старогръцки език).

География

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски.

Изглед към Витоша от центъра на града

През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и цветущ град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

София е с обща площ от 1 311 кв.км и e разположена на около 550 метра надморска височина. Това я прави четвъртата по надморска височина столица в Европа.

Климат

Климатична таблица

	Яну	Фев	Мар	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Сеп	Окт	Ное	Дек	Год.
Средна максимална дневна температура (°C)	2,2	4,9	9,8	15,7	20,3	23,5	25,9	26,0	22,6	16,6	9,6	4,1	15,1
Средна минимална дневна температура (°C)	−4,9	−2,9	0,3	4,8	9,0	12,1	13,8	13,4	10,4	5,7	1,2	−2,7	5
Валежи (mm)	28	31	38	51	73	75	63	51	38	35	48	40	572
Брой на дните с валежи	10	10	10	12	14	13	10	8	7	7	9	11	121
Източник: World Weather Information Service

История

Файл:Sofia-Zlatarskata charshiya.JPG

Йозеф Обербауер — Златарската чаршия в София от края на 19 век

Първият общински печат на Средец след Освобождението

София от сателит

Файл:Mall of Sofia Gruev.jpg

Един от моловете на столичния град

Нощна София

София е една от най-древните европейски столици. Човешкото поселение тук има повече от 7000 годишна история.

На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.хр. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от римляните Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В много антични извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът - Сердика.

През римската епоха (след 55-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).

Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име - Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските и/или централните власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“)^{[източник?]}.

След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ.

Сердика е любимия град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си от Рим тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сардика е моят Рим“ . Императора многократно е идвал и дълги месеци е живял в Сердика в своя дворец наречен условно от учените "градска резиденция". В 4 век той е заемал цял квартал на града, известен като "Константинов квартал" разположен най-общо между днешните улици "Калоян", "Позитано", "Леге" и южно от Президентството. По-късно в 13 век това което е оцеляло от комплекса е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.

През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика става седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г.

През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила в късни времена гражданственост като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица (възможно е да е видоизменена форма на българското име, произнасяно като Сря̀дьць, а в началото на 20-ти век български учени откриват връзка и с названието „Три води“)^{[източник?]}.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.

От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. Едва от края на ХІV градът се споменава като София в официалните документи на Второто българско царство и Османската империя^{[източник?]}. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.

На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

На Разпети Петък - април 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България, финансиран от тайните служби на СССР чрез руско-съветската агентура в България.

На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват двете най-унищожителни измежду многобройните въздушни нападения и бомбардировки над София - разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население. Страната е парализирана и няма сили да се противопостави на съветската (проформа - съюзническата) окупация през септември 1944 година.^{[източник?]}

Население

Квартал Младост-3, 2005

Населението на София е около 1 870 321 жители. (2008) По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.

В етническо отношение Столична община може да бъде определена като най-хомогенна в сравнение с останалите области в страната. Българският субстанционен елемент е 96,0% към 2001 г. при 85,7% за страната.

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София пребивават около 1,8-2,0 милиона души. А пък всеки ден през столицата преминават около 200 000 души, и излиза че някъде околко 28-30% от населението на България всекидневно е в София. Според някои общински прогнози до 2010-11 година София ще достигне 3 000 000 жители.[1]

Административно устройство

Файл:Sofia Admin map.PNG

Административно деление на област София (столица)

Град София е център на София Област, на Област София-град и на Столична община.

16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града:

4. Възраждане
5. Изгрев
6. Илинден
8. Красна поляна
9. Красно село
11. Лозенец
12. Люлин
13. Младост
14. Надежда
17. Оборище
19. Подуяне
20. Сердика
21. Слатина
22. Студентски
23. Средец
24. Триадица

Други 6 района включват части от София, заедно с други населени места:

2. Витоша (Владая, Мърчаево)
3. Връбница (Волуяк, Мрамор)
7. Искър (Бусманци)
10. Кремиковци (Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров)
16. Овча купел (Мало Бучино)

Забележка: Три района на община София (Панчарево, Нови Искър и Банкя), макар и на територията на София-град, и под правомощията на СОС и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София.

Всеки район има свой кмет, който се избира пряко и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.

Столичната община се управлява от кмет и общински съвет, избирани на всеки 4 години. Бившият кмет на София, Стефан Софиянски, изпълнява тази функция от 19 ноември 1995 и получи своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. бе избран за народен представител. На проведените избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември 2005 г. за кмет на София бе избран Бойко Борисов.

• Вижте също Списък на кварталите в София

Редът на административните правомощия в София е следният [2]:

1. Областният управител на София-област - който има правомощия и над София-Област, и над София-град; той се назначава пряко от Министерския съвет (а зам. областните управители - от министър председателя); районният управител има право на вето над решенията на СОС.

2. Столичен общински съвет (СОС) - който има правомощия над цялата Община София; общинските съветници се избират от жителите на София-град по време на местни избори; СОС решава бюджета, който ще бъде разпределен на отделните софийски райони.

3. Кметът на Община София^[вж.] - който има правомощия над цялата Община София; той е кмет не само на град София, ами и на общо тридесет и осемте населени места в границите на София-град; кметът на София се избира от жителите на столична община по време на местни избори.

4. Кметът на даден софийски район (в София има 24 района) - той има изцяло правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от живущите във въпросния район по време на местни избори. Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район. [3]

5. Кметът на дадено село или град (т.н. "кметство") намиращо се на територията на Община София. Този кмет има само административни правомощия и е подчинен изцяло на четирите по-високи нива изписани по-горе. Кметовете на кметства се избират пряко от регистраните за живущи там жители по време на местни избори.

Забележки:

• От чисто териториална гледна точка, между Община София и Област София няма разлика; "София-Град" е синоним за територията покривана от тези две административни единици, и се използува в контраст на София-Област.
  • "София-област" (т.е. Софийска област) не е "Област София" (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича "София-окръг".
  • Същевременно, град София е само един от четирите града (и 34 села) намиращи се на територията на София-Град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.
• Три населени места в София-град на пръв поглед си нямат собствени кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място.
  • гр. Бухово е единственият град в Община София чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район кремиковци е софийският кв. Кремиковци)
• Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация - подобна на, но без всичките правомощията на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат "села"), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове; те имат т.н. главен специалист.
  • Вместо кмет, с. Плана има т.н. кметски наместник.

Икономическа характеристика

Файл:Moderna sgrada v Sofia.JPG

Строителството бележи невиждан бум: една от многото нови офис-сгради в София, снимка по бул. „България“, юни 2006 г.

На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.

Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната около 530 лв., но според данни от статистическите проучвания, като се вземе предвид и сивия сектор и укриването на доходи, заплатата е около 680 лв., а средно за страната - 553 лв.

Транспорт

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния.

София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари - м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11.8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Наскоро е отворена и новата Централна автогара София, която позволява да тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса.

Трамвай по софийската улица „Граф Игнатиев“

Централна гара София

Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Подбалкана), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 - 2005 г. проблемите се влошават поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги.

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, Летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение.

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Столична компания за градски транспорт. Към 2007 г. системата включва 95 автобусни, 17 трамвайни и 10 тролейбусни линии. От 28 януари 1998 г. функционира една отсечка от първата линия на Софийското метро и до края на 2009 г. се очаква да бъде открито продължение на линията.

Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.

Обществени институции

Файл:Ngruev.sofia.parliament.jpg

Сградата на Народното събрание

В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).

Файл:Sofia Center.jpg

Площадът между Президентството и Министерския съвет

В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.

Народен театър "Иван Вазов"

Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.

Забележителности

Вижте още: Категория:Забележителности на София

Културни забележителности

Центърът на София: „Александър Невски“, „Света София“, паметникът Цар Освободител, БАН и Народното събрание

Театри

• Софийските театри

Музеи

• Национален исторически музей
• Национален църковен историко-археологически музей
• Национална художествена галерия
• Национален етнографски музей
• Национален музей „Земята и хората“
• Национален природонаучен музей
• Национална галерия за чуждестранно изкуство
• Национален военноисторически музей в София
• Музей на историята на физическата култура и спорта
• Археологически институт с музей

Храмови сгради

• „Свети Александър Невски“, катедрала на българския патриарх
• „Света Неделя“, катедрала на софийския митрополит
• „Свети Георги“, най-старата църква в града
• „Света София“
• „Боянска църква“, национален музей
• „Света Петка Самарджийска“
• „Свети Седмочисленици “
• Баня баши джамия
• Руска църква „Свети Николай Чудотворец“
• Софийска синагога и исторически музей към нея

Други

• Национален дворец на културата
• Зоологическа градина
• Черни връх
• Крепост Сердика
• Паметник „Цар Освободител“
• Народен театър „Иван Вазов“
• Жълтите павета

Природни забележителности

Паркове

• Борисова градина - най-големият парк в София
• Природен парк Витоша
  • Черни връх
• Панчаревско езеро
• парк „Гео Милев“
• Южен парк
• Северен парк
• Западен парк
• парк „Оборище“
• Вековните дървета на гр. София ^[4]

Развлекателна индустрия

В София са основани редица български музикални състави, сред които Щурците, ФСБ, Епизод, Хиподил, Хазарт.

Образование и наука

В София е седалището на Българската академия на науките и повечето нейни подразделения.

В града се намират и голям брой висши училища:

• Академия на МВР
• Висше строително училище „Любен Каравелов“ ^[5]
  • Колеж по строителство ^[6]
• Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ ^[7]
  • Транспортен колеж ^[8]
• Висше училище по застраховане и финанси
• Военна академия „Г. С. Раковски“ ^[9]
• Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
• Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг ^[10]
• Колеж по телекомуникации и пощи
• Лесотехнически университет
• Медицински университет - София
  • Медицински колеж „Й. Филаретова“ ^[11]
• Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“
• Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
• Национална спортна академия „Васил Левски“
• Национална художествена академия
• Нов български университет
• Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии ^[12]
• Театрален колеж „Любен Гройс“ ^[13]
• Технически университет - София
  • Обединен технически колеж ^[14]
• Университет за национално и световно стопанство
  • Стопански колеж ^[15]
• Университет по архитектура, строителство и геодезия
• Химикотехнологичен и металургичен университет
  • Технологичен колеж ^[16], София

Спорт

София разполага с доста спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт:

• Стадиони: Националният стадион „Васил Левски“, Българска армия, Георги Аспарухов, ст.„Локомотив“, ст.„Славия“, ст.„Академик“ и ст.„Септември“
• Спортни зали: зала „Христо Ботев“, зала „Триадица“, зала „Универсиада“, зала „Фестивална“, Зимен Дворец на Спорта
• Плувни комплекси: Плувен басейн „Диана“, Плувен басейн „Мария Луиза“, Плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено Знаме“, плувен басейн „БСФС“,
• Бази за водни спортове: Гребна база „Панчарево“
• Бази за конни спортове: Конна база хан Аспарух (до ст. Славия)

В София има следните спортни отбори:

• Футбол: ПФК Славия, ПФК Левски (София), Локомотив (София), ПФК ЦСКА (София), ФК Септември, ФК Академик 1947 и аматьорските Вихър (Горубляне), Обеля, Люлин и Локомотив 101.

Личности

• Известни личности, свързани със София

Международни взаимоотношения

Побратимени градове

• Алжир (Алжир)
• Анкара (Турция)
• Атина (Гърция)
• Берлин (Германия)
• Братислава (Словакия)
• Брюксел (Белгия)
• Будапеща (Унгария)
• Варшава (Полша)
• Киев (Украйна)
• Лондон (Англия)
• Питсбърг (САЩ)
• Прага (Чехия)
• Санкт Петербург (Русия)
• Тел Авив (Израел)
• Хелзинки (Финландия)
• Мадрид (Испания)

Договор за приятелство и сътрудничество:

• Париж (Франция)

Бележки и източници

Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, предоставени от Столичната община.И независима статистическа агенция.

Външни препратки

• Официален сайт на Столична община
• Стари снимки от София
• 25 Фотогалерии от София на Никола Груев
• Уеб камери в София (може да изисква инсталирането на допълнителни ActiveX програми, за да бъде използван)
• София - пощенски кодове
• 360 градусови виртуални панорами от София

Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.