Софиянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Това е списък на известни личности, свързани с град София.

Исторически личности, свързани с град София от античната, средновековната и възрожденска епохи[редактиране | редактиране на кода]

Родени в София[редактиране | редактиране на кода]

Родени преди 1890[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1890 до 1899[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1900 до 1909[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1910 до 1919[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1920 до 1929[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1930 до 1939[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1940 до 1949[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1950 до 1959[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1960 до 1969[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1970 до 1979[редактиране | редактиране на кода]

Родени след 1980[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от София[редактиране | редактиране на кода]

  • Божко Аврамов, 37 годишен, зарзаватчия, II отделение, 2 рота на 13 кукушка дружина[2]
  • Борис Петров Алексиев (Алексов), 19-годишен, обущар, IV отделение, Инженерно-тхническа част, 3 рота на 7 кумановска дружина[3]
  • Велин Алексов, 42-годишен, литограф, I клас, 1 и 2 рота на 7 кумановска дружина, убит на 21 февруари 1913 година[4]
  • Георги Алексиев, музикантска команда на 2 скопска дружина, 11 серска дружина, сребърен медал[3]
  • Георги Алексиев, 19-годишен, работник, III клас, 3 рота на 10 прилерска дружина[3]
  • Георги Андреев, четата на Георги Занков, носител на бронзов медал[5]
  • Кирил П. Анатков, 19-годишен, 3 рота на 4 битолска дружина, безследно изчезнал на 2 ноември 1912 г.[6]

Починали в София[редактиране | редактиране на кода]

Починали преди 1900[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1900 до 1909[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1910 до 1919[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1920 до 1929[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1930 до 1939[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1940 до 1944[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1945 до 1949[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1950 до 1959[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1960 до 1969[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1970 до 1979[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1980 до 1989[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1990 до 1999[редактиране | редактиране на кода]

1914 – 1997[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 2000 до 2009[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 2010 до 2019[редактиране | редактиране на кода]

Други личности, свързани със София[редактиране | редактиране на кода]

До 1878[редактиране | редактиране на кода]

  • Мехмет Садетин (Ходжа Садеддин) (1536 – 1599) : Завземане на София от османлиите. (Списание Сердика, бг 1 – 2, 1942 г. 90с. превод от Tacüttervarih, 1, 1862/63, 102с.). Описва завземането на София от османлиите чрез предателството на приближен на владетеля на София, който бива издебнат и отвлечен в Пловдив при началника на османската войска Балабан бей.
  • Антон Бранчич – описва в есе София (около 1553 – 1567 г.). (Немски и австрийски пътеписи за Балканите. XV-XVI век, Наука и Изкуство, 1979 г. 185с)
  • Хаджи Калфа (Мустафа бен Абдала) – османски пътешественик. Описва българските селища вкл. София (приблизително между 1629 – 1658). Първи превод Rumeli und Bosna geographisch beschrieben (1812, Виена).
  • Християн фон Валсдорф : описва София в пътеписите си от 1661 г. (Град София през XVII век, Царска придворна печатница, София 1912, 82с )
  • Жером-Адолф Бланки (1798 – 1854) : Описва преживяванията си в София в София през година 1841. (Пътуване из България през 1841 година)

До 1913 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър I Батенберг (1857 – 1893), първият княз на България след освобождението, участвал в Съединението
  • Мария фон Батенберг (1852 – 1923), немска принцеса, сестра на княз Александър I Батенберг. Описва София в есето си На посещение при брат ми Александър, княз на България. (Моето пътуване в България през 1884 година. Дармщадт, 1886 г, 89 – 95, 106 – 108 стр).
  • Пьотр Алабин (1824 – 1896), руски общественик, губернатор на града през 1878 – 1879
  • Константин Батолов (1878 – 1938), политик, живее в града от 1899
  • Фридрих Грюнангер (1856 – 1929), австрийски архитект, работи в града в края на 19 и началото на 20 век
  • Димчо Дебелянов (1887 – 1916), поет, живее в града през 1904 – 1912
  • Тодор Иванчов (1858 – 1905), политик, живее в града от 1883
  • Павел Милюков (1859 – 1943), руски политик, перподава история на културата през 1897 – 1898
  • Рачо Петров (1861 – 1942), офицер и политик, живее в града след 1878
  • Пенчо Славейков (1866 – 1912), поет, живее в града през 1879 – 1881 и след 1884
  • Артър Смит (журналист) (1887 – 1945), американски журналист, защитник на революционната борба на българите в Македония и Одринско. Описва София в есе в издадената през 1908 година „Спомени от Македония“.
  • Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, живее в града през 1880 – 1886
  • Захари Стоянов (1850 – 1889), писател, живее в града след 1886

До 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

До 2007 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 2007 г.[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  3. а б в „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16, 18.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.