Потребител беседа:Мико

Архиви 2006, 2007-1, 2007-2, 2007-3, 2007-4, 2008-1, 2008-2, 2008-3, 2008-4, 2008-5, 2009-1, 2009-2, 2009-3, 2009-4, 2010-1, 2010-2, 2011-1, 2011-2, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017

Ако пишете на български, моля ви използвайте единствената му писмена система - кирилицата. Благодаря ви.

Започване на нова нишка

Уикипедия на старобългарски език

Прошу проверить мои правки на наличие ошибок. ~ Чръный человек (беседа) 04:51, 4 януари 2018 (UTC)

Чръный человек: Сделал - но это не понял - Тъй като някои са необходими за запис на старославянского език букви стомана поддържа Уникод по-късно на откриването на Старославянската Уикипедия, първоначално са били използвани символи с игри кодови позиции от "зона за частно ползване". След въвеждането в експлоатация на стандарта Unicode 5.1 е бил произведен в преход към правилно от негова гледна точка символи. --Мико (беседа) 05:56, 4 януари 2018 (UTC)

Я пытался изобразить вот это: "Поскольку некоторые необходимые для записи старославянского языка буквы (например, «йотированное а») стали поддерживаться Юникодом позднее открытия Старославянской Википедии, первоначально использовались символы с кодовыми позициями из «области для частного использования». После введения в строй стандарта Юникода версии 5.1 был произведён переход на корректные с его точки зрения символы". [1] ~ Чръный человек (беседа) 06:50, 4 януари 2018 (UTC)

Чръный человек: Тъй като някои необходими за изписването на старобългарския (старославянския) език букви (например йотираното а) започват да се поддържат от Уникод след стартирането на Старославянската Уикипедия, първоначално се използват символи с кодови позиции „от областта за частно използване“. След въвеждането на стандарта на Уникод версия 5,1 е направен преход към коректните за него символи. Я тоже это „область для частного использования“ не поняла как и Мико не изза плохого знания руского, но из за слабой компютерной грамотности. --Алиса Селезньова (беседа) 07:18, 4 януари 2018 (UTC)

email

Здрасти! Преди два дни ти писах имейл. Чак ей сега видях, че не съм ти го изпратил :). Е, сега писах пак, дано да си го получил и да установим контакт.--Добри (беседа) 09:48, 4 януари 2018 (UTC)

ФБ. --Мико (беседа) 19:44, 4 януари 2018 (UTC)

Гръцки

Първата страница, да видиш дали съм разбрала правилно: Ἀργυρόπουλος Ἰωάσαφ ὀ γενόμενος μητροπολίτης Θεσσαλονίκης. Καὶ τὸν μὲν πρὸ τῆς ἐκκλησιαστικῆς ταύτης ἀγνοομῦμεν, μητροπολίτης δὲ Θεσσαλονίκης ἀνεδείχθη τῶ 1565. Κατηγορηθεὶς δ’ ὡς ἀνακοινώσας εὶς τοὺς Ἑσπερίους τὰ τῆς ἐν ἒτει 1371 ῆττης τῶν Τούκωον παρὰ τὰς Ἑχινάδας τῆς γνωστοτέρας ὑπὸ τὸ ὂνομα τῆς Ναυπάκτου, κατ’ ἀπαίτησιν τῆς Πύλης ἐστερήθη τὴν μητρόπολιν αύτοῦ, καὶ παρε-

Мисля, че всички ударения са що-годе така.--Алиса Селезньова (беседа) 12:48, 6 януари 2018 (UTC)

Може ли без придиханията и прочие - само с човечките ударения. --Мико (беседа) 15:05, 6 януари 2018 (UTC)

Може, разбира се - даже още по-добре.--Алиса Селезньова (беседа) 16:54, 6 януари 2018 (UTC)

Αργυρόπουλος Ιωάσαφ ο γενόμενος μητροπολίτης Θεσσαλονίκης. Και τον μεν προ της εκκλησιαστικης ταύτης αγνοομυμεν, μητροπολίτης δε Θεσσαλονίκης ανεδείχθη τω 1565. Κατηγορηθεις δ’ ως ανακοινώσας εις τους Εσπερίους τα της εν ετει 1371 ηττης των Τούκωον παρα τας Εχινάδας της γνωστοτέρας υπο το ονομα της Ναυπάκτου, κατ’ απαίτησιν της Πύλης εστερήθη την μητρόπολιν αύτου, και παρεχωρήθησαν εις αυτον εξαρχικως αι μητρόπολεις Μελενίκου και Περιθεωρίου, εως αποκατασταθη εις την ιδίαν μητρόπολιν. Επανηλυε δ’ ο Ιωάσαφ εις την μητρόπολιν Θεσσαλονίκης, αγνωοστον πότε, και ως τοιουτος Φαρμακολυτρίας εν τη Χαλλκιδικη χρηνην φέρουσαν πλάκα αναγεγλυμμένην μετα επιγράμματος επτα στίχων, εν οις μνημονεύεται ως κτίστης αυτης. Θετταλίας κύδιστος εν θυηπόλοις Αργυρόπουλος κλεινος ων Ιωάσαφ.

Дебърски глас

Като взимам повод от тук, да питам дали случайно нямаш достъп до брой от 9 октомври (която и да е година)? Един македонистки автор пише за "угледниот галички првенец", борец против гърцизма и т.н. Ристо Чоланчески - Чоланче, който починал на 11 април 1899 г. На погребението му щял да ходи Козма Пречистански, а арнаути, подкупени от гръцкия митрополит му правели засада, която излязла неуспешна, защото Козма бил предупреден... Източникът - статия на Ст. Стаматов в „Дебръски глас“ („Една неоткриена (sic) страничка на дебърския митрополит Козма Пречистански“) от 9 ноемри 1908 (?!?) Предполагам, че този Ристо е баща на Васил Хр. Чоланчевски, но понеже не виждам в сайта на НБКМ вестника, се чудя дали ако ти го имаш, може да изкочи нещо за някое мъниче... --Simin (беседа) 14:51, 11 януари 2018 (UTC)

На некъв стар компютър съм го свалял. Тука [2] щракаш на Целокупна България, което е предпоследното долу. Във формуляра пишеш на заглавие Дебърски глас и се отварят всички на три страници. На иконката вляво дето прилича на вестник натискаш десен клавиш и даунлоуд и така сваляш съответния брой. --Мико (беседа) 18:41, 11 януари 2018 (UTC)

Няма брой нито от 9 октомври, нито от 9 ноември 1909.--Мико (беседа) 18:54, 11 януари 2018 (UTC)

От 9 октомври 10 има брой, но не намирам. От 9 ноември 10 нема брой. --Мико (беседа) 18:58, 11 януари 2018 (UTC)

Simin: - неква грешка да нема? --Мико (беседа) 19:00, 11 януари 2018 (UTC)

Ами, така го е написал на две места един графоман от Галичник на име Петар Поповски - 1700 страници антиалбански писания, в които твърди, че гегите били кюрди, преселени преди малко над 300 години от Азия и т.н. (реценцент - Бабамовски) Неприятно ми е дори да го цитирам, та затова търся първоизточниците....--Simin (беседа) 22:20, 11 януари 2018 (UTC)

Ще го прегледам пак - виж и ти, но нещо не откривам. Октомври или ноември последно поне? --Мико (беседа) 05:57, 12 януари 2018 (UTC)

Да, може да разширим малко. Благодаря! :)--Simin (беседа) 13:27, 12 януари 2018 (UTC)

Община

Можеш ли, молим, да довършиш Кумановска българска община? Благодарско.--Алиса Селезньова (беседа) 12:14, 13 януари 2018 (UTC)

OK. --Мико (беседа) 14:13, 13 януари 2018 (UTC)

Оброци

Ще видиш ли дали не ти се намира книга 3 на Жива старина (поредица)? Другите ги има из Интернет, но май в тази е моят случай. --Спас Колев (беседа) 13:25, 16 януари 2018 (UTC)

Така. Имам я във ІІ том на Избрани произведения, Н и И, 84. На 262 страница - Търговище има 119 къщи и 807 жители и е Влака Б на Племе ІV. На 348 списък на задругите: в Търговище домовладика Георги Цветков на задруга Ангеловци, домовладика Иван Божинов на задруга Джонинци, домовладика Иван Манчин на задруга Манчинци. Има 7-8 странички теоретично за оброка - доста любопитно, мога да ти ги снимам. Ако нещо друго ти требва, кажи. --Мико (беседа) 17:12, 16 януари 2018 (UTC)

За тия странички ми е мисълта. Мерси. --Спас Колев (беседа) 11:52, 19 януари 2018 (UTC)

А къде да ти ги пратим? Загубил съм ти телефона. --Мико (беседа) 16:42, 19 януари 2018 (UTC)

За търговищката църква има в Асен Василиев - Свети Николай (Търговище). --Мико (беседа) 18:53, 16 януари 2018 (UTC)

Nk:. --Мико (беседа) 05:59, 19 януари 2018 (UTC)

Nk: https://ananke.wikimedia.bg/docs/miko2nk/ — Luchesar • Б/П 18:25, 19 януари 2018 (UTC)

Благодаря и на двамата. --Спас Колев (беседа) 18:55, 19 януари 2018 (UTC)

Палиохори

Здрасти! Тази статия има някакъв шаблон. Можеш ли да погледнеш и да кажеш дали трябва да се премести под друго име или шаблона да се премахне? --Стан (беседа) 00:01, 19 януари 2018 (UTC)

Готово. --Мико (беседа) 05:58, 19 януари 2018 (UTC)

Тел кодове

Тия масовите замени най-добре ми ги пращай на мен (ботът вече съм го пуснал) -- нема смисъл да си губиш времето -- може и неква нарочна страница да направим за подобни задачи.
— Luchesar • Б/П 17:04, 19 януари 2018 (UTC)

Ми разнесли сме по телефоните (аз предимно най-вероятно) два плюса вместо един. --Мико (беседа) 17:06, 19 януари 2018 (UTC)

Именно -- това е супер лесно за оправяне от бот. :)
— Luchesar • Б/П 17:07, 19 януари 2018 (UTC)

Партений

[3]--Алиса Селезньова (беседа) 13:41, 25 януари 2018 (UTC)

Ако скучаеш - [4].--Алиса Селезньова (беседа) 11:54, 18 февруари 2018 (UTC)

Виж и молим те в La lutte de libération des Bulgares de Macedoine et de la region ... на стр. 266 Чешмеджиев кога е изпратен от Сяр пак в Скопие, че нещо хронологията не моем я оправим.--Алиса Селезньова (беседа) 13:28, 18 февруари 2018 (UTC)

Само това може да се извади: Преследван е от властите. През пролетта на 1903 година е интерниран в родния си град Скопие.

Но ти го имаш вече в статията. --Мико (беседа) 13:44, 18 февруари 2018 (UTC)

Написах, че след Солунските атентати е интерниран - явно в роднто Скопие. Хронологията ми е яко хлъзгава в статията, имай предвид, ако ти хрумне нещо. Благодарско.--Алиса Селезньова (беседа) 13:45, 18 февруари 2018 (UTC)

Точно така е и според Борбата - добави го като източник - не е казано, кога, но съседният Аверкий Тетовски е арестуван на 2 май -така че абсолютно съвпада. От Дневника на екзарха: terminus ante quem става председател в Сяр е 24 септември 1901 година. Също така влиза в конфликт със Серския революционен комитет.

За датите

Здравей Мико. Забелязах че има разлика от точно една година от датата на посещението на сайта до датата на създаването на ето тази статия в източник №2. Ако това е само съвпадение на дати, моля за извинение че ти досаждам. Поздрави, --Oficialniat ^{Б П} 20:09, 26 януари 2018 (UTC)

Пфу. --Мико (беседа) 20:11, 26 януари 2018 (UTC)

Солунчани

Пиши ми за такива -- нема смисъл да се мъчиш, освен, разбира се, ако няма някаква тънкост, дето с бот няма как да стане
— Luchesar • Б/П 13:52, 1 февруари 2018 (UTC)

Не става с бот - а и оправям разни секви други. Благодарим иначе. С бот требва да се извадят препратките от годините на Шаблон:Пост - епископи и секви там администратори. --Мико (беседа) 13:53, 1 февруари 2018 (UTC)

Ясно. Добре, за другото може да си разберем във ФБ
— Luchesar • Б/П 13:57, 1 февруари 2018 (UTC)

Снощи го пуснах това с Шаблон:Пост. Оказа се леко по-сложно, отколкото си го бях представял, ама това е нормално :) Последно хванах три грешки, които споменавам, щото може и някъде другаде да са се повторили:

• тук, защото имаше връзка, дето трябваше да се запази,
• тук, защото шаблонът си е бил счупен преди това (т.е. реално не е грешка),
• тук, защото едните години бяха направени нестандартно.

— Luchesar • Б/П 12:48, 5 февруари 2018 (UTC)

Κοπριά

Здравей, Мико. Пиша ти по повод страницата Копривщица. Там пише, че името вероятно идва от Купрос, което на гръцки означавало тор. Е, поразгледах из нета, и доколкото мога да се ориентирам, думата е по-скоро Κοπριά. Къде е истината? Мерси! --Александър 17:48, 3 февруари 2018 (UTC)

За мене етимологията безспорно е от коприва. Ще проверя във вторник като се вълна при етимолагичния речник :).--Мико (беседа) 19:19, 3 февруари 2018 (UTC)

Ок, мерси, и ще чакам. --Александър 12:42, 4 февруари 2018 (UTC)

Оправих го. Този Миков вероятно е Васил. --Спас Колев (беседа) 15:22, 5 февруари 2018 (UTC)

Благодаря! --Александър 13:07, 13 февруари 2018 (UTC)

Граница на спорната зона

Като имаш време, би ли погледнал s:Българо-сръбски договор (1912) - останаха ми нелинкнати топоними в описанието на границата на спорната зона, ако се сещаш може да ги добавиш. --Спас Колев (беседа) 09:13, 25 февруари 2018 (UTC)

Утре. А да оправям ли формите, които са откровени печатни грешки от типа на Метехово за Метежево.--Мико (беседа) 12:57, 25 февруари 2018 (UTC)

Знам ли. Подържикон го оставих в оригиналното изписване. При положение, че има препратка, май не е толкова важно. --Спас Колев (беседа) 12:13, 28 февруари 2018 (UTC)

ОК - немам компютър пред себе си още и затова не съм ги направил.--Мико (беседа) 13:07, 28 февруари 2018 (UTC)

Готово. Увисна ми един Драч - некоя махала на Опила ще да е - ама неясно. Запазих оригиналните изписвания. --Мико (беседа) 18:41, 28 февруари 2018 (UTC)

Гърневци от Либяхово

Здравей Мико, като те знам, че си падаш по такива родови истории, какво мислиш за тази статия, от която могат да се напишат няколко статии за Гърневци? Понеже ти си писал статията Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1930 година, дали лицето Никола Гърнев Гавалянски, което участва там, но за което няма статия, е Никола Гърнев от статията във в-к 168 часа? Jingiby (беседа) 12:15, 28 февруари 2018 (UTC)

Този съм го търсил навремето - и с Подпоручика стигнахме до некво заключение, но не помня какво. Ще погледна като седна на компютър тия дни.--Мико (беседа) 13:06, 28 февруари 2018 (UTC)

Статията не ми се зарежда на телефона. Със сигурност нашият е от Гавалянци.--Мико (беседа) 13:09, 28 февруари 2018 (UTC)

Абсолютно е той - и да всички май могат да се напишат. Явно Гавалянски все пак не препраща директно към Гавалянци. --Мико (беседа) 19:00, 28 февруари 2018 (UTC)--Мико (беседа) 19:00, 28 февруари 2018 (UTC)

Свети Пантелеймон (Генерал Тодоров)

Мико, поздравления за статията за скалната църква „Свети Пантелеймон“, която бях заложил, но така и не написах. Откривам по нея много неточности и трябва основно да я преработим. Прегледах главния ти източник - книгата на Яна Гергова „Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики“. Значи проблемът идва от там. Тази г-ца Гергова не е посетила мястото и яко е оплела нещата. При първа възможност ще потърся книгата на Борис Цветков „Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век“, която имам, но съм забутал някъде. Там мисля, че нещата са най-коректно представени. Ако ти случайно я имаш, коригирай я по нея.--Кочев (беседа) 14:40, 6 март 2018 (UTC)

Не - немам я. Оправяй наред. --Мико (беседа) 14:46, 6 март 2018 (UTC)

Добре. Жив и здравǃ--Кочев (беседа) 14:55, 6 март 2018 (UTC)

Мъгленска епархия

Гледам, че се интересуваш - това не знам виждал ли си го [5]. Има и снимки. Виж и това [6] [7] Има снимки по тия статии, които си писал. --Бабрадов (беседа) 10:44, 8 март 2018 (UTC)

А това за Паралис. [8] --Бабрадов (беседа) 11:19, 8 март 2018 (UTC)

Благодарим - не бех ги виждал. --Мико (беседа) 16:49, 8 март 2018 (UTC)

[9]

Виж, моля те, тоя протокол защо не е цитиран - [10].--Алиса Селезньова (беседа) 14:29, 20 март 2018 (UTC)

Цък - немам го тоя сборник. --Мико (беседа) 18:14, 20 март 2018 (UTC)

Помощ

Абе това некъв откъс от книга ли е, имаш ли представа? Или изкуство некво уж? Негушанският индустриалец го има вътре.--Алиса Селезньова (беседа) 13:54, 25 март 2018 (UTC)

Цитат от В тайните на блатото на Пинелопи Делта, култова книга за гърците - нещо от типа на Железния светилник, примерно. --Мико (беседа) 13:56, 25 март 2018 (UTC)

St. Clement of Ohrid, Kostur

This may be of interest:

https://www.academia.edu/35717566/%CE%9F%CE%99_%CE%91%CE%A0%CE%95%CE%99%CE%9A%CE%9F%CE%9D%CE%99%CE%A3%CE%95%CE%99%CE%A3_%CE%A4%CE%9F%CE%A5_%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%A5_%CE%9A%CE%9B%CE%97%CE%9C%CE%95%CE%9D%CE%A4%CE%9F%CE%A3_%CE%91%CE%A7%CE%A1%CE%99%CE%94%CE%9F%CE%A3_%CE%91%CE%A0%CE%9F_%CE%9A%CE%91%CE%A3%CE%A4%CE%9F%CE%A1%CE%99%CE%91%CE%9D%CE%9F%CE%A5%CE%A3_%CE%9A%CE%91%CE%9B%CE%9B%CE%99%CE%A4%CE%95%CE%A7%CE%9D%CE%95%CE%A3_405_%CE%9F%CE%99_%CE%91%CE%A0%CE%95%CE%99%CE%9A%CE%9F%CE%9D%CE%99%CE%A3%CE%95%CE%99%CE%A3_%CE%A4%CE%9F%CE%A5_%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%A5_%CE%9A%CE%9B%CE%97%CE%9C%CE%95%CE%9D%CE%A4%CE%9F%CE%A3_%CE%91%CE%A7%CE%A1%CE%99_%CE%9F%CE%A3_%CE%91%CE%A0%CE%9F_K%CE%91%CE%A3%CE%A4%CE%9F%CE%A1%CE%99%CE%91%CE%9D%CE%9F%CE%A5%CE%A3_%CE%9A%CE%91%CE%9B%CE%9B%CE%99%CE%A4%CE%95%CE%A7%CE%9D%CE%95%CE%A3

Drenowe (беседа) 14:53, 30 март 2018 (UTC)drenowe

Да - Алиса вече го използва. Благодарим. --Мико (беседа) 15:08, 30 март 2018 (UTC)

Опаа - това е друго. Ще го подгледна. Благодарим пак. --Мико (беседа) 15:09, 30 март 2018 (UTC)

Солунски

http://www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultura.pdf

https://www.google.com/search?q=%22%CE%95%CE%B9%CF%82+%CF%84%CE%AE%CE%BD+%CE%BC%CE%AC%CF%87%CE%B7%CE%BD+%CF%84%CE%AE%CF%82+%CE%A3%CE%AD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%B1%CF%82+%CE%A0%CE%B1%CF%80%CE%B1%CE%B4%CE%B9%CE%AC%CF%82+%CE%B4%CE%B9%CE%B5%CE%BA%CF%81%CE%AF%CE%B8%CE%B7+%CE%B4%CE%B9%CE%B1+%CF%84%CE%AE%CE%BD+%CF%84%CF%8C%CE%BB%CE%BC%CE%B7%CE%BD+%CE%BA%CE%B1%CE%B9+%CF%84%CE%AE%CE%BD+%CE%AC%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%B5%CE%AF%CE%B1%CE%BD%22&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b

Два санджака от Източна Македония

Мико от известно време гледам, че линкът към книгата на Георги Стрезов "Два санджака от Източна Македония" цитиран в много наши статии е неактивен. Прегледах нета и видях, че я има онлайн на няколко места. Най-четивна ми се видя тукː http://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Можеш ли с бот или по друг начин да оправим нещата?--Кочев (беседа) 14:24, 20 април 2018 (UTC)

Лъчо: - Iliev:? --Мико (беседа) 15:22, 20 април 2018 (UTC)

Ще се заема тези дни — Luchesar • Б/П 20:20, 22 април 2018 (UTC)

Мико, линкът все още не работиǃ?--Кочев (беседа) 13:53, 21 юни 2018 (UTC)

Аз не съм спец на ботовете, уви - и аз с молби го карам. --Мико (беседа) 15:16, 21 юни 2018 (UTC)

Сори, нещо съм луднал напоследък и това съвсем го бех забравил. Вече требва да е оправено. Тая връзка вече сме я сменяли и преди, та се чудя дали подобни неща да не земем да си ги слагаме на някое си наше место.
— Luchesar • Б/П 17:03, 21 юни 2018 (UTC)

File:Patriarch Maxim of Bulgaria (2008).jpg

А кто стоит на это фотографии слева? ~ Чръный человек (беседа) 13:18, 27 април 2018 (UTC)

Чръный человек: Так - думаю что первый - Константин Маркианополский [11], второй Теодосий Деволский. [12] --Мико (беседа) 05:50, 28 април 2018 (UTC)

Здесь я не распознал крайнего слева и крайнего справа. ~ Чръный человек (беседа) 08:06, 28 април 2018 (UTC)

Чръный человек: справа Натанаил Неврокопски, слева Инокентий Крупнишки. --Мико (беседа) 13:11, 28 април 2018 (UTC)

Административно деление на България

Меня уже давно интересует вопрос - а почему в Болгарском разделе нет статей об исторических административно-территориальных единицах? Обычно такие статьи об исторических уездах, повятах, кантонах, графствах, округах так или иначе создаются. Меня этот вопрос волнует оттого, что административно-территориальная принадлежность всех населённых пунктов Болгарии вне зависимости от периода даётся по состоянию на настоящее время. ~ Чръный человек (беседа) 08:26, 28 април 2018 (UTC)

Статьи есть (пример Мелнишка околия), но конечно ретронимия тоже есть и надо исправлять - административная принадлежность должна быть созвучна времени. --Мико (беседа) 13:11, 28 април 2018 (UTC)

Когда всё это у вас будет создано, я обязательно потужусь в деле перевода на русский язык и переноса в русскоязычный раздел. ~ Чръный человек (беседа) 19:13, 28 април 2018 (UTC)

А как лучше переводить слово околия - как район или оставлять без перевода? ~ Чръный человек (беседа) 05:28, 29 април 2018 (UTC)

Чръный человек: - Не знаю - это устарела административная единица, но живое слово - болгарский перевод каазы. Я бы оставил потому что (думаю?) это понятное славянское слова, а район - галлицизм. --Мико (беседа) 06:05, 29 април 2018 (UTC)

Оставлю слово околия, тем более что в русском разделе есть тенденция к сохранению национальных названий администартивно-территориальных единиц. ~ Чръный человек (беседа) 07:06, 29 април 2018 (UTC)

Братя Миладинови.

Здравей, би ли хвърлил един поглед на статията за братя Миладинови в англоезичната Уикипедия. Един македонски спамер се опитва да я съсипе, а аз съм с предупреждение. Поздрав!Jingiby (беседа) 07:03, 29 април 2018 (UTC)

Уикипедия:Инкубатор/Статии/Атанас Стоянов (Войводата)

Това нещо може ли да се спаси в някакъв вид? Значимост? --Стан (беседа) 17:28, 14 май 2018 (UTC)

За значимост безспорно има - депутат и т.н., но дали е верно изобщо? Силно ме съмнява мене лично. --Мико (беседа) 17:33, 14 май 2018 (UTC)

Не го засичам никъде. Щеше да го има и в ЕПК. Кочев:? --Мико (беседа) 17:46, 14 май 2018 (UTC)--Мико (беседа) 17:46, 14 май 2018 (UTC)

Вече съм коментирал тази тема на моята беседа. И аз не намирам никакви автентични сведения за него. Някои данни в статията изглежда са неверни или неточни.--Кочев (беседа) 18:00, 14 май 2018 (UTC)

Списък на крепостите в Република Македония

Мико, би ли погледнал препратките към пояснителни страници тук, че не успях да ги оправя всичките. --Стан (беседа) 17:33, 17 май 2018 (UTC)

Готово. --Мико (беседа) 05:05, 18 май 2018 (UTC)

Архондика

Ето още един на куп [13] като си се фанал. --Алиса Селезньова (беседа) 08:56, 25 май 2018 (UTC)

Редакция родословно дърво Исачеви

Здравейте, искам да Ви попитам каква е причината да премахнете редакцията ми от 14:28, 1 юни 2018 за шаблон "Фръчкови"? Ivunchata (беседа) 11:00, 4 юни 2018 (UTC)

Здравейте - аз написах на беседата, ако не сте видели. Значи идеята на родословните дървета е да се покажат личностите, които имат значимост, а не всички членове на рода. Ако некой от тези, които сте добавили е например зограф, дори и да не заслужава отделна статия - може да се спомене в статиите за роднините му - тогава да. --Мико (беседа) 16:19, 4 юни 2018 (UTC)

Мико, човекът е запознат в детайли с родословието на рода. Jingiby (беседа) 17:53, 4 юни 2018 (UTC)

Привет, благодаря за пояснението, но в този ред на мисли - какви са критериите за значимост на вече включените членове в родословното дърво - напр. на Аспарух и Кирил Георгиеви или на Велян Траянов? Ivunchata (беседа) 07:35, 5 юни 2018 (UTC)

Шаблонът е по Василиев, който дава винаги само смислените членове - по правило всички зографи, дори и да не ги е споменавал. От време на време изникват по други източници и ги посинявам. Ето вижте например - [14] Яким Константинов не беше споменат във Василиев, а излезе по-късно като зограф. Затова и казах, че, ако има неква смислена значимост дори и да е под чертата - ако може да се разкаже в другите членове (обикновено бащата), тогава ги оставяме. Отделно, ако познавате рода - може би имате некви документи - кръщелни от Галичник и прочие, които са отлична илюстрация. Също така и двама членове висят. --Мико (беседа) 15:58, 5 юни 2018 (UTC)

ru:Категория:Выпускники богословского факультета Софийского университета

Возможно есть смысл завести такую же категорию и в Болгарском разделе? ~ Чръный человек (беседа) 08:16, 7 юни 2018 (UTC)

Конечно. Сделаю. --Мико (беседа) 16:10, 7 юни 2018 (UTC)

Неизползвани шаблони

Здрасти, има едни шаблони, които не се използват. Би ли им решил съдбата? Шаблон:Ном Драма‏‎, Шаблон:Ном Кавала‏, Шаблон:Ном Костур‏‎ и Шаблон:Ном Халкидики --Стан (беседа) 09:55, 15 юни 2018 (UTC)

Готово. --Мико (беседа) 14:52, 15 юни 2018 (UTC)

ЦИЕ пролет 2018

		Централно- и Източноевропейска Пролет 2018
		Поздравления, Мико! Получаваш втора награда в категория „Най-голям брой нови статии“ в тазгодишното състезание за писане и подобряване на статии, свързани с Централна и Източна Европа. Благодарим ти за положените усилия!

Получаваш втора награда на стойност 50 лв. Моля, пиши на spasimir.v.pilevgmail.com, за да посочиш кои книги си избираш и по какъв начин да ти бъдат доставени. Благодаря! --Спасимир (беседа) 07:56, 17 юни 2018 (UTC)

Без източници

Здрасти, не знам дали ти се занимава, но има едни 316 статии отбелязани като част от Портал Македония, които имат Шаблон:Без източници. Ако ви се занимава с това ето списъка: [15] --Стан (беседа) 08:55, 2 юли 2018 (UTC)

Улици

Μεγάλου Αλεξάνδρου

Μεγάλου Αλεξάνδρου: Мегас Александрос или Александър Велики? — Luchesar • Б/П 07:56, 3 юли 2018 (UTC)

„Мегалос Александрос“. --Мико (беседа) 15:11, 3 юли 2018 (UTC)

Мерси, требва явно да наблегна на граматиката. — Luchesar • Б/П 19:56, 3 юли 2018 (UTC)

В крайна сметка Мегалос или Мегас? Алиса, гледам, го пише Мегас, както и аз си мислех, че трябва да е.
— Luchesar • Б/П 09:17, 6 юли 2018 (UTC)

Принципно е ту Мегас, ту Мегалос - както си е избрала общината.--Мико (беседа) 15:59, 6 юли 2018 (UTC)

Освен ако отдругаде не стане ясно, ще го пиша Мегас. Ако не бъркам, генитивът е еднакъв и на „μεγάλος“, и на „μέγας“ - „μεγάλου“ - така че от него няма как да разбера как са си го представяли.
— Luchesar • Б/П 09:13, 7 юли 2018 (UTC)

Хахах - абсолютно си прав.:-D--Мико (беседа) 09:47, 7 юли 2018 (UTC)

Βασ. Φιλίππου

Βασ. Φιλίππου - Василяс Филипос? Γιαννακοχωρίου - Янакохори (Γιαννακοχώρι) или Янохори? — Luchesar • Б/П 13:24, 4 юли 2018 (UTC)

Василиос Филипос и Янакохори.--Мико (беседа) 14:04, 4 юли 2018 (UTC)

Тука също: защо „василиос“, като ми се вижда да е el:wikt:βασιλιάς, което се чете „василяс“?
— Luchesar • Б/П 09:17, 6 юли 2018 (UTC)

Да - Василиас исках да напиша, но силно нероятно е повечето улици да са с катаревусното Василевс, което гледам е и принципно името на статията в ел.--Мико (беседа) 16:03, 6 юли 2018 (UTC)

Да, тука е изписано „βασιλέως“, което явно е генитива точно на катаревусното „βασιλεύς“. Мерси! :)
— Luchesar • Б/П 09:02, 7 юли 2018 (UTC)

18ης Οκτωβρίου

18ης Οκτωβρίου - Декатос овдос октовриос? 25ης Μαρτίου - Икостос пемтос мартиос? Всъщност, в случая май трябва да са си октовриу, мартиу, защото става дума за дата от тоя месец? — Luchesar • Б/П 16:30, 4 юли 2018 (UTC)

Да - гърците ползват Genitivus temporalis. --Мико (беседа) 20:00, 4 юли 2018 (UTC)

Разбира се, „18 Октовриу“. Това аз бих лично го нормализирала, както държа да отбележа генитивусът вече лично е направил. 19 май (улица в Драма) :-D. --Алиса Селезньова (беседа) 08:36, 5 юли 2018 (UTC)

Хаха - съгласен съм напълно с превод на датите. Явно и съм бил съгласен и без да го знам - това е защото като истински българин учил руски през 80-те сърцето ми винаги е било с инструментала, а не с генитива.--Мико (беседа) 06:02, 6 юли 2018 (UTC)

Некои после ме бъзикат, че съм викал „итерация“ :-D — Luchesar • Б/П 09:23, 6 юли 2018 (UTC)

Φλώρινα - Έδεσσα

И пак за междуградските пътища: сигурни ли сме, че искаме „Φλώρινα - Έδεσσα“ да го превеждаме като „Флорина - Едеса“, а не като „Лерин - Воден“? Това едва ли са официални имена на пътищата. По-скоро ми се струва, че са въведени в OSM, за да е ясно накъде води пътят.
— Luchesar • Б/П 09:50, 6 юли 2018 (UTC)

Така е - не са официални имена и съответно ги пишем разказвателно и информативно Лерин - Воден.--Алиса Селезньова (беседа) 10:30, 6 юли 2018 (UTC)

Ι. Άρτη

Ι. Άρτη може ли да идва от Ι. Μ. Άρτης, демек Ιερά Μητρόπολις Άρτης, и съответно да бъде Иера Артис? Или е нещо друго?
— Luchesar • Б/П 11:22, 6 юли 2018 (UTC)

Йоанис Артис. В 99% от случаите Ι. е Йоанис, К. е Константинос, Г. е Георгиос.--Алиса Селезньова (беседа) 11:46, 6 юли 2018 (UTC)

Имах такива съмнения, но Йоанис кой знае защо не ми мина през ума, мерси! Явно е некъв генерал. — Luchesar • Б/П 11:57, 6 юли 2018 (UTC)

Έκτη

Това очевидно е улица „Шеста“, но как го пишем? „6“? „Екти“? — Luchesar • Б/П 11:43, 6 юли 2018 (UTC)

Освен ако не е Ектис. Ако не е - „6“.--Алиса Селезньова (беседа) 11:46, 6 юли 2018 (UTC)

„Έκτη“, така че ясно - „6“. Мерси! — Luchesar • Б/П 11:54, 6 юли 2018 (UTC)

Αγνώστου Στρατιώτη

Тези не ги превеждаме, или? Агностос Стратиотис? (някой може да си помисли, че е име) — Luchesar • Б/П 11:43, 6 юли 2018 (UTC)

Не го превеждаме.--Алиса Селезньова (беседа) 11:46, 6 юли 2018 (UTC)

Παράκαμψη Έδεσσας

„Паракампси Едесас“ или „Воден околовръстен“? — Luchesar • Б/П 11:53, 6 юли 2018 (UTC)

Според мен Околовръстен път (Воден). Ако е на картата на Воден, няма нужда от пояснение - само Околовръстен път.--Алиса Селезньова (беседа) 12:05, 6 юли 2018 (UTC)

Картата е обща, като Гугъл мапс, така че го писах „Околовръстен път Воден“. — Luchesar • Б/П 12:29, 6 юли 2018 (UTC)

Воденски според мен задължително - в генитив е. --Алиса Селезньова (беседа) 12:45, 6 юли 2018 (UTC)

Батани?

Тука [16] пише, че тая Батания дължала името си на нещо батани - некви машини за обработка на вълна. Христо Батанджиев ще да е свързан, аз обаче не открих. Ако е батан по нашки - махалата де факто требва да е Батани? --Алиса Селезньова (беседа) 09:29, 8 юли 2018 (UTC)

Тепавица. В тоя смисъл Батани, но е превод.--Мико (беседа) 09:37, 8 юли 2018 (UTC)

По-сторо връщане към истината - която ще да е била Батаните. Благодаря - явно е ладинска дума. [17] Ще направя препратка и ще сложа в тепавица, така ще се обясни Батанджиев, Батановци и серия други топоними явно. Научихме нещо. --Алиса Селезньова (беседа) 09:41, 8 юли 2018 (UTC)

Да видят викаш антисемитите откъде е дошла цивилизацията. --Мико (беседа) 13:10, 8 юли 2018 (UTC)

dspace.museumshops.gr/jspui/retrieve/43342/641237.pdf

Първата българска църква във Варна

Здрасти. Тази църква, според проучването ми, се казва Архангел Михаил и е православна. Нашата статия казва, обаче, че това е католически храм, а и визуално няма много сходства. Въпросът ми е: това две отделни църкви с едно и също име ли са или някоя от тях е била преименувана? Ще се радвам да ѝ намерим място на тая снимка. --ShockD (беседа) 12:24, 10 юли 2018 (UTC)

Напълно различни и на различни места. Католическата на снимката съм я виждал и знам къде е - православната си немам и хал хабер - за местене са на АМ (православна църква във Варна) и АМ (католическа църква във Варна). В Константин Дъновски може да се сложи засега, ако не ти се пише статия. --Мико (беседа) 12:28, 10 юли 2018 (UTC)

Ще се пробвам да напиша и попреместя. Намерих православната в Гугъл Карти и осъзнах, че съм покръстен там --ShockD (беседа) 13:03, 10 юли 2018 (UTC)

Хахахаха - ти си от Варна и ме питаш мене. Аз съм турист. Той и Константин Дъновски се оказва ненаписан. --Мико (беседа) 13:05, 10 юли 2018 (UTC)

Да, личи си колко ми присърце църковното дело, нали? За православната е готова, но се зачудих дали католическата църква не трябва да е параклис? Аз не разбирам, така че мести по свое усмотрение, ако е нужно. --ShockD (беседа) 07:44, 11 юли 2018 (UTC)

Македоно-Одринско Опълчение - Арменско, Леринско

I have come across a certificate from the Македоно-Одринско Опълчение issued to Anastas Lazarov of Armensko, an immigrant to the US. If you think it would be of interest, let me know and I can put in in Wikimedia Commons--Drenowe (беседа) 21:46, 10 юли 2018 (UTC)

But of course - we can illustrate the village. As you know all documents are highly appreciated . I have made a special Category and I've uploaded all the Certificates that I've found. --Мико (беседа) 07:50, 11 юли 2018 (UTC)

I tried putting the photo in the special category, but was unsuccessful (Шчо чекаш, стар човек съм. Не ги знам вия нови мурафети :-). You can find it here. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Armensko_Makedono-Odrinsko_Opulchenie_1B.jpg

Хаха - чак пък толкова... Готово. Сложих го в Арменско - за съжаление не можах да разчета подписа на капитана. --Мико (беседа) 16:06, 12 юли 2018 (UTC)

„Нотев“, може би. --Поздрави, Петър Петров 14:46, 20 юли 2018 (UTC)

Свети Спас (Ораов дол)

Здраво Мико, увидов дека имате статија насловена „Свети Спас (Ораов дол)“, но ова е грешка направена во страницата на Повардарската епархија и се работи за непостоечка црква. Имено, црквата во Ораов Дол се нарекува „Свети Никола“, а нејзините фотографии можеш да ги најдеш на Ризницата, направени преку нашиот проект Викиекспедиции :) Поздрав --Ehrlich91 (беседа) 20:12, 23 август 2018 (UTC)

Сега ще го оправим. --Мико (беседа) 20:16, 23 август 2018 (UTC)

Илюстрация Илинден

Да не та плашим, ама ситуацията не е особено розава.

• Official Documents Concerning the Deplorable Condition of Affairs in Macedonia
• Аведис Ахаронян
• Александър Андреев
• Александър Евтимов
• Александър Икономов (Кюстендил)
• Александър Панайотов
• Александър Праматарски (кмет)
• Александър Радев
• Александър Соколов (ВМОРО)
• Александър Стефанов
• Али Ходжалар
• Анастас Лозанчев
• Анастас Матлиев
• Анастас Разбойников
• Анастас Спространов
• Ангел Атанасов
• Ангел Винички
• Ангел Корабаров
• Ангел Секулов
• Ангел Узунов
• Ангел Чалъков
• Андонис Влахакис
• Андон Узунов
• Андрей Докурчев
• Андрей Кожухаров
• Анто Колев
• Антон Шибаков
• Апоскеп
• Апостол Петков
• Аргир Манасиев
• Арменско
• Арсо Генов
• Арсо Локвички
• Арсо Цветков
• Атанас Ансаров
• Атанас Кършаков
• Атанас Лютвиев
• Атанас Марковски
• Атанас Шарков
• Аце Дорев
• Бабчор
• Баница (дем Лерин)
• Барешани
• Бедрос Сиремджиян
• Белотино
• Белче
• Бесвина
• Бизово
• Биолчеви
• Биралци
• Битолска българска община
• Битолски конгрес на ВМОРО (1905)
• Битолски революционен окръг
• Битоля
• Благой Пуздерлиев
• Благой Тодев
• Бобища
• Богородица (община Гевгели)
• Бозец
• Бой при връх Кукла
• Болно
• Бориево
• Борис Илиев
• Борисово (община Ново село)
• Борис Сугарев
• Боян Биолчев (революционер)
• Бразда
• Брайчино
• Брезница (дем Преспа)
• Брусник (община Битоля)
• Буф
• Българска Блаца
• Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
• Бъмбоки
• Васил Аджаларски
• Васил Войнов (революционер)
• Васил Клисаров
• Васил Мутафов
• Васил Пасков
• Васил Петлешков
• Васил Попангелов
• Васил Попов (Добърско)
• Васил Пуфката
• Васил Чакаларов (Коритен)
• Васил Чекаларов
• Васил Янев
• Величко Спасов
• Велмевци
• Велюса
• Винишка афера
• Вишени
• Владимир Кипров
• Владимир Лютвиев
• Владимир Милчинов
• Владислав Алексиев
• Воден
• Воденчани
• Водоча
• Вощарани
• Врабчище
• Връбник
• Вълкодери
• Вълчища (дем Мъглен)
• Въмбел
• Върбени (дем Лерин)
• Върховен македоно-одрински комитет
• Гаврил Зафиров
• Гевгелийски квартал
• Гено Димитров
• Георги Белев (революционер)
• Георги Богданов (революционер)
• Георги Гешанов
• Георги Карев
• Георги Маринов (революционер)
• Георги Минков
• Георги Мучитанов
• Георги Николов (Охрид)
• Георги Пейков
• Георги Петров Ербапо
• Георги Попбогданов
• Георги Попгорганов
• Георги Попов (Серменин)
• Георги Попхристов
• Георги Радев (дипломат)
• Георги Радев (революционер)
• Герасим Огнянов
• Герасим Янев
• Герман (дем Преспа)
• Герман Чиковски
• Глуво
• Гола (дем Кукуш)
• Голак (дем Просечен)
• Голема махала
• Гоно Азъров
• Гоно Янев
• Горгопик
• Горенци (дем Костур)
• Горна Бела църква
• Горна Сушица
• Горно Агларци
• Горно Дивяци
• Горно Дупени
• Горно Неволяни
• Горно Родиво
• Горяне
• Гоце Междуречки
• Градец (община Врабчище)
• Градобор
• Григор Тотев
• Грубевци
• Гръцка въоръжена пропаганда в Македония
• Гумендже
• Гьолбаш
• Гьорче Петров
• Гюрищки конгрес
• Гюрищки манастир
• Дамян Георгиев
• Дамян Мартинов
• Декларация на емигрантските македонски организации (1940)
• Дельо Марковски
• Димитър Андонов (революционер)
• Димитър Апостолов
• Димитър Аржанец
• Димитър Битраков
• Димитър Бужбов
• Димитър Велянов
• Димитър Гущанов
• Димитър Динев (революционер)
• Димитър Запрянов
• Димитър Иванов (Горно Върбени)
• Димитър Илиев (революционер)
• Димитър Лазаров (революционер)
• Димитър Ляпов
• Димитър Михайлов (общественик)
• Димитър Станишев (Галичник)
• Димитър Стоянов Житошанец
• Димко Крепиев
• Димче Сарванов
• Дине Клюсов
• Доброще
• Добърско
• Додулари
• Дойран
• Долна Бела църква
• Долни Порой
• Долни Тодорак
• Долно Агларци
• Долно Дупени
• Долно Перово
• Долно Родиво
• Донка Ушлинова
• Дреничево
• Дреновени
• Дъбово (дем Пеония)
• Дъмбени
• Дърмени
• Евстатий Чальовски
• Евтим Апочев
• Евтим Янкулов
• Ездра Флорентин
• Езерани
• Езерец (дем Хрупища)
• Екатерина Арнаудова
• Екатерина Оклева
• Емануил Лепчев
• Енидже Вардар
• Желин
• Жерви
• Живойно
• Жиковищки манастир
• Жупанища
• Журче
• Загоричани
• Зафир Димков
• Захари Гьорев
• Захари Новев
• Захария Шумлянска
• Здуне (община Гостивар)
• Зелениче
• Златан Миленков
• Златолист (област Благоевград)
• Зубовце (община Врабчище)
• Иван Антонов
• Иван Битраков (революционер)
• Иван Илиев (Шивец)
• Иван Караджов (революционер)
• Иван Киселинов
• Иван Мутафов
• Иван Наумов Алябака
• Иван Нелчинов
• Иван Сматракалев
• Иван Смичков
• Иван Филипов (свещеник)
• Иван Цончев
• Игнат Мангъров
• Изглибе
• Илинденска организация
• Илинденско-Преображенско въстание
• Илия Гъсков
• Илия Настев
• Илия Попиванов
• Илия Ращанов
• Илия Русев
• Ичко Димитров
• Йово Йованович
• Йордан Пиперката
• Йордже Дичев
• Казаново
• Календра
• Кара Ташо
• Карбуница
• Кирил Стоянов
• Кирил Трайчев
• Киряк Шкуртов
• Климент Хаджов
• Козма Погончев
• Кокошинско клане
• Колич Ивановски
• Кольо Добровенски
• Кондороби
• Кономлади
• Конско (община Гевгели)
• Константин Антонов
• Константин Нунков
• Константин Тренчев (общественик)
• Коритен (дем Илиджиево)
• Косинец
• Коста Гацев
• Костадин Николов
• Коста Костурски
• Костандо Живков
• Костенария
• Костурени
• Костурино (община Струмица)
• Коте Христов
• Коце Ципушев
• Крани
• Кривени
• Кронцелево
• Крушево (град)
• Кръстьо Калабуров
• Кръстьо Трайков
• Кръстю Лазаров
• Кузман Траянов
• Кузо Димитров
• Кузо Попдинов
• Кула (дем Долна Джумая)
• Куманичево (дем Костур)
• Курбиново
• Къпиняни
• Лавци (община Ресен)
• Лазар Димитров (Дренок)
• Лазар Доямов
• Лазар Ридов
• Лазар Томов
• Ламбе Арнаудов
• Ламбо Василев
• Ламбо Мургов
• Лева река (община Ресен)
• Леонидас Петропулакис
• Леон Ламуш
• Лесково (Мъгленско)
• Лобаница
• Лугунци (дем Мъглен)
• Луиза Станишева
• Лука Групчев
• Лука Иванов
• Лука Поптеофилов
• Луковец (Гърция)
• Любен Казаски
• Любетино
• Любойно
• Любомир Милетич
• Лямбе Блажев
• Македонски културен дом (София)
• Манасий Бабов
• Манасий Лучански
• Мангила
• Манол Розов
• Марикостиново
• Марко Бочар
• Марко Иванов
• Марко Лазаров
• Марко Христов
• Матей Геров
• Мачуково
• Мегленци
• Метимир
• Методий Чеков
• Методи Стойчев
• Милан Гюрлуков
• Милан Дамянов
• Милан Делчев
• Милан Матов
• Милан Стоилов
• Миле Рахов
• Мино Димитров
• Мино Пържолов
• Миравци
• Мирчо Кочов
• Мирчо Найденов
• Митре Влаха
• Митре Пировски
• Михаил Думбалаков
• Михаил Розов
• Михаил Ставрев
• Мише Развигоров
• Мокрени (дем Суровичево)
• Моноспитово
• Мренога
• Мръсна
• Мъглен (област)
• Наколец
• Наум Марковски
• Наум Темчев
• Наум Христов
• Неволянско клане
• Недко Варимесов
• Неокази (дем Лерин)
• Неред
• Нестор Иванов
• Никола Алтъпармаков
• Никола Даскалов (революционер)
• Никола Кузинчев
• Никола Лефтеров
• Никола Мильовски
• Никола Михов (революционер)
• Николаос Платанияс
• Никола Пасхов
• Никола Попстефанов (революционер)
• Никола Попфилипов
• Никола Рашайков
• Никола Русински
• Никола Стоянов
• Никола Юрданов
• Нов Истевник
• Ново село (дем Даутбал)
• Ново село (община Врабчище)
• Ованес Зармарян
• Ованес Таракджиян
• Олища
• Осничани
• Отешево
• Ошляни
• Павел Христов (революционер)
• Панайот Хитов
• Пандил Шишков
• Пано Младчев
• Параскева Лозанчева
• Парашкев Цветков
• Пере Тошев
• Петруш Йовчев
• Петър Ацев
• Петър Кирин
• Петър Коджабашиев (Серменин)
• Петър Мирчев
• Петър Попарсов
• Петър Стрезов
• Петър Тинев
• Петър Чаулев
• Пехчево
• Пехчевци
• Пирин (село)
• Подмочани
• Пожарско
• Поздивища
• Поляни (дем Мъглен)
• Почеп
• Прекопана
• Прелюбище
• Претор (село)
• Пуста река
• Пъпли
• Пътеле
• Ракитница (община Демир Хисар)
• Растойца
• Ресен
• Ругуновец
• Рудари
• Рудник (дем Суровичево)
• Ръмби
• Саракиново
• Сборско
• Свети Наум (манастир)
• Секула Алексов
• Сенокос (община Врабчище)
• Серменин
• Серски революционен окръг
• Серско българско педагогическо училище
• Сетина
• Сехово
• Симеон Добревски
• Симеон Евтимов
• Скопско българско педагогическо училище
• Славейко Арсов
• Слави Мерджанов
• Слепченски манастир
• Слоещица
• Солунски атентати
• Солунски революционен окръг
• Сопотница
• Сотир Ристев
• Спас Мартинов
• Спас Саракинов
• Спиридон Джеров
• Сребра Апостолова
• Сребрен Поппетров
• Стамат Неделчев
• Стамен Темелков
• Станислава Караиванова
• Стефан Апостолов
• Стефан Гайдарски
• Стефан Кондаков
• Стефан Мандалов
• Стефан Петков (революционер)
• Стойо Лазаров
• Стойчо Кецкаров
• Стоян Божов
• Стоян Димитров
• Стоян Калоянов (революционер)
• Стоян Настев
• Стоян Попсимеонов
• Стоян Филипов
• Струмица
• Струпино
• Сухо
• Сърбци
• Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България
• Съюз на македонските младежки организации
• Таки Николов
• Тана Кировска
• Тане Николов
• Тано Кудев
• Тачо Хаджистоенчев
• Ташко Арсов
• Ташко Карев
• Ташко Костов
• Теофил Аврамов
• Теофил Николов
• Тихолища
• Тодор Александров
• Тодор Байрактаров
• Тодор Златков
• Тодор Лазаров
• Тодор Пейков
• Тодор Попадамов
• Тодор Сопотски
• Тодор Станков
• Тодорци (дем Мъглен)
• Тодор Шикалев
• Тодор Яковов
• Трайко Благоев
• Трайко Попов (Гявато)
• Трайчо Чундев
• Тресино
• Три води
• Трите хана
• Турие (дем Лерин)
• Тушин
• Търново (дем Преспа)
• Търсие
• Филип Манолов
• Фоти Кирчев
• Фрънгово
• Хаджилар (дем Кукуш)
• Хаджи Христо Българин
• Хараламби Мърдев
• Харалампий Радичев
• Хачик Асланян
• Христо Андонов
• Христо Батанджиев
• Христо Вълканов
• Христо Далкалъчев
• Христо Иванов Майсторчето
• Христо Капитанчето
• Христо Кондев
• Христо Лапайков
• Христо Манов
• Христо Настев
• Христо Настев (Опеница)
• Христо Пармаков
• Христо Пасхов
• Христо Спиров
• Христо Станишев
• Христо Танушев
• Христо Траянов
• Христо Хаджиилиев
• Христо Шалдев
• Христо Шикалов
• Цакони (дем Мъглен)
• Цанко Златев
• Цапари
• Царев двор
• Цено Куртев
• Цер (община Кичево)
• Църнешево
• Чекови
• Черешница (дем Костур)
• Чърновища
• Шестеово
• Шивец
• Шупли камен
• Щерьо Юнана
• Щърбово
• Юлиан Шумлянски
• Юнак (дружество)
• Юрданка Пукавичарова
• Юрдан Стоянов
• Яким Василев
• Яким Игнатиев
• Яким Търчилежов
• Яне Сандански
• Янис Пицулас
• Янко Добринов

Петстотин пейсе и пет без една. Даже и кат за бот изглежда мазохистично, ама поне има некъв шанс да се разминат белите ризки с дълъг ръкав. :-D
— Luchesar • Б/П 22:10, 26 август 2018 (UTC)

Не, не става с бот - ще си ги ръчкам бавно. Благодарим. --Мико (беседа) 05:32, 27 август 2018 (UTC)

Паметни плочи от Враня

Мико, качих няколко стари снимки с паметни плочи от с. Враня с категория Vranya,_Blagoevgrad_Province. Би ли ги погледнал, че ти по се оправяш с категориите? По-късно днес или утре ще добавя някои във Военни_паметници_в_област_Благоевград. Малко се притеснявам да добавя тези на Димитър Манолов щото той доколкото знам си е бил само учител. Прадядо е на мой приятел та ако е интересен с нещо мога да разровя какво е останало от него. --Сале (беседа) 14:37, 29 август 2018 (UTC)

Отлично. За мене лично е над чертата - възрожденски учител, има си години, плоча. --Мико (беседа) 14:49, 29 август 2018 (UTC)

Па той има даже две плочи :) Едната е на стената на църквата зад олтара, което ще рече, че е бил голяма работа на местно ниво. Ако дадеш акъл какви източници да търся та да напиша статия за него нема да се разсъдя. Не знам дали ще е конфликт на интереси. На мен не ми е роднина. --Сале (беседа) 15:04, 29 август 2018 (UTC)

Би требвало да го има в Българска възрожденска интелигенция. Като седна на комп ще видим и аз. Не мога да го открия в Книги - требва да се надникне на хартия. --Мико (беседа) 15:35, 29 август 2018 (UTC)

Димитър Тъпков

В сайта Солун и българите открих една прелюбопитна фотография [18] на надгробния кръст на Тъпков, който изглежда е запазен и днес. Дали можем да я ползваме в статията за него. Между другото в този сайт има още много интересни снимки от Солун.--Кочев (беседа) 16:09, 10 септември 2018 (UTC)

За съжаление - не. Но всички стари снимки и документи и корици ги качвам методично. Стигнал съм до История-Политика-Революционни и легални организации двете писма на Хаус, които не са качени. Следва История-Политика-Балкански войни. Ако искаш попрехвърли малко в Общомедия. --Мико (беседа) 16:13, 10 септември 2018 (UTC)

Меню за източниците

Ако искаш да тестваш менюто с източниците, за което ти писах, добави си следното в Special:MyPage/common.js:

window.tpl2 = {
	"Шаблони за източници…": "-",
	"Енциклопедия „Пирински край“": "<ref>{{ЕПК|>>|<<|}}</ref>",
	"Македонска енциклопедија": "<ref>{{МКЕ|>>|<<}}</ref>",
	"Македония. Етнография и статистика": "<ref>{{МЕС|>>|<<|}}</ref>",
	"Православная энциклопедия": "<ref>{{ПЕ|>>|<<|}}</ref>",
	"Dict of Greek & Roman Bio and Myth": "<ref>{{DM|>>|<<|}}</ref>"
};

Менюто вмъква в текста съответните примерно <ref>{{МЕС||}}</ref>. По-нататък може да го добавим като джаджа за включване от настройките.
— Luchesar • Б/П 16:34, 10 септември 2018 (UTC)

Костаниднка Миладинова

Познавам художничката лично. Тя е наследник на големия род на братя Миладинови--BioPupil (беседа) 11:49, 15 септември 2018 (UTC)