София

Вижте пояснителната страница за други значения на София.

---

София
Photo Sofia.jpg 1-ви ред: Цариградско шосе, площад Орлов мост и Княжеска градина 2-ри ред: Площад Народно събрание (Българска академия на науките, Патриаршеска катедрала „Св. Александър Невски“, Паметник на Цар Освободител и Народно събрание) 3-ти ред: Площад Независимост (Ларго) (Министерски съвет, Народно събрание и Президентство) 4-ти ред (от ляво надясно): Национален дворец на културата • Народен театър "Иван Вазов" • църква „Света София“
София 42.697886, 23.321726 София София
Общи данни
Население	2854 души/km²
Землище	492 km²
Надм. височина	560 m
Пощ. код	1000
Тел. код	02
МПС код	С, СА, СВ
ЕКАТТЕ	68134
Демоним	Софиянец
Администрация
Държава	България
Област	София Столица
Община    – кмет	Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Адрес на общината
1000 гр. София ул. Московска 33 тел.: 9377 сайт: sofia.bg
Уебсайт	www.sofia.bg
София в Общомедия

Со̀фия е столицата и най-големият град в България. Тя е 15-ят по големина град в Европейския съюз, с население 1 307 376 души (към 15.06.2016 г.). По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591, което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина, и е заобиколена от планини: Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 km², а надморската ѝ височина е между 500 и 699 m. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален.

София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.

София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“ (на гръцки: Αγία Σοφία или Αγια-Σοφιά ; на латински: Sancta Sophia; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от османска власт.

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.

Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.

Наименование

Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδών πόλις), гърцизирано име, латинизирано в civitas Serdensium. То означава „град на сердите“, тракийската народностна група, обитавала областта в Класическата Античност.

Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха.

Първият общински печат на Средец след Освобождението.

Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец. То изглежда е неточна славянска транскрипция на Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“, от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на сердите.

В гръцки източници от този период се използва и името Триадица. Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на Средец (първата гласна в Средец е ят и името може да се произнася и като Срядец). Възможно е също 'Триадица' да произлиза от названието 'Средица' (произнасяно в славянската езикова среда като 'Стредица/Стреадица') с изпуснато начално 'С' (като резултат от езиковото развитие Сердика-Средика/Стредика-Средица/Стредица или, алтернативно, Сердика-Сердица-Средица/Стредица). Друга предлагана възможност, която се отхвърля от повечето съвременни автори, е наименованието да идва от Света Троица (Αγία Τριάδα) по името на неизвестна днес църква в града.

През 14 век градът започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“, която, разположена на възвишение извън източната порта на стените, по това време доминира градския пейзаж.

Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на дубровнишки търговци около 1350 г., както и във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки, а името Средец продължава да се използва спорадично до първите години след Освобождението.

След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец.

География

Борисовата градина

Местоположение

Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на Софийското поле, една от Задбалканските котловини, разположена между Стара планина на североизток и планините Люлин, Витоша и Лозенска на югозапад. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – Сеславци и Кремиковци – са разположени на склоновете на Стара планина.

Землището на град София има площ 492 km², като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града (Банкя, Бухово и Нови Искър) и 25 села (Бистрица, Бусманци, Владая, Волуяк, Герман, Горни Богров, Долни Богров, Долни Пасарел, Иваняне, Казичене, Клисура, Кокаляне, Кривина, Кубратово, Лозен, Локорско, Мало Бучино, Мировяне, Мрамор, Мърчаево, Негован, Огоя, Панчарево, Чепинци и Яна) от Столична община, 5 села (Големо Бучино, Дивотино, Кладница, Люлин, Чуйпетлово) от община Перник, 2 села (Гурмазово, Пожарево) от община Божурище и 1 село (Ябланица) от община Своге.

Пет планински прохода водят към града – Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Витиня. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е бил голям, оживен град, както и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

Отстои на 150 km от Пловдив, на 360 km от Бургас и на 430 km от Варна по автомобилни пътища.

Климат

София има умереноконтинентален климат със средна годишна температура от 10,6 °C.

Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15 °C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 58 дни със снежна покривка.

Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35 °C, най-често през юли и август.

Пролетта и есента в София са сравнително кратки с променливо и динамично време.

Средните годишни валежи са 581,8 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните бури.

Климатични данни за София (НИМХ−БАН) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. до сега
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	19	23	27,5	31	34	38	41	39,4	36,1	33,9	25,5	23	41
Средни максимални температури (°C)	3,4	5,6	10,6	16,2	21,1	24,7	27,3	27,5	22,9	17,1	9,7	4,3	15,9
Средни температури (°C)	−0,5	1,1	5,4	10,6	15,4	18,9	21,2	21	16,5	11,3	5,1	0,7	10,6
Средни минимални температури (°C)	−3,9	−2,9	0,8	5,4	9,8	13,2	15,1	14,9	11	6,6	1,4	−2,4	5,8
Абсолютни минимални температури (°C)	−28,3	−25	−16,1	−6	−2,2	1,4	2	3,5	−2	−6	−15,3	−21,1	−28,3
Средни месечни валежи (mm)	33,2	31,5	38,1	50,7	67	75,4	52,6	57,6	45,7	45	43,3	41,7	581,8
Източник: [1]; [2][3][4][5][6][7] (рекорди)

Изглед към Витоша от центъра на града

Екология

Проблем за замърсяването на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отстрани с планини и които намаляват възможността за самопочистване на атмосферата. Въздухът в столицата се замърсява предимно от фини прахови частици и азотни оксиди. След спирането на работа на „Кремиковци“, те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.

София е на тридесет и трета позиция през 2015 г. по замърсяване на въздуха сред 157 града от Европа.

История

Древност и Античност

Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище

Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния неолит (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е Слатинското неолитно селище. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.

Сведения за района на днешна София се появяват в древногръцки писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на Балканския полуостров е населена с различни народи от групата на траките. Когато римляните се появяват в региона през II век пр. Хр. източниците наричат местните жители серди, а селището при минералния извор – Сердонполис („Град на сердите“). Почти няма информация за града през тракийския период, но вероятно през IV век пр. Хр., при Филип II, земите на сердите са завладени от Древна Македония, като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на Александър Македонски. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле вече не е част от него.

Останки от крепостта Сердика

Сердите са подчинени от Римската република през 28 година пр. Хр. от проконсула на Македония Марк Лициний Крас, който завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания. През 45 година Сердика е включена в новосъздадената римска провинция Тракия, като през този период започва и заселването на ветерани от римската армия При управлението на император Марк Аврелий Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава ядрото на града.

През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „Гоце Делчев“, добивни съоръжения за желязна руда на Витоша и за злато в Горубляне и Дървеница, както и десетките известни извънградски вили – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.

Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция Дакия Аврелиана, а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – Вътрешна Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез – Дакия. През втората половина на III век град Рим губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите. Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите Галерий (роден и починал в града) и особено Константин I. Според Петър Патриций той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.

Антична Сердика – Ротондата „Св. Георги“ и останки от резиденцията на император Константин I Велики от IV век.

Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата „Свети Георги“. От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната базилика „Света София“.

Сердикийският събор от 343 година е свикан в Сердика от западния император Констанс и източния император Констанций II, за да разреши споровете между православни и ариани, събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации. Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във Филипопол.

Нападенията на вестготите в края на IV век, на хуните в средата на V век и на славяните и аварите от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него. Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици. При окончателното разделяне на Римската империя през 395 година градът остава в нейната източна част. Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император Юстиниан Велики (527 – 565), при когото вероятно е построена и запазената до днес внушителна базилика „Света София“. Сведенията за Сердика през следващите два века и половина са оскъдни.

Средновековен Средец

В началото на IХ век, на 9 април 809 г. – Великден, хан Крум присъединява Сердика и градът за пръв път влиза в пределите на българската държава. След първото превземане на Преслав и Дръстър от Йоан Цимисхий в 971 г. Средец е седалище на българския патриарх. През войните на комитопулите, византийският император Василий II Българоубиец прави неуспешни опити да превземе града между 986 и 1016 г. Особено тежко е поражението, което му нанася цар Самуил на 17 август 986 г. при Траянови врата, когато императорът успява да се спаси с бягство, изоставяйки войската и съкровищата. Едва през 1018 г., след смъртта на Иван Владислав, останали без силен цар, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император.

Според пътеписите на ал-Идриси град Средец под византийска власт през XI—XII в. има многолюдни квартали, многобройни сгради и непрекъснато следващи обработени полета и овощни дървета. Според кръстоносните хронисти Вилхелм Тирски и Ансберт през същия период пазарите в градовете Средец и Пловдив са главен източник за снабдяване на кръстоносните армии със съестни припаси, зърнени храни, вино и грозде. В 1040 г. градът е освободен от въстаническата армия на Петър Делян. През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустошен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 г.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. в 1193 г. при Иван Асен I българската власт е възстановена, а епископът на Средец е въздигнат в сан митрополит. От 12-ти до 14-ти век в Средец процъфтяват занаятите и търговията. София е главен град на западните български земи, и обикновено се управлява от севастократора, втория по ранг на титлата след царя, той е резиденция на севастократор Александър, след него и на севастократор Калоян и на севастократор Петър, докато е управител на западните български земи, вторите хора по сан след царя. Към 13 век се формира Софийската (Мала) Света гора – значим център на православието с множество манастири около града.

Османско владичество

Църквата „Св. София“

През 1349, 1355 и 1382 – 88 г. се водят битки срещу османските нашественици. Османското нашествие на два пъти е отблъснато, но на невероятно висока цена – убити са първо единият, а после и другият български престолонаследници. Османлиите внедряват в София един фанатично предан помохамеданчен млад войник, вещ в лов със соколи. Той се представя за дезертьор и спечелва доверието и симпатиите на владетеля на София, Иван Асен V. В наивността си, по време на лов, когато владетелят и фанатикът остават сами, владетелят бива издебнат и отвлечен завързан на кон в Пловдив при началника на османската войска Балабан бей , подчинен на Лала Шахин. Така османлиите успяват да влязат в София, но околните крепости – Урвич, Бояна, Бистрица и др. остават в български ръце и битките продължават до 1388 г., когато в бой с османлиите загива завърналият се от плен трети престолонаследник – Иван Асен V. Скоро след завоюването София става столица на цялата европейска част на османската империята – бейлербейство Румелия.

По време на големия поход на Янош Хуняди през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „Света София“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.

От 15 век са известни имената на войводата Радич, на Радивой, обновил и изписал в 1493 г. Кремиковския манастир, на Радослав Мавър, обновил и изписал Драгалевския манастир в 1476 г. Владислав Граматик съобщава, че в 1469 г. при пренасянето на мощите на свети Иван Рилски те са посрещнати в София от богатия и влиятелен „ктитор Георги“.

Утвърждава се и сред турската администрация християнското име на града – София. По-големите и хубави черкви са превърнати в джамии, но в ХV в. в града оцеляват и действат около 12 храма, като съборна черква е „Св. Марина“. В края на ХVI в. бейлербейството е преобразувано в Румелийски еялет, най-голямата административна единица в империята, обхващаща почти целия Балкански полуостров, и София е негова столица до 1836 г., когато такава става Битоля. Във втората половина на 15 и в 16 век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под османска власт – Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци. Първи просиява Св. мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 г., след него просиява Св. мъченик Георги Нови Софийски Кратовски и Български, изгорен от турците на 11 февруари 1515 г., трети просиява Св. преподобни Софроний Софийски и Български в 1515 г., четвърти Св. мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530 г., пети Св. великомъченик Николай Нови Софийски – 17 май 1555 г., шести Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски – 1555 г., седми Св. преподобни Пимен Зографски, осми Св. мъченик Константин Софийски – 1737 г.

Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737 г., при сподавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски, обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец.

От 17 век градът постепенно започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града има консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“. В 1864 г. градът е център на Софийския санджак в новосъздадения Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. става център на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня, Самоков, Прокупле.

Българите в София в ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818 г. Тук Баба Неделя основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. На 15.10.1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че укрива ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879 г., член-кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност.

B 1870 г. Васил Левски основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович – член на Софийския рев. комитет, Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович - Круша, революционерът книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин – Чолака, съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, Георги Абаджията – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския революционен комитет, заточен в Диарбекир, участниците в Априлското въстание копривщенците Стойчо Рашков и Тодор Малеев, на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми. са обесени от турците на Лъвов мост и т.н.

Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палачът на Стара Загора – Сюлейман паша, подготвя грозно отмъщение – той дава заповед градът да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Льоге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни – и застъпничеството на софийския равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австро-унгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновените българи, над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски .

След Освобождението

Файл:Sofia-Zlatarskata charshiya.JPG

„Златарската чаршия в София“, картина на Йозеф Обербауер от края на 19 век

София 1920 – 1930, фотографска снимка от ДАА

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. София е освободена от османско иго на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. През февруари 1878 г., в разгара на военните действия, населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.

На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“) , където се пресичат четирите основни пътни артерии на града. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни преки, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя около княжеския дворец (царския дворец) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на Народния театър. В началото на XX в. булевард „Цар Освободител“ е застлан с прословутите „жълти плочки“, които свързват двореца с площада на Народното събрание и паметника на руския цар Александър II, паметникът на Царя Освободител. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов „аристократический“ квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловска река и Орлов мост.

Започва също концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата водноелектрическа централа, която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна.

На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“ от дейци на военното крило на БКП. Убити са 170 души и са ранени 500.

През 1938 г. е приет градоустройствен план, разработен от проф. Адолф Мусман (т.нар. план Мусман), който предвижда благоудтройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.

По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, британските и американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.

• София след Освобождението
• 
  Старата католическа катедрала „Св. Йосиф“, разрушена от англо-американските бомбардировки през 1944 г.
• 
  Булевард „Витоша“ в София, 1934 г.
• 
  Софийският университет, 1935 г.
• 
  Катедралата „Св. Неделя“ след атентата през април 1925 г.

След Втората световна война

През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. план „Нейков“ .

След референдум през 1946 г. България е провъзгласена за народна република и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „Кремиковци“. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на 20 в. архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градският център за социалистическо строителство, като бъдат разрушени старите сгради (вж. Комплекс „Ларго“). Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“.

През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – Биримирци и Обрадовци през 1955 г., Княжево през 1958 г., Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина през 1961 г., Суходол, Требич и Филиповци през 1971 г., Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене през 1978 г.

• Архитектура и сгради, построени през периода 1945-1989
• 
  Комплекс „Ларго“
• Национален дворец на културата
  Национален дворец на културата
• 
  Площад „Света Неделя“

След падането на комунизма

След падането на комунистическия строй има период на подем в частното строителство. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори. През 2015 г. е завършена сградата на Капитал Форт, намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която става най-високата сграда в България, измествайки хотел „Родина“, построен четвърт век по-рано.

• Модерни сгради в София
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Население

Година	Брой на населението
1870	19 000 [8]
1880	20 501 [9]
1887	30 456 [10]
1892	46 628 [11]
1900	67 953 [12]
1905	82 621 [13]
1910	102 812 [14]
1920	154 025 [15]
1926	213 002 [16]
1934	287 095 [17]
1939	401 000 [18]
1946	435 000 [19]
1956	639 900 [20]
1965	802 400 [21]
1975	965 700 [22]
1985	1 121 800 [23]
1992	1 114 900 [24]
2001	1 091 772 [25]
2011	1 202 761 [26]
2015	1 286 383 [27]
2016	1 307 376

Население на София през годините
(броят е показан в хиляди)

− София е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, докато най-големият град по това време е Стара Загора, която преди опожаряването (1877 г.) e наброявала 25 460 жители. Според първото официално преброяване на населението от 1880 г. населението на София е 20 501 души.

По това време етнически София е разделена както следва: 56% са българи, 30% евреи, 7% турци и 6% цигани. През 1880  г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи.

Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от Радомирско, Трънско, Брезнишко, Самоковско, Орханийско и Царибродско. През периода от 1900 до 1946 г. населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до над половин милион души.

Към 2015 г. по настоящ адрес в Столична община са регистрирани 1 426 519 души, от които 1 286 383 са жители на град София. По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е 909,1 д./km². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души. Според изказвания на официални лица, всяка година от провинцията в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души. Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване на броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други.

Раждаемостта на 1000 души е 7,9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. Смъртността е 12,2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4,3 промила. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18,9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г.

Според преброяването от 2011 г. населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 роми (1,5%); 6 500 турци (0,6%). Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души. В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително 3100 руснаци, 1700 арменци, 1200 гърци.

Управление

Всеки район има свой кмет, който се назначава от Столичния общински съвет и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.

Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. Стефан Софиянски е кмет на София от 19 ноември 1995 г. Той получава своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. е избран за народен представител. На проведените частични кметски избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември 2005 г. за кмет на София е избран Бойко Борисов. В редовните избори за местна власт през октомври 2007 г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ).

Ред на административните правомощия в София

1. Областният управител на област София (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам. областните управители – от министър-председателя); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.
2. Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
3. Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
4. Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (Столичният общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.

Някои уточнения и забележки

1. От чисто териториална гледна точка, между община София и област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска област) не е „област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“. Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.
2. Три населени места в София-град на пръв поглед си нямат собствени кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)
3. Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация  – подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, с. Плана има т.нар. кметски наместник.

Национални институции

Сградите на Народното събрание и БАН

В София са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерския съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).

В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.

Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.

Административно деление

Град София е център на София област, на област София-град и на Столична община. 16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София (Панчарево, Нови Искър и Банкя), макар и на територията на София-град и под правомощията на СОС и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София.

На 15 ноември 2009 г. кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова печели кметския стол в София на първи тур. На 23 октомври 2011 г. тя отново печели изборите за кмет на София.

Райони на София

Райони, съставени само от части на града	Райони, съставени от части на София, заедно с други населени места	Карта
1. Средец 2. Красно село 3. Възраждане 4. Оборище 5. Сердика 6. Подуяне 7. Слатина 8. Изгрев 9. Лозенец 10. Триадица 11. Красна поляна 12. Илинден 13. Надежда 15. Младост 16. Студентски 19. Люлин	17. Витоша (Владая, Мърчаево) 20. Връбница (Волуяк, Мрамор) 14. Искър (Бусманци) 22. Кремиковци (Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров) 18. Овча купел (Мало Бучино) Специален статут 24. Банкя (Иваняне, Клисура) 21. Нови Искър 23. Панчарево (Панчарево, Бистрица, Кокаляне, Герман, Железница, Лозен, Долни Пасарел, Плана, Казичене и Кривина)

Избирателно устройство

София-град е единствената община в България, подразделена на повече от един избирателен район. Те са три, като всеки един от тях включва по осем градски района. Те са София-23 (юг и югоизток), София-24 (център и североизток) и София-25 (запад и северозапад).

Икономика

Между двете световни войни основните придобивки на промишлеността в София са мелници, текстилни, каучукови и цигарени фабрики. Преди бомбардировките от 1944 г. около 37% от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, болници, комбинати, заводи и фабрики.

Днес София е най-големият промишлен център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.

Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната.

Инфраструктура

Образование и наука

Към 6 февруари 2014 г. в София функционират 239 детски градини – 176 общински, 60 частни и 3 държавни. В града има 5 начални (4 частни и едно общинско), 77 основни (65 общински и 12 частни) и 187 средни училища (86 общински, 61 частни и 40 държавни). Освен това има и 13 специализирани училища – за деца с увреждания и други. Сред средните училища има 8 училища по изкуствата, 22 професионални колежа, 35 професионални гимназии, 25 профилирани гимназии и 4 спортни училища.

Сред едни от най-известните училища са:

• Национална търговско-банкова гимназия,
• Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „Михаил В. Ломоносов“,
• Национална финансово-стопанска гимназия,
• Национална гимназия за древни езици и култури,
• Американски колеж (основан 1860 г.),
• Национална природо-математическа гимназия,
• Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“,
• Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“,
• Английска гимназия,
• Френска гимназия,
• Немска гимназия,
• Испанска гимназия,
• 133 СОУ „Ал. С. Пушкин“,
• Лицей за изучаване на италиански език и култура,
• Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“,
• Национална гимназия за приложни изкуства "Св. Лука",
• Технологично училище „Електронни Системи" към Технически университет - София
• Национално училище за танцово изкуство - НУТИ

Към 2014 г. в София се намират 22 от 51 акредитирани висши училища в България, в които се обучават над 100 хиляди студенти. Сред тях е Софийският университет „Св. Климент Охридски“, най-старото и най-голямо висше училище в страната. Основан през 1888 г., днес той има 16 факултета, разположени в няколко комплекса в различни части на града, и обучава около 23 хиляди студенти и докторанти. Други големи висши училища в София са Университетът за национално и световно стопанство, Техническият университет, Нов български университет, Национална спортна академия и Медицинският университет (за пълен списък вижте Висши училища в България).

В София се намира и Българската академия на науките, както и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Транспорт

Файл:Central Bus Station Sofia 2012 PD 08 01.jpg

Централна автогара София

Булевард „Тодор Александров“

Летище София, терминал 2 (открит през 2006 г.)

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, най-важна от които е Централна гара, обслужваща годишно 2 323 844 пътници или 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната (2004). Намиращата се в непосредствена близост Централна автогара София позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно.

Основните входно-изходни пътни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Задбалканските котловини), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта.

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение. През 2001 г. започва модернизация на летището и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.

В системата на обществения пътнически транспорт основният превозвач е общинският Център за градска мобилност. Към 2008 г. системата включва 97 автобусни, 16 трамвайни и 9 тролейбусни линии. Изцяло функционира първи метродиаметър на Софийското метро – от Обеля до Бизнес парк София и Летище София, а през 2012 г. на 31 август започна да функционира и Метродиаметър 2.

Паркове

Планински крем на Витоша

Панчаревското езеро

Най-големият парк в София е Борисовата градина, известен в близкото минало като Паркът на свободата. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина е градската градина, основана през 1872 г. Други известни паркове в столицата са Южен парк, Западен парк, Северен парк и парк-музей Врана. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита. Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“.

Парк Витоша е обявен за природен парк през 2000 г. На негова територия се намират биосферният резерват Бистришко бранище и резерват Торфено бранище.

В зоната за отдих около Панчаревското езеро има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го правят любимо място за излети и почивка на софиянци.

Зоологическа градина София

На територията на Зоологическа градина София живеят общо 1899 представители на 281 животински вида. Тя е построена през 1888 г. от княз Фердинанд на не голяма площ в центъра на днешна София. През 1984 г. е преместена и оттогава се намира в кв. „Лозенец“, на 15 минути от идеален център. Заема територия от 360 декара. До нея се стига с удобен градски транспорт от всички части на столицата. Това е най-старата и най-голяма зоологическа градина на целия Балкански полуостров. Изключително популярна е в цял свят още от създаването си с развъждането на ценни и редки животни. В нея работят висококвалифицирани учени и специалисти, които се грижат за обитателите на парка. Зоологическа градина София е една от най-известните и предпочитани атракции в града - идеално място за отдих и развлечение.

Сред най-любимите и посещавани от възрастни и деца са: европейски вълк, кафява мечка, червена лисица, язовец, хипопотам, носорог, слон.

През 1997 г. в парка е основан Екологичен Научно-изследователски център. Той има богат принос в опазването на застрашените видове и поддържане на биологичното разнообразие, посредством кооперативни международни програми за размножаване на редки и застрашени животни (сред тях са: дневни и нощни грабливи птици, персийски леопард, амурски тигър, евроазиатски рис, антилопа адакс и други). От няколко години една от мисиите на Зоологическа градина София е да подпомага създаването на природозащитно образование и самосъзнание у гражданите. Занимава се също така с широкоприложима научно-изследователска дейност.

Поради икономическата криза и финансови затруднения през 1995 г. Зоологическа градина София създава програма за осиновяване на животни (по пример на английските зоопаркове), която се е запазила и функционира и до днес. Целта на програмата е набавяне на средства за подпомагане отглеждането на обитателите. Оттогава всяка година на Лазаровден в парка се чества Деня на осиновителя – с тържество, много изненади за децата и връчване на специални паспорти на новите осиновители на животни.

Ресторанти и хотели

Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като „Хемус“, „Родина“, „Шератон-Балкан“, както и няколко с пет звезди като гранд хотел „София“, хотел „Хилтън“ и гранд хотел „Радисън“.

София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и др. Много от тях предлагат както българска, така и международна кухня.

Култура

Храмове

В софийска епархия действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от IV в. до днес. Забележителна е Софийската синагога, една от най-големите и изящните в цяла Европа. Най-голям и значим храм в София и в цяла България е храм-паметник Свети Александър Невски. Значим паметник и действащ молитвен дом е и Софийската джамия, известната като Баня баши, съчетаваща и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града, построената от видния османски архитект Синан в 1566 г. В града има новоизградена католическа катедрала Свети Йосиф, протестанстки храмове, има неголяма и се изгражда внушителна армено-грегорианска черква.

Източноправославни

Най-забележителните православни църкви са:

Църкви и манастири	Описание	Снимка
Ротонда „Свети Георги“ началото на IV век	Църквата, наречена на Свети Георги Победоносец, се намира във вътрешния двор, между сградите на хотел Балкан и Президентството, на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато император Константин Велики се е помещавал в София.
Църква „Света София“ IV век	Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това място е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Тя представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. На старата катедрала на Сердикийската епископия е кръстен градът.
Боянска църква Х век	Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Построена е като придворен параклис на местния феодален владетел. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.
Църква „Света Петка Самарджийска“ ХI век	Църквата (параклис) е малка, намира се в центъра на града и е построена през 11 век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Църквата е наречена на Света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята.
Илиенски манастир „Свети Илия“ XII век	Илиенският манастир „Св. Пророк Илия“ е основан през 12 век, най-ранните запазени стенописи са от края на 16 век. Намерените артефакти наоколо, датирани от античността дават основание да се предположи, че тук е имало езически храм. Част от тези останки се забелязват в градежа на църквата. От първоначалния манастир е оцеляла само източната част на сегашната църква. В манастирския храм са открити три слоя стенописи от различни периоди, първият е свързан с творчеството или влиянието на св. Пимен Зограф. Вторият период от изографисването на църквата е последвал нейното разширяване в края на 17 век. Третият слой стенописи е от 1832 г. – от Тома Вишанов от Банската школа, който е и автор на украсата на църквата „Покров Богородичен“ в Рилския манастир. Манастирът се намира в квартал Илиенци, на улица Петуния 13.
„Света Петка Стара“ 1241 г.	Дворцова църква, строена от севастократор Александър – управител на София, както гласи надписът в църквата. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел Рила и бившия Кореком). Този дворцов комплекс е служил и като градска резиденция на севастократор Калоян. Турците я разрушават заедно с храма при превземането на София в 1386 г., но преди 1578 г. тя пак е действаща – възстановена от българите. През 1930 г. „Св. Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, като е запазен старинния ѝ вътрешен вид. Църквата е еднокорабна с притвор, частично вкопана в земята.
„Свети Николай“ около 1260 г.	Дворцова домашна църква, строена от севастократор Калоян. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София. Този дворцов комплекс е служил и като градска резиденция на севастократор Калоян. На 30 март 1944 г. от англо-американските бомбардировки над София старинният български православен храм е тежко разрушен. Оцелява чудотворна икона на Свети Никола заедно с олтарът, в който е сложена с промискидията и дакониона. Храмът практически е преизграден в по-малък, по-нисък параклис в средата на 50-те години на отминалия век по настояване на патриарх Кирил Български. Днес е запазено старото от векове ниво на пода, затова изглежда вкопан, но настилката е нова. Ако се повдигне завесата на нишата на северната страна на наоса, се откриват оставените нарочно видими старинни черковни стени до които сигурно се се докосвали не един български цар и царица и положително пленителната севастократорица Десислава.
Люлински (Горнобански) манастир „Свети свети Кирил и Методий“ ХIII век	Началото на манастира е свързано с крепостта, охраняваща Бучинския проход. Тук са стояли дълго скрити мощите на Свети Крал през кърджалийските времена. Разрушен от османците през робството. Местните жители на Горна Баня успяват да склонят турските власти през 1863 г. да разрешат възстановяването на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. Най-голям радетел на това богоугодно начинание бил дядо Цоне (името му е вдълбано в стената на манастира). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започнал възстановяването му. Мълвата гласи, че турците го арестували и повели на съд към гр. Русчук (дн. Русе)(тъй като нямал разрешение за строителството). С подкупи и хитрост дядо Цоне излязъл от зандана само след два месеца и половина. Събрал стадо от 600 овце и ги подкарал за Цариград с намерение да се срещне с везира. Подарил цялото стадо на великия везир и получил разрешение за съграждането на манастира. Горнобанският манастир е възстановен от горнобанчани в 1875 г.
Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“ 1345 г.	Основан в 1345 г. от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха). Част от Софийската Света гора. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1388 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида и на двамата му синове Никола и Страхил са с особена стойност. В 14 – 16 век това е центърът на Софийската книжовна школа. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. В 1871 – 1872 г. при основаването и работата на софийския комитет Левски многократно отсяда в манастира.
Кремиковски манастир XIV век	Основан от цар Иван Александър. Опожарен и разорен след завладяването на София от османските турци през 1388 г. В 1493 г. софийският войвода Радивой го възобновява, през 1926 г. е съградена втора черква. Стенописите са в старата черква, забележителни, те са направени веднага след построяването ѝ в 15 век, отличават се с монументалност и въздейственост и са много тясно свързани с традициите на предренесансовата църковна живопис от българското средновековие. Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17 – 18 век. В 1876 г. манастирът спасява и дава закрила на Ботевия четник Димитър Тодоров – Казака.
„Свети Седмочисленици“ 1528 г.	„Св. Седмочисленици“ е българска православна църква в София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“. При разкопки през 1901 г. са открити останки от стар християнски храм от 5 – 6 век и още по-старо светилище на Асклепий. Между 1901-ва и 1903 г. сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903 г.
Храм-паметник „Свети Александър Невски“ 1912 г.	Катедралата „Св. Александър Невски“ е със златни куполи и е построена в началото на 20 век в памет на 200 000 руски, украински, белоруски и български войници, които загиват в Руско-турската война. Тя е една от най-големите източноправославни църкви в света. Висока е 45 m, като самата камбана е на височина 50,52 m.
Църква „Света Параскева“ 1930 г.	„Св. Параскева“ е православен храм, намиращ се на улица Георги Раковски 58. Храмът е наименуван на българската светица Петка Българска, наричана още Параскева. Църквата е третата по големина в столицата. Построена е през 1930 г., но довършителни работи продължават до 1940 г.
Църква „Света Неделя“ 1863 г.	Църквата „Св. Неделя“ е средновековна църква, която претърпява няколко разрушения през годините и след това е реконструирана. При организираният (срещу правителството) от комунисти атентат в нея през 1925 г. загиват повече от 150 души. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971-ва до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.
Румънска църква 1908 г.	„Св. Троица“, известна като Румънската църква, е църква на Румънската православна църква в българската столица София. Сградата, разположена на улица Княз Борис I 152, е построена през 1908 г. на мястото на дотогавашното консулство на Австро-Унгария
Руска църква 1914 г.	Църквата „Св. Николай Чудотворец“, известна най-вече като Руската църква, е православна църква в българската столица, една от емблематичните сгради на града. Построена е през 1914 г. в чест на руския цар Николай II. В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век. В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец.
Гръцка църква 1920 г.	Гръцката църква „Св. Георги“ се намира в центъра на София. Тя е построена през 1920 г. с дарение от Йоан Космоглу. Сградата представлява трикорабна базилика, разположена в голям двор с лице на булеварда. Гръцката църква е към посолството на Гърция в България. Намира се на булевард Македония 11.

Други християнски

Храм	Описание	Снимка
Католическа катедрала „Свети Йосиф“ 2006 г.	„Св. Йосиф“ е християнска църква, един от най-големите римокатолически храмове в България. Църквата е съкатедрала на Софийско-пловдивската епархия заедно с пловдивската църква „Св. Лудвиг“.	Файл:Catholic cathedral Sofia.jpg
Униатска катедрала „Успение Богородично“ 1924 г.	„Успение Богородично “ е източнокатолическа църква, катедрален храм на Софийската апостолическа екзархия.
Униатска църква „Свети Франциск от Асизи“ 1899 г.	„Св. Франциск от Асизи“ е източнокатолическа църква, ректорален храм на Софийската апостолическа екзархия.
Католически параклис „Благовещение Господне” 1928 г.	„Благовещение Господне” е действащ параклис при Католическа епископска конференция в София.
Храм на Първа евангелска църква	Храмът на Първа евангелска църква в София се свързва с протестантската общност, действаща от 1864 г. Мястото е закупено в края на 80-те години на 19 век. Строителството на църковната сграда е завършено на 17 юни 1889 г. В началото на 20 век към църквата е основано единственото евангелско сиропиталище в България, закрито от комунистите в 1948 г. Сградата на църквата е разрушена от англо-американските бомбардировки на София на 10 януари 1944 г. Възстановена е в същия вид след войната. В църквата са служили петима пастири, репресирани от тоталитарния режим. Тя е водеща църква в Съюза на евангелските съборни църкви в България, основан през 1888 г. Храмът се намира на улица Солунска 49.
Арменска църква	Арменската апостолическа православна катедрала „Света Богородица“ („Сурп Аствадзадзин“) в София се намира в Дебърската градинка, на улица Лайош Кошут.

Ислямски

Джамия	Описание	Снимка
Джамия Баня Баши	Баня Баши е джамия в София. Построена е от османския архитект Синан по инициатива и с финансовата подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в някои източници джамията се отбелязва и под името джамията „Молла Ефенди“ или като „Кадъ Сейфуллах“. На арката над вратата, върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи числото 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или в 1566–1567 г.
Национален археологически институт с музей	Археологическият музей е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна Буюк (голямата) джамия, построена от великия везир на султан Мурад II, който през 1451 г. става бейлербей и премества главния град на бейлербейлъка Румелия (всички европейски владения на османците) от Одрин в София. Строена е цели 43 години - от 1451-ва до 1494 г. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена. Когато Васил Друмев е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ иска да направи театъра си в нея, политикът от Консервативната партия отказва с думите:„Аз от храм, ако и да е на Мохамеда, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и сградата е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.

Еврейски

Синагога	Описание	Снимка
Софийска синагога	Софийската синагога е построена през 1909 г. и е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници и и представлява един от най-красивите и забележителни архитектурни паметници в столицата. В нея се намира огромен двутонен полилей, който е най-големият в България.

Паметници

Мавзолеят на княз Александър Батенберг

В София се намират редица паметници от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени – такъв е случаят с паметника на Ленин и мавзолея на Георги Димитров, на чието място за известно време се оформя паркинг. Паметникът пък пред Националния дворец на културата се руши сам и с течение на времето от него остава само скелето.

Други, като мавзолеят на първия български княз Александър I Батенберг, са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора дори не знаят за неговото съществуване по това време.

Част от паметника на Васил Левски

Паметникът на Цар Освободител

Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е паметникът на Васил Левски, който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от бронз, с барелеф на главата на Левски. Открит е на 22 октомври 1895 г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г.. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. Константин Величков в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“ Първоначалните проекти предвиждат голям кръст, но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова статуя в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника.

Паметникът на Съветската армия се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз пък е обявил (1944 г.) война на България. През 1993 г. Столичният общински съвет взима решение за събаряне на паметника. От Кремъл обаче и от руското посолство в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 г. е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.

Руски паметник е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до Петте кьошета, площад „Македония“ и най-големият в България център по спешна медицина „Пирогов“.

Паметникът на Незнайния воин е издигнат през 1981 г. по случай 1300 годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис.

Друг много известен паметник в центъра на столицата е Паметникът на Цар Освободител, или както го наричат софиянци Коня – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на Освобождението на България през 1878 г., в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.

Мостове

Двата най-стари и известни моста в София са Орлов мост и Лъвов мост.

Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над Владайската река. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари).

Орлов мост също се намира в центъра на града, над Перловската река и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 г., малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от Диарбекир, които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани.

Театри и музеи

Народен театър „Иван Вазов“

Галерията за чуждестранно изкуство

Народният театър „Иван Вазов“ е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г.. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на миналия век.

Театър „Сълза и смях“ е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър.

Други театри в столицата са Сатиричният "Алеко Константинов", театърът на Българската армия, Младежкият "Николай Бинев", театър "199", театър „София“, Националният музикален театър „Стефан Македонски“, Софийската опера и балет и няколко други.

Националната опера и балет, известна и като Софийска опера и балет, става държавна през 1922 г. Основно място в оперния репертоар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори.

В столицата също така се намират и множество галерии и музеи. Много от тях принадлежат към Стоте национални туристически обекта. Националният исторически музей е най-големият музей в България и е сред най-големите в Европа. Националният етнографски музей и Националната художествена галерия се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец. Националният природонаучен музей при БАН е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националният военноисторически музей, Археологическият институт и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и Музеят на социалистическото изкуство.

Спортна база и популярни спортове

В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове ЦСКА, Левски, Локомотив и Славия. Въпреки че футболът е най-популярният спорт, баскетболът и волейболът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит.

Други популярни спортове са тенис, бокс, спортна стрелба и борба.

София се кандидатира за Зимните олимпийски игри през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу Албервил кандидатурата за игрите през 1992 г. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за игрите през 1994 г. от Лилехамер, като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за игрите през 2014 г.

Тя обаче е домакин на две летни универсиади – през 1961 и 1977 г., както и на две зимни – през 1983 и 1989 г.

София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт:

• Стадиони: „Васил Левски“, „Локомотив“, „Българска армия“, „Георги Аспарухов“, „Славия“, „Академик“ и „Септември“
• Спортни зали: „Христо Ботев“, „Триадица“, „Универсиада“, „Фестивална“, Зимен дворец на спорта, „Арена Армеец София“
• Плувни комплекси: плувен басейн „Диана“, плувен басейн „Мария Луиза“, плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено знаме“, плувен басейн „БСФС“,
• Гребни бази: Национална гребна база „Средец“
• Бази за конни спортове: конна база „Хан Аспарух“
• Ледени пързалки – Зимен дворец на спорта и зимен стадион Славия
• Колодрум

Други

Снимка	Описание	Обект
Файл:Bulgaria-Sofia-01.JPG	Националният дворец на културата (НДК) се намира в центъра на София. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981 г., проектиран е от екип на „Главпроект“ (София), с главен проектант арх. Александър Баров. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно.	Национален дворец на културата
	Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на 20 в. на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. Затворена е за реконструкция в края на 80-те, на 17 септември 2015 г. отваря врати Музеят за история на София.	Централна минерална баня
	Статуята в центъра на София, на площад "Независимост", е наречена от своя скулптор Георги Чапкънов „Света София“. Тъй като не съответства на каноните на Българската православна църква, статуята никога не е била благословена или осветена от православен свещеник.	Статуя на Св. София
	Централният военен клуб е една от културните икони на София, в него са се провеждали много събития като концерти, изложби, събрания, театрални постановки, церемонии и други.	Централен военен клуб

Известни личности

Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение – от Античността до Възраждането, от „Покръстителя на света“ Римския император Константин Велики и сердикийския епископ св. ап. Климент, станал един от първите римски папи, до цар Самуил, Васил Левски и практически всички големи имена на съвременна България.

Вижте също

• Софийски светци
• Личности, свързани със София
• Софийска света гора
• Софийска книжовна школа
• Международни взаимоотношения (София)
• Софийско метро

Литература

• Велинова, Зорница. Ивайло Начев. София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Издателство Рива, 2016.
• Ганчев Хр. „София – улици и площади. Планово и обемно-пространствено проучване“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983.
• Ганчев Хр., Дойчинов Гр. „Формиране на старите градски части на София и подходът към тях“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989.
• Ганчев Хр. „Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София“, Сб. „Проучвания и консервация на паметниците на културата в България“, том II, стр. 77 – 82, ДИ „Техника“, София 1983.
• Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр.21 – 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988.
• Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p.21 – 43. Deutsche UNESCO Kommission,

Бележки

Цитирани източници

• Станчева, Магдалина. София – от древността до нови времена. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-579-0.

Външни връзки

• Официален сайт на Столична община
• Сайт на Столична община за история на София от древността до днес
• Карта на София през 1917 г. Картата е включена в германския пътеводител „Richters Reiseführer "Bulgarien“.
• София през 1887 г.
• София през нощта: A фотографска изложба
• Хотели в София

Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.

София