Варна: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без шедьоври
Ред 19: Ред 19:
'''Варна''' е най-големият по население град на [[Българското Черноморие|българското черноморие]] и третият по население град в България. Разположен е в североизточната част на страната и е административен център на едноименните [[община Варна|община]] и [[Област Варна|област]]. Броят на жителите му е 334&nbsp;870<ref name="cities census 2011">{{bg icon}}[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=45 National Statistical Institute - Main Towns Census 2011]</ref> според преброяването от 2011 година. В древността на неговото място се намира гръцката колония [[Одесос]]. От 20 декември 1949 година до 20 октомври 1956 година градът носи името Сталин. Предполага се, че сегашното му име идва от думата „вар“, означаваща минерален извор.<ref>Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001</ref>
'''Варна''' е най-големият по население град на [[Българското Черноморие|българското черноморие]] и третият по население град в България. Разположен е в североизточната част на страната и е административен център на едноименните [[община Варна|община]] и [[Област Варна|област]]. Броят на жителите му е 334&nbsp;870<ref name="cities census 2011">{{bg icon}}[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=45 National Statistical Institute - Main Towns Census 2011]</ref> според преброяването от 2011 година. В древността на неговото място се намира гръцката колония [[Одесос]]. От 20 декември 1949 година до 20 октомври 1956 година градът носи името Сталин. Предполага се, че сегашното му име идва от думата „вар“, означаваща минерален извор.<ref>Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001</ref>


Наричана „морската столица“<ref>[http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=51034 Как Варна стана морската столица]</ref> или „лятната столица на България“<ref>[http://www.veda-bg.eu/?lang=bg&page=varna Информация за град Варна]</ref><ref>[http://www.igal.biz/bg/regions.php Строителна компания Игал, информация за град Варна]</ref>, Варна е също така важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие, както и университетски град, и морско пристанище. На територията и&#768; са разположени седалището на Държавната агенция „Морска администрация” и [[Военноморски сили|Адмиралтейството]] на [[Българска армия|Българската армия]].
Наричана „морската столица“<ref>[http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=51034 Как Варна стана морската столица]</ref> или „лятната столица на България“<ref>[http://www.veda-bg.eu/?lang=bg&page=varna Информация за град Варна]</ref><ref>[http://www.igal.biz/bg/regions.php Строителна компания Игал, информация за град Варна]</ref>, Варна е също така важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие, както и университетски град и морско пристанище. На територията и&#768; са разположени седалището на Държавната агенция „Морска администрация” и [[Военноморски сили|Адмиралтейството]] на [[Българска армия|Българската армия]].


Сред по-известните международни културни мероприятия, които се провеждат в града са театрален фестивал „[[Варненско лято (театрален фестивал)|Варненско лято]]“, музикален фестивал „[[Варненско лято]]“, балетен конкурс, джаз фестивал „[[Варненско лято (джаз фестивал)|Варненско лято]]“, кинофестивал „[[Любовта е лудост]]“, [[Международен куклен фестивал "Златният делфин"|куклен фестивал "Златният делфин"]], [[Август в изкуствата]], [[Видеохолика]] и други. В Археологическия музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, принадлежащо на [[Култура Варна]].
Сред по-известните международни културни мероприятия, които се провеждат в града, са театралният фестивал „[[Варненско лято (театрален фестивал)|Варненско лято]]“, музикалният фестивал „[[Варненско лято]]“, балетният конкурс, джаз-фестивалът „[[Варненско лято (джаз фестивал)|Варненско лято]]“, кинофестивалът „[[Любовта е лудост]]“, [[Международният куклен фестивал "Златният делфин"|куклен фестивал "Златният делфин"]], както и [[Август в изкуствата]], [[Видеохолика]] и други. В Археологическия музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, принадлежащо на [[Култура Варна]].


== География ==
== География ==
=== Местоположение ===
=== Местоположение ===
[[Картинка:Варна от космоса.jpg|мини|ляво|250п|Сателитна снимка на Варна и [[Варненско езеро|езерото]]]]
[[Картинка:Варна от космоса.jpg|мини|ляво|250п|Сателитна снимка на Варна и [[Варненско езеро|езерото]]]]
Град Варна е разположен на северния и на западния бряг на подковообразния [[Варненски залив|Варненския залив]] и на североизточния бряг на продълговатото [[Варненско езеро|Варненското езеро]] с два изкуствени водни пътя, свързващи залива и езерото и [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]]. Заема площ от 238 km<sup>2</sup> и от дълбока древност е заобиколен от лозя, овощни градини и гори.
Град Варна е разположен на северния и на западния бряг на [[Варненски залив|Варненския залив]] и край [[Варненско езеро|Варненското езеро]]. Най-южната и централната част на града се свързват посредством [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]]. Варна заема площ от 238 km<sup>2</sup>.


Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени единствено кварталите [[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]] и [[Галата (квартал)|Галата]]. На северния бряг са разположени основната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градския плаж.
Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите [[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]] и [[Галата (квартал)|Галата]]. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.


Около града постепенно се образува [[агломерация]] с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „[[Евксиноград]]“ - „[[Златни пясъци]]“ и в посока квартал [[Виница (Област Варна)|„Виница“]]. Земите в посока град [[Аксаково]] също са в процес на активно застрояване. Назряло е актуализиране на териториално-административното деление на региона и изграждане на адекватна инфраструктура, която да отговаря на съвременните изисквания за комуникация и отдих на населението.
Около града постепенно се образува [[агломерация]] с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „[[Евксиноград]]“ - „[[Златни пясъци]]“ и в посока квартал [[Виница (Област Варна)|„Виница“]]. Територията в посока град [[Аксаково]] също е в процес на застрояване.


В чертите на града вече са летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „[[Слънчев ден]]“), и „[[Златни пясъци]]“). Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града [[Кранево|с. Кранево]], гр. [[Балчик]] и гр. [[Каварна]]. Градът има {{източник|общо 20 километра}} пясъчни плажове и топли минерални извори {{източник|(35–55 °C)}}.
В чертите на града са курортните комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ и „[[Златни пясъци]]“). Населените места с туристическо значение край Варна са северно ситуираните [[Кранево|с. Кранево]], гр. [[Балчик]] и гр. [[Каварна]]. Градът има {{източник|общо 20 километра}} пясъчни плажове и топли минерални извори {{източник|(35–55 °C)}}.


=== Aдминистративно деление ===
=== Aдминистративно деление ===
Ред 56: Ред 56:
| квартали [[Виница (Област Варна)|„Виница“]], [[Изгрев (квартал на Варна)|„Изгрев“]], [[Левски (квартал на Варна)|„Левски“]], [[Цветния квартал (Варна)|„Цветен квартал“]], [[Морска градина (Варна)|„Морска градина“]], [[Чайка (квартал на Варна)|„Чайка“]], [[Бриз (квартал на Варна)|„Бриз“]], [[Траката (квартал на Варна)| „Траката“]], „[[Евксиноград]]“;<br/> курорти [[Свети Илия (курорт)|„Свети Илия“]], [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|„Св. Св. Константин и Елена“]], „[[Слънчев ден]]“, [[Ален мак (курорт)|„Ален мак“]], [[Чайка (курорт)|„Чайка“]], [[Ривиера (курорт)|„Ривиера“]], „[[Златни пясъци]]“
| квартали [[Виница (Област Варна)|„Виница“]], [[Изгрев (квартал на Варна)|„Изгрев“]], [[Левски (квартал на Варна)|„Левски“]], [[Цветния квартал (Варна)|„Цветен квартал“]], [[Морска градина (Варна)|„Морска градина“]], [[Чайка (квартал на Варна)|„Чайка“]], [[Бриз (квартал на Варна)|„Бриз“]], [[Траката (квартал на Варна)| „Траката“]], „[[Евксиноград]]“;<br/> курорти [[Свети Илия (курорт)|„Свети Илия“]], [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|„Св. Св. Константин и Елена“]], „[[Слънчев ден]]“, [[Ален мак (курорт)|„Ален мак“]], [[Чайка (курорт)|„Чайка“]], [[Ривиера (курорт)|„Ривиера“]], „[[Златни пясъци]]“
|}
|}

=== Релеф и води ===
* Свлачищата
* Варненското езеро
* минерални извори

{{раздел-мъниче}}


=== Климат ===
=== Климат ===

Версия от 04:05, 21 февруари 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

Варна
Знаме
      
Аспарухов мост, крайбрежието на Черно море, Евксиноград, Варненски археологически музей, Драматичен театър ”Стоян Бъчваров”, Катедрален храм "Успение Богородично", Дръзки, Военен клуб, Дворец на културата и спорта, Древноримски бани, Етнографски музей
Аспарухов мост, крайбрежието на Черно море, Евксиноград, Варненски археологически музей, Драматичен театър ”Стоян Бъчваров”, Катедрален храм "Успение Богородично", Дръзки, Военен клуб, Дворец на културата и спорта, Древноримски бани, Етнографски музей
Общи данни
Население350 345 души[1] (15 март 2024 г.)
2271 души/km²
Землище154,236 km²
Надм. височина80 m
Пощ. код9000-9030
Тел. код052
МПС кодВ
ЕКАТТЕ10135
Демонимvarnesi
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Варна
Благомир Коцев
(ПП – ДБ; 8 ноември 2023)
Адрес на общината
бул. "Осми приморски полк " 43
тел.: 6929 (автоматична централа)
Е-поща: info@varna.bg
Официален Сайт: www.varna.bg
Уебсайтvarna.bg
Варна в Общомедия

Варна е най-големият по население град на българското черноморие и третият по население град в България. Разположен е в североизточната част на страната и е административен център на едноименните община и област. Броят на жителите му е 334 870[2] според преброяването от 2011 година. В древността на неговото място се намира гръцката колония Одесос. От 20 декември 1949 година до 20 октомври 1956 година градът носи името Сталин. Предполага се, че сегашното му име идва от думата „вар“, означаваща минерален извор.[3]

Наричана „морската столица“[4] или „лятната столица на България“[5][6], Варна е също така важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие, както и университетски град и морско пристанище. На територията ѝ са разположени седалището на Държавната агенция „Морска администрация” и Адмиралтейството на Българската армия.

Сред по-известните международни културни мероприятия, които се провеждат в града, са театралният фестивал „Варненско лято“, музикалният фестивал „Варненско лято“, балетният конкурс, джаз-фестивалът „Варненско лято“, кинофестивалът „Любовта е лудост“, куклен фестивал "Златният делфин", както и Август в изкуствата, Видеохолика и други. В Археологическия музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, принадлежащо на Култура Варна.

География

Местоположение

Сателитна снимка на Варна и езерото

Град Варна е разположен на северния и на западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват посредством Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km2.

Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.

Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“ - „Златни пясъци“ и в посока квартал „Виница“. Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.

В чертите на града са курортните комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ и „Златни пясъци“). Населените места с туристическо значение край Варна са северно ситуираните с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна. Градът има общо 20 километра[източник?] пясъчни плажове и топли минерални извори (35–55 °C)[източник?].

Aдминистративно деление

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна)[7], територията на град Варна е разделена на 5 района:

Район Квартали
„Аспарухово“
(27 252 жители)
квартали „Аспарухово“, „Галата“
„Владислав Варненчик“
(49 197 жители [8])
квартали „Владиславово“, „Кайсиева градина“
„Младост“
(87 386 жители)
квартали „Възраждане“, „Младост“, „Михаил Иванов“, „Победа“, „Трошево
„Одесос“
(85 341 жители)
квартали Център, „Христо Ботев”
„Приморски“
(104 150 жители)
квартали „Виница“, „Изгрев“, „Левски“, „Цветен квартал“, „Морска градина“, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“;
курорти „Свети Илия“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци

Климат

Изглед към града

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура — минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари. На 21 август 1951 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в България - 342 мм.[източник?]

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климатът е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.[източник?]

Преобладаващите ветрове през зимата са от северозападна и северна посока, а през лятото — от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето създава локална циркулация на приземния слой въздух (бризова циркулация). През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 km в сушата), а през нощта обратно — от сушата към морето.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек . Годишно
Рекордно висока
температура (°C)
22 23 28 29 34 36 35 39 36 32 27 22 . 41
Средна максимална дневна
температура (°C)
5,5 6,5 10,1 15,3 20,1 24,8 27,1 27,3 23,8 18,4 13,1 8,9 . 16,59
Средна
температура на морската вода (°C)
8 8 9 11 16 20 23 24 22 18 11 9 . 13.67
Средна
температура на въздуха (°C)
2 3 6 10 16 20 23 22 19 13 9 5 . 12.5
Средна минимална дневна
температура (°C)
−1,1 0,0 2,4 7,1 11,8 15,7 17,8 17,6 14,4 9,8 5,5 1,6 . 8,55
Рекордно ниска
температура (°C)
-20 -24 -13 -6 2 7 10 10 3 -7 -10 -12 . -24
Валежи (mm) 38 41 34 44 40 46 37 32 31 36 50 45 . 474
Брой на дните с валежи 9 9 8 10 9 9 7 5 6 7 8 9 . 96
Източници: World Weather Information Service Weatherbase Цветна скала за температурите

История

Районът на Варна през Древността

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име — Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. [9]

В началото на новото хилядолетие Одесос е част от съюза Пентаполис между градовете Томи (днес Констанца), Калатея, Месемврия (днес Несебър) и Аполония Понтика (днес Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. [10]

Римските терми

След разделянето на Римската империя през 395 година градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

Българско и византийско средновековие

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. [11]

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през 11 век.

В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града.

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер.[12] От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

Под османска власт

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град[източник?] по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 година.

Варна след Освобождението

Резиденция Евксиноград
Файл:Druzki Ngruev 27633738sP4020228.jpg
Българският боен кораб „Дръзки

След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Наред с тях в града живеят българи, евреи, арменци, татари и гагаузи. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна, като чак след Освобождението, когато е разрушена крепостната стена и се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, се развива Ени махале, т. е. българската махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нереченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар. На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 - гърци, 1 българин и 1 арменец.[13]

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната.[източник?]

Между 1883 и 1885 година през Варна е минавал прочутият Ориент Експрес.

През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа.[източник?] През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани — Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков[14]. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст — тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала.

Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. [15] При избухването на Балканската война в 1912 година 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

До Балканските войни Варна се развива като главен търговси център на България за внос на стоки от средиземноморието и колониалните западни империи. Паралелно с вносът се засилва и износът през варненското пристанище. В периода до Балканските войни градът се развива бурно и изживява най-големият си възход.[17]

Града между двете световни войни

Балканските войни слагат край на прогресиращия търговски стокооборот, а отнемането на Южна Добруджа от България и притокът на бежанци от Македония, Тракия и Добруджа (над 30 000) в града засилва безработицата, респективно бедността и усложнява нелекото следвоенно социално положение на гражданите.[18] Много предприятия не издържат на следвоенната икономическа криза и фалират, причинявайки нова вълна от безработица. Градът започва бързо да губи търговското си значение.[19]

Международен стокооборот през Черноморските пристанища
Варна
Бургас
Година Внос Износ Внос Износ
1920 47,80% 15,20% 14,20% 42,40%
1925 20,20% 13,50% 21,60% 36,10%
1930 14% 12,70% 18,60% 34,30%
1937 11,60% 15,80% 24,70% 27,40%

В началото на 1920те благодарение на вноса на суровини през пристанището подем отбелязват текстилната, металообработващата и машиностроителната промишленост осигурявайки хиляди работни места и платцдарм за превръщане на града във водещ индустриален център в североизточна България през следващите 10-15 години.[20]

През 1920 г. се създава Производителна механична корабна кооперация, а през 1925 се открива първата държавна корабостроителница.[21]

Разразилата се икономическа буря на голямата депресия не подминава и Варна. В края на 20те години икономическата криза нанася тежък удар на промишлеността и води до многобройни фалити и съкращения на персонал. През 1931 г. броя на безработните надхвърля 3000 души. Това води до стачки и вълна от социално напрежение.[22]

Икономическо оживление настъпва в края на 1933 г. и началото на 1934 г. Старите предприятия се разширяват, създават се нови. Тенденцията на възход на промишленото производство се запазва до Втората световна война.[22]

Превръщане на Варна в морски курорт

На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ издаден през 1925 г.[23]

Строителството на модерни морски бани започва на 7 май 1925 г., а официалното им откриване е на 1 август 1926 г.[24] С изграждането на морските бани Варна се превръща в модерен морски курорт. През 1928 г. се откриват и северните бани, разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж. Именно смесеният плаж, обаче е важна предпоставка за изравняването на Варна с модерните Европейски курорти, а международният интерес се засилва.[24]

В годината на откриване им морските бани привличат на 12 хил. посетители, които през следващата година нарастват до 38 хил., а през 1928 г. достигат 40 хил. Тенденцията се запазва и през следващото десетилетие като броя на курортистите варира в рамките на 30-50 хил., като дялът на чуждестранните туристи нараства. Според изчисления на общината туристите привнасят между 180-200 мил. лева в местната икономика, имащи огромно значение за развитието на стопанския живот в града..[25]

Нарастващия човекопоток в града води до необходимостта от инфраструктурно развитие. Процеса на благоустройство на пътищата в града започва през 1927 г., след дълъг период на застой след Балканските войни. В средата на тридесетте години следва нова вълна на подобряване на инфраструктурата. Така към 1938 г. Варна разполага с 41 km кетонирани и павирани улици или 23% от цялата градска мрежа. Показател, по който е първенец в България.[26] През 1927 г. е положена основата на канализацията в града, а паралелно с това за разширява и доизгражда водоснабдителната мрежа, необходима за посрещане на прогресивно нарастващото потребление от жителите и гостите на града, който през пиковите летни месеци надхвърлят 100 хил. души общо.[26]

Развитие по време на комунизма

От 20 декември 1949 до 20 октомври 1956 година градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. [27] През 1975 г. към града са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата.[28]

Варна след 1990 година

Население

Брой на населението

Година Население
1852 16 000
1878 24 555
1887 24 830
1896 33 687
1910 41 419
1920 50 810
1926 60 536
1946 76 954
1956 120 345
1965 180 110
1975 251 654
1982 295 038
1990 300 913
2001 312 889
2007 311 465
2009 320 837[29]
2011 331 473[30]

Първите информации за населението на Варна датират още от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.), като тогава градът е бил втория по големина в Княжество България след Русе. След Съединието Варна губи второто си място и от тогава е третия по население град в България.

Днес във Варна живее около 5% от населението на страната[31]. Според националното официално преброяване през 2011 г. населението е 334 870 жители, което поставя града на трето място по големина в България, а населението на общината е 343 704 жители — втора по население в България.

Населението на Варненската агломерация е 475 074 души[32].

Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст на населението (4192 родени - 3600 починали за 2009 г.)[33].

Район Приморски е най-големият по територия и население район в България.[34]

Етнически състав

Етнически състав в област, община и град Варна (2011)[35]
Общо Българи Турци Роми Други Без отговор
Област 424 893 371 048 30 469 13 432 5638 4306
Община 311 200 290 780 11 089 3535 3481 2315
Град 303 594 284 738 10 028 3162 3378 2288

Религии

В града и околността се намират множество храмове — както български православни, така и на други от разпространените религии в България - арменски православен, евангелистки, мормонски, адвентистки и католически християнски храмове, джамия, будистки център[36].

Политика

Кметове на Варна

От демократичните промени през 1990 година Варна до днес (2012) е имала трима кметове. Първият от тях, Войно Войнов (СДС) е временно назначен през 1990 година и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 след падането на Комунизма. На тези избори за кмет на Варна е избран Христо Кирчев (СДС), който през 1995 година е преизбран на този пост. На местните избори през 1999 година за кмет на Варна е избран кандидата на партия БСП Кирил Йорданов. На следващите избори през 2003 и 2007 той е преизбран на този пост като независим кандидат, а на местните избори през 2011 година като кандидат на партия ГЕРБ. С неговите четири мандата, той е един от най-дълго управлявалите кметове в България.

Общински съвет

Файл:Общината.jpg
Сградата на Община Варна
Областната управа на Варна(ляво) и старата Софийска банка(дясно)
Общински съвет Варна
Партия или сдружение 2007[37] 2011[38]
ГЕРБ 9 16
БСП 9 8
Движение Нашият град 6 3
Ред, законност, справедливост 5 -
ДПС 4 3
Синята коалиция 3 3
Атака 2
Варна утре - 4
други 15 12
Общо 51 51

ОбС, съставен След местните избори през 2003 г. общинския съвет е съставен по следния начин: 20.4% - БСП, 12.5% - СДС, 7.4% - НДСВ, 4.7% - Обединен блок на труда, 3.4% - коалиция „Справедливост за Варна“, 3.3% - коалиция „Движение Гергьовден — Демократическа партия“. [39]

Финанси

През 2010 година бюджета на Варна е 213,1 млн. лв, а за 2011 203,7 млн. лева. За 2012 той е 186 млн. 954 хил. лв.[40][41][42]

Общият дълг на община Варна към януари 2012 е 65 млн. лева.

Международно сътрудничество

Градът е седалище на генералните консулства на Русия, Полша[43] и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция.

Побратимени на Варна градове са:[източник?]

Икономика и инфраструктура

Икономическа характеристика

Pfohe Mall - първият от петте мола в града

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната — около 2-3%.[44] По-големите производствени предприятия са:

  • ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г. На разчистения терен ще се изгради нов мол и жилищен комплекс "Варна 1";
  • БулЯрд Корабостроителна индустрия ЕАД[45] — производство на плавателни съдове;
  • Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди; има проект за многофункционален комплекс;
  • Корабостроителен завод и Кораборемонтен завод „Одесос“ — производство на плавателни съдове и съответно ремонт.
  • Дружба Стил АД — производство на мъжка и дамска конфекция.
  • ″Черно море″ АД — производство на радиолокационна апаратура

Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и Мамбо, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“. Заедно с тях днес в града имат филиал всички големи търговски вериги.

Големи търговски центрове:

Други търговски центрове:

  • Market Varna
  • Fullmax Center Varna
  • City Center Asparuhovo

Морска индустрия

Морската индустрия е специфичен отрасъл, характерен за града. Обединява фирми от различни сектори, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12000 човека реализиращи около 14-15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия от корабостроенето, кораборемонта, морския транспорт, драгиране и поддържане на морски пътища и съоръжения и свързаните с тях услуги и дейности - „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД (бивша Варненска корабостроителница), Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, „ТЕРЕМ - Флотски арсенал“ АД, „Корабно машиностроене“ АД, „МТГ Делфин“ АД, „Строителен и технически Флот“ АД -Варна и др. За близо 100-годишното съществуване на корабостроителницата са построени над 850 кораба, а до края на 2008 се завършени поръчки за 12 нови кораба, от които два нови кораба за насипни товари 55700 tdw Future-56 тип „Супрамакс” по лиценз на японската компания IHI-Marine United за турската компания "Дилер шипинг енд трейдинг". Кораборемонтен завод “Одесос” АД е най-големият и най-добре оборудван кораборемонтен завод в България, разположен на около 320 дка, със сух док за кораби до 35 000 dwt и възможности за ремонт на кораби до 150 000 dwt. „Корабно машиностроене“ АД произвежда разнообразно корабно оборудване (люкови закрития, товарни и палубни механизми, компоненти за кормилни устройства и др.), плавателни съоръжения от бетон и метални конструкции с обем над 75000 тона. „МТГ Делфин“ АД е голямо кораборемонтно и корабостроително предприятие на северния бряг на Варненското езеро, с над 700 души персонал и с възможности за докуване на кораби до 18000 tdw, кейове и производствени халета с модерно краново и друго оборудване. „Строителен и технически флот“ АД – Варна разполага с плаващи кранове, дълбачки, смукачки, шалани и друго оборудване за извършване на драгажна (строителна и поддържаща) дейност, добив на инертни материали и др.

Седемдесет и три процента от фирмите в ИКТ сектора от СИРП (над 600 на брой) оперират в гр. Варна, най-вече на българския пазар. Секторът използва технологии от всички поколения, като модернизацията на съобщителната мрежа изостава. Навлиза четвърто поколение (4G) мрежи и системи, въвежда се TCP/IP протокол в мрежите с общ достъп и VoIP-услуги. Търсенето на квалифициран персонал нараства непрекъснато. Данните за състоянието на бизнес единиците на територията на Варна показват тенденция към непрекъснат растеж както по отношение на приходите от продажби така и по инвестирани средства за придобиване и придобити ДМА. В структурата на икономиката за 2006 година с най – голям дял са големите фирми с 90% от общия брой предприятия, 17614 на брой. Малките фирми притежават 1 651 предприятия. На територията на Варна са 42 % от всички големи предприятия опериращи в целия СИРП. Големите фирми реализират през 2006 г. продукция за 3 767 547 хил. лева. Това са и най-крупните инвеститори в региона. В ДМА са инвестирали средства на стойност 1 394 251 хил. лв. Микрофирмите са на второ място по приходи от продажби, но пък средните фирми са инвестирали по–голям дял в ДМА от тях.[47]

Транспорт

В града са развити всички видове транспорт:

Автомобилен

През Варна е минава паневропейски транспортен коридор 8.[48]

Железопътен

Железопътна гара Варна обслужвала първата жп линия в страната. Днес е последната гара по втора линия. От гарата тръгват влакове към повечето направления.

Въздушен

Западно от Варна е разположено с Летище Варна третото по важност българско летище. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват с цел бизнес[49]. Над 1,5 млн. пътници са пътували по въздух от/до Варна през 2007 г. Летище Варна разполага с няколко варианта за транспорт до града. Автобусни линии - (409, 8, 9, 109); таксиметрови услуги и коли под наем. Коли под наем предлагат както редица международни компании (Thrifty, Budget, Europcar, Sixt), така и е една българска (Top Rent A Car).[50].

Морски

Файл:Varna Passenger Harbour.jpg
Морска Гара Варна

Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.[51]

Пристанище Варна e разположено както на черноморското крайбражие при Варна (терминал Варна Изток), като и във вътрешността на Белославското езеро при Девня (Терминал Запад). То е след Пристанище Бургас, второто по големина българско пристанище и разполага с общо 30 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 метра. През 2011 година са обработени 9.15 милиона тона товави, като по този показател изпреварва пристанище Бургас.[52]

Обществен

Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото черноморие, до близките населени места и курорти. Три фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейбусните линии) [53], „Транстриумф Холдинг" АД [54][55] и „Автотрейд” ООД [56]. Във Варна има над 50 автобусни и 3 тролейбусни линии.

Медии

Днес присъстват почти всички национални радиостанции в УКВ обхват, някой от които имат местни емисии новини. От Варна излъчват Радио Варна , основано през 1933 г. [57] и Радио Браво [58]. Трите национални телевизии имат дългогодишно присъствие както и в ефира, така и по останалите начини на разпространение. От Варна излъчва с БНТ 2 вторият регионален канал на БНТ 1. [59] Локални телевизии са ТВ Варна[60] и Телевизия Черно море[61], чиято аудитория обхваща Варна и цяла източна България и Телевизия "Ариел ТВ", която се разпространява по кабел.[62] [63]

Местния печат е представен от вестниците Позвънете[64], Народно дело [65], Черно море [66] и Морски вестник [67], както и списание Морски Свят [68]

Здравеопазване

Университетската болница "Света Марина"

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина — терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В момента в града се строи кардиологична болница.

Наука и Образование

Файл:Naval-academy-varna-gruev.jpg
Висшето военноморско училище
Никола Вапцаров

Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с осем висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия,училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.

Във Варна се намират Институт по Океанология, Център по хидро- и аеродинамика (доскоро институт) към Институт по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" и филиал на Институт по метеорология и хидрология към БАН.

Култура и забавления

Опера и театър

Файл:Varna-drama-theatre-ngruev.JPG
Държавният театър

Галерии

Файл:Varna Artgallery.jpg
Евангелистката методистка църква (лявата част на сградата) и Художествената галерия (дясната част на сградата)

Кина

Филми, снимани във Варна

Библиотеки и Читалища

  • Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
  • Народно читалище „Просвета“
  • Народно читалище „Христо Ботев“
  • Народно читалище „Възрождение“
  • Народно читалище „Варненски будители“
  • Народно читалище „Пейо Яворов“
  • Народно читалище „Отец Паисий“ (Маековски)
  • Народно читалище „Васил Левски“
  • Народно читалище „Асен Златаров“
  • Народно читалище „Прогрес“
  • Народно читалище „Елин Пелин“
  • Народно читалище „Искра“
  • Народно читалище „Христо Смирненски“
  • Народно читалище „Цар Борис III“
  • Народно читалище „П. Р. Славейков“

Музеи

Редовни събития

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

Спорт

Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Юрий Гагарин", чието име ще бъде променено на "Варна". Преустройството е по проект на световноизвестното архитектурно бюро GMP — проектирало Commerzbank arena във Франкфурт на Майн, Köln Stadium в Кьолн, Централна гара Берлин. След края на реконструкцията стадионът ще отговаря на всички изисквания на UEFA и ще бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги се провеждат в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център на още една дисциплина - плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин". В града има клубове по тенис, баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от Аспаруховия мост се правят скокове с бънжди.

Спортни съоръжения

Обновеният олимпийски басейн
  • ОСРК "Младост"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище; ледена пързалка; зала за скуош; голф игрище; скейтборд парк; площадка за ролери; стена за скално катерене; детски кът; лятно кино/
  • ОСК "Морска градина"/1 футболно, 1 волейболно игрище; тенис корт/
  • ОСК "Аспарухов парк"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище/
  • ОСК "Чайка"/1 футболно, 1 баскетболно игрище/
  • СК "Технически университет"/4 футболни, 1 баскетболно игрище/
  • Спортни игрища Grand Sport Arena
  • Стадион "Варна"/в строеж/
  • Стадион "Тича"
  • Стадион "Спартак"
  • Стадион "Локомотив"
  • Стадион "Владиславово"/в реконструкция/
  • Плувен комплекс "Приморски"
  • Плувен комплекс "Младост"/дом "Младост"/
  • Басейн "Делфини"
  • Дворец на културата и спорта

Забележителности

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Археологически музей (Варна) и Военноморския музей.

Праисторически и антични

Римските терми на Одесос са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната и се намират в югоизточната част на днешния град, в близост до пристанището. Термите са изградени към края на II век. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. В 19 век подземията на термите са ползвани като затвор. През 1892 година Стамболовистите затварят и изтезават в термите Петко войвода. В днешни дни през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.

Морска градина и други паркове

Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от Карел и Херман Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Уникалността и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк обаче се дължат най-вече на съседството на морето и плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на варненския залив и акумулативното подхранване на брега с едрия пясъчник от срутищата на високия скат, обуславят по нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат пет квадратни метра отвоювани в морето. Тази феноменална особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка на варненци и гостите на града. Неуредиците от брегоукрепителните мероприятия в миналото ще бъдат преодолени с времето и натрупаните камъни по брега постепенно ще отстъпят мястото на пълноценен пясъчен плаж.[източник?]

В Морската градина са разположени Варненския аквариум и Делфинариума.

В близост до Варна е разположен със своите 13207 декара природния парк Златни пясъци в който се намира скалния Аладжа манастир. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк Витоша.

Храмове и манастири

Православните храмове са 14, а сред най-известните храмове в града са:

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността "Евксиноград". На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св. Марина".

На 15 км североизточно от града се намира националният паметник на културата Аладжа манастир, създаден през XIII век.

Църква Описание Снимка
Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“ На 9 ноември 1879 година Варненско-преславският митрополит Симеон свиква събор да избере осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и за построяването на църква и училище. По-късно - през 1880 година (на 22 август) - след тържествен молебен българският княз Александър I полага основния камък на съборната църква във Варна „Успение на Пресвета Богородица“ Файл:Theotokos Cathedralnight.jpg
„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ Построен с дарението на Одеския жител, руски поданик Параскева Николау, родом от гр. Варна. Строежът на храма, заедно с болницата е започнат през 1859 година и продължава единадесет години.
„Света Параскева“ Построен през 1785 г. е вторият по старина варненски храм.
„Успение Богородично“ Най-старият запазен и действащ православен храм във Варна. Съществува от 1602 г.
„Света Петка Българска“ Най-голям след Катедралния.
„Свети Атанасий“ Старата митрополитска църква на града. Съществувала в средновековието, но в днешния си вид е построена през 1838 година на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм.

Други

Статуя в парка на резиденция Евксиноград

Със своите 800 декара Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център го правят желано място за посещение и отдих на варненци и гостите на града. Той е естествено продължение на Приморския парк на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена.

  • Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
  • Железопътната гара във Варна е изградена по проекта на железопътната гара в Бургас. Поради тази причина двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли.
  • Фестивален и конгресен център

Личности свързани с Варна

Сред известните политици с варненски произход са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ), Петър Димитров (БСП), Меглена Плугчиева (БСП).

Литература

  • Константин Тотев, Валентин Плетньов: Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век. Вyzаntinе аrt: Сhristiаn rеliсs frоm Vаrnа rеgiоn 11th-14th сеnturiеs. Варна, Славена, 2011.
  • Симеон Кулиш: Варненската комуна (29 декември 1919 - 23 май 1921). Социално-икономически и политически аспекти. Битката между "Давид и Голиат". - Минало, 2011, № 3,
  • Ангел Дюлгеров: Паралелни светове. Варна, Славена, 2011.
  • Борислав Дряновски: Кметовете на Варна. Част 2: 1903-1923. Варна, Славена, 2011.
  • Ангел Дюлгеров: Паралелни светове: Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели. Варна, Славена, 2011.
  • Петър Стоянов: Варна между двете световни войни 1919-1939. Варна, Стено, 2003.

Външни препратки


Източници

  1. www.grao.bg
  2. Шаблон:Bg iconNational Statistical Institute - Main Towns Census 2011
  3. Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001
  4. Как Варна стана морската столица
  5. Информация за град Варна
  6. Строителна компания Игал, информация за град Варна
  7. http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321
  8. http://www.vladislavovo.bg/bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=104&Itemid=952 Демографска характеристика на район Владислав Варненчик
  9. История на Варна
  10. Музейна библиотека - Варна
  11. Музейна библиотека - Варна
  12. http://varna.info.bg/middle_ages.htm
  13. История на Варна, www.varna-bg.com
  14. http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm
  15. Стара Варна на границата между две столетия, Петър Стоянов, ИК "Стено" 1995 г.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
  17. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 29
  18. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 29
  19. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 37
  20. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 31
  21. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 33
  22. а б Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 36
  23. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 76
  24. а б Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 77
  25. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 79
  26. а б Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 87
  27. http://varna.info.bg/name_of_varna.htm
  28. Справка за гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна към 22.04.1975 г. // Национален регистър на населените места. НСИ, 2010. Посетен на 5 ноември 2010.
  29. http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=8&s=1&date=07.02.2010&e=1&s1=4&c1=0&a1=318313&c=0
  30. ГД "ГРАО" население 15.06.2011
  31. Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване
  32. Национален статистически институт - население към 01.02.2011 г.
  33. [1]
  34. http://primorski-varna.com/primorski/ Най-големия по територия и население район в България.
  35. НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г. // Посетен на 20.02.2012.
  36. Варненски будистки център
  37. ЦИК, резултати от местни избори 2007 г. // Посетен на 19.02.2012.
  38. ЦИК, резултати от местни избори 2011 г. // Посетен на 19.02.2012.
  39. Резултат за избор на общински съветници - ЦИК
  40. http://www.varnautre.bg/misia_varna/29826-burgas_vodi_varna_s_200_lv_na_glava_ot_naselenieto
  41. http://www.chernomore.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=22727:-2012&catid=35:2009-03-18-08-06-40
  42. http://www.moreto.net/novini.php?n=160370
  43. Генерално консулство на Полша
  44. Безработицата във Варна е около 2% // EXPERT.BG, 2007. Посетен на 26 октомври 2007.
  45. Официален сайт на "БулЯрд" Корабостроителна индустрия ЕАД
  46. Открит е първият мол във Варна
  47. Концепция за икономическо развитие на общините
  48. Шаблон:En икона http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html
  49. Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006
  50. Статия от в. Стандарт, 30 май 2007.
  51. „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ - новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006
  52. 3,5 млн.тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината, видяно на 27 януари 2012
  53. http://www.gtvarna.com/ Официален сайт на „Градски транспорт“ ЕАД]
  54. „Транстриумф Холдинг“ АД
  55. http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=760334 "Градски транспорт" става единственият превозвач за Варна]
  56. http://www.autotrade-vw.com/trans/trans.php Официален сайт на "Автотрейд" ООД]
  57. Официален сайт на Радио Варна
  58. Радио Браво
  59. БНТ Море
  60. Телевизия Варна
  61. Телевизия Черно море
  62. Ариел ТВ
  63. </ref История на ТВ Варна
  64. Вестник Позвънете
  65. Вестник Народно дело Вестник Народно Дело
  66. Вестник Черно море
  67. [2] Сайт и архив на Морси вестник]
  68. Сайт на списание Морски Свят
Тази статия е включена в списъка на избраните на 28 октомври 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.